Р     Е     Ш     Е     Н    И    Е

 

N

 

Гр.Варна………………2023 г.

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

Варненският административен съд,  Шести касационен състав,  в публично заседание на осми декември две хиляди  двадесет и втора година  в състав:

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА

                       ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

                                              МАРИЯНА БАХЧЕВАН

 

                                                                                           

при секретаря Галина Владимирова и в присъствието на прокурора  Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията Веселина Чолакова  КАНД № 2501  по описа на Административен съд гр.Варна за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

            Образувано е по касационна жалба на И.П.Т., подадена чрез адв.А. против решение №620/06.05.2022г.  постановено по  АНД  № 4598 описа на ВРС за 2021г., ХХХІІ-ри  състав в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 21-0819-001042/26.03.2021 год., издадено от началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Варна в частта, с която на И.П.Т. на основание чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 104а от ЗДвП, и на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10/десет/ лева за нарушение на чл. 100 ал.1 т. 1 от ЗДвП.       

Решението се оспорва с основанията на чл.348,ал.1,т. 1 и т.2 от НПК – неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че Районен съд-Варна  не е обсъдил възраженията му за незаконосъобразност на НП, не е изяснил в цялост фактическата и правна обстановка, като е игнорирал изцяло аргументите му и доказателствата, в частност относно съставомерността на твърдяните нарушения. Счита, че при издаване на НП са налице нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, които съдът не изследвал и обсъдил. Сочи се, че относно нарушението по чл.100, ал.1 т.1 ЗДвП съдът се е задоволил да констатира, че в хода на проверката на проверяващият орган не е предоставен контролен талон, но не е съобразено, че това се дължи на обективни причини, а именно талона не му е бил предоставен именно от органите на контролната институция-ПП-КАТ при ОДМВР-Варна. Относно нарушението по чл.104а ЗДвП по отношение на съставомерността на деянието не е изяснено в какво се е изразявало използването на мобилен телефон от водача на МПС. Тежестта на доказване на тези обстоятелства е на органа издал НП, като същите не са изяснени и от съда. Счита, че мотивите на решението се състоят във формално възпроизвеждане на разпоредбите на относимите в случая правни норми без дължимия правен анализ и произтичащите от това правни заключения, а липсата на мотиви съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и е самостоятелно основание за отмяна на постановлението. Сочи се , че неоснователно е присъдено юрисконсултско възнаграждение, предвид липсата на реално участие по съществото на делото. Моли решението да бъде отменено и да се отмени наказателното постановление. Поддържа жалбата в съдебно заседание чрез назначен служебен защитник.

Ответникът - Началникът на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, чрез процесуалния си представител ю.к.Л.-А., изразява писмено становище за неоснователност на подадената жалба. Моли решението в обжалваната част като  правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство. Моли съда да се произнесе по адвокатското възнаграждение на насрещната страна при условията на чл.64д,ал.2 от ЗАНН.

Представителят на прокуратурата счита, че касационната жалба е неоснователна и решението на ВРС следва да бъде оставено в сила.

Настоящият касационен  състав на съда като взе предвид наведените основания от жалбоподателя, събраните по делото доказателства,  становищата на страните и в рамките на касационната проверка съгласно чл.218 АПК, вр.чл.63в ЗАНН  намира следното:

Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок съгл. чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, от надлежна страна и е допустима. По същество касационната жалба е неоснователна.

За да потвърди наказателното постановление в обжалваната част, Районният съд е приел, че жалбоподателят е извършил констатираните в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление нарушения на чл.104а от ЗДвП и на чл.100, ал.1,т.1 от  същия закон, тъй като  на 24.02.2021 год., около 22,45 ч. , като водач на л.а. „***”, с ДК ***, по ***в гр.Варна, при управлението на автомобила, използвал мобилния си телефон без устройство, което позволява ползване на телефона без участие на ръцете. При извършената проверка от полицейските служители не представил контролен талон. Било установено, че водачът управлява с наложено му наказание глоба с фиш от 13.09.2020г. незаплатена в срока за доброволно заплащане.

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че НП  е издадено в срок и от компетентен орган, съобразено е с нормата на чл. 57 ЗАНН, в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, вменените нарушения са  индивидуализирани, като са посочени нарушените правни норми. ВРС е приел, че като не е  спазил цитираната в чл. 104а от ЗДвП забрана и не е изпълнил предписанието на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП, жалбоподателят безспорно е извършил описаните в НП и АУАН нарушения, поради което правилно е ангажирана отговорността му на основание чл. 183 ал. 4 т. 6 от ЗДвП, съответно на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП.

Тези изводи на възивния съд са законосъобразни и обосновани - изведени въз основа на правилен и цялостен анализ на събраните по делото доказателства. Описанието на извършените нарушения, както в АУАН, така и в наказателното постановление,  е достатъчно ясно за преценката на осъществените деяния от фактическа страна, като са посочени и съответстващите правни квалификации – чл.104а от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от  същия закон. От приложеният  по делото АУАН е видно, че жалбоподателят не е направил оспорване при предявяване и подписване на акта, което обстоятелство е удостоверено с подписа му.  От събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните свидетели, по безспорен начин е установено извършването на нарушенията на ЗДвП. Ирелевантно за осъществяването на нарушението по чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП е обстоятелството относно причината за отсъствието на контролния талон. С разпоредбата на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП е въведено безусловно задължение за водача на МПС да носи ведно със свидетелството за управление на МПС, и контролния талон към него.

По делото не са събрани доказателства, които да опровергават констатациите в АУАН. В тази връзка следва да се посочи и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Доказателствената сила на АУАН не оборена от касатора в хода на проведеното въззивно производство , и правилно е зачетена от районния съд. Касационната инстанция напълно споделя изводите на съда, че по безспорен начин са  установени нарушенията, самоличността на нарушителя и неговата вина.

Предвид гореизложеното, касационният съд при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено, без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно.

Следва да се посочи, че касационната инстанция не е съдебна инстанция, която непосредствено събира, проверява и анализира доказателствените материали. Затова тя не може да установява нови фактически положения, различни от включените в предмета на доказване факти и обстоятелства, приети за установени от въззивната инстанция. Касационният съд контролира само правилното приложение на материалния и процесуалния закон, а в случая  въззивният съд е постановил правилен съдебен акт, поради което жалбата е неоснователна.

По делото пред въззивния съд е осъществено процесуално представителство, поради което е изпълнена хипотезата на чл.63д,ал.4-5 от ЗАНН и на ответната страна е присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

При този изход на спора в полза на ответника за осъществената му правна защита в касационната инстанция се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева съгласно чл. 63д, ал. 4-5 ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от НЗПП.

Воден от гореизложеното и на основание чл.63в от ЗАНН, във вр. чл. 221, ал.2 предл. първо , Административен съд-Варна, VІ-ти тричленен състав

 

 

Р       Е        Ш         И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №620/06.05.2022г.  постановено по  АНД  № 4598 описа на ВРС за 2021г., ХХХІІ-ри  състав в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 21-0819-001042/26.03.2021 год., издадено от началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Варна в частта, с което на И.П.Т. на основание чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 104а от ЗДвП, и на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10/десет/ лева за нарушение на чл. 100 ал.1 т. 1 от ЗДвП.      

 

ОСЪЖДА И.П.Т., ЕГН ********** да заплати в полза на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лв.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ:1.

 

   

                                             2.