Решение по дело №10119/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6253
Дата: 26 август 2019 г. (в сила от 26 август 2019 г.)
Съдия: Зорница Стефанова Гладилова
Дело: 20191100510119
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, в закрито  заседание на ................................................................................две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЗОРНИЦА ГЛАДИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:           ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ

     СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Гладилова ч.гр.д.№ 10119 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК във вр. чл.278 ГПК.

С разпореждане от 9.07.2019 г. по изп.дело № 20198380402595 по описа на ЧСИ М.Б.рег.№ 838  съдебният изпълнител е уважил частично възражението на длъжника „И.К.” ЕООД за намаляване на размера на направените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение от 300 лв. на 200 лв., като същият е намален от 300 лв. на 276 лв. с ДДС. С разпореждането е отказано да се намали дължимата пропорционална такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските /ТТР/ към ЗЧСИ от 96 лв. с ДДС, на 60 лв., с ДДС, тъй като същата следва да се преизчисли съобразно намаления размер на адвокатското възнаграждение.

Срещу това разпореждане е подадена частна жалба от „И.К.” ЕООД. Поддържа, че съдебният изпълнител при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение по чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери адвокатските възнаграждения съответно в размер 200 лв. за образуване на изпълнителното производство и 30 лв. за процесуалното представителство и защита в изпълнителното дело не се е съобразил с фактическата и правна сложност на делото. С молбата си по чл.426 от ГПК взискателят бил посочил начин на изпълнение – чрез запор върху банкови сметки на длъжника и възложил на съдебния изпълнител извършването на действия по чл.18 от ЗЧСИ по проучване имущественото състояние на длъжника, извършване на справки, набавяне на документи, книжа и др. Извън това други изпълнителни действия не били извършвани. Липсвало основание и за начисляване на ДДС, тъй като по делото нямало доказателства сочещи на фактите, даващи основание за начисляване на данъка. Жалбоподателят твърди, че неправилно съдебният изпълнител отказал да намали пропорционалната такса по т.28 от ТТРЗЧСИ, тъй като същата следвало да се определи единствено върха сумата по изпълнителния лист без в нея да бъдат включени разноските за адвокатско възнаграждение. По тази причина и при размер на паричното вземане, което се изпълнява, от 500лв., таксата по т.26 от ТТР ЗЧСИ следвало да бъде 50 лв. без ДДС и 60 лв. с ДДС. Жалбоподателят моли съда да отмени разпореждане от 09.07.2019 г., в частта с която е отказано да бъдат намалени определените с постановление от 29.12.2015 г. за определяне на таксите по изпълнението по изп.д. № 20198380402595 по описа на ЧСК М.Б., per. № 838 на КЧСИ, в частта му за разликата над 200 лв. до 276 лв. - за присъдено на взискателя адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, и в частта му за разликата над 60 лв. с ДДС, до 96 лв. с ДДС - дължима пропорционална такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ, и вместо това съдът да намали дължимата сума за присъдено на взискателя адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство по изп.д. № 20198380402595 по описа на ЧСИ М.Б., per. № 838 на КЧСИ от 276 лв. с ДДС на 200 лв. и да намали дължимата сума за такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ по изп.д. N 20198380402595 по описа на ЧСИ М.Б., per. № 838 на КЧСИ от 96 лв. с ДДС, на 60 лв. с ДДС. Жалбоподателят моли да му бъдат присъдени разноските в производството.

Ответникът по частната жалба Х.М.е подал възражение, с което я оспорва. Твърди, че искането за извършване на изпълнителни действия взискателят може да прави и в хода на изпълнителното дело и от кориците на изпълнително дело № 20198380402595 било видно, че взискателят е искал налагане на обезпечителни мерки. Отделно, при намаляване на адвокатското възнаграждение съобразно чл.78, ал.5 от ГПК , същото не може да бъде определено в по-малък размер от минимално определения размер по чл.36 от ЗА. Размерът на таксата по т.26 от ТТР ЗЧСИ бил правилно определен.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви, в които оспорва жастната жалба и доводите в нея.

 

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Изпълнително дело № 20198380402595 по описа на ЧСИ М.Б.per. № 838 с район на действие СГС, е образувано въз основа на молба на Х.И.М., чрез адв. С.Д., въз основа на изпълнителен лист от 05.06.2019 г., издаден по гр. дело № 2000/2013 г. по описа на СГС, I ГО, 6-ти състав, съгласно койт дружество „И.К." ЕООД е осъдено да заплати на И.Х.М.сумата 500 лева, представляваща присъдени разноски по ч.гр.д.№ 966/2019г. по описа на ВКС. Към молбата за образуване на изпълнителното дело е приложен договор за правна помощ и съдействие с Адвокатско дружество „Д.и З.“, служещ и за разписка за заплащане на възнаграждението по него в размер 300 лв.

 

С постановление за приети разноски от 18.06.2019 г. по изп.д.№ 20198380402595, обективирано в поканата за доброволно изпълнение, връчена на 24.06.2019 г., съдебният изпълнител е приел разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева,  и дължима сума по т.26 от ТТР ЗЧСИ в размер 96 лв.

 

С възражение вх. № 36682/01.07.2019 г. длъжникът „И.К.” ЕООД е оспорил като прекомерно, по смисъла на чл. 78, ал.5 ГПК приетото адвокатско възнаграждение и е поискал същото да бъде намалено на 200 лв. предвид действителната правна и фактическа сложност на изпълнителното дело и недължимост на адвокатско възнаграждене по чл.10, т.2, във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери адвокатските възнаграждения. Оспорен е размерът на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, като неоснователно завишен, поради неправилното включване на сумата за разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение от 300 лв. при определяне на материалния интерес и е поискано намаляване от 96 лв. с ДДС, на 60 лв. с ДДС, съобразно размера на паричното вземане от 500 лв., определен в изпълнителния лист.

 

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното:

Съгласно изложеното в т.2 от ТР № 3 от 10.07.2017г. но тьлк. дело № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС, на обжалване по реда на чл. 435, ад. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.

I./ По жалбата срещу приетият от съдебния изпълнител размер на адвокатското възнаграждение.

Съобразно чл. 10, т. 1 и 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е: 200 лв. - за образуване на изпълнителното дело и 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 - за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. В частност с оглед материалния интерес по процесното изпълнително дело възнаграждението по чл. 10, т. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата възлиза на 230 лв.без ДДС.

        

 

 

 

Настоящият състав намира, че с оглед липсата на направено от длъжника плащане в срока за доброволно изпълнение е дължим пълният размер на минималното адвокатско възнаграждение.  

 

 

 

Същевременно и съгласно  § 2а от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. определените с наредбата минимални размери не включват начисления от адвоката и платен от взискателя ДДС, който съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК също подлежи на възстановяване от длъжника. От справка в регистъра на НАП за регисрираните по ДДС лица се установява, че адвокатското дружество„Д.и З.“ е регистрирано. Размерът на определеното възнаграждение следва да бъде 276 лв., поради което жалбата в тази част е неоснователна.

 

II./ По отношение на жалбата срещу определената пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

 Съгласно чл. 78, ал. 2 от ЗЧСИ размерът на таксите и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на Министерски съвет по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с камарата. В раздел II от т. 20 до т. 27а вкл. от ТТР към ЗЧСИ изрично е посочено за кои действия и в какъв размер се начисляват пропорционални такси, а текстът на чл. 31 от раздел VI, Допълнителни разноски изрично посочва видовете разноски по изпълнението.

При изпълнение на задължения за парични вземания съдебният изпълнител събира и т.нар. окончателна такса, държавният - по чл. 53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (приета с ПМС № 38 от 27.02.2008 г., обн., ДВ, бр. 22 от 28.02.2008 г., доп., бр. 50 от 30.05.2008 г.), а частният - по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн., ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.). В т.26 от Тарифата е регламентирана пропорционална такса, която е за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, като същата съобразно размера се определя по правилото по подточка б) от 100 до 1000 лв. - 10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лв.

В чл. 26 от Тарифата за таксите е посочено, че за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума по описания начин съобразно интереса, а не само главницата по изпълнителния лист. С оглед приетия намален размер на адвокатското възнаграждение, съдът намира, че следва да се редуцира и размера на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ до размер от 77.60 лв. без ДДС и 93.12 лв. с ДДС.

При този изход на делото и при направено от жалбоподателя искане за присъждане на разноски съдът намира, че такива следва да се присъдят в размер 75 лв.

Воден от горното съдът

 

                                   Р Е Ш И  :

 

ОТМЕНЯ разпореждане от 09.07.2019 г. по изпълнително дело № 20198380402595 по описа на ЧСИ М.Б.per. № 838 с район на действие СГС, с което е изменено постановление от 29.12.2015 г. в частта му за разликата над 93.12 с ДДС до 96 лв. с ДДС - дължима пропорционална такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ като постановява:

НАМАЛЯВА дължимата сума за такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ по изпълнително дело № 20198380402595 по описа на ЧСИ М.Б.per. № 838 с район на действие СГС от 96 лв. с ДДС, на 93.12 лв. с ДДС.

Оставя без уважение жалбата срещу разпореждане от 09.07.2019 г. по изпълнително дело № 20198380402595 по описа на ЧСИ М.Б.per. № 838 с район на действие СГС в останалата й част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:      1.

 

                                                                       2.