РЕШЕНИЕ
№ 12132
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско
дело № 20221110142182 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Ищецът /фирма/ твърди, че във връзка с реализирано на 06.04.2017 г. ПТП в района
на гр. ...., е изплатил по имуществена застраховка „Каско“ на застрахованото при него лице
застрахователно обезщетение в размер на 614,93 лв. за увредения автомобил – ....... Твърди,
че ПТП било причинено от управляващия МПС ......, за който имало сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника. Излага доводи, че с регресна покана е
предявил на ответника претенцията си в размер общо на 629,93 лв., представляваща сбор от
изплатеното обезщетение и обичайните разноски за определянето му в размер на 15 лв., но
последният е извършил плащане само на част от регресния дълг в размер на сумата от
433,50 лв., като остатъка в размер на 196,43 лв. не е погасен. Предвид изложеното, ищецът
моли съда да осъди ответника да му заплати на основание чл. 411 КЗ сумата от 196,43 лв.,
представляваща непогасения остатък от изплатеното застрахователно обезщетение, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.08.2022 г.
до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ответното дружество ЗАД ..... оспорва предявения иск по размер и моли, същият да
бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото релевантни доказателства и взе
предвид релевантните доводи на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 411 КЗ:
Уважаването на предявения иск по чл. 411 КЗ е предпоставено от положителното
установяване на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено
застраховане между увредения и ищеца и извършено плащане по него от страна на
последния във връзка с настъпили вреди на застрахованото имущество в срока на действие
на договора; 2/ вредите да са причинени в резултат на деликт, с оглед на което за увредения
1
да са възникнали права срещу причинителя на вредата на основание чл. 45 ЗЗД и 3/ към
момента на настъпване на ПТП гражданската отговорност на деликвента да е била предмет
на валиден застрахователен договор, сключен с ответника.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за основателен.
По делото няма спор относно фактите, включени във фактическия състав на
вземането, поради което обсъждането им е излишно, като в тази връзка искът се явява
доказан в своето основание.
Спорен е единствено размерът на предявения иск.
При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение на
основание чл. 411 от КЗ, суброгационните права на застрахователя по имуществената
застраховка не са в обема и в размера, който последният е изплатил на собственика на
увреденото МПС. Напротив, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, като ползва заключение на вещо лице, без да се прилага корекционен коефициент
за овехтяване.
В настоящия случай от заключението на вещото лице по изготвената и приета по
делото съдебно – автотехническа експертиза се установява, че действителната стойност на
нанесените на процесното МПС ...... щети към датата на ПТП, изчислена по средни пазарни
цени, се равнява на сумата от 634,90 лв., а с включени 15 лв. ликвидационни разноски – на
сумата от 649,90 лв., или ищецът има право на суброгацията в правата на застрахования за
сумата от 629,93 лв., представляваща сбор от изплатеното застрахователно обезщетение и 15
лв. ликвидационни разноски за неговото определяне.
По делото няма спор, а и от представените писмени доказателства се установява, че
ответникът извънсъдебно е възстановил на ищеца сумата от 433,50 лв., поради което остава
дължима сумата от 196,43 лв.
Искът е изцяло основателен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на
разноски. Същият е направил такива в общ размер от 730 лв., от които 50 лв. за държавна
такса, 200 лв. за възнаграждение на вещо лице и 480 лв. с ДДС за адвокатско
възнаграждение. Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на така
претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно, доколкото
същото е над минимума, установен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения и съобразно извършените от процесуалния представител на
ищеца процесуални действия се явява прекомерно. Ето защо, същото следва да бъде
намалено да сумата от 360 лв. с ДДС. При това положение, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 610 лв. – разноски по делото.
Ответникът няма право на разноски за настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 411 КЗ ЗАД ....., ЕИК .... със седалище и адрес на
управление: ..., да заплати на ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: г...., сумата
от 196,43 лв., представляваща непогасен остатък от дължимо регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по щета, образувана при ищеца под № ... във връзка с ПТП,
реализирано на 06.04.2017 г. в гр. ...., .... между МПС ...... и МПС ...... по вина на водача на
МПС „....., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
2
съда – 03.08.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК ЗАД ....., ЕИК .... със седалище и адрес на
управление: ..., да заплати на ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: г...., сумата
от 610 лв. - разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3