О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2495
Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в закрито
заседание, проведено на 12.12.2019 г. по АХД № 3769
по описа на съда за 2019 година, председателствано от
СЪДИЯ
АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 41, ал.
3 от ДОПК, във връзка чл. 121а, ал.3, във връзка с чл. 40 от ДОПК.
Образувано е по жалба от „Агростар 2016“
ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление: с. Първенец, община Родопи, област
Пловдив, представлявано от А.З.Ч., чрез адв. С.Х.против
действия на органите по приходите при извършване на фискален контрол върху
движението на стоки с висок фискален риск, обективирани в протокол за извършена
проверка на стоки с висок фискален риск (ПИПСВФР) № **********91_3/13.11.2019 г.,
потвърдени с решение № 467 от 26.11.2019 г. на директора на ТД на НАП гр.
Пловдив.
Жалбата е подадена от надлежна страна и в законоустановения
срок, следователно е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
При извършената
проверка на дружеството-жалбоподател органите по приходите са приели за
установено, че при последващо разпореждане с процесната стока, събирането на дължимите данъци ще бъде
невъзможно или значително ще се затрудни – хипотеза, допускаща предприемане на
действия по обезпечаване на доказателства, уредена в чл. 121а, ал. 3 във връзка
с ал. 2 и чл. 40 от ДОПК. Обжалваните действия са предприети по реда на чл.
121а, ал. 3 ДОПК от материално компетентни органи на приходната администрация
при осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок
фискален риск. Тази разпоредба предвижда, че в случаите по ал. 1 и 2, органите
по приходите предприемат и действия по чл. 40 от кодекса за обезпечаване на
доказателства със срок на действие до 72 часа, без разрешение на съда, като
стоката и документите за нея се изземват.
От посоченото
следва, че от съдържанието на процесните протоколи не
се установява по какви конкретни съображения и въз основа на какви точно данни,
органите по приходите са приели, че са налице предпоставките на чл.121а, ал. 2
от ДОПК, за да предприемат действия по обезпечаване на доказателствата.
Обезпечаването на доказателствата по смисъла на чл.121а, ал. 3 във вр. с чл. 40 от ДОПК се извършва посредством изземването на
стоките и придружаващите я документи и продължаване на забраната за
разпореждане по чл. 13, ал. 3, т. 4 от ДОПК.
Нормата на чл. 121,
ал. 3 от ДОПК предвижда още, че стоката се освобождава след представяне на
обезпечение в пари или безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на
действие, не по-малък от 6 месеца, в размер 30 на сто от пазарната стойност на
стоката и след заплащане на разноските по изземването и съхранението й.
В хода на
извършените на дружеството проверки се констатира, че транспортното средство е
пристигнало на мястото на разтоварване в декларираните от водача час, дата и
място, като поставеното техническо средство за контрол на транспортното
средство е с ненарушена цялост и същото е отстранено, при разтоварването на
стоката е констатирано пълно съответствие между декларираното и установеното
количество стока. Не се твърди дружеството да има ликвидни и изискуеми
задължения. Други фактически констатации в оспорения протокол не се съдържат.
Липсват изложени съображения относно конкретната доставка и защо се приема, че
при последващо разпореждане със стоката, събирането
на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, доколкото
в хипотезата на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, органът по приходите е длъжен да
изследва, установи и посочи конкретните обстоятелства, водещи до този извод.
Неизлагането на всички относими факти във връзка с
формирането на извода за прилагане на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, водят до немотивиране на акта, което
от своя страна представлява съществено нарушение на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК,
във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.
В постановеното от
директора на ТД на НАП гр. Пловдив решение, са изложени мотиви във връзка с
наличието на хипотезата на чл.121а, ал. 2 от ДОПК, но тези констатации, освен
че не са подкрепени с никакви доказателства, сами по себе си не могат да
формират извод в желаната от администрацията насока. Всички констатации на
решаващия орган в тази насока са твърде общи, не са подкрепени с никакви
доказателства, което води и до невъзможност същите да бъдат обсъдени.
Цитираната правна норма на чл.
121а, ал. 2 от ДОПК изисква конкретно
установяване от органа по приходите на точни факти, последица от проявлението
или липсата на които е състояние, при което след разпореждане със стоката,
несъмнено събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще
се затрудни. Впрочем, в случая дори не е посочено събирането на кои точно
данъци ще бъде невъзможно или значително ще бъде затруднено.
Сочените нарушения
на процесуалния и материалния закон налагат да се приеме, че депозираната жалба
е основателна, а оспорените действия на органите по приходите при извършване на
фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, обективирани в протокол за извършена проверка на стоки с
висок фискален риск (ПИПСВФР) № 161601392291_3/13.11.2019 г., потвърдени с
решение № 467 от 26.11.2019 г. на директора на ТД на НАП гр. Пловдив следва да
бъдат отменени.
От жалбоподателя на
основание чл. 161, ал. 1, пр. 1 от ДОПК е поискано присъждането на разноските
по делото, които същият заявява в размер на 50 лв. държавна такса и 480 лв. адвокатско възнаграждение.
Съдът намира, че следва да присъди на жалбоподателя разноски в размер на 530 лв.
Воден от горното, на основание чл.41, ал.3, във връзка с чл.127ж, ал.1 от ДОПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ действията на органите по приходите при извършване на
фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, обективирани в Протокол № 161601392291_3/13.11.2019 г.,
потвърдени с решение № 467 от 26.11.2019 г. на директора на ТД на НАП гр.
Пловдив.
ОСЪЖДА ТД на НАП гр. Пловдив да
заплати на „Агростар 2016“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление: с.
Първенец, община Родопи, област Пловдив, представлявано от А.З.Ч. сумата от
общо 530 лева разноски по делото.
Определението е окончателно, съгласно чл.41, ал.3,
предложение последно, във връзка с чл.127ж, ал.1
от ДОПК.
СЪДИЯ: