РЕШЕНИЕ

№ 68

гр. Брезник 04.09.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Брезник, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

Районен съдия: РОМАН НИКОЛОВ

при секретаря М. Г., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 151 по описа за 2018 година за да се произнесе взе предвид следното:

 Предявените искове са с правно основание чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 349, ал. 3 от ТЗ.

Ищецът „Мерцедес сървис кард“ Гмбх и Ко Кг твърди, че възложил на „Унион Танк Екщайн“ Гмбх и Ко (УТА) издаването на кредитна карта „Мерцедес сървис кард“, предназначена за заплащането на стоки и услуги в транспортния бранш. Твърди, че между последния и ответника „Брезина 2000“ ООД бил сключен договор за издаването на такава карта, за което ответникът подал заявление от 09.04.2012 г., УТА издава на „БРЕЗИНА 2000“ ООД „Мерцедес сървис кард“ с № **************. С подписване на заявлението, както и с последващото й ползване, клиентите на Общите търговски условия (ОТУ) на УТА и последващите им редакции (т. 17 от ОТУ), с което приел и общите търговски условия на издателя. Ищецът твърди, че ответникът ползвал услуги (ремонт на МПС). Моли ответното дружество да бъде осъдено да им заплати сумата от 1886,40 евро (хиляда осемстотин осемдесет и шест евро и четиридесет евроцента), представляваща неизплатената част от цена за предоставени услуги, за които е издадена и приета от длъжника колективна Фактура № ******, с номер на опис ******** от 31.10.2016 г., с краен срок за плащане 20.11.2016 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на исковата молба – 16.05.2018 г. до окончателното изплащане на дълга.

Моли съда да присъди и направените в настоящото производство разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и вещи лица.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Брезина 2000“ ООД, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявените искове. Сочи, че представител на ответното дружество не е подписвал Общите търговски условия УТА и дружеството не е обвързано от тях. Прави възражение за прихващане в размер на 1886,40 евро, която сума представлява стойността на труда за извършеният ремонт. Поддържа, че е направена рекламация досежно качеството и необходимостта от извършения ремонт. Твърди, че през периода на престой на МПС в сервиза ответното дружество е лишено от възможността да употребява товарният си автомобил по предназначение, с което е претърпяло вреди и са налице пропуснати ползи. Претендира направените разноски.

Като трето лице помагач на ответното дружество е конституирано „Балкан Стар Аутомотив“ ЕООД, с ЕИК: ********. В срока по чл. 131 от ГПК същите не са изразили становище по иска.

Районният съд, преценявайки събраните, по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено и доказано следното:

От представеното извлечение от партидата за регистрация на ищеца в Районен съд – Ашафенбург се установява, че последният е търговско дружество, регистрирано по немското право, със седалище в гр. К., Германия. Праводателят на ищеца УТА също е търговско дружество, регистрирано по немското право, със седалище в Германия. В представените общи търговски условия на УТА, последният и ответника са се възползвали от възможността по чл. 3, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 593/2008 (Регламент Рим I) като са уговорили, че приложимото към договора право е правото на държавата, пред чиито съдилища се гледат процесуалните спорни въпроси. Последната клауза, предвиждаща компетентност и на българските съдилища, се съдържа в т. 19 от общите търговски условия. Тя е допустима и съгласно чл. 23 от Регламент № 44/2001 на Съвета (в сила от 10.01.2015 г.). Клаузата предвижда, че тези спорни въпроси могат да бъдат предявени за разглеждане и пред компетентния съд по седалището на клиента (ответника). По изложените съображения съдът намира, че е компетентен да разгледа предявените искове като приложимо за спора се явява българското материално право.

На първо място следва да бъде даден отговор на възражението на ответника във връзка с действието по отношение на него на Общи търговски условия на УТА, като акцентира, че при подаване на заявлението за издаване на картата не е имал задължение и възможност да се запознае с тях и следователно не е обвързан от тези Общи условия. Според заключението на вещото лице по назначената от съда по искане на ищцовото дружество съдебно-техническа експертиза към момента на изготвяне на експертизата, на локално компютърно устройство може да се свали непопълнена форма „Заявление за сервизна карта“. По подразбиране сваления файл получава наименование „bg_bgr_msc_ka.pdf‘ и съдържа 8 страници, както следва: Заявление за сервизна карта – една страница; Информация относно защитата на данни и важни указания – една страница; Указания за защита на личните данни към заявлението за ServiceCard – три страници; Указания за защита на личните данни към заявлението за нов клиент на UTA - две страници и Общи търговски условия на UTA - една страница. Вещото лице е категорично, че не е възможно изтеглянето на страница по избор от празна, непопълнена форма „Заявление за сервизна карта“. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и прието като доказателство по делото. От изложеното следва безспорния извод, че това възражение на процесуалния представител на ответното дружество е неоснователно и „Брезина 2000“ ООД при използване на СК е обвързано от Общите търговски условия на УТА.

Безспорно е че, по процесната фактура е извършено частично плащане, като на 10.08.2017 г от банковата сметка на „Брезина 2000” ООД са преведени 2173 евро равностойни на 4250,02 лева в полза на „Унион Танк Екщайн“ ГмбХ и Ко. Ответникът действително е направил рекламация досежно необходимостта от извършването на смяната на някои части и качеството на ремонтните услуги, но те са направени след уговорения в т. 12, б. „А“ от общите търговски условия 24-часов срок от откриване на недостатъците. Според последното изречение на същата клауза, при пропускането на този срок стоката/услугата се счита за приета. Следва да се посочи, че ответникът е пропуснал преклузивния шестмесечен срок по чл. 265, ал. 3 от ЗЗД, за да реализира правата си в следствие на некачествено изпълнените ремонтни дейности. Този срок намира приложение независимо дали тези права ще се реализират по пътя на самостоятелен иск срещу УТА (доставката на стоки и услуги съгласно т. 4, б. „А“ от общите търговски условия се извършва от името и за сметка на УТА) или чрез възражение по предявена срещу ответника претенция. Щом работата е приета от ответника и правата му по чл. 265, ал. 1 от ЗЗД са преклудирани, то за него е възникнало и задължението за заплащане на възнаграждение на изпълнителя в пълен размер – чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, което е било заплатено за сметка на ответника от УТА. В подкрепа на изложеното е и константната задължителната практика на ВКС, според която фактът на отразяване на фактурата в счетоводството на длъжника, представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване (в този смисъл вж. решение № 42 от 19.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 593/2009 г., II т. о., ТК, решение № 46 от 27.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 454/2008 г., II т. о., ТК и мн.др.). Действително тази съдебна практика в голямата си част касае сключени договори за покупко-продажба, а не такива за изработка. Същата намира приложение обаче и при изработката (вж. решение № 158 от 7.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 1128/2012 г., I т. о., ТК). При наличието на спор и твърдение от страна на ответника, че изпълнените услуги не са били нужни или са били некачествени, ответникът не е следвало да осчетоводява издадените фактури. Осчетоводявайки фактурите, ответникът е признал приемането на извършената работа (вж. решение № 427 от 3.07.2007 г. на ВКС по т. д. № 190/2007 г., ТК, I о.).

Според заключението на вещото лице по съдебно – икономическата експертиза прието като компетентно и точно изготвено и неоспорено от страните, към момента на проверката от експерта, в счетоводството на „Брезина 2000” ООД, по сметка „401 Доставчици“ с партньор „Унион Танк Екщайн“ ГмбХ и Ко, се води задължение в размер на 1886.40 евро равностойни на 3689.48 лева.

 По изложените съображения искът за връщане на предоставената в заем от УТА на ответника сума чрез заплащането на същата директно по сметка на изпълнителите на работата (по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД) следва да бъде уважен в пълен размер.

В допълнение на изложеното следва да се има предвид, че ответното дружество в хода на съдебното дирене не представени абсолютно никакви доказателства как е формирана сумата по възражението за прихващане, какви са вредите и пропуснатите ползи, както и при разпределена доказателствена тежест, не бяха нито поискани, нито представени доказателства, че тези вреди и пропуснати ползи, са именно вследствие некачествен ремонт.

Ищецът е направил деловодни разноски в общ размер на 1033.49 лева, за които е представен списък по чл. 80 от ГПК. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК тази сума следва да му бъде заплатена от ответното дружество.

Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И:

 ОСЪЖДА „Брезина 2000“ ООД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление в гр. Брезник, ул. „*********“, № **, представлявано от управителя В.К.Д., да заплати на „Мерцедес Сървис кард“ Гмбх и Ко Кг, регистрирано във Федерална република Германия, регистрационен номер на дружеството: ****, със седалище и адрес на управление: гр. Клейностайм ****, ул. „Мейнпарк“, № *, представлявано от Юрген Бейн, сумата от 1886,40 евро (хиляда осемстотин осемдесет и шест евро и четиридесет евроцента), представляваща неизплатената част от цена за предоставени услуги (ремонт на МПС), за които е издадена и приета от длъжника колективна Фактура № *****, с номер на опис 38723163 от 31.10.2016 г., с краен срок за плащане 20.11.2016 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на исковата молба – 16.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „Брезина 2000“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. Брезник, ул. „*********“, № **, представлявано от управителя В.К.Д., да заплати на „Мерцедес Сървис кард“ Гмбх и Ко Кг, регистрирано във Федерална република Германия, регистрационен номер на дружеството: ******, със седалище и адрес на управление: гр. Клейностайм ******, ул. „Мейнпарк“, № *, представлявано от Юрген Бейн, сумата от 1033.49 лв. направени разноски по делото.

Решението е постановено при участието на трето-лице помага на ответника „Балкан Стар Аутомотив“ ЕООД, с ЕИК: ********.

 Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

 РАЙОНЕН СЪДИЯ:__________________