№ 2039
гр. Пловдив, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20225330204755 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 4861719,
издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на М. В. К. с ЕГН ********** на основание
чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.
21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на фиша поради изтекъл срок по чл.
34 от ЗАНН. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява не се представлява.
Въззиваемата страна взима бланкетно писмено становище за законосъобразност
на атакувания фиш, претендира разноски. Не се представлява в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, като подадена в предвидения законов
срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 12.05.2021 г. в 15:44 ч. на пътя ІІ-64 км 49+800 в посока с. Труд, при отчетен
толеранс на измерената скорост от минус 3 km/h МПС, лек автомобил марка „Опел
Корса“, с рег. № **** се е движил със скорост от 77 km/h, като е превишил максимално
допустимата с 17 km/h и това е установено с АТСС CORDON-M2 MD1196.
Електронният фиш е издаден на жалбоподателя М. В. К..
Установява се, че км. 49+800 на път ІІ-64 от републиканската пътна мрежа е
извън населено място, а местоположението на този километър в посока с. Труд попада
в действието на знак В26 (60) поставен на пътната връзка към сградата на „Рефан
България“ ЕООД, който е поставен на км. 49+860 (километража нараства в посока гр.
Пловдив). Км. 49+800 на път ІІ-64 се намира преди кръстовище и зоната на пътния
възел 49+736, където се изчерпва действието на знака В 26.
1
На следващо място местонарушението попада и в зоната на действие на знак В
26 сочещ забрана за надвишаване на указаната скорост от 60 км. ч., поставен на км.
50+650 ведно с указателна табела Т2 (1000 метра), т.е. зоната на действие на знака се
изчерпва на км. 49+650 при нарастващ километраж в посока Пловдив, т.е. при км.
49+800 същият все още важи.
Установява се, че автоматизирано техническо средство CORDON-M2 MD1196 е
одобрено средство за измерване, вписано в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване под № В-46. Същото е минало периодична техническа
проверка на 12.02.2021 г., като е издаден протокол от проверка № 4-С-ИСИС от същата
дата.
Установява се, че собственик на автомобила е Ц. С. П. и че М. В. К. е
упълномощила А. К. да я представлява и да управлява закупените от него автомобили
на нейно име.
Въз основа на установеното е издаден електронен фиш серия К 4861719.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – снимков материал от автоматизираното техническо
средство, писмо от БИМ за одобрен тип средство за измерване № В-46, протокол за
проверка № 4-С-ИСИС/12.02.2021 г. на БИМ, протокол за използване на АТСС рег. №
1030р-13788/13.05.2021 г., разпечатка на фиш серия К № 4861719, разпечатка от база
данни за собственост на автомобил, снимка за местоположението на АТСС, заповед №
8121з-931/30.08.2016 г. за образец на ел. фиш, ведно с приложение, писмо от АПИ
ОПУ- Пловдив и извадка от ГИС с означение.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на
становище, че се установява от обективна страна извършването на нарушение от на
посочената разпоредба на чл. 21, ал. ал. 2 вр. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че
при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава определените по-долу стойности на скоростта в km/h, като за извън
населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 90 km/h, а когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в
ал. 1, това се сигнализира с пътен знак, в случая В 26 с указана скорост 60 км/ч. От
обективна и субективна страна жалбоподателят не е осъществил всички съставомерни
признаци на нарушението.
Безспорно установено е, че на 12.05.2021 г. в 15:44 ч. лек автомобил марка
„Опел Корса“, с рег. № **** се е движил със скорост от 77 km/h, извън населено място,
но в рамките на ограничението от 60 км.ч. въведено със знак В26 посока с. Труд на км.
49+800 на път ІІ-64, като е превишил максимално допустимата скорост със 17 km/h.
Тази скорост е определена при отчитането на толеранс от 3 км./ч., колкото би могла да
бъде грешката на АТСС в полза на нарушителя.
Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът
се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил моторното превозно средство. Очевидно собственикът на МПС е Ц.
С. П. – това е доказателството относно собствеността предоставено от въззиваемата
страна. В електронния фиш е отбелязано, че фишът е издаден на М. В. К. собственик,
на когото е регистрирано МПС, няма данни за ползвател нито в справката за
собственост, нито в посоченото в електронния фиш.
Въпреки представените доказателства и задължението на
административнонаказващия орган да попълни преписката с всички относими
доказателства не се доказа М. В. К. да е субект на нарушението.
Няма данни нито в писменото становище, нито в преписката, да има друг
2
електронен фиш, който да е бил анулиран поради подаване на декларация по чл. 189
ал. 5 от ЗДвП и съдът счита за недопустимо нарушение на принципа на равенство на
страните за служебното издирване на възможните обяснения на поведението на
административнонакзващия орган, който впрочем има задължение да окомплектова
преписката с всички необходими доказателства за всеки елемент от отговорността на
нарушителя, както е и посочено в придружителното писмо.
Безспорно доказано се явява, че собственик на автомобила е друго лице, а не
сочения за нарушител, поради което ангажирането на неговата
административнонаказателна отговорност се явява незаконосъобразно.
На следващо място при издаването на електронния фиш е допуснат порок, който
води до отмяната му. Издаването на електронен фиш за налагане на глоба от 50 лв.
противоречи на императивната разпоредба на чл. 39, ал.4 ЗАНН, според която за
случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство
или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в
закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над
необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.
Използваната формулировка в чл. 39, ал.4 ЗАНН и най-вече израза
„необжалваемия минимум“ не са достатъчно ясни, поради което за изясняване на
действителната воля на законодателя следва да се тълкуват нормите на чл. 39, ал.4
ЗАНН и на чл. 39, ал.1 ЗАНН, 39, ал.2 ЗАНН и чл. 186, ал.4 ЗАНН, от което се налагат
следните изводи:
За явно маловажни случаи на нарушения, установени при извършването им, за
които се предвижда наказание глоба до 10 лева, при липса на оспорване от страна на
нарушителя, на основание чл. 39, ал.1 ЗАНН на място се издава квитанция за глоба до
размера, предвиден в съответния закон или указ, но не повече от 10 лева. Квитанцията
не е сред лимитативно изброените в чл. 59 ЗАНН актове подлежащи на пряк съдебен
контрол, поради което и същата се явява необжалваема. Правото на защита на
нарушителя в този случай е гарантирано от разпоредбата на чл. 39, ал.3 ЗАНН
предвиждаща, че ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати глобата-
му се издава АУАН, а въз основа на него НП, което подлежи на обжалване по общия
ред.
За маловажни случаи на нарушения, установени при извършването им, за които
се предвижда наказание глоба от 10 до 50 лева, при липса на оспорване от страна на
нарушителя, на основание чл. 39, ал.2 ЗАНН на място се издава глоба с фиш до
размера, предвиден в съответния закон или указ, но не повече от 50 лева. Глобата с
фиш не е сред лимитативно изброените в чл. 59 ЗАНН актове подлежащи на пряк
съдебен контрол, поради което и същата се явява необжалваема. Правото на защита на
нарушителя и в този случай е гарантирано от разпоредбата на чл. 39, ал.3 ЗАНН
предвиждаща, че ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати глобата-
му се издава АУАН, а въз основа на него НП, което подлежи на обжалване по общия
ред.
За нарушения заснети с АТСС, когато предвижданото наказанието е до 50 лева
включително, на основание чл. 186, ал.4 ЗДВП, ако нарушителят не оспорва
нарушението и размера на наказанието, му се издава глоба с фиш, която не подлежи на
самостоятелно обжалване по силата на чл. 59 ЗАНН. В случай, че оспорва
нарушението или не е съгласен да заплати наложената глоба, на нарушителя се издава
АУАН и въз основа на него НП, което подлежи на обжалване по общия ред.
За нарушение, заснето с АТСС, когато предвижданото наказание е над 50 лева
на нарушителя може да се издаде ЕФ.
Тук следва да се има предвид, че последните изменения на чл. 39, ал.4 ЗАНН са
извършени с един и същи брой на държавен вестник, заедно с измененията на чл. 189,
3
ал.4 ЗДвП, с която разпоредба е въведен в позитивното ни право института на
електронния фиш. Тоест в случая се касае не за съотношение на общ закон към
специален, а за изрично изразена законодателна воля:
-електронен фиш да се издава само за нарушения, наказуеми с глоба над 50 лева,
-а за случаите, наказуеми с глоба до 50 лева включително санкцията да се налага
с необжалваем фиш на основание чл. 186, ал.4 ЗДвП при липса на оспорване и по
общия ред-с АУАН и НП при налично оспорване от нарушителя (така Решение № 239
от 04.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2561 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд
– Пловдив, Решение № 1831 от 21.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1789 / 2020 г. на XXIII
състав на Административен съд – Пловдив и др.
Гореизложеното следва по един недвусмислен начин от разпоредбата на чл. 85а
ЗАНН, според която - "Доколкото в този закон няма особени правила за
административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо
средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат разпоредбите на Закона за
движението по пътищата". Т.е. в случаи от категорията на процесния ЗАНН има
приоритет пред разпоредбите на ЗДвП.
В процесния случай, доколкото предвижданото в чл. 182, ал.1, т.2 ЗДвП
наказание е във фиксиран размер-50 лева, то за наказващия орган е съществувала
забрана да реализира отговорността на дееца с ЕФ, а е следвало да процедира по реда
уреден в чл. 186, ал.4 ЗДвП, вр. чл. 39, ал.3 ЗАНН, като издаде в зависимост от
процесуалната позиция на нарушителя или необжалваема глоба с фиш на стойност 50
лева или АУАН и НП по общия ред.
В процесния случай, в който глобата е на стойност до 50 лева, съществува
безусловна забрана за издаване на ЕФ, точно както е налице забрана за издаване на ЕФ,
по силата на :
-чл. 189, ал.4 ЗДвП, ако за конкретното нарушение предвидено и кумулативно
наказание лишаване от права, освен наказанието глоба;
-чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., в случаите на осъществяване
на контрол с мобилно АТСС във време на движение и др.
Доколкото процесния фиш се явява издаден без да е налице процесуалната
възможност за това, същият следва да бъде отменен.
Съдът не споделя довода на процесуалния представител на жалбоподателя за
изтекла давност на нарушението или изтекъл срок по чл. 34 от ЗАНН. Практиката на
касационната инстанция е твърда по отношение на тези срокове и е в следния смисъл:
на първо място, не е налице изтекла погасителна давност и това е така, тъй като в
ЗАНН давността е уредена в разпоредбите на чл. 34 и в чл. 82. Вторият случай урежда
давността за изпълнение на наказанията по вече влязъл в сила
административнонаказателен акт. Процесният електронния фиш е издаден на
12.05.2021 г., когато е установено нарушението със заснемането му, но е връчен едва
на 02.08.2022 г. След като електронния фиш не е бил връчен по реда, уреден в ЗАНН,
той не е влязъл в сила и сроковете по чл. 82 от ЗАНН са неприложими. Нормата на чл.
34 ал. 1 от ЗАНН урежда хипотези, при които административнонаказателно
производство въобще не се образува или образуваното се прекратява, когато
нарушителят е починал, изпаднал в постоянно разстройство на съзнанието и когато
това е предвидено в закон или указ, които случаи стоят извън процесния, както и
въпросите за давността, която е обвързана с момента на съставяне на АУАН и НП.
В процесния случай установяването на нарушението се извършва от техническо
устройство и електронния фиш не е плод на нечие волеизявление на субект, който
притежава възможността да изразява такова волеизявление. В производството по
издаване на електронен фиш се прилагат специалните правила, регламентирани в
ЗДвП, а ЗАНН се прилага само за неуредените случаи.
4
В хипотезата с издаване на електронния фиш не са предвидени два етапа,
каквито съдържа общия процес по ЗАНН - обвинение чрез предявяване и връчване на
АУАН и налагане на наказание чрез издаване и връчване на наказателно
постановление. Електронния фиш е едновременно и двете. В него се съдържа описание
на нарушението, което се констатира с техническо средство, и се налага наказание
предвидено в закона.
За пълнота следва да се отбележи, че датата на извършване на нарушението -
12.05.2021 г., отбелязана в електронния фиш, се явява и датата, на която нарушителя е
станал известен за административнонаказващия орган.
На второ място, възражението, че електронният фиш е връчен на жалбоподателя
повече от година след съставянето му е ирелевантно, тъй като в ЗДвП е предвиден
специален ред за издаване на този вид актове. В случая е приложима само абсолютната
4 г. и 6 м. давност, предвидена в чл.81 ал.3, във връзка с чл.80 ал.1 т.5 от НК за
издаване на санкционния акт и влизането му в сила, която тече от момента на
извършване на нарушението. В случая този давностен срок очевидно не е изтекъл.
Въпреки гореизложеното електронния фиш следва да се отмени на
горепосочените други две основания, като незоконосъобразен.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш К № 4861719, издаден от ОД на МВР Пловдив, с
който на М. В. К. с ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 2
от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба
в размер на 500 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5