№ 192/4.4.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен
състав, в открито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и
трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ВИДЕВ 2. ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА |
|
При секретар |
Антоанета Метанова |
и с участието |
|
на прокурора |
Станка Димитрова |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА
|
|
|
КАНД № 155 по описа на съда за 2023 г. |
||
Производството е
по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН),
във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Делото
е образувано по касационна жалба на Е.А.Ф.,***, чрез адв. Р.К., срещу Решение № 45/24.01.2023 г., постановено по а.н.д. № 1311/2022 г. на Районен
съд – Пазарджик, с което е потвърдено Наказателно постановление №
22-1006-001867 от 25.07.2022 г. на Началник
група към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пазарджик, с което на касационния
жалбоподател е наложена глоба в размер на 2000 лева и е постановено лишаване от
право на управление на МПС за срок от 24 месеца.
В касационната
жалба и в съдебно заседание се излагат доводи за неправилност на оспореното
решение поради нарушения на материалния закон, съществено процесуално нарушение
и необоснованост. Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт и на оспореното
наказателно постановление.
Ответникът –
Началник група към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пазарджик, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за неоснователност на
касационната жалба.
Административен
съд – Пазарджик, в настоящия касационен състав, след като обсъди събраните по
делото доказателства, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта
и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от предявеното
оспорване, в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество касационната жалба е основателна, по следните съображения:
Производството
пред Районен съд – Пазарджик е образувано по жалба на Е.А.Ф.
против Наказателно постановление (НП) № 22-1006-001867 от 25.07.2022 г. на
Началник група към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пазарджик, с което му
е наложена глоба в размер на 2000 лева и е постановено лишаване от право на управление
на МПС за срок от 24 месеца за това. От фактическа страна по делото е
установено, че на 24.02.2022 г., изпълнявайки
служебните си задължения за установяване на нарушения по ЗДвП, полицейските
служители – Н.Р. и И.Г., около 20:00 часа се намирали на пункт на бул. „Ал.
Стамболийски“ и ул. „Екзарх Йосиф“. Полицай Р. подал стоп палка на лек на
автомобил марка Ауди А5 с рег. Н1801ВХ, който идвал от Градската градина посока
магазин „Лидл“. Водачът на автомобила не спрял на подадения сигнал. Автомобилът
продължил движението си и свил надясно и оттам между блоково пространство по ул.
„Найден Геров“. Полицейските служители се качили в служебния автомобил и
тръгнали веднага след него. Включили звуков и светлинен сигнал. Полицаите не са
губили от поглед автомобила през цялото време, даже подавали информация по
радио станцията на колегите си накъде се движи. Автомобилът пред тях се движил
доста бързо и на ул. „Кочо Честименски“ влязъл в междублоковото пространство и
там спрял. Отдясно на автомобила излязло едно лице, което искало да избяга и Р.
тръгнал след него и след две пресечки от мястото го задържал. Водачът,
установен по-късно като жалбоподателя Е.А.Ф., слязъл от шофьорското място. Георгиев
изрично го попитал: „Ти ли управляваш?“, жалбоподателят отвърнал: „Да, аз
управлявам“. След това на място дошли полицейски служители от сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Пазарджик, между които и актосъставителят Л.П., за да
тестват за алкохол и наркотични вещества жалбоподателя. На място извършили
проба за алкохол с техническо средство, която не отчела наличие на алкохол.
След това жалбоподателят бил качен в полицейски автомобил и отведен в сградата
на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пазарджик, където отказал извършването
на проба за наркотични вещества. На място П. съставил АУАН на жалбоподателя,
който му предявил, но последният отказал да подпише и получи, удостоверено с
подписа на един свидетел. На жалбоподателя е бил издаден талон за изследване с
№ 125057, който последният подписал и получил. Въз основа на АУАН е издадено
процесното НП.
От правна страна
инстанцията по същество е приела, че в производството по издаване на процесните
АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Прието е, че наказателното
постановление съдържа задължителни реквизити, предвидени в чл. 57, ал. 1, т. 8
от ЗАНН. Посочено е, че разминаването между описаното в част „обстоятелства“ и
посочването на предложение 1 на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП в санкционната
разпоредба е несъществено, доколкото предвидените санкции и за двете нарушения
са едни, както и че последните са правилно посочени. Прието е, че посоченото
разминаване не нарушава правото на защита на наказаното лице, тъй като лицето
следва да се защитава по фактите, които били ясно и точно посочени.
Решението на Районен
съд – Пазарджик е валидно и допустимо, но по същество е неправилно.
Съдът се
солидаризира с възражението, че в настоящия случай липсва яснота по отношение
на вмененото и санкционирано нарушение. По силата на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН със съставянето
на АУАН се образува административнонаказателното производство. Законосъобразно
съставеният акт има констатираща и обвинителна функция. Със съставянето му за
първи път в правния мир се обективира изявлението на актосъставителя относно
конкретно извършено нарушение и личността на нарушителя. С акта констатираното
нарушение се вменява във вина на лицето, посочено в него като нарушител, което
лице се поставя в ролята на „обвиняем“ за извършеното административно
нарушение. Поради това и от момента на съставяне на акта, за лицето, посочено
като нарушител, възниква правото на защита срещу повдигнатото
административнонаказателно обвинение, на което кореспондира задължението на
актосъставителя да обезпечи възможността за ефективното му и пълноценно
упражняване. Създаването на достатъчно ефективни гаранции за упражняване на
правото на защита на нарушителя е установено в негова полза с оглед
възможността му да разбере фактическите и правни рамки на вмененото нарушение.
Съгласно чл. 42, т. 4 и 5 от ЗАНН, съставеният
акт за установяване на административно нарушение следва да съдържа описание
на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и законовите
разпоредби, които са били нарушени. Това е и едно от изискванията за минимално
съдържание на наказателното постановление съобразно чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Именно на тези
законови стандарти според настоящия касационен състав не отговарят и двата
акта.
В
обстоятелствената част на АУАН и НП е посочено, че водачът отказва проверка с
техническо средство за установяване употребата на наркотични и/или упойващи
вещества и техните аналози в кръвта и неизпълнение на предписание за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване.
Същевременно както актосъставителят, така и наказващият орган са възвели
деянието по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП и са посочили следното „отказва
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и
не изпълни предписание за изследване с доказателствен анализатор и за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химично лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му“.
Налице е
сериозно разминаване между фактическото и юридическо обвинение, което е
процесуално неиздържано и напълно недопустимо. Налице е процесуално нарушение
на императивните изисквания на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57,
ал.1, т.5, пр. 1 и пр. 4, и т. 6 от ЗАНН, досежно минимално
изискуемите реквизити на АУАН, респ. НП, в насока ясно, пълно и точно излагане
на фактическите обстоятелства, релевиращи състава на изследваното нарушение,
описание на последното и нарушените законни разпоредби. В случая оставя неясно
както за наказаното лице, така и за съда, кои фактически положения наказващият
орган е приел за безспорно установени и инкриминирани, както и за какво
нарушение точно е наказан жалбоподателят – дали
за това, че е отказал проверка с техническо средство за установяване употребата
на наркотични и/или упойващи вещества и техните аналози в кръвта и неизпълнение
на предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване, като непрецизно е било посочено и квалифицирано
деянието му, или за това, че е отказал проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и неизпълнение на предписание за
изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му. И в двата случая обаче, било досежно
фактическите обстоятелства, било досежно описанието на нарушението и правната
квалификация същите е следвало да намерят своето пълно и точно отражение в
оспорените актове. Посочените нарушения на процесуалните правила са от
категорията на съществените, тъй като водят до ограничаване правото на защита
на наказаното лице, което единствено от обстоятелствената част на наказателното
постановление има възможност да разбере какво е вмененото му във вина
административно нарушение и административно нарушение ли е същото, както и
срещу кои факти и обстоятелства следва да се защитава.
Предоставянето
на пълна и подробна информация относно обвиненията и съответно правната
квалификация, която съдът може да приеме по въпроса, е съществена предпоставка
за гарантиране на справедливостта на производството и реално упражняване на
правото на защита.
Допуснатото
нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1, т. 4
ЗАНН,
респ. чл. 57,
т. 5, пред. 1 от ЗАНН е достатъчно основание за отмяна на
издаденото спрямо лицето наказателно постановление.
По така
изложените съображения решението на Районен съд – Пазарджик се явява
неправилно, поради което следва да бъде отменено.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик, ХІ-състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 45 от 24.01.2023 г., постановено по а.н.д.
№ 1311 от 2022 г. по описа на Районен съд – Пазарджик и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1006-001867 от 25.07.2022 г. на Началник
група към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пазарджик, с което на основание
чл. 53 от ЗАНН на Е.А.Ф. е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване
право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр.
1 от ЗДвП.
Решението е окончателно.
Председател: /п/
Членове:
1. /п/
2. /п/