Р Е Ш Е Н И Е
№ 260027
гр. Първомай, 15.09.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и първа
година с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 3** по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на Глава двадесет и девета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявен е иск с правно основание чл. 34, ал. 1 от
Закона за собствеността (ЗС).
Ищците М.Х.Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***, и П.А.Ч.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявани по пълномощие от адв.
В.Х.Л., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Хасково, с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, молят съда да постанови срещу ответника Н.Х.Н., ЕГН: **********,
с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Г.Я.К. и адв. Н.Ч.З.,
вписани в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна
кореспонденция: ****, решение, с което
да допусне между страните делба на следните недвижими имоти: урегулиран поземлен имот (УПИ) № ****с площ от ***кв. м., с
предназначение за жилищно строителство, с приложени улична и дворищна
регулации, находящ се в кв. ** по действащия регулационен план на гр. Първомай,
обл. Пловдив, от 1994 г., при граници: улица, УПИ № ***, УПИ № ***, УПИ № ***и
УПИ № ***, ведно с построените в него: двуетажна
масивна стоманобетонна жилищна сграда със застроена площ от ** кв. м. на
всеки етаж, състояща се от първи етаж,
включващ два гаража, четири
избени помещения и коридор, и втори
жилищен етаж, включващ кухня-трапезария, дневна, две спални, баня,
тоалетна, помощно помещение и коридор, и ведно със съответните части от общите
части на сградата; масивна стопанска
сграда със застроена площ от ** кв. м. и навес с оградни стени и със застроена площ от ** кв. м., при квоти
за поземления имот: 15/24 идеални части за М.Х.Ч., 3/24 идеални части за П.А.Ч.
и 6/24 идеални части за Н.Х.Н., а за сградите: 4/6 идеални части за М.Х.Ч. и по
1/6 идеална част за П.А.Ч. и за Н.Х.Н..
Исковата претенция се
обосновава с фактически твърдения, че по силата на Договор за покупко-продажба,
сключен с Нотариален акт № ***г., Н. Х.Н. със съгласието на съпругата си Я. Т.
Н. продал ½ идеална част от гореописаното дворно място, за собственик на
което бил признат с Нотариален акт № 97/19** г., издаден от Първомайски районен
съдия, на сина си Х. Н.Х. през време на брака му с П. В.Х. и учредил в негова
полза право на строеж в парцела на приземен и първи етаж от двуетажна
двуфамилна жилищна сграда.
Сочи се, че призовани
към наследяване на приобретателя, чиято смърт настъпила на 07.08.2005 г. и
който приживе по силата на наследствено правоприемство придобил имуществото на
баща си и майка си, починали съответно на *** г. и ****г., тъй като другият им
законен наследник в лицето на дъщеря им С. Н.ва Х. обективирала отказ от
тяхното наследство, са съпругата му П. В.Х. и децата му – ищцата М.Ч. и
ответникът. Въз основа на Договор за покупко-продажба, оформен с Нотариален акт
№ ***г., Том *, рег. № ***, дело № *** от 17.10.2017 г. по описа на Нотариус Н.
К. *** действие Районен съд – Първомай и рег. № *** по регистъра на
Нотариалната камара, П. Х. отстъпила на дъщеря си ищцата М.Ч., омъжена за А. П.Ч.,
ЕГН: **********, своите ½ идеална част от процесния поземлен имот и 4/6 идеални
части от находящите се в границите му сгради – предмет на делбата. Последният,
който починал на ***г., бил наследен от съпругата и сина си ищеца П.Ч..
Изтъква се, че
съсобствениците не са в състояние да постигнат съгласие за доброволна подялба
на имуществената общност.
С доводи, че ответникът
упражнява еднолична фактическа власт върху жилището, разположено на втория етаж
от двуетажната масивна жилищна сграда, както и върху масивната стопанска
постройка с площ от ** кв. м. и навеса с площ от ** кв. м., ограничайки достъпа
на ищците до тях, на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК същите отправят искане
описаните недвижимости да му бъдат предоставени за ползване, срещу което да
бъде осъден ежемесечно да им заплаща съразмерно на дела им в съсобствеността
парично обезщетение, както следва: на ищеца М.Ч. сумата от 200, 00 лева, а на
ищеца П.Ч. сумата от 100, 00 лева, считано от датата на влизане в сила на
съдебния акт за постановяване на привременните мерки до окончателното извършване
на делбата.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е
постъпил Отговор вх. № 5512/23.08.2019 г., с който ответникът чрез процесуалния
си пълномощник оспорва иска и претенцията за привременни мерки по отношение на поземления имот, двата
гаража, жилището на втория етаж от жилищната сграда, стопанската постройка и
навеса, с възражение, че ги е придобил на основание давностно владение, което
упражнявал в периода от 1997 г. до момента. Навежда, че покупко-продажбата от
17.10.2017 г. на идеални части от тях му е непротивопоставима като лишена от
вещен ефект.
Пледира за допускане на
делбата единствено на четирите избени помещения на първия етаж от къщата,
функционално обособени да служат за жилище и представляващи самостоятелен обект
на право на собственост. Изтъква, че парцелът, бидейки застроен със сграда, в
която етажи или части от тях принадлежат на различни собственици, се явява
„обща част” по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗС и подялбата му е недопустима.
Ответникът твърди, че
приживе родителите му обявили пред страните волята си делбеното имущество да
остане негово притежание, като за компенсация предоставили на ищцата М.Ч. скоро
след брачното й обвързване необходимите парични средства за закупуване на
жилище в гр. Д..
През 1997 г. се отделили на първия етаж от къщата, преустроен
от ответника да функционира за жилищни нужди, като му отстъпили ползването на
жилището на втория етаж, което ремонтирал и обзавел през същата година и в
което от тогава до края на 2018 г. съжителствал с членовете на семейството си
до края на 2018 г.
През годините ответникът
ползвал процесната стопанска сграда за отглеждане на животни, като
междувременно подменил покривната й конструкция. Поддържал и стопанисвал и
дворното място, където засявал земеделски култури за нуждите на домакинството и
животновъдната си дейност и съхранявал селскостопанската си техника и моторните
си превозни средства, като последните гарирал и в навеса. В гаражите складирал
фуражи и земеделски инвентар.
В периода, изминал от
месец декември 2018 г., когато заедно със съпругата си се преместил на друг
адрес, до момента ответникът продължавал ежедневно да посещава дворното място и
стопанските постройки в него, за да се грижи за животните си и да ползва
намиращото се там свое движимо имущество, като периодично влизал и в бившето си
семейно жилище, до което обаче от 31.05.2019 г. достъпът му бил ограничен от
майка му чрез подмЯ. на патрона на бравата на входната врата на къщата.
Ищцата М.Ч. я обитавала
до 1991 г., когато установила местоживеенето си в гр. Д., а от 2005 г.
пребивавала в гр. В.. При редките си посещения в делбения имот впоследствие
отсядала в обитавания от майка й първи етаж, където ищецът П.Ч. живял само през
време на гимназиалното си обучение в гр. Първомай. Насрещните страни и П. В.не
оспорвали правата на ответника и не заявявали свои такива до есента на 2017 г.,
когато владението му върху втория етаж на жилищната сграда било нарушено от
ищеца П.Ч. и впоследствие успешно защитено с иск чл. 75 от ЗС. Собственически
претенции към недвижимостите – предмет на делбата, ищцата М.Ч. изразила за
първи път през 2018 г. с приложената към исковата молба нотариална покана.
В открито съдебно заседание ищците чрез процесуалния си представител, а ответникът лично
и чрез доверениците се поддържат заявените процесуални позиции. Подробни
фактически и правни съображения страните излагат и в писмени защити.
След
преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда
на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК съдът намира от фактическа страна
следното:
В хода
на съдебното дирене са приобщени писмени доказателства, които не са оспорени,
гласни такива чрез разпит на свидетели и са назначени съдебно-техническа
експертиза – първоначална (л. 180 – л. 203) и допълнителна (233 – л. 244), и
съдебно-оценителна експертиза (л. 220 – л. 223).
По
почин на ищците М.Ч. и П.Ч. е изслушана като свидетел тяхната съответно майка и
баба П. В.Х., която, видно от Определение № 434/22.11.2019 г. на Районен съд –
Първомай по гр. дело № 441/2019 г. (л. 78), понастоящем е във висящ
гражданскоправен спор с ответника, който е неин син, по подадена от него Искова
молба вх. № 5513/23.08.2019 г. (л. 79 – л. 80) за защита на владението му върху
част от делбеното имущество на основание чл. 75 от ЗС.
Същият
е ангажирал свидетелските показания на родственицата си по сватовство А. К. М.,
която е кумувала при бракосъчетанието му и е съпруга на негов и на ищцата М.Ч.
първи братовчед П. В. М., и лицата Н. Н.лов Ч. и П. И. Н., като съмнения за
евентуална тяхна заинтересованост в полза или във вреда на някого от спорещите
не се пораждат. Изявленията и на тримата са конкретни, подробни, логични и
обективни, почиват на преки възприятия и кореспондират както помежду си, така и
с писмените доказателствени източници, поради което се кредитират изцяло.
Свид. Х.
също детайлно и последователно излага непосредствени впечатления, които обаче,
преценени внимателно и критично по указанието на чл. 172 от ГПК поради
нескритите й пристрастия към имуществените интереси на посочилите я страни и
личната й вражда с насрещната се ползват с доверие само относно фактите, по
отношение на които синхронизират с останалата доказателствена съвкупност.
Респективно не се ценят фрагментите от разказа й, които противоречат на
заявеното от другите трима свидетели или не намират съответна доказателствена
опора.
Експертните
заключения се възприемат от съда като добросъвестно и компетентно изготвени
след непосредствен оглед на делбените обекти и проучване на събраните по делото
материали, а допълнителната техническа – и след запознаване с относимата строително-техническа
документация в архива на Община Първомай, с оглед на което с уточненията и
допълненията на вещите лица при изслушването им в открито съдебно заседание се
възприемат от съда с изключение на извода на експерта архитект за
съществуването на самостоятелен жилищен обект на приземния етаж от делбената
жилищна сграда, доколкото се опровергава от анализа на нормативната база.
Видно
от Удостоверения изх. № № *** г. (л. 13 – л. 14) и 211/18.02.2019 г. (л. 15) за
наследници, издадени от Община Първомай, след кончината си на *** г. Н. Х.Н.,
роден на *** г., бил наследен от съпругата си Я. Т.Н.ва, родена на *** г. и
починала на ****г., дъщеря си С. Н.ва Х., ЕГН: **********, починала на
15.06.2014 г., и сина си Х. Н.Х., ЕГН: **********, който починал на 07.08.2005
г. и оставил като свои законни правоприемници съпругата си свид. П. Х. и децата
си в лицето на ответника и на ищцата М.Ч.. По делото фигурира Удостоверение (л.
12), издадено през 1978 г. от Районен съд – Първомай в уверение на това, че под
№ 1/03.01.1978 г. в специалната му книга е вписан отказ на С. Х. от
наследството на баща й и на другия й наследодател Я. Т.Н.ва.
След
като с Нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена
проверка № **, Том *, дело № **** г. от *** г. по описа на Районен съд –
Първомай (л. 9) бил признат за собственик на дворно място, съставляващо парцел
№ *** с пл. № *** в кв. *** по плана на гр. Първомай с площ от ***кв. м. и
граници: Д. Х.Н., И. И. Н., С. Б.и улица, и на намиращата се в северозападната
му част стара паянтова къща, Н. Н. със съгласието на съпругата си Я. Н.ва,
изразено в нотариално заверена декларация с рег. № **** г. по описа на Районен
съд – Първомай, продал по силата на Договор за покупко-продажба, оформен с
Нотариален акт № *** Том *, дело № **** г. от **** г. по описа на Районен съд –
Първомай (л. 10), на сина си Х. Н.Х. през време на брака му със свид. Х.,
сключен на ***** г. според Удостоверение за граждански брак № **** г. (л. 118),
издадено от Градски народен съвет – Първомай, ½ идеална част от описания
парцел и му отстъпил правото на строеж в него на приземен и първи етаж на
предвидената по идейно-застроителния и одобрения архитектурен план двуетажна
двуфамилна жилищна сграда, запазвайки правото си на надстрояване на втория етаж
от нея и на ползване и обитаване на старата къща, която след 1978 г. била премахната.
От данните,
удостоверени в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, Том ***,
рег. № ***, дело № **** г. от **** г. по описа на Нотариус Н. К. *** действие
Районен съд – Първомай и с рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара (л.
11), и Скица изх. № **** г. (л. 19), издадена от Община Първомай, от свидетелските
показания и констатациите на вещите лица и от фактическите съвпадения в
твърденията на страните, се установява, че в интервала между
месец август 19** г. и 1976 г. Х. Х. и съпругата му свид. Х. изградили съгласно
одобрен на 09.08.19** г. инвестиционен
проект в описания поземлен имот, който е идентичен с УПИ № ****в кв. *** по
действащия регулационен план на гр. Първомай, обл. Пловдив, от 1994 г., с площ
от ***кв. м., предназначен за жилищно строителство, приложени улична и дворищна
регулации, граници: улица, УПИ № ****, УПИ № ****, УПИ № **** и УПИ № ****, и
административен адрес: ул. „****” № ***, масивна жилищна сграда, състояща се от
изба; приземен етаж над нивото на терена с два гаража, единият от които, разположен
в югозападния ъгъл, пригодили за жилищна стая още при строителството, а в
другия гарирали първия си лек автомобил марка „М.” от придобиването му през
около 1984 г., входно антре с подход към втория етаж, водеща към него и към
избата стълбищна клетка, три помещения, вестибюл и санитарен възел (тоалетна),
снабден с мивка, душ и топла вода от бойлера в банята на горния етаж; втори
етаж, включващ стълбищна площадка с бетонова стълба в груб вид към
подпокривното пространство, антре – коридор, дрешник, баня с тоалетна,
самостоятелна тоалетна, две спални с южно изложение, трапезария с кухненски
бокс, хол – дневна, тераса и балкон съответно на западната и на южната фасада, и
отгоре таван (подпокривно пространство), представляващ надзид с прозорци, и
покрив с дървена конструкция и керемиди.
След
приключване на строежа през около 1976 г.
съпрузите заедно с децата си се настанили в жилището на втория етаж, а същата
година без строителни книжа и разрешения построили в североизточната част на
двора масивна едноетажна стопанска постройка от *** кв. м. с две помещения, в
които били обособени боксове, улеи, водна система и осветление, и с керемиден
покрив, както и покрит от него навес от **** кв. м. с три оградени стени, и към
**** г. отглеждали в нея прасета за продажба, три крави, две или три телета и
кон. За въпросните обекти, които са изобразени с абревиатура „СП“ в Скица № ****
г. на Общински народен съвет – Първомай за узаконяване (Приложение № 2 към
допълнителната съдебно-техническа експертиза, л. 237) и с означения съответно
„МС“ и „стр“ („в строеж“) в гореупоменатата Скица изх. № ***г. (л. 19), бил
издаден от Общински народен съвет – Първомай на основание чл. 162, чл. 180 и
чл. 173 от Закона за териториално и
селищно устройство (ЗТСУ) и чл. 302 от Правилник за прилагането на ЗТСУ (ППЗТСУ)
Акт за узаконяване № ****** г. (Приложение № 3 към допълнителната
съдебно-техническа експертиза, л. 238) в полза на Х. Х. по Преписка вх. № *****
г.
В
средата или втората половина на 80-те години на миналия век в периода, докато
ответникът отслужвал наборна военна служба и впоследствие се обучавал във
Ветеринарния техникум, гр. Стара Загора две години, през които редовно се
връщал в дома си през почивните дни и ваканциите, и с тенденция да му осигурят
самостоятелно жилище, когато реши да се задоми, като освободят своето и се
преместят в друго, родителите му преустроили трите приземни помещения, които
дотогава ползвали за съхранение на фураж, в гостна (хол), спалня и кухня, като
ги боядисали и поставали балатум по подовете, а в последната отлели умивалник,
заградили отворът към нея откъм тоалетната и отворили такъв от коридора. После
в продължение на три години ги отдавали под наем на трети лица заедно с приспособения
за живеене гараж. От около 1989 г.-1990 г. в него ответникът започнал да държи лекия
си автомобил марка „Рено“, а в незастроения участък от двора северно от
жилищната сграда – своите два камиона марка „Ифа” и ремарке от покупката им
между 1989 г. и 1996 г. за нуждите на земеделската дейност на семейството
досега.
Когато
през около 1991 г. се омъжила за А. П.Ч., ЕГН: **********, ищцата М.Ч.
напуснала родната си къща и първоначално със съпруга си и сина си ищеца П.Ч.,
роден на *** г., се заселила в гр. Д., обл. Хасково, където две-три години
по-късно закупила жилище, а преди повече от десет години се преместила заедно с
тях в гр. В.. По сведения от
Удостоверение изх. № ****г. за наследници (л. 16), издадено от Община В.,
съпругът й починал на ***г. и бил наследен от нея и сина си П.Ч..
В
средата на 1996 г. ответникът сключил граждански брак с настоящата си съпруга Д.
С.Н., която заживяла с него и с родителите му в дома им на втория етаж в къщата
на ул. „****“ № * в гр. Първомай. През първата половина на 1997 г. последните
отделили местоживеенето си на приземния етаж и отстъпили горния на
младоженците, които го реновирали с подм Я. на подовите настилки, монтаж на
вътрешна изолация и плочки и го обзавели и оборудвали по свой вкус и от тогава до
месец декември 2018 г. съжителствали в него с детето си Х. Н. Н., родено на ***
г., считайки го за собствено.
През
годините обитателите на двата етажа поддържали взаимоотношения на разбирателство
и взаимопомощ и безпрепятствено си гостували. Както преди, така и след
разделянето им, ищцата М.Ч. в компанията на съпруга си и детето си често ги
посещавала през почивните дни – понякога и с преспиване, а периодично от петък
до неделя и през учебните си ваканции, както и по време на среднообразователния
си курс на обучение в гимназията в гр. Първомай, синът й пребивавал на
приземния етаж при баба си и дядо си, но постоянно се качвал на втория да
общува с братовчед си Х. и се радвал на вниманието и грижите на неговите
родители.
Приживе по повод сватбата на ищцата М.Ч. баща й й
подарил сумата от 15 000, 00 лева за покупка на собствен апартамент в гр. Д.
и я предупредил в бъдеще да не предявява претенции за къщата и двора в гр.
Първомай, които били отредени за брат й. Впоследствие многократно споделял на
сестра си, приятелите си свид. Н. и свид. Ч. и оповестявал на всеослушание при
семейни сбирки по празници в присъствието на съпругата си, децата си, членовете
на техните семейства и свид. М., че вече е уредил жилищно дъщеря си и сина си, давайки
на първата необходимите парични
средства за покупка на собствено жилище в гр. Д. и оставяйки за втория имота
в гр. Първомай.
Ответникът стопанисвал цялата къща, ползвал
гаражите за местодомуване на автомобилите си, а след смъртта на 07.08.2005 г. на
баща си, на когото дотогава помагал в гледането на две-три крави, един кон и
едно-две прасета в обора с навеса, продал кравите, обособил във вътрешността й
по-малки боксове, ремонтирал покрива и сменил улуците й и отглеждал в нея коня,
десет-дванадесет прасета и шест мъжки телета за угояване със съдействието на
майка си, която продължила да обитава приземието на жилищната сграда и по
собствено желание се ангажирала да му оказва помощ в животновъдната дейност. След
като през 2016 г. здравето й се влошило, продал всички телета, а през 2017 г. –
и коня, и в стопанската постройка се грижил за гълъби, а до около 2018 г. – и
за две прасета, както и за котка и куче на двора. Междувременно осъществил
ремонт на комините, претърсване на покрива и подновяване на улуците на къщата и
подмЯ. на дограмата и подовата настилка на горния й етаж. Заплащал и таксите за
електро- и водопотреблението в имота.
Отношенията между страните се влошили на 06 или 07
септември 2017 г., когато при посещение на ищците в дома на свид. Х. между тях
и ответника възникнал конфликт, при който последният им попречил физически да отседнат
в жилището на втория етаж. По-късно през същия ден по негова молба на мястото
на свадата пристигнал свид. Ч. и пред свид. Х. припомнил на ищцата М.Ч. повелята
на покойния й баща.
С Решение № ***** г. по гр. дело № **** г. по
описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав (л. 46 – л. 51), влязло в законна
сила на 23.03.2019 г., ищецът П.Ч. бил осъден на основание чл. 75, изр. 1 от ЗС
да предаде на ответника владението, нарушено през месец септември 2017 г., върху
част от помещенията на втория етаж – Г-образен коридор, стаята (бивша
„детска”), разположена срещу банята, банята и тоалетната.
На 17.10.2017 г., разочарована от поведението на
сина си, свид. Х. прехвърлила Договор
за покупко-продажба от 17.10.2017 г., обективиран в гореспоменатия
Нотариален акт № 41 (л. 11), на
ищцата М.Ч. през време на брака й с А.
П.Ч. 1/2 идеална част от УПИ № ****и 4/6 идеални части от находящите се в границите му сгради – двуетажна
масивна
стоманобетонна жилищна сграда
със застроена площ от ** кв. м. на всеки етаж, състояща се от първи етаж, включващ два гаража, четири избени помещения и
коридор, и втори жилищен етаж,
включващ кухня – трапезария, дневна, две спални, баня, тоалетна, помощно
помещение и коридор, ведно със съответните части от общите части на сградата;
масивна стопанска постройка и навес с площ съответно от ** кв. м. и ** кв. м.,
като си запазила пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху продадените
обекти. На посочената дата ищецът П.Ч. регистрирал адресът: гр. Първомай, ул. „****”
№ *, като свой настоящ такъв, информация за което се съдържа в Удостоверение изх.
№ ***** г. за настоящ адрес ***.
От 18.10.2017 г. ответникът възпрепятствал достъпа
на майка си и ищците до втория етаж от къщата, държейки вратата към него
заключена, без да им осигурява ключ. С Нотариална покана рег. № 0935/06.03.2018
г., Том І, № 37, по описа на Нотариус Н. К. (л. 17), получена от него на
27.03.2018 г., ищците го приканили в качеството си на собственици съответно на
4/6 идеални части и 1/6 идеална част от гореописаните недвижимости към
доброволната им делба, както и да преустанови ползването на по-голяма от
полагаемата му се по закон 1/6 идеална част от тях, включително и да освободи
незастроеното съсобствено дворно пространство от паркираните там свои товарни и
леки автомобили и ремаркета, в тридесетдневен срок от известяването с
предупреждение, че в противен случай, считано от изтичането му, им дължи
съразмерно на дяловете им в имуществената общност месечен наем в общ размер на
300, 00 лева. В отговор адресатът отправил до сестра си Нотариална покана рег.
№ 1037/07.04.2018 г., Том І, № 70, по описа на Нотариус С. К. *** действие
Районен съд – В. и рег. № 446 по регистъра на Нотариалната камара (л. 42 – л.
43), връчена й на 25.04.2018 г., с която я уведомил, че сделката, от която черпи
правата си, не е произвела вещно действие, тъй като следвайки волята на баща
си, е придобил по давност прехвърлените с нея вещи с изключение на жилището на
първия етаж, и безкомпромисно ще брани собствеността си срещу всякакви самоуправни
действия и посегателства.
През месец декември 2018 г., провокиран от
непрекъснатите дрязги с майка си и ищците, ответникът заедно съпругата и сина
си установил местоживеенето си в друга къща в гр. Първомай, но ежедневно
посещавал дворното място на ул.
„****” № * и стопанските постройки в
него, за да наглежда и храни гълъбите, кучето и котката си. Влизал безпроблемно
и в предишния си дом, в който останала част от покъщнината на домакинството му
– първоначално всеки ден след напускането му, а след това по-рядко.
През месец май 2019 г. свид. Х. подменила поради
повреждането му заключващото устройство на входната врата на къщата с ново,
ключ от което предоставила единствено на дъщеря си и на внука си П.Ч.. Макар неколкократно
да заварвал въпросния вход заключен, ответникът в периода до 31.05.2019 г. успявал
да влезе в сградата и да се качи на втория й етаж – първите два пъти, отваряйки
вратата с натиск, а следващите два – след намесата на полицията майка му
отключвала. Когато й поискал ключ, с какъвто и до момента не разполагал, тя му
обещала да му даде, ако изпълни поставеното от ищцата М.Ч. условие той на свой
ред да я снабди с такъв за втория етаж. Впоследствие за защита на владението си
върху него ответникът сезирал Районен съд – Първомай с Искова молба вх. № ****
г. (л. 79 – л. 80) срещу свид. Х., по която било образувано гр. дело № 441/2019
г.
Според съдебно-техническите експертизи въз основа
на одобрен проект за строителство на „двуетажна“ масивна стоманобетонна жилищна
сграда, състояща се от таван, изба, два надземни жилищни етажа със светла
височина от 2, 80 м, предназначени за еднакви по площ тристайни жилища, и един
приземен етаж над нивото на терена със светла височина от 2, 30 м, отреден за
два гаража, три обслужващи (нежилищни) помещения, вестибюл за разпределение на
достъпа към тях и стълбищна клетка, в УПИ № ****e
законно построена „едноетажна“ масивна стоманобетонна жилищна сграда, свободно
стояща на нормативно допустими отстояния от страничните улични регулационни
граници на имота и спрямо допълващото застрояване, включваща приземен етаж на
ниво на около 10 см от прилежащия парцел със светла височина от 2, 35 м, отдолу
изба, отгоре един жилищен етаж, а над него подпокривно пространство,
представляващо надзид с прозорци, висок около 60 см над горната плоча, ползван
за складиране на вещи от бита и покрит с покрив с дървена конструкция и
керемиди.
Функционално обособените пространства и помещения в
постройката са с правилни четириъгълни форми, размери, съответстващи на
предназначението им, осигурено за основните от тях естествено осветление и
следната конфигурация: 1) на приземния етаж – две гаражни клетки за леки
автомобили, входно антре с открито стълбище към втория етаж и затворено с врата
– начало на стълба за изба, антре – вестибюл към жилищните помещения, кухня с
място за хранене, спалня с южно изложение, стая (хол) със западно изложение и
санитарен възел (тоалетна), допълнително изграден при строежа в отклонение от
проекта чрез отнемане и преграждане на част от вестибюла, и 2) на горния етаж –
стълбищна площадка и подход – стълба за тавана, затворен с врата, антре –
коридор, дрешник, баня с тоалетна, самостоятелна тоалетна, две спални с южно
изложение, трапезария с кухненски бокс, хол – дневна, тераса на западната
фасада и балкон на южната фасада, който не е предвиден в конструктивния чертеж
на сградата.
Вещото лице формира извод, че понастоящем на всеки
от етажите й е реално обособено жилище – тристайно на горния и двустайно на
долния, обслужвани от складови помещения в подпокривното пространство и избата.
Това на приземния е преустроено като такова с направата на санитарен възел и приспособяването
на три от помещенията му за живеене и отговаря на действащите от 2017 г. до
момента строителни правила и норми за „жилище” и в частност на тези за светла
височина и състав.
Експертната проверка констатира, че с Разрешение
за строеж № ****г. (л. 120), издадено на Х. Н.Х. от Общински народен съвет –
Първомай, е разрешено извършването в непосредствена близост до узаконената
стопанска постройка с навес, в която сега се помещава гълъбарник, на строителство,
съгласно Скица № ****г. (Приложение № 2 към допълнителната съдебно-техническа
експертиза, л. 237), издадена от Общински народен съвет – Първомай и одобрен от
него на 29.06.1990 г. проект (Приложение № 6 към допълнителната
съдебно-техническа експертиза, л. 241), на масивни гараж и стопанска постройка,
за които с Протокол № 41/31.07.1990 г. (л. 119) на същия народен съвет са зададени
строителна линия и ниво, но които не са реализирани.
Съдебно-оценителната експертиза (л. 220 – л. 223) определя
средномесечната пазарна наемна цена на втория жилищен етаж от масивната жилищна
сграда, на стопанската постройка от ** кв. м. и на навеса с площ от ** кв. м.
съответно на 200, 46 лева, 66, 15 лева и 8, 39 лева.
При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК приема от правна страна следното:
В чл. 34, ал. 1 от ЗС е закрепено принципното
начало, че всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на
общата вещ, освен ако това е несъвместимо с естеството и предназначението й или
ако законът разпорежда друго. В
аналогичен смисъл е и разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от ЗН. Чл. 344, ал. 1, изр.
1 от ГПК изисква в решението, с което се допуска подялбата, съдът да се
произнесе по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши, както и
каква е частта на всеки сънаследник.
Фактическата установеност по делото сочи, че с Договор за покупко-продажба,
сключен с Нотариален акт № **, Том **, дело № *** г. от *** г. по описа на Районен съд – Първомай (л. 10) при спазване
на регламента на чл. 13, ал. 3, изр. 1 от приложимия към датата на договарянето
СК (обн., ДВ, бр. 23 от 22.03.1968 г., в сила от 22.05.1968 г., отм., бр. 41 от
28.05.1985 г., в сила от 01.07.1985 г.), Н. Х.Н., роден на *** г. и починал на *** г., със съгласието на съпругата си Я. Т.Н.ва,
родена на *** г. и починала на ****г., изразено в нотариално заверена
Декларация с рег. № ****г. по описа на Районен съд – Първомай, е продал на сина
си Х. Н.Х., ЕГН: **********, ½ идеална част от следния свой недвижим
имот, за собственик на което е бил признат с Нотариален акт за собственост на
недвижим имот по обстоятелствена проверка № ***, Том *, дело № **** г. от ****
г. по описа на Районен съд – Първомай (л. 9): дворно място, съставляващо парцел
№ *** с пл. № ***в кв. *** по плана на гр. Първомай с площ от ***кв. м. и
граници: Д. Х.Н., И. И. Н., С. Б.и улица, и е учредил в полза на купувача право
на строеж в прехвърления парцел на приземен и първи етаж на предвидената по
идейно-застроителния и одобрения архитектурен план двуетажна двуфамилна жилищна
сграда. Доколкото сделката датира през време на брака на последния с П. В.Х.,
разпитана в качеството на свидетел по настоящото производство, на основание чл.
13, ал. 1 от същия кодекс, двамата са придобили описаните вещни права в режим
на съпружеска имуществена общност, към която в съответствие с чл. 63, ал. 1 от
ЗС принадлежи и построената от тях въз основа на отстъпената суперфиция едноетажната
масивна стоманобетонна жилищна сграда.
От чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН следва, че призовани към наследяване
на Н. Х.Н. са били съпругата му Я. Т. Н.и децата му С. Н.ва Х., ЕГН: **********,
и Х. Н.Х.. След смъртта на първата на ****г. и
отказа на втората от наследството на праводателите си, вписан под №
1/03.01.1978 г. в специалната книга на Районен съд – Първомай при съблюдаване
на формалностите по чл. 52 във вр. с чл. 49, ал. 1 от ЗН за неговата редовност,
Х. Х. се явява универсален правоприемник на останалата ½ идеална част от
гореописаното дворно място, чиято идентичност с делбения УПИ № ****е верифицирана
в Скица изх. № ***г. (л. 19), издадена от Община Първомай.
През 1976 г. без строителни книжа и разрешение съпрузите Х. са построили в
североизточната му част и масивна едноетажна стопанска постройка от ** кв. м. с
две помещения, предназначена за отглеждане на селскостопански животни, и прилежащ
към нея навес от ** кв. м. с три оградени стени, за узаконяването на които бил
издаден Акт № ***г. (Приложение № 3 към допълнителната съдебно-техническа
експертиза, л. 238) от Общински народен съвет – Първомай в полза на Х. Х., а намиращата
се в северозападния участък от двора стара паянова къща са премахнали след 1978
г.
След
кончината си на 07.08.2005 г. последният е оставил като свои законни наследници
съпругата си свид. П. Х. и общите им деца в лицето на ответника и ищцата М.Ч.,
която на 17.10.2017 г. е закупила от майка си по време на брака си с А. П.Ч. 1/2 идеална част от УПИ № ****и 4/6 идеални части от находящите се в
границите му сгради с Договор за покупко-продажба, оформен с Нотариален
акт № **, тТом **, рег. № ***, дело № ***. от 17.10.2017 г. по описа на
Нотариус Н. К. *** действие Районен съд – Първомай и с рег. № *** по регистъра
на Нотариалната камара (л. 11). Съпругът на приобретателката се е споминал на ***г.
и е наследен от нея и от сина си ищецът П.Ч..
Разрешението
на спора досежно принадлежността на правото на собственост върху делбеното
имущество с оглед на релевираното от ответника в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
възражение за придобиване по давност на част от неговите елементи е
преюдициално обусловен от юридическата им характеристика на самостоятелно
съществуващи недвижими вещи, по съображения че само такива могат да бъдат годен
обект на вещни права и на делба (в този смисъл Решение № **** г. на ВКС по гр.
д. № **** г., I г. о., Решение № **** г. на ВКС по гр. д. № ***
г., I г. о., Решение № **** г. на ВКС по гр. д. № **** г., II г. о., Решение № ****
г. на ВКС по гр. д. № *** г., I г. о., и Решение
№ *** г. на ВКС по гр. д. № **** г., I г. о.).
В обсъждания
контекст спорният въпрос, повдигнат с отговора на исковата молба и фокусирал
доказателствените усилия на страните, е дали помещенията на приземния етаж от
процесната жилищна сграда извън двата гаража са автономна архитектурна единица
с характер на жилище.
Практиката
на ВКС, уеднаквена в Тълкувателно
решение № **** г. по т. д. № 3/2014 г., ОСГК, Решение № **** г. по гр. д. № **** г., I г. о., Решение № **** г. по гр. д. № *** г., I г. о., Решение № **** г. по
гр. д. № **** г., І г. о., Определение № **** г. по гр. д. № **** г., I г. о., Определение № **** г. по гр. д. № ***** г., I г. о. и много други, неотклонно се придържа към становището, че предмет на самостоятелно придобиване може да бъде единствено
такава реална част от жилищна сграда, която отговаря на изискванията за самостоятелен
обект (жилище, ателие, гараж, магазин, търговски или производствен обект или
др.), предвидени за него в строителните правила и норми, действащи към
момента на настъпване на ефекта на съответния придобивен способ (сделка или
давност), на който заинтересованият се позовава.
Виждането се основава на текста на
чл. 202 от Закона за устройство на територията ЗУТ, обн., ДВ, бр. 1 от 02.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г.), който
възпроизвежда чл. 62, ал. 1 от преждедействащия устройствен закон – ЗТСУ (обн., ДВ, бр. 29 от 10.04.1973 г., в сила от 01.06.1973 г., отм.,
бр. 1 от 02.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) и гласи, че доброволната делба
на съсобствена сграда, жилище или друг обект, както и правни сделки за
прехвърляне на реално определени части от тях, се извършват само ако
обособените дялове или части отговарят на одобрени за това инвестиционни (архитектурни по смисъла на ЗТСУ) проекти, а тяхната цел е именно да изследват
съответствието на прехвърлената част на техническите нормативи за самостоятелен
обект на собственост.
От нотариалното
удостоверяване в Нотариален акт № **(л.
11), Скица изх. № ***г. (л. 19), издадена от Община Първомай, наблюденията на
разпитаните свидетели и констатациите на вещото лице архитект, документирани в
заключенията му (л. 180 – л. 203 и л. 220 – л. 223), се установява, че за
въпросната жилищна сграда е бил одобрен на 09.08.19** г. архитектурен проект, според който е предвиждана като двуетажна
масивна стоманобетонна, състояща се от таван, изба, два надземни жилищни етажа
със светла височина от 2, 80 м, предназначени за еднакви по площ тристайни
жилища, и един приземен етаж над нивото на терена със светла височина от 2, 30
м, отреден за два гаража, три обслужващи (нежилищни) помещения, вестибюл за
разпределение на достъпа към тях и стълбищна клетка. В интервала месец август
19** г. и 1976 г. е била законно реализирана като едноетажна, включваща приземен
етаж на ниво на около 10 см от прилежащия парцел със светла височина от 2, 35
м, отдолу изба, отгоре един жилищен етаж, а над него подпокривно пространство,
представляващо надзид с прозорци, висок около 60 см над горната плоча, покрит с
покрив с дървена конструкция и керемиди и понастоящем ползван за складиране на
вещи от бита.
Към етапа на финализиране на
строителството приземният етаж е инкорпорирал две гаражни клетки за леки
автомобили, входно антре с открито стълбище към втория етаж и затворено с врата
– начало на стълба за изба, вестибюл, санитарен възел (тоалетна), снабден с
клозет, мивка и душ, който е бил изграден в отклонение от проекта чрез отнемане
и преграждане на част от вестибюла, и три обслужващи (нежилищни) помещения,
които първоначално са били ползвани за съхранение на фураж, а в средата или втората
половина на 80-те години на миналия век са били преустроени без строителни
книжа съответно на кухня с място за хранене, спалня с южно и гостна (хол) със
западно изложение и до досега служат за жилищно обитание. Горният етаж е бил изграден
със стълбищна площадка и подход – стълба за тавана, затворен с врата, антре –
коридор, дрешник, баня с тоалетна, самостоятелна тоалетна, две спални с южно
изложение, трапезария с кухненски бокс, хол – дневна, тераса и балкон съответно
на западната и южната фасада. Описаното конструктивно разпределение и
функционално предназначение на елементите в постройката е запазено и до момента.
Казаното
идва да покаже, че трите стаи на приземието са били проектирани, построени и използвани
до преустройството им със складово предназначение по отношение на жилището на
горния етаж.
По
своята същност, като придадени по смисъла на чл. 37 от ЗС, складовите помещения
– зимнични и тавански (в този смисъл Решение № *** г. на ВКС по гр. д. № ***
г., І г. о., Решение № *** г. на ВКС по гр. д. № *** г., I г. о., Решение № *** г.
на ВКС по гр. д. № *** г., IV г. о., Решение № *** г. на ВКС по гр. д. № *** г., I г. о., Решение № *** г.
на ВКС по гр. д. № **** г., I г. о., Решение № **** г. на
ВКС по гр. д. № **** г., ІV г. о., Решение № *** г. на ВКС по гр. д. № **** г., I г. о., Решение № **** г. на ВКС по гр. д. № **** г., I г. о., Решение № **** г. на
ВКС по гр. д. № ***** г., I г. о., Определение № **** г. на ВКС по гр. д. № ****
г., II г. о.), както и тези на приземния етаж (в този смисъл Решение № **** г. на ВКС по гр. д. № ****
г., I г. о.), не са самостоятелни обекти на право на
собственост и в съгласие с чл. 98 от ЗС следват собствеността на обслужваните
от тях жилища като тяхна принадлежност, поради
което, дори да са функционално пригодени да задоволяват жилищни нужди, не могат
да бъдат предмет на придобиване чрез сделки или по давност, нито на делба (в този смисъл Решение № **** г. на
ВКС по гр. д. № **** г., I г. о., Решение № **** г. на ВКС по гр. д. № *** г.,
I г.
о. Решение № **** г. на ВКС по гр. д. № *** г., I г. о.), освен ако не съответстват на нормативните условия за
жилище (в този смисъл Решение № **** г. на ВКС по гр. д. № **** г., I г. о., Решение № ***г. на ВКС по гр. д. № **** г. на ІV г. о., и Решение
№ **** г. на ВКС по гр. д. № *** г., I г. о.), включително
и на тези за минимална светла височина и състав, меродавни към построяването им или към момента на разрешаване на
правния спор.
В
текущия процес чл. 154, ал. 1 от ГПК възлага на ответника доказателствената
тежест касателно надлежното преустройство на реална част от приземието в
жилищен обект.
Изготвената
съдебно-техническа експертиза заключава, че на всеки от етажите в сградата
съществува такъв, като този на приземния, който е обособен с направата на
санитарен възел и пригаждането на три от стаите му за жилищно обитаване, отговаря
на важимите в периода от 2017 г. до момента строителни правила и норми за
жилище.
Ретроспективният
преглед на нормативната уредба обаче не потвърждава експертното мнение, поради
което в тази му част то не се възприема от съдебния състав.
Проектирането
и строежът на сградата са извършени между 19** г. и 1976 г. и са били подчинени
на ЗТСУ и Строителните правила и
норми за изграждане на населени места (СПНИНМ, обн., ДВ, изв., бр. 75
от 18.09.1959 г., отм., ДВ, бр. 69 от
02.09.1977 г. и бр. 70 от 06.09.1977 г.), издадени от Председателя на Комитета
по строителство и архитектура (в този смисъл Тълкувателно решение № 96/16.11.1971 г. на ОСГК на
ВС). Съгласно §21, ал. 1 от СПНИНМ подът на първия етаж на жилищните сгради
трябва да бъде
най-малко на 0, 30 м над прилежащото (естествено или изкуствено създадено)
ниво
на терена, а според
§ 38, ал. 1 от СПНИНМ всяко
жилище трябва да има най-малко стая за живеене, кухня или кухня-бокс,
клозет,
помещение за баня с тоалетна мивка и електрическа пералня, преддверие,
дрешник, килер или шкаф, зимник или складово помещение, като ал. 2 позволява
при едно и двустайни жилища и при тристайни, когато една от стаите е проходна,
клозетът да бъде в едно помещение с баня. Ал. 4 от параграфа допуска по
изключение и с разрешение на главния архитект при окръжния, съответно
градския народен съвет, при
разделяне на заварени жилища новообразуваните такива да нямат баня и
дрешник,
а банята да не отговаря на действащите норми.
§45 от СПНИНМ
изисква жилищните помещения във
всички новопроектирани сгради да са с височина най-много 2, 90 м –
конструктивна, и 2, 80 м – светла, и най-малко 2, 60 м – конструктивна и 2, 50
м – светла.
Увеличаване или намаляване на тези височини е в правомощие на Държавния комитет
по строителство и архитектура при доказана
необходимост.
В чл. 35 от отменящата СПНИНМ Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (обн., ДВ, бр. 69 от 02.09.1977 г. и бр. 70 от **** г., отм., бр. 48 от **** г., в сила от **** г.), издадена от Министъра на строежите и архитектурата на основание чл. 189 и 201, ал. 1 от ЗТСУ (отм.) и чл. 96 и 218 от ППЗТСУ (обн., ДВ, бр. 62 от 07.08.1973 г., отм., бр. 1 от 02.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г.), е разписано, че жилището се състои от помещения, които териториално и функционално са обединени в самостоятелен обект, предназначен за задоволяване жилищните нужди на гражданите, и може да се устрои в един или два етажа, свързани с вътрешна стълба (мезонетен тип). В първоначалната си редакция чл. 49, ал. 1 от цитираната Наредба № 5 предписва конструктивната височина на новопроектирани жилища, измерена между горните нива на готовите конструкции на отделните етажи, да бъде най-малко 2, 70 м и най-много 2, 90 м, като отклонения се допускат само при доказана необходимост от главния архитект на окръжния народен съвет, съответно при градския народен съвет, при който има съвет за архитектура и благоустройство. След обнародваното с ДВ, бр. 91 от 1990 г. изменение разпоредбата формулира правило за минимален размер на светлата височина на новопроектирани жилища от 2, 50 м. Съобразно чл. 54, ал. 1 и ал. 2 от коментираната Наредба № 5 жилището трябва да има помещения за клозет, за баня, за пране и сушене на прането и др., като при един и двама обитатели клозетът може да бъде в едно помещение с банята. Чл. 56 от същия нормативен акт овластавя главния архитект на общинския народен съвет, при който има съвет за архитектура и благоустройство, при разделяне на заварени жилища да разрешава по изключение новообразуваните такива да нямат дрешник, допълнителни помещения за пране, гладене и др., както и баня, или банята да не отговаря на действащите норми. В чл. **, ал. 2 от наредбата се изброяват приложимите по усмотрение на одобряващия архитектурния проект орган изключения, при които подът на първия надземен жилищен етаж може да бъде на по-малка от изискуемата се от ал. 1 от същия текст височина от 0, 30 м над нивото на прилежащия терен, а именно: 1. при пристрояване или изграждане на жилищни сгради, ограничени от калканни стени за евентуално подравняване на корнизите на заварени масивни сгради; 2. при специфични архитектурни и конструктивни изисквания – и в двата случая съгласно кварталнозастроителния и силуетния план, и 3. при преустройство или разделяне на заварени жилища и сгради.
По
дефиницията на чл. 93, ал. 1 от Наредба № * от ****** г. за правила и норми по
териториално и селищно устройство (обн., ДВ, бр. 48 от ***
г., в сила от **** г., отм., бр. 51 от **** г.,
в сила от **** г.), издадена от Министъра на териториалното
развитие и строителството на основание чл. 201, ал. 1 във вр. с чл.
36, т. 1 от ЗТСУ (отм.) и чл. 96, ал. 2, чл. 107, чл. 113, ал. 1 от
ППЗТСУ (отм.), жилището се проектира като група помещения и покрити и
открити пространства, обединени териториално и функционално, които трябва да
задоволяват жилищните нужди на определен брой обитатели. Ал. 3, изр. 1 на същия
член налага всяко жилище да има най-малко по едно жилищно помещение, кухня или
кухненски бокс, баня-тоалетна и най-малко едно складово помещение във или извън
жилищната площ.
В чл.
95, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 5/17.05.1995 г. е уточнено, че по правило се проектират
самостоятелни баня и тоалетна, но в едностайни и двустайни жилища, при вили и
при реконструкция или разделяне на жилищата банята и тоалетната може да се
обединяват в общо помещение. Чл. 99, ал. 1 от наредбата повелява светлата височина на жилищните помещения да бъде
най-малко 2, 5 м, като отклонения до 10 на сто
се разрешават при реконструирането на съществуващи жилища, както и за част от
жилищните помещения във вили, мезонети и еднофамилни жилища.
Регулацията на чл. 93, ал. 1, ал. 3, изр. 1 и
чл. 95, ал. 1 и ал. 2 от отменената Наредба
№ **** г. е запазена в чл. 129, ал. 1,
чл. 131, чл. 134, ал. 1, изр. 1 и ал. 2 на Наредба № 5 от 21.05.2001 г.
за правила и нормативи за устройство на територията (обн., ДВ, бр. 51 от 05.06.2001 г., в сила от 05.06.2001 г., отм., бр.
3 от 13.01.2004 г., в сила от 13.01.2004 г.), издадена от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, чл. 81, ал. 3, изр. 1 от която
завишава на 2, 60 м задължителния минимум
на светлата височина в жилищните помещения в нови жилищни сгради.
Актуалното
определение за „жилище” е поместено в т. 30 от §5 на Допълнителните разпоредби (ДР)
от ЗУТ – съвкупността от помещения, покрити
и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло
за задоволяване на жилищни нужди. Чл.
40, ал. 1, изр. 1 от ЗУТ задава необходимостта всяко жилище да има
самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс
и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или
извън него. В Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони
(обн., ДВ, бр. 3 от 13.01.2004 г., в сила от 13.01.2004 г.),
издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, се възприемат изискванията
на Наредба № 5/17.05.1995 г. (отм.) и на Наредба № 5/21.05.2001 г.
(отм.), за брой и вид на жилищните помещения, а
в чл. 72, ал. 3, изр. 1 от Наредба № 7/22.12.2003
г. – и това на чл. 81, ал. 3, изр. 1 от Наредба № 5/21.05.2001 г.
(отм.) за светлата им
височина. Текстът на ал. 3 от чл. 72 на
Наредба № 7/22.12.2003 г. до изменението му, обнародвано с ДВ, бр. 51 от 2005 г., е допускал по
изключение по-ниска от указаната величина
въз основа на нотариално заверена
декларация на възложителя.
От хронологично
представения нормативен разбор е видно, че към временастъпването на
релевантните за спора придобивни способи – давност, изтекла не по-рано от 2007
г., и покупко-продажба от 17.10.2017 г., както и към настоящия момент, за
одобряване на инвестиционен проект за обособяване на обсъжданата група приземни
помещения, чиято светла височина, измерена от вещото лице, е 2, 35 м,, в
самостоятелно жилище съществува непреодолима правна пречка в чл. 72, ал. 3,
изр. 1 от Наредба № 7/22.12.2003 г., който поставя минимален праг от 2, 60 м. Следователно
при действието на този императив същите остават с юридически статут на
принадлежност към основното жилище на втория етаж, което бесъмнено
удовлетворява легалните условия за такова.
Начинът
на ползването им не може да промени предназначението им, щом нямат необходимите
характеристики за жилищен обект според действащата нормативна уредба, независимо
от заснемането им в кадастралната карта (в този смисъл Решение № 16/17.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2429/2021 г., I г. о.).
Предвид горното на приземния етаж освен двете гаражни клетки не се
разполага друг „обект” по разума на §5, т. 39 от ДР на ЗУТ, който припознава като такъв
самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование,
местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по Закона
за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР, обн., ДВ, бр. 34 от 25.04.2000 г., в сила от 01.01.2001 г.). §5, т.
39 от ДР на ЗУТ откроява дефинитивно белезите на самостоятелен обект на
строителство и с оглед на тълкувателния си характер е важим и за заварените
сгради (в този смисъл Решение № ***** г. на ВКС по гр. д. № **** г., І г. о.). По аргумент от чл.
39 от ЗС като основен атрибут на самостоятелния обект наред с обособеността му
от останалите съседни такива се очертава и самостоятелната му използваемост. Доводи в тази насока се черпят и от
вещноправния аспект на същото понятие в §1, т. 1 от ДР на ЗКИР – „самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на
техническата инфраструктура” е
обособена част от сградата или съоръжението, която е обект на собственост и има
самостоятелно функционално предназначение.
Такъв
именно характер следва да се признае на делбената стопанска постройка от ** кв.
м., която попада в категория на допълващо застрояване по разбирането на чл. 41,
ал. 1 от ЗУТ, но е изградена като обор за отглеждане на животни по занятие, от
построяването й до сега служи за тази цел и е функционално независима от
дворното място и жилищната сграда, без да е предназначена да ги обслужва (в
този смисъл Решение № **** г. на ВКС по гр. д. № ***** г. на I г. о., Решение № *** г.
на ВКС по гр. д. № **** г., I г. о., и
Определение № **** г. на ВКС по гр. д. № **** г., I г. о.).
Вещноправният режим на навеса от * кв. м., който е второстепенна постройка с
характерно обслужващо предназначение към стопанската, се подчинява на чл. 98 от
ЗС, според който следва собствеността му (в
този смисъл Тълкувателно решение
№ ***** г. на ВКС по т. д. № **** г., ОСГК, Решение № **** г. на ВКС по гр. д.
№ **** г., I г. о., Решение № ***** г. на ВКС по гр. д. № ***** г., II г. о., и Определение № ****
г. на ВКС по гр. д. № **** г., I г. о.).
При така изяснения юридически профил на делбените вещи подлежи на
обсъждане възражението на ответника за давностното им придобиване.
Фактическият му състав e регламентиран в чл. 79, ал. 1 и ал. 2 от ЗС – правото на собственост върху недвижим имот се
придобива по давност с непрекъснато владение в продължение съответно на десет
или пет години в зависимост от вида му съответно на недобросъвестно или
добросъвестно.
Владението е обяснено от чл. 68,
ал. 1 от ЗС като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи, лично или чрез другиго, като своя, от което следва, че се характеризира
с два основни признака: обективен (corpus) – упражняване на фактическа власт върху вещта,
разбирано като обективна възможност за непосредствено въздействие върху нея,
съответстващо на съдържанието на вещното право, и субективен (animus domini) – намерението за
своенето й, за наличието на което чл. 69 от ЗС въвежда оборима презумпция,
според която се предполага, че владелецът държи
вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
Съдебната практика извежда от тях по логически път
изисквания към давностното владение – да бъде явно, спокойно, непрекъснато,
постоянно и несъмнено (в този смисъл Решение № **** г. на ВКС по гр. д. № ****
г., I г. о.).
И по-конкретно, нужно е непосредствено и
нескрито служене с обекта с действия, типични за собственика и отблъскващи
фактическото му господство по начин, че да може да ги узнае – например за
недвижим имот – физическо присъствие в него, посещаване, стопанисване,
облагородяване, обработване и др. Постоянството не е непременно въздействие във
всеки един момент, а означава да не е инцидентно с епизодични и значително
отдалечени времово постъпки и да не търпи чужда намеса. За улеснение на доказването
чл. 83 от ЗС презумира, че владелият в
различни времена е владял и в промеждутъка.
Владението е спокойно, когато не е започнато или
поддържано от владелеца с насилие – употреба на физическа сила или заплаха
срещу личността на притежателя, и се смущава само от такива негови деяния,
които манифестират трайната му съпротива срещу поведението на владеещия
несобственик, но не и от отправяне на взаимни извънсъдебни претенции, спорове
или свади помежду им (в този смисъл Решение № **** г. на ВКС по гр. д. № ***** г., I г. о., Решение № **** г.
на ВКС по гр. д. № **** г., I г. о., и
Решение № **** г. на ВКС по гр. д. № **** г., I г. о.).
Давностният срок тече от установяване на
владението и се прекъсва в лимитативно уредените от закона хипотези – а именно с
изгубването му за повече от шест месеца, както е указано в чл. 81 от ЗС, и при
общите постановки на чл. 116 от ЗЗД, приложими по препращане от чл. 84 от ЗС: признаване от владелеца на чуждото право на
собственост, предявяване на иск за защитата му или предприемане на действия за
принудително изпълнение въз основа на валидно изпълнително основание (в този
смисъл Решение № **** г. на ВКС по гр. д. № **** г., I г. о.).
В Тълкувателно решение № ***** г. на ВКС по тълк.
д. № **** г., ОСГК, е прието, че презумпцията на чл. 69 от ЗС е приложима в отношенията между съсобствениците в случаите, при които основанието,
на което един от тях е започнал да упражнява фактическа власт върху цялата вещ,
изключва владението на останалите съпритежатели – тогава е достатъчно съсобственикът
владелец да докаже трайността на това фактическо положение в срока по чл. 79 от ЗС, с изтичането на който се пораждат вещноправните
последици при позоваване на тях (в този смисъл Тълкувателно решение № **** г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК). Ако обаче основанието сочи само на държане
на чуждите идеални части, както е например при наследствено правоприемство,
предположението по чл. 69 от ЗС се счита за оборено. Тогава сънаследникът би
могъл да ги придобие по давност, ако с едностранни постъпки трансформира
държането им във владение и респективно при спор за собственост убеди съда, че е
манифестирал спрямо останалите съсобственици намерението си да владее техните
дялове за себе си, освен ако това е практически невъзможно. Действията му трябва
да са от естество явно и недвусмислено да демонстрират отричане владението на
другите участници в съсобствеността и да са доведени до знанието им.
Очевидно
от ключово значение е какво е основанието
за придобиване на фактическата власт – разкриващо или не собственическо
отношение към несобствените части от вещта.
ВКС трайно и
непротиворечиво поддържа (напр. в Решение № ****
г. по гр. дело № ****
г., Решение № *** г. по гр. д. № ***
г., I г. о., и Решение № **** г. по гр. д. № ****
г., I г. о.), че когато предишният собственик или
владелец по своя воля предаде владението другиму (т. нар. квазиправодаване), което като неформален акт може да се
обективира словесно или конклудентно и да се доказва със свидетелски показания,
и липсват данни за отнемане на фактическата
власт, действат презумпциите на чл. 69 и чл. 83 от ЗС – счита се, че от този момент последният я упражнява самостоятелно без
прекъсване с желание за своене, дори и по-късно да се окаже законен наследник
на първия. Съвсем не е необходимо другите лица, които биха могли да имат същото
качество, да бъдат информирани за предварителната уговорка с праводателя. Обстоятелството,
че при вербализиране на волята му за предаване са присъствали свидетели, които
я възпроизвеждат пред съда, говори достатъчно, че фактическата власт е явно
започната. И ако до смъртта му
срокът по чл. 79, ал. 1 от ЗС не е изтекъл, фактът на наследяването не променя този
на преждеустановеното еднолично владение.
Конкретната
доказателствена съвкупност с висока степен на категоричност убеждава, че от
около първата половина на 1997 г. до предявяване на разглеждания иск ответникът
е упражнявал явна, необезпокоявана и постоянна фактическа власт върху
процесните имоти, с изключение на горекоментираните приземни помещения, със
собственическо убеждение.
От детска
възраст ищцата М.Ч. и ответникът съжителствали с родителите си в жилището на
втория етаж от делбената жилищна сграда. През около 1991 г. първата се омъжила
и заедно със съпруга си, който починал на ***г., и сина си ищеца П.Ч. се
заселила в гр. Д., а впоследствие в гр. В.. През 1996 г. брат й, който останал
в родния си дом с майка си и баща си, заживял в него с настоящата си съпруга Д.
С.Н., с която сключил брак в средата на същата година. През първата половина на
1997 г. последните отделили местоживеенето си на приземния етаж от къщата и
отстъпили на младоженците жилището на горния, в което те живели с детето си Х. Н.лаев
Н., роден на *** г., от тогава до месец декември 2018 г., като от 18.10.2017 г.
до сега го държели заключено, без да позволяват достъп на свид. Х. и на ищците.
И след напускането му ответникът периодично се отбивал в него до края на месец
май 2019 г., през който влизанията му били затруднени поради липсата на ключ за
новомонтираното от майка му заключващо устройство на входната врата.
Той
стопанисвал цялата къща още от 1997 г., когато реновирал втория й етаж, а след
смъртта на баща си подменил дограмата и подовата му настилка, осъществил ремонт
на комините, претърсване на покрива и подновяване на улуците. Отделно, заплащал
таксите за електро- и водопотреблението в имота, ползвал гаражите за
местодомуване на автомобилите си и съвместно с баща си, а след като починал с
подкрепата на майка си, която се ангажирала да му помага, отглеждал домашни
животни за продан и лична консумация и гълъби и съхранявал фураж в стопанската
постройка и навеса. Межувременно отремонтирал покрива и сменил улуците й и преустроил
боксовете в нея. В двора се грижил и за котка и куче и гарирал своите два
камиона марка „Ифа” и ремарке за лек автомобил. И след преместването си в края
на 2018 г. ежедневно посещавал дворното
място на ул. „****” № 6 и
стопанските сгради в него, за да наглежда и храни гълъбите, кучето и
котката си. Упражняваната от него фактическа
власт върху делбените имоти се признава от ищците в Нотариалната им
покана рег. № ***** г. (л. 17), исковата молба и открито съдебно заседание. Твърденията
им обаче за съобитание на втория етаж от къщата остават голословни. От 1991 г.
до сега местоживеенето на ищцата М.Ч. е извън гр. Първомай. Същото се отнася и
до ищеца П.Ч. с изключение на интервалите от детството му, през които е
пребивавал в дома на баба си и дядо си по майчина линия на приземния етаж, но
които предхождат процесния период. Гостуванията и на двамата в имота през последните
двадесет години, както и тези на свид. Х. на горния етаж, банята в който не се
доказва да е ползвала, се отличават с белезите на действия, които правната
теория и практика познава като „търпими” и „съизволителни”, и то за да ги
разграничи от държането по чл. 68, ал. 2 от ЗС.
Изобилни
са и доказателствата, че ответникът е получил изключителното владение върху
двата гаража, втория етаж от къщата, дворното място и допълващото застрояване в
него от собствениците в лицето на неговите родители по тяхна воля, която са
изразявали конклудентно – с отделянето си с цел да му осигурят самостоятелно
жилище, което самата свид. Х. заявява в показанията си, и с цялостното си държание
в изминалия от тогава до конфликта между страните в началото на месец септември
2017 г. период, показващо зачитането му като собственик на имота – посещавали
са свободно жилището на втория етаж, но като гости, а майка му неведнъж е
изказвала признателността си към поетото от него финансово бреме по поддръжката
на имуществото и разпитана, разказва, че е помагала на извършваната от него животновъдна
дейност в обора. Х. Х. и изрично приживе многократно и на всеослушание е оповестявал
пред съпругата си, страните и трети лица решението си, което не е оспорвано от Н.го
– имотът в гр. Първомай да е за сина му, в компенсация
на което на дъщеря си е предоставил пари за закупуване на собствено жилище.
Казаното
разкрива противопоставимо на собствениците и на ищците квазиправодаване в интерес
на ответника като основание на фактическото му господство и обосновава в негова
полза приложимостта на презумпцията по чл. 69, ал. 1 от ЗС, останала
неопровергана с инструментариума на ГПК. Поначало упражняването на фактическата
власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено,
а за пром Я. не се откриват сведения. Не е настъпила такава и със смъртата на наследодателя
Х. Х. на 07.08.2005 г., поради което ответникът не е бил длъжен да демонстрира някому субективната си нагласа
към вещите.
Владението
му с начало от 1997 г. или от когато и да било преди откриване на наследството
на баща му не е било налагано със сила или заплаха и изгубвано при условията на
чл. 81 от ЗС в продължение на десетгодишен срок, който не е бил прекъсван при
предпоставките на чл. 116 от ЗЗД, и успешно е произвело вещноправния ефект по
чл. 79, ал. 1 от ЗС по отношение на всички делбени имоти, като се отчете, че към
този момент и към финала на съдебното дирене в настоящата инстанция помещенията
на приземния етаж от жилищната сграда, които са изолирани от собственическата
претенция, заявена с отговора, не са годен обект на съсобственост и респективно
на делба.
В
подкрепа на горните разсъждения може да се изтъкне и фактът, че за владелец на Г-образния
коридор, стаята (бивша „детска”) срещу банята, банята и тоалетната на втория
етаж от къщата за шестте месеца преди 07.09.2017 г. ответникът е признат и с Решение
№ 1/10.01.2019 г. по гр. дело № 503/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай,
ІІ състав, в сила от 23.03.2019 г., а констатираното с него нарушение, сторено
на 07.09.2017 г. от страна на ищеца П.Ч., е било прекратено преди 18.10.2017 г.
Важно
е, че дори без улеснението на чл. 69, ал. 1 от ЗС, ответникът е доказал пълно,
че както преди, така и за повече от десет години след смъртта на баща си е
манифестирал завладяването на делбените недвижимости пред останалите си
сънаследници. Със знанието и без противопоставянето им е обитавал горния етаж
от къщата като единствено жилище, ползвал е и е стопанисвал не само него, но и
всички останали делбени имоти, включително и след преместването си в друго
жилище в края на 2018 г., и е реализирал в постройките множество подобрения. В
практиката на ВКС, поместена в Решение
№ ***** г. по гр. д. № **** г., I г. о., и Решение № **** г. по гр. д. № ***** г., I г. о., тези действия се третират като
демонстрация на преобръщане на държането във владение.
Устните
и писмените извънсъдебни претенции на ищците, стартирали от началото на месец
септември 2017 г., не са в състояние нито да смутят владението на ответника,
нито да прекъснат течащата в негова полза придобивна давност (в този смисъл
Решение № ***г. на ВКС по гр. д. № ***г., I г. о.).
Изложеното
мотивира съда да отхвърли иска за делба като неоснователен.
С
оглед изхода на спора произнасяне по обусловеното искане по чл. 344, ал. 2 от ГПК не се дължи (в този смисъл Решение
№ ***г. на ВКС по гр. д. № ***г., I г. о.), а
на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 6 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да
заплатят поравно съдебноделоводните разноски на насрещната страна от 200, 00
лева за изготвяне на съдебно-техническа експертиза и в полза на бюджета на
съдебната власт държавна такса за разглеждане на делбения иск, размерът на
която, съобразно чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, се определя на 50, 00 лева.
По делото не фигурират документи,
доказващи понесен от ответника разход за адвокатска защита, поради което, макар
да е записан в Списъка му по чл. 80 от ГПК (л. 248), не следва да се присъжда.
Водим от
горното, и на основание чл. 235 съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от М.Х.Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***, и П.А.Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявани
по пълномощие от адв. В.Х.Л., вписан в регистъра на Адвокатска колегия –
Хасково, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, срещу Н.Х.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по
пълномощие от адв. Г.Я.К. и адв. Н.Ч.З., вписани в регистъра на Адвокатска
колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ****, за делба на следните недвижими имоти: урегулиран поземлен имот (УПИ) № ****с площ от ***кв. м., с
предназначение за жилищно строителство, с приложени улична и дворищна
регулации, находящ се в кв. ** по действащия регулационен план на гр. Първомай,
обл. Пловдив, от 1994 г., при граници: улица, УПИ № ***, УПИ № ***, УПИ № ***и
УПИ № ***, ведно с построените в него: двуетажна
масивна стоманобетонна жилищна сграда със застроена площ от ** кв. м. на
всеки етаж, състояща се от първи етаж,
включващ два гаража, четири
избени помещения и коридор, и втори
жилищен етаж, включващ кухня-трапезария, дневна, две спални, баня,
тоалетна, помощно помещение и коридор, и ведно със съответните части от общите
части на сградата; масивна стопанска
сграда със застроена площ от ** кв. м. и навес с оградни стени и със застроена площ от ** кв. м.
ОСЪЖДА М.Х.Ч.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, и П.А.Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***,
процесуално представлявани по пълномощие от адв. В.Х.Л., вписан в регистъра на
Адвокатска колегия – Хасково, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, да
заплатят поотделно:
Ø на Н.Х.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***,
процесуално представляван по пълномощие от адв. Г.Я.К. и адв. Н.Ч.З., вписани в
регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ****,
сумата от 100, 00 (сто) лева – съдебноделоводни разноски за изготвяне на
съдебно-техническа експертиза;
Ø в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Първомай сумата от 25, 00 (двадесет и пет) лева – държавна такса
за разглеждане на иска.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от решението чрез
процесуалните им представители.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (п)
СМ/ЕД