№ 14058
гр. София, 02.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20211110162413 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
Образувано е по две молби, подадени от адв. С.Й. Д. , в лично качеството и като
процесуален представител на Р. П. Н., с които се иска да бъде изменено Решение №1208 от
17.02.2022 г. по гражданско дело №62413/ 2021 г. на СРС в частта за разноските, като се
изразява несъгласие с извода на съда, че и двете предпоставки на чл. 78, ал.2 са налице и се
иска вместо осъждане на ищеца да заплати на ответника 100 лева- юрисконсултско
възнаграждение, съдът да осъди ответника да заплати на ищеца разноски за държавна такса
в размер на 50 лева, а на адв. С.Д. Йорданова 360 лева- адвокатско възнаграждение по реда
на чл. 38 ЗА.
Препис от молбата е изпратен за отговор, като в дадения срок не е постъпил такъв.
Съдът намира исканията за неоснователни.
Не е налице основание за преразглеждане на извода на съда. Съдът е приел, че е
налице е сочената от ответника хипотеза на чл.78 ал.2 от ГПК за освобождаването му от
отговорността му за разноски и присъждане на разноски в негова полза, доколкото по
делото са приложени справки, изготвени от ответника, но по изрично искане на ищеца с
отразени издадени фактури от дружеството. Прието е, че същите справки не могат да бъдат
възприети като покана за плащане, съответно като извънсъдебно действие, предизвикало
правния спор.
В допълнение следва да се посочи, че ответникът с отговора на исковата молба е
заявил признание на предявения иск за несъществуване на вземането като погасено по
давност, както и че с поведението си не е дал повод за предявяването му, тъй като не е
предприел никакви действия за принудително събиране.
Следва да се посочи,че принципно за такова поведение не следва да се счита
включването на погасени по давност задължения в издавани до потребителя съобщения за
наличие на парични задължения, тъй като изтичането на давността не прекратява самото
субективно право – след изтичане на погасителната давност вземането продължава да
1
съществува като естествено, а доброволното изпълнение по него е дължимо (чл. 118 ЗЗД).
Доколкото давността не се прилага служебно, не може да се очаква кредиторът да я прилага
автоматично в отношенията със своите контрахенти. В този смисъл, отговорност за
съдебните разноски в процес, предмет на който е несъществуването на погасено по давност
вземане, би възникнала за кредитора - ответник само, ако той предприеме действия за
принудително събиране на погасеното по давност вземане, респ. оспори предявения
основателен иск
По въпроса е налице трайно установена практика на ВКС, изразена в постановените
по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определения - определение № 75/21.04.2017г. по ч.гр.д.№
1371/2017 г., І г.о., определение № 95/ 22.02.2018г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., ІV г. о.,
определение № 318/ 25.07.2018г. по ч. гр. д. № 2828/2018 г., ІII г. о., определение №
420/16.11.2018 г. по ч. гр. д. № 3300/2018 г., III г. о., определение № 468/18.12.2018 г. по
ч.гр.д.№ 4586/ 2018г., ІІІ г.о. на ВКС и др.. Според приетите правни разрешения,
предявеният отрицателен установителен иск за несъществуването на вземане като погасено
по давност, длъжникът не отрича материалната легитимация на кредитора. След изтичането
на давността вземането продължава да съществува, но то не може да се събере със
средствата на държавната принуда, а доброволното изпълнение по него е винаги дължимо
(чл. 118 ЗЗД). Решението, с което такъв отрицателен установителен иск е уважен, формира
сила на пресъдено нещо върху това, че кредиторът не притежава право на принудително
изпълнение за своето вземане срещу длъжника, поради изтичане на давностния срок, но не и
че ако длъжникът плати след срока, това плащане е без основание, или е ненадлежно
извършено (вкл. и след влизане в сила на решението, с което е уважен установителният иск).
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248, ГПК, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖНИЕ молбите на адв. С.Й. Д. и Р. П. Н. за изменение на
Решение №1208 от 17.02.2022 г. по гражданско дело №62413/ 2021 г. на СРС, в частта за
разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2