ПРОТОКОЛ
№ 1823
гр. Варна, 29.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Златина Ив. Кавърджикова
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря Марияна Ив. И.
Сложи за разглеждане докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20233100502096 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 15:20 часа се явиха:
Въззивникът В. К. С., редовно уведомен от предходно съдебно заседание,
явява се лично, представлява се от адв. Д. Ч., редовно упълномощена и прието от съда
отпреди.
Въззиваемата С. В. Г., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, се
явява лично, представлява се от адв. Ю. Г., редовно упълномощен и приет от съда
отпреди.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „С.П.“ – Варна, редовно уведомена от
предходно съдебно заседание, не изпращат представител.
Вещите лица Т. К. А. и Н. И. С., редовно призовани, се явяват лично.
АДВ.Ч.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото,
поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът докладва постъпило в срока по чл.199 от ГПК писмено заключение с вх.
№29229/18.11.2024г. по допуснатата съдебно психологично – психиатрична експертиза
от вещите лица: д-р Т. А. и клиничен психолог Н. С..
АДВ.Ч.: Моля да пристъпим към изслушване на вещите лица.
АДВ.Г.: Да изслушаме вещите лица.
Т. К. А.: 65г., българка, бълг.гражданка, висше образование, разведена. Без
родство и дела със страните по делото. Обещавам да дам вярно заключение.
Предупредена съм за наказателната отговорност по чл.291 от НК. Поддържам
представеното заключение.
Н. И. С.: 72г., клиничен психолог, българка, бълг.гражданка, висше образование.
Без родство и дела със страните по делото. Обещавам да дам вярно заключение.
Предупредена съм за наказателната отговорност по чл.291 от НК. Поддържам
представеното заключение по представената експертиза.
АДВ.Ч.: Какви са мерките за преодоляване на отчуждението, които ще
препоръчат вещите лица? Ще препоръчат ли някакви мерки, какви са те, ако е работа с
психолог, могат ли да посочат подходящо лице в гр.В., което е запозната с
отчуждаването, процесите които протичат? В този аспект ми е въпроса.
В.Л.А.: То е отговорено подробно на целия въпрос за етапите на условията,
които касаят постигане на целта за промяна в състоянието. Първо, двамата родители
трябва да са единомислещи по този въпрос и да осъществяват действително
диалогична връзка между тях. Те поддържат някакъв контакт, но той не е диалогичен и
това зависи и от двамата. Виждайки тази спокойна комуникация между родителите си
това би било основа В. да промени и отношението си към баща си. Гледащият родител
– г-жа Г. като родител, при който основно е детето и комуникира основно с нея е
необходимо да положи допълнителни усилия. Тя полага, това не се оспорва, да успее
да убеди В. въпреки, че той е във възраст, която трудно приема външни послания,
препоръки по - точно, т.к. ние описахме едно състояние, което е характерно и за
пубертета, а не само за отчуждението към бащата. Характерно поведение в
2
пубертетната възраст, проявата на независимост, противопоставя се на някакви норми
въпреки, че детето е с безпроблемно поведение в другите сфери. Така, че това дете би
трябвало да бъде мотивирано, като съответно е необходимо да участва и психолог
допълнително въпреки, че той посещава психотерапевт. Това е колега – д-р Ж. В.,
която е психиатър и работи, като психотерапевт. За бащата, бащата има желание, но би
трябвало да положи по - голяма пластичност, защото той се опитва да влезе в някакъв
ритъм на срещи, но може би трябва да направи и нещо повече, защото е загубил
доверието на това дете.
СЪДЪТ отправя въпрос към вещите лица: С няколко думи можете ли да
отправите някаква препоръка, какво е това „в повече“?
В.Л.А.: Например със съдействието на майката би трябвало да се разберат за
някакви общи срещи, които обаче действително да се реализират. Ако е необходимо в
присъствието на психолог, както казахме. Ако трябва пак да се върнат към социалните
в центъра за обществена подкрепа в А., където са започнали. Настина положението е
сериозно. Има тежко отчуждение и вече не става въпрос просто за едно дете, което
гледащият родител може да направлява, напротив вече става въпрос за една
самостоятелна личност, юноша, който има собствено мнение. Той има изграден един
определен начина на мислене. Има определено отношение към баща си и това нещо за
да може да се промени изисква изключително много усилия. Ние сме ги написали.
Добре е да посещават фамилен терапевт независимо, че са разделени родителите.
Фамилната терапия да се прилага за тримата заедно.
В.Л.С.: Може би на един по – нататъшен етап, когато детето преодолее този
негативизъм и дистанцираност към бащата ... Между другото наистина му е
необходима помощ, но ние виждаме като нужна помощ от двамата родители. Първата
задача е родителите малко да уравновесят собствените си отношения що се касае до
вземането на решения и отношение към сина си. Техните отношения и конфликт нека
да останат настрани. Що се касае за В., що се касае до това как те ще покажат
емоционалност, съпричастност, единомислие по даден проблем в пубертета или
ежедневен, житейски проблем макар, че бащата е далече те трябва да имат изградено
еднакво мислене и да не си противоречат за нещата, които касаят детето. Това е
нещото, което да се надяваме, че може да обърне нещата, т.е. техните конфликти да се
преодолеят. Да преодолеят тази част от конфликта, която пречи те да бъдат
единомислещи и действащи родители. Гледащият родител доста може да помогне тук,
т.к. В. е при него. Емоционална връзка, емпатичност е изградил с майка си. Тя го е
гледала, тя е ежедневно при него, но необходимо е да се положат известни усилия,
3
тази емпатичност да бъде изградена доколкото може с бащата, защото той е по – далеч.
Контактите трябва да са по – чести.
В.Л. А.: Тези усилия родителите могат да ги положат. На този етап сякаш те не
са в състояние да го направят, но причината е че самите те имат нужда от
психологична помощ. Майката е изключително емоционално натоварена. Има промяна
в състоянието й спрямо предходната експертиза, т.к. ние изследвахме родителите
естествено за да можем да видим цялата ситуация и това е обяснено, т.к. тя се
нагърбва с много голяма отговорност и целият този стрес й се отразява. В един
момент тя дори да иска нещо да направи, тя не е в състояние, защото среща
съпротива. Така, че самата тя има нужда от индивидуална помощ. Бащата има други
проблеми, които са от друго естество, и които също трябва да преодолее. Така, че
общият път преминава през индивидуална терапия по отношение на двамата родители,
индивидуалната терапия на детето и накрая една фамилна терапия. Много труд и
усилия са нужни, обаче крайната ситуация каквато е в момента, която е много тежка
би трябвало наистина да се преодолее.
В.Л. С.: В. трябва да ги вижда тези неща. Трябва да ги вижда и да усеща тези
усилия на родителите, което значи пред него все пак трябва да се представи това тяхно
желание да изградят благоприятни взаимоотношения като бивши партньори, а него го
интересуват делата им, като негови родители. Иначе, това дете обратно развитие
много трудно ще направи. Той е точно в пубертета, с претенции вече както казахме в
началото за самостоятелност, за възможност да взема някакви решения, да има мнение
по въпросите и това затруднява.
АДВ.Ч.: Аз нямам повече въпроси към вещите лица.
АДВ. Г.: Спомняте ли си вашите препоръки в предходната експертиза, които
дадохте към бащата да посещава психотерапевт, спомняте ли си го това нещо?
Установихте ли досега дали бащата е посещавал психотерапевт, защото майката и
детето казахме, че ходят при д-р В.?
СЪДЪТ отправя въпрос към вещите лица: Разбрахте ли, знаете ли дали е
посещавал бащата психолог, терапевт?
В.Л.С.: Не сме разбрали. Имаше нещо споменато.
В.Л.А.: Имаше нещо споменато, но това не мисля, че беше към настоящия
момент, а в миналото. Това, което ни е представено от г-жа Г., че ако не се лъжа само
В. посещава доктор В..
4
ВЪЗЗИВАЕМАТА Г.: Не е вярно, ние говорихме. Аз и детето от септември
2019г. посещаваме доктор Ж. В., която активно работи с детето, имали сме сеанси
плюс допълнително тази година, имам няколко срещи с доктор М.. Говорихме по
време и на вашата среща.
В.Л.С.: Разбрахме, че те са работили и че имат благоприятно влияние.
ВЪЗЗИВАЕМАТА Г.: Доктор Ж. В. е психиатър- психотерапевт. От септември
2019г. В. регулярно се среща с нея, последната година и дори след срещата с вещите
лица имаше разговор с нея. Аз също я посещавам, с нея съм правила многократни,
многобройни в годините разговори, консултации, а през май месец предложих на
бащата да се срещнем с доктор К.. Той отказа, аз имам и с нея допълнително
провеждани срещи.
ВЪЗЗИВНИКЪТ С.: Аз тогава съобщих на доктор А.. Аз контактувам с
психолог в С., Л.С. се казва. Имал съм доста онлайн сесии с него, включително и съм
участвал в терапевтични групи, така наречените „семейни консултации“ - два пъти.
АДВ.Г.: Кажете как се е отразило на В. обстоятелството, че бащата заминава от
България без да се срещне с него, без да го информира за повода, по който го
изоставя? Кажете този факт, че на детето не е споделено от бащата къде, как и защо
заминава, най – важното отразява ли се и в момента на отношението на детето към
бащата?
В.Л. С.: В един момент, когато детето разбира е било малко. Десет годишно ли е
било тогава?
ВЪЗЗИВАЕМАТА Г.: Беше някъде 7-8 годишен.
В.Л.С.: Няма значение. На едно малко дете трябва да му бъде обяснено
наистина. Това, че бащата заминава веднага, наистина е трябвало да се обади по
телефона или този ангажимент да го поеме гледащият родител, защото гледащият
родител всъщност знае за заминаването и би могъл да помогне на детето.
АДВ. Г.: Искам да Ви попитам гледащият родител ли трябва да уведоми детето
за промяна в сексуалната ориентация на бащата, гледащият родител или този, който е
променил сексуалната си ориентация?
5
В.Л.А.: Действително този факт не е коментиран при раздялата. Бащата твърди,
че е нямал контакт, а детето твърди, че е имал възможност за контакт. Бащата твърди,
че е бил блокиран. Ние не можем да установим каква е истината, но така или иначе не
са осъществявали връзка продължително време. Ние сме го написали в обсъждането.
Той многократно набляга на този факт. Това е като една психотравма, която е в
неговото съзнание и от там започва всъщност цялата обида на детето, усещането за
неглижиране.
СЪДЪТ отправя въпрос към вещите лица: Искате да кажете, че детето е
наясно с противоречията между родителите?
АДВ.Г.: Извинявайте, какви противоречия между родителите. Възразявам срещу
това нещо. Възразявам срещу това преформулиране на въпроса. Противоречията
между родителите според мен са само по отношение на отношението на бащата към
детето. Това е единственото противоречие. Вие зададохте този въпрос и аз за това
казвам, че възразявам срещу вашия въпрос. Аз промених въпроса си и го зададох вече
по отношение на вещите лица за периода, който те са изследвали, за последните две -
три години. Зададох този въпрос: продължава ли този въпрос да не бъде ясен на детето
за сексуалната ориентация на бащата?
СЪДЪТ отправя въпрос към вещите лица: Това изследвано ли е от вещите
лица?
В.Л.А.: Това е много чувствителна тема и въпросът беше дали детето е наясно.
ОБЯВАВА НА СТРАНИТЕ, ЧЕ СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ ЩЕ
ПРОДЪЛЖИ ПРИ ЗАКРИТИ ВРАТА.
СЪДЪТ отстранява от залата присъстващите граждани, страни по дела и
техните процесуални представители.
СЪДЪТ отправя въпрос към вещите лица: Детето наясно ли е с твърденията
за сексуалната ориентация на бащата?
В.Л.А.: Лично детето не сме го попитали. Темата е много деликатна. Беше
зададен въпрос на бащата и той каза, че лично не му е съобщавал.
В.Л.С.: Детето не показва анонс в тази насока. Възможно е да тълкува това
мълчание и разминаване от това, което баща му говори, което той е виждал, че не се е
6
обаждал, че го е подминавал, това го казва детето и същото го има от страна на
свидетелите, и от страна на майката. За случката П. също, бащата също казва, не
отрича, че не са се видели тогава в П.. Възможно е детето всички тези неща да ги
сглобява в съзнанието си, но то не коментира, не направи анонс, както в предишното
изследване и към момента, и в психологичното изследване на тази тема. Нямаше намек
за това и мисля, че и майката сподели, че тя не е коментирала тази тема с него.
ВЪЗЗИВАЕМАТА Г.: Аз не съм споделяла тази информация с В..
В.Л.С.: Последното освидетелстване, когато го правихме се зададе такъв въпрос
към бащата как смята да процедира по - нататък с израстването на детето и той каза:
„Имам желание аз да му кажа, но не съм преценил момента и смятам, че още не е
дошъл.“
В.Л.А.: Считаме, че детето не е наясно.
АДВ.Г.: Кога смятате, че ще дойде този момент, каза ли ви бащата? Кога ще
дойде? Когато детето стане на 18 години и когато няма да има нужда от режим на
лични отношения или кога? Единият родител отглежда детето, а другият родител е в
чужбина и в чужбина не осъществява контакт с детето. Не е осъществявал контакти с
детето, включително и тази година. Отговори ли Ви г-н С. кога смята да бъде за
удачно за него да сподели?
СЪДЪТ отправя въпрос към вещите лица: Говорил ли е въззивникът нещо с
Вас в тази връзка?
В.Л.С.: Да каза „когато преценя за удобен момент, не съм решил, искам аз да му
кажа.“.
В.Л. А.: Ще трябва диалог между тях двамата, за да могат да стигнат до тази
тема. Говорим за диалог между В. и бащата. Разговорите между тях са „недей, не
искам да те виждам“, затваряне на вратата, „махни се“. Подобно признание от страна
на бащата, което е много важно за него трябва да има съответната атмосфера, трябва
да има диалог между двамата, няма как да му го напише в имейл или да му го каже по
телефона.
АДВ.Г.: Може ли да кажете във връзка със заявеното от вас как се е чувствал В.
при тези срещи, които е осъществил с баща си, включително при посещението в
жилището, в което живее В. и което не е на бащата? Проявявал ли е тогава баща му
7
агресия спрямо В.? Как оценявате това поведение на бащата?
СЪДЪТ отправя въпрос към вещите лица: Мислете, ли че детето освен, че
изказва, но и смята, че бащата проявява агресия?
В.Л.А.: Самият В. приема като застрашаващо на моменти поведението на баща
си. Не винаги, но на моменти. Ние му зададохме директен въпрос в присъствието на
двете вещи „защо не го е допуснал да влезе в дома“. То ставаше въпрос точно за тази
ситуация, когато бащата е бил уморен, бащата искал да седне след дълго пътуване и В.
казва: „Мислех, че може би нещо ще ми направи“, аз съм го посочила, цитирано е и
ние го попитахме „Какво може да ти направи?“ и той отговори: „Ами може да ме
нарани, да ме набие“. Зададохме му въпрос „Той правил ли го е друг път “ и то каза
„Не, никога“. Детето има определи страхове и наистина може би на моменти го
възприема като застрашително поведение, но защо така го възприема е съвсем
различен въпрос.
АДВ.Г.: Застрашително ли е това, когато се говори на едно дете „Ти знаеш
какво е наредил съда“, „Искаш ли пак да бъдеш в съда“, „Ще се обадиш ли на
полицията“ и прочие, и прочие? Замесването на съд и полиция в тези конкретни
отношения как се възприемат от детето?
В.Л.С.: Това, което е цитирано при продължителен отказ на детето да обърне
внимание на бащата, той явно ескалира по някакъв начин не е толкова груб, но казва
„вече съдът е разпоредил, аз имам право да те взема, имам право да те видя“. Това е,
което аз съм записала по време на интервюто.
АДВ.Г.: И аз питам, в случая В. като е навършил 14 години има ли някакви
права, правото да откаже на баща си да се види с него?
АДВ.Ч.: Противопоставям се на този въпрос, моля да не го допускате.
СЪДЪТ отклонява въпроса на адв.Г. към вещите лица.
АДВ.Г.: На стр.5 от заключението, горе в първия абзац сте посочили, че В.
споделя страхове за бъдещите си отношения с баща му, т.е. г-жа Г. споделя за страхове
за бъдещи отношения на детето с баща му. Това е посочено в частта по обследването
на майката, цитирам „Споделя и страхове свързани с бъдещите отношения на детето с
баща му“. Какви са тези страхове?
8
В.Л.А.: Майката и при сегашното изследване, и при предишното изследване
изказва притеснения от средата, в която живее бащата на В.. Тя изказва подобни
съмнения и в протоколите от предходните заседания, където има подобни нюанси от
нейна страна. Това, което предизвиква страх е дали средата ще бъде благоприятна за
В., ако той отиде при баща си. Вероятно има притеснения дали бащата няма да го
задържи. Това не беше изложено директно. Другите страхове са свързани с някакъв
вид заразяване, не случайно се искаха допълнителни изследвания по делото. Това са
съвсем нормални майчини психологически страхове, които са разбираеми защото
първо тя доста време е откъсната от бащата, второ детето през цялото време е било
под нейна закрила и е нормално страховете да бъдат хиперболизирани. Майчините
страхове са такива.
В.Л.С.: Такава тревожност естествено от страна на майката има “Аз съм
разтревожена как ще продължи тази комуникация, не знам какво се очаква от мен, как
да го накарам, как да го задържа. Предлагала съм да изляза с тях, но бащата отказа“.
Това е по повод срещите, дали биха могли заедно да се случват.
АДВ. Г.: Във връзка с това, което казахте д-р А. означава ли това, че бащата не е
направил нищо за да убеди майката, че тя няма основание да се притеснява за
здравословното му състояние.
СЪДЪТ отправя въпрос към вещите лица: Можете ли да отговорите на такъв
въпрос, коментирано ли е, обследвано ли е?
В.Л.А.: Не знам на такава тема дали са говорили. Той заявява многократно в
съдебно заседание, че той е отрицателен, правил си е тестове. Даже мисля, че са
приложени по делото, и че няма такива причини за страх.
АДВ.Г.: На стр. 4, малко под средата сте посочили цитирам „По време на
изследването на С. Г. на моменти казва, че не чува добре, не разбира смисъла на
въпросите ...“, какво означава според вас отговаря неточно по темата? Това е над
абзаца „Минали заболявания:“
В.Л.А.: Имаме предвид, че самото изследване протече малко трудно и ние сме
го описали, и в общата част във въведението на интервюто, когато е извършено. Става
въпрос за г-жа Г. в самия психичен статус и в психологичното изследване, обсъждане.
Първо имаше проблем с това дали чува добре въпросите, понеже сме с маски, но ние
цял ден работим с маски. По принцип само хората, които имат проблем със слуха не
чуват. Преценихме, че може би наистина не чува добре и тя дойде съвсем близко,
9
буквално до бюрото. Въпреки това на моменти се налагаше да се поставя многократно
въпроса. Отговарянето по темата, ако точно трябва кажа какво беше – ние задаваме
един въпрос тя започва да говори за нещо, което естествено е много емоционално
обагрено и доминантно в нейното съзнание, но не отговаря директно на въпроса. Това
е предвид на емоционалното й състояние, това е вид психологичен защитен механизъм
и се прави несъзнателно.
ВЪЗЗИВАЕМАТА Г.: Каква беше уговорката с д-р А. по отношение на
организиране на срещата и какво реално се случи?
В.Л.А.: Каквато беше уговорката, точно в 13:00часа дойдоха, бяхме заедно с д-р
Н. С..
В.Л.С.: Ние даже сме го описали подробно.
В.Л.А.: Уговорката беше в моя кабинет, в присъствието на психолога, с детето.
ВЪЗЗИВАЕМАТА Г.: Уговорката беше първо в 13:15ч. с г-жа С., в 14:30часа с
доктор А., при което имаше забавяне с около 30 мин. Казвам го защо бях притеснена и
какво всъщност се случи. Бях поканена в кабинета на д-р А., столът беше разположен
на 5 метра диагонално. Двете дами бяха се разположили на разстояние два метра една
от друга, с маски. Аз не съм чувала, защото бях притеснена. Освен това маската все
пак пречи да се види емоцията. Емоцията също има значение.
В.Л.А.: Кабинетът ми няма размери от 5 метра, нямам толкова голям кабинет.
Срещата започна може би след 10 минути. Не сме казвали, че ще бъде по различно
време, напротив в присъствието на двете вещи лица. Не напразно беше така
организирана.
ВЪЗЗИВАЕМАТА Г.: Аз бях притеснена от цялата тази ситуация. По един
начин беше представено и организирано, и съвсем по друг начин се случи.
В.Л.С.: Психологичният и психиатричният контакт по принцип се осъществява
и е добре да бъде от по - голямо разстояние. Това е по отношение на възприятие, на
визията, наблюдението, самото изследване го изисква.
В.Л.А.: Колежката има предвид, че трябва да има разстояния между нас и
пациента, защото ние го наблюдаваме не само какво казва, но следим и за
невербалната комуникация, позицията на краката, на ръцете. Цялостното поведение..
10
АДВ. Г.: Говорим за отношението на бащата към В.. Установихте, ли че бащата,
като баща в сегашно време уважава становището изразено от В. пред вас? Установихте
ли уважително отношение на бащата към негово мнение? Открихте ли нещо?
СЪДЪТ отправя въпрос към вещите лица: Открихте ли нещо смущаващо в
поведението на бащата към детето, включително това уважение, разбиране на
проблемите, възрастта в която се намира?
В.Л.А.: Бащата е наясно с възрастта на В.. В смисъл дали го оправдава като
поведение, това ли имате предвид?
АДВ.Г.: Мен ме интересува уважава ли г-н С. мнението на В. за конкретното
отношение между тях, което се е създало? Оценява ли той защо е това отношение на
В. към нещо?
В.Л.С.: Смятам, че той го оценява, но не разполага с ресурса от време да може
да подходи с търпение, с време и да се създаде по - добър емоционален контакт между
тях двамата. Наистина техния контакт е в рамките на минути, детето е дистанцирано.
АДВ.Г.: На стр.7, по средата относно последните събития, които цитирате има
едно изявление на г-н С. „Винаги съм се справял с В.“ Вие считате ли, че това е вярно?
Считате, ли че той винаги се справя с В.? Цитирам отново „Наистина тия последни
дни започна да не се получава“. Кои са тези последни дни и какво не се получава?
В.Л.С.: Имаме предвид последните срещи. Не се получава този естествен
контакт между тях, той е отхвърлен от детето. Това имаме предвид, а в по - малката
възраст, когато той осем години е живял с него тогава са имали много добър
емоционален контакт. В този смисъл той казва „аз винаги съм се разбирал с В., сега не
мога.“
АДВ.Г.: Защото изразът е „винаги съм се справял с В.“. Има ли становище г-н С.
защо не се получава?
СЪДЪТ отправя въпрос към вещите лица: Има ли обяснение бащата защо
отношенията между него и детето са такива?
11
В.Л.А.: Той си ги обяснява по различен начин, не различен като погрешен.
Много сложно е формирано това отношение и не случайно го казахме в началото. Сега
на първо място в неговото отношение има една такава обида, която той трябва да я
преодолее. Тя е естествена, защото за никой баща не е леко да може детето му да каже
„махни се, не искам да те виждам“, той го прави сравнително грубо. Добре възпитано
дете е, доста интелигентно дете, но начинът по който го говори, даже видяхме
реакциите при задаване на въпросите свързани с бащата по време на интервюто има
една вербална агресия. Дори и индиректно да е само, тя се усеща. Така, че бащата се
чувства обиден като баща, но неговата позиция като родител е не да бъде обиден, а да
се опита да намери подход. Затова сме писали, че трябва да опита да бъде по –
пластичен, да се опита да заобиколи тази обида, много е трудно, но трябва да намери
начин ако иска да запази връзката със сина си.
СЪДЪТ отправя въпрос към вещите лица: Можете ли да посочите едно
нещо, което може да допринесе за възможността бащата да остави на една страна
обидата и да предразположи детето си? Някаква негова реакция, някакви действия,
които могат да помогнат в отношенията им можете ли да посочите?
АДВ.Г.: Не съм съгласен, че детето трябва да остави на страна обидата, обидата
която чувства бащата. Това е важно според мен и за г-н С..
СЪДЪТ уточнява: Въпросът беше дали бащата трябва да остави настрана
обидата?
АДВ.Г.: Обидата, която той смята, че има. Само това исках да кажа.
В.Л.А.: Обидата е субективно усещане, но той трябва да я преодолее, защото е
родител. Ако е отговорен родител, ние го обсъждахме това нещо още по време на
изследването, може да направи една крачка напред, ако например прекарва повече
време във В.. Да направи така, че да прекарва повече време във В. и да има
възможност за по - чести срещи. Знам, че е затруднен, знаем че разстоянията са
големи, че професията му е такава, заради която не може да отсъства дълго време, но
той може да направи този жест, като прекарва по – дълго време във В. и в този период
да се опитва да провежда контактите по друг начин.
АДВ.Г.: Г-жо А. Вие видяхте ли, по делото има ли доказателства, които
установяват, че бащата е бил във В., включително някой път в дни, които съвпадат с
режима за лични отношения и той не е търсил никого. Никого освен тези, при които е
пристигнал.
12
В.Л.А.: Да, има такива свидетелски показания.
АДВ.Г.: Как трябва да оценяваме неговото поведение?
В.Л.А.: Именно точно това казахме, че трябва да се промени.
В.Л.С.: Диалогът между двамата родители може да допринесе нещо ново на
техните отношения, както и на отношението между тях. Засега детето е емпатично с
майката и пасивно към бащата, но тези неща и от двамата родители се показват. Макар
да са разделени, след раздялата те са равностойни родители за детето. Това е един
процес и той не става от понеделник до четвъртък. Постепенно може да се направи
някакъв терапевтичен план.
АДВ. Г.: Имате за цел да установите наличие на манипулация от страна на
отглеждащия родител и въпросът ми тук е: „На стр.12 в т. 3 е вписано наличие на
манипулация от страна на отчуждавания родител, това е грешка ли е?
ВЪЗЗИВАЕМАТА Г.: На стр.1 е посочен въпроса „Констатират ли сега вещите
лица наличие на манипулации и въздействие от страна на отглеждащия родител …“, а
на стр.12 в т.3 като задача на експертизата е записано „Констатират ли сега вещите
лица манипулации и въздействие от страна на отчуждаващия родител…“ Това
отъждествява ли отглеждащият родител с отчуждаващ родител?
АДВ. Г.: Грешката в изписването на задачата и в отговора на задачата, кое е
вярно, какво изследвате отглеждащия или отчуждаващия родител?
В.Л.А.: Приемете, че това е допусната техническа грешка.
АДВ.Г.: Аз между другото ще посоча и някой други ваши грешки, като
например сочите, че детето е в 10 клас, а то все още е в 9-ти клас. Сочите, че майката
е родена във В., а тя е родена в Ш.. Искам просто да ги кажа тези неща. В старата
експертиза, когато В. беше на 12 години е заявено, че няма данни за такава
манипулация, а сега не отговаряте, когато той е на 15 години. Има ли данни, има ли
данни изобщо за отчуждаване от страна на майката? Такива действия от нейна страна
установихте ли?
СЪДЪТ отправя въпрос към вещите лица: Налице ли е отчуждаване у детето?
Може ли да се каже, че отчуждаващият родител е майката, респективно какви са
нейните действия и поведение, което вие сте установили, правейки този извод?
В.Л.А.: Относно отчуждението е ясно, че е налице. Миналият път и най - вече
13
сега при повторното изследване считаме, че да ролята на майката е водещата при
отчуждението, т.к. тя отглежда детето, но отчуждението в случая и това се опитахме
да обясним се дължи на много други фактори, които са свързани не пряко с
поведението на бащата толкова, колкото със ситуацията и с липсата на комуникация
между двамата родители. Майката смятам, че е проявявала усилия и вярваме, че е
проявявала усилия, като тя даде много примери затова. Преживяла е много тежко
раздялата с бащата, но въпреки това не винаги отчуждението е нещо директно
целенасочено, дори и да е имало такива моменти, те може би не са били толкова
изразени, колкото цялостното поведение и отношение към бащата е било
отчуждаващото. От страна на майката говоря. И от другата страна е имало такива
елементи, но майката все пак е гледащият родител и ролята, която има в отчуждението
е по - голяма и именно затова е написано.
В.Л.С.: По принцип ние така разглеждаме. Гледащият родител е повече с чертите
на отчуждващия родител, ако наистина има такова нещо. Ние го виждаме в
проекциите. По -голямата роля е на отглеждащия родител, даже може и да обърне
процеса, да съдейства за преодоляване на този негативизъм у детето.
В.Л.А.: В тази 15-годишната възраст, той вече е една личност почти формирана,
все още се формира и предвид това, което е заявил, което чухме и директно го
наблюдавахме наистина трудно би могло да му се повлияе и затова ще бъде много
трудна задачата, но все пак за да стигнем до този момент има много други фактори,
които са довели до това. Мисля, че проблемите със справянето с отчуждението в
момента ще бъде пречка на родителите и за в бъдеще за възстановяване на връзките
отново.
АДВ.Г.: В тази връзка ли говорите, че бащата следва да бъде по- пластичен за в
бъдеще, по - емпатичен и внимателен към сина си?
В.Л.А.: Да.
АДВ.Г.: И в тази връзка установихте ли в изминалите две години между първата
и втората експертиза, защото независимо от нашето противопоставяне за назначаване
на тази експертиза тя беше допусната от съда и сега искам да разбера бащата правил
ли е нещо, проявил ли е пластичност, внимателност и емпатичност към сина си в тези
две - три години, от когато вие ги изследвате?
В.Л.А.: Бащата, ние сме го описали подробно в анкетата. Самият факт, че той
продължава да търси възможност за връзка с детето и за възстановяване на
отношенията им говори, че бащата има желание и прави всичко възможно да
възстанови отношенията. Самото водене на делата, обследването и т.н. Какво е
14
направил, това което той казва и описва са съответно пускането на линкове,
видеосрещите, които не са осъществени, пътуванията които прави. Всеки път когато
нещо е станало и е нямал възможност да има режим, който общо взето го спазва и
бащата е бил демотивиран поради това, че много пъти е идвал и не е могъл да
осъществи никакъв контакт. Затова е била прекратена и услугата в ЦОП –а.
АДВ.Г.: Категорично не съм съгласен с доказателствата по делото, които
категорично го установяват. Упоритост от страна на бащата липсва. Той не е идвал в
този период. Не знам защо го твърдите? Възприемате казаното от бащата или боравите
с фактите по делото?
В.Л. А.: Искам да довърша. Това са от страна на бащата. Майката казва точно
обратното, не е имал възможност и за всеки случай, когато е нямало среща, имаше
съответното обяснение. Да те са отсъствали, да те са пътували, тя също самата е била
ангажирана. Има противоречия между двамата родители и ние не можем да установим
тези обстоятелства. Бащата показва линкове, които е пращал съответно за възможност
за видеовръзка, защото в един момент е решил, че е много трудно да пътува и да
спазва режима, и се е стигнало до това. Те имат комуникация двамата родители,
където пак не може да се разбере. Всеки казва аз направих това, как тогава ти не го
направи това. Пререканията продължават и ние не можем да преценим нещата. По
мнение на бащата той прави всичко нужно. Ние му даваме съвета нека да направи
нещо по – различно, но това няма да стане без съдействието на майката.
СЪДЪТ отправя въпрос към вещите лица: Как трябва да се прояви това
съдействие, в смисъл разговор ли? Майката е достатъчно толерантна към момчето да
му дава свобода да решава дали да се среща или няма с бащата, и когато детето каже
„не“ то означа „не“, среща няма. Трябва ли тя в този момент да го убеди, че трябва да
се срещне, да настоява?
В.Л.С.: Ние казахме, че това е процес. Това е продължителен процес.
В.Л.А.: До момента това нещо е трябвало да се случи и то в по - ранната
възраст, когато родителят изцяло е отговорен да насочва детето, отговорността е на
родителя. На този етап е по - трудно.
СЪДЪТ отправя въпрос към вещите лица: Мислите ли, че при така
сложените отношения непременно бащата следва да проведе онзи сериозен разговор за
нещата, които вълнуват момчето и което майката смята, че е най - важно в
15
отношенията и детето ако реши да се срещне с бащата, тогава ще се нормализират
отношенията? След разговора за сексуалната ориентация на бащата и ако детето е в
състояние да реши, че ще се среща с бащата, тогава ли може да се очаква да се
подновят контактите? Ако тези предни условия не се сбъднат възстановяване на
контактите не може да се очаква, така ли е? Може ли така да се каже?
В.Л.А.: Детето има желание, но те нямат никаква комуникация.
В.Л.С.: Изведнъж да го засипе с такава информация не бих си го представила.
В.Л.А.: Мисля, че майката не е настроила детето в такава посока. Поне тя така
казва. Момчето знае, че има нещо, което не се казва, и това е нещото, което го обижда
всъщност. Той го усеща като обида, той го отъждествява с това, че той е пренебрегнат,
не му е казано нищо. Детето е обидено защо на него директно не му се казва нещо.
Той многократно посочи едни и същи изрази, повтаряше „защо той не ми отговори на
въпросите, които аз му задавам“. Ние сме го написали, а основният въпрос е „защо ти
замина без да се обадиш, къде си ти и какво правиш“ това го казва детето.
В.Л.С.: То вече знае къде е бащата в момента.
В.Л.А.: Детето очаква някаква искреност, а какво се крие зад това очакване, ние
вече можем само да гадаем.
АДВ.Г.: Бащата не е казал и това на детето „аз отивам в Н. да работя като
лекар“. Това го е казала майката. Детето вече е наясно къде е бащата, вече. Това е
шеста година от както бащата е заминал в Н. и в тази връзка само ще кажа д-р А.
практически майката е променила само една единствена среща, защото е отивала на
конгрес. Само да заявя, че г-н С. не се е приближил даже към половината от
разрешените му срещи определени с режима на лични контакти в тези години. Това го
казвам на вещите лица, защото те току що казаха нещо различно.
В.Л.А.: Ние казахме какво е казал бащата.
ВЪЗЗИВАЕМАТА Г.: Д-р А. поискахме ли на първи ноември да дойдете за
среща, за която ми казахте в телефонен разговор, че е поискана от председателя на
съдебния състав? Доктор А. ми се обади по телефона и всъщност ми каза, че иска да
направим среща, вие сте заявили, че искате да направим среща на 25-ти ноември,
което е в учебно време, т.е. искаше днес преди обяд да се случи срещата. Помолих
срещата да бъде на 1-ви ноември, когато беше есенната ваканция и когато е режима на
бащата за виждане с детето и всъщност не знам дали това се е случило, но така или
иначе това беше опция за бащата. Въпросът е такъв: дали доктор А. е поканила бащата
16
на 1-ви ноември да дойде и той е отказал да дойде?
В.Л.А.: Обсъдихме дали е удачно да бъдат срещнати тримата. Говорихме с
адвоката на г-жа Г. и с г-н С. говорихме, но той каза, че не може да дойде, т.к. има
служебни ангажименти. Каза, че на тази дата не може да дойде, той не отказа, но каза
че няма възможност. Каза, че не отказва такава среща, но днес да се проведе мисля, че
за днес беше преди заседанието. Всеки имаше различна дата, която му е удобна така да
кажем. Имаше среща с всеки по отделно, но не е имало среща между бащата, майката
и детето заедно.
В.Л.С.: В определението мисля, че беше по преценка на вещите лица дали да се
направи такава съвместна среща и освидетелстване.
ВЪЗЗИВАЕМАТА Г.: Смятате, ли че бащата проявява агресивно поведение към
мен, като майка и има ли изказвания в тази посока.?Проявявал ли е вербална агресия
към мен, както и към близки членове на семейството? Дали са установили и какво е
отношението на бащата?
СЪДЪТ отправя въпрос към вещите лица: Установили ли сте в отношението
на бащата агресивно поведение към майката?
В.Л.А.: Не, няма симптоми на агресия нито в психологичното, нито в
психиатричното изследване.
АДВ.Г.: Изпращането на и-мейл от бащата към майката, в който пише, че
следват непопулярни мерки, не е ли заплаха? Питам това не е ли заплаха?
ВЪЗЗИВАЕМАТА Г.: Аз съм подложена непрекъснато на такова отношение.
В.Л.С.: Това са отношенията между партньорите, между родителите.
АДВ.Г.: Това не противоречи ли на вашето заключение, че г-н С. няма агресивно
поведение?
В.Л.А.: Ние говорим по време на обсъждането за отношенията му с бившата му
партньорка. Нямаше агресивна насоченост към нея. Това са установява по време на
самото изследване. Всякакви други разменени реплики между тях е съвсем различно.
17
В.Л.С.: Една агресивна личност много добре се продуцира по време на наше
изследване, защото знаем как да го насочим това за да разберем дали има подобно
нещо. Нито при диагностиката, нито в интервюто се установява. Аз съм писала, че
няма повишение в скалата на агресивност по отношение на вербална, действена
агресия. Опозиционната агресия се среща почти винаги, когато има конфликт между
хората.
АДВ.ГЕОРГИEВ: Нямам повече въпроси вещите лица.
АДВ. Ч.: Да се приемем заключението.
АДВ.Г.: Предоставям на преценка на съда по приемането на заключението,
защото считам, че това заключение противоречи на предходното, независимо от
изтеклия двугодишен период.
СЪДЪТ намира, че следва да бъде прието и приложено към доказателствата по
делото заключение с вх.№29229/18.11.2024г. по допуснатата КСППЕ на вещите лица д-
р Т. А. и клиничен психолог Н. С., поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото писмено
заключение с вх.№29229/18.11.2024г. по допуснатата съдебно психологична –
психиатрична експертиза на вещите лица д-р Т. А. и клиничен психолог Н. С..
ВЕЩО ЛИЦЕ С.: Представям и моля да приемете справка – декларация.
СЪДЪТ докладва постъпила по имейл с вх.№29797/22.11.2024г. справка –
декларация от вещото лице Т. А..
СЪДЪТ, предвид представените от вещите лица справки - декларации
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещите лица д-р Т. А. и клиничен
18
психолог Н. С. от по 700(седемстотин)лева, респективно в общ размер на 1400
(хиляда и четиристотин)лева.
ЗАДЪЛЖАВА въззивникът и въззиваемата страна в едноседмичен срок,
считано от представяне на протоколите в деловодство да внесат допълнително сума в
размер на по 250 (двеста и петдесет)лева, с оглед изплащане пълният размер на
възнагражденията на всяко от вещите лица.
УКАЗВА на всяка от страните, че при неизпълнение на дадените указания в
посочения срок сумата ще бъде събрана принудително със съдебното решение по реда
на чл.77 от ГПК.
ВРЪЧВА на вещите лица д-р Т. А. и клиничен психолог Н. С. разходни касови
ордери в размер на внесения депозит от по 450(четиристотин и петдесет)лева.
/изд.2бр.РКО/
АДВ.Ч.: Нямам други искания по доказателствата.
АДВ.Г.: Представям и моля да приемете една снимка от сватбата на
свидетелката, която разпитахме в предходно съдебно заседание, защото г-н С. заяви, че
не познава свидетелката Н.Й., а на тази снимка се вижда, че г-н С. присъства на
нейната сватба. Виждате къде е г-н С..
ВЪЗЗИВНИКЪТ С.: Това е било преди шест години и аз не можах да я позная,
когато дойде да свидетелства. Заявявам, че съм бил на сватбата на свидетелката Н.Й..
СЪДЪТ връща на адв.Г. представената в днешно съдебно заседание копие на
снимка.
АДВ.Г.: Представям ви във връзка със задължението на майката да осигури
компютърна конфигурация в стаята на детето една снимка, от която се вижда, че
действително има компютърна конфигурация.
ВЪЗЗИВАЕМАТА Г.: Мога ли да кажа, че току що бащата ми каза, че съвсем
съм се побъркала. Не знам мога ли да го кажа?
АДВ.Г.: Можеш да го кажеш.
19
ВЪЗЗИВАЕМАТА Г.: Това е компютърът на В. с всичките устройства, т.к. има
един имейл, който е входиран като доказателство.
АДВ.Г.: С този снимка доказваме, че майката е осигурила компютър на В., за
работа и за осъществяване на контакт с бащата.
ВЪЗЗИВАЕМАТА Г.: Имам обвинение, че съдът трябва да провери дали
майката е осигурила такъв достъп. Аз съм обвинявана в това.
СЪДЪТ връща представената в днешно съдебно заседание от адв.Г. снимка, т.к.
е с лошо качество и нищо не се вижда.
АДВ.Г.: Представям и моля да приемете във връзка със смяна на адреса в Н. и
уточняването във връзка със заявения адрес на местопребиваване в О. от г-н С. тази
документация, която се състои от три страници. Нямаме превод на български на текста
на латиница.
СЪДЪТ намира, че представените в днешно съдебно заседание от адв.Г. три
страници компютърни разпечатки за смяна на адреса на въззивника С. в Н., които са
на чужд език и с оглед обстоятелството, че не е спазено изискването на чл. 185 от
ГПК, че при представяне на писмени доказателства на чужд език, следва да бъдат
съпроводени с точен превод на български език, същите следва да бъдат приложени
към корица на делото.
Водим от горното,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Г. за прилагане към
доказателствата по делото на представените от него в днешно съдебно заседание три
страници – компютърни разпечатки за смяна на адреса на въззивника в Н., които са на
чужд език и прилага същите към корица на делото.
АДВ.Г.: Представям и моля да приемете 6 броя страници, в които има описание
на гей клубове със снимки, за които твърдим, че г-н С. е посещавал и определени
хотели, които г-н С. е посещавал. Тези документи също нямат превод.
20
СЪДЪТ намира, че тъй като представените в днешно съдебно заседание от
адв.Г. 6 страници разпечатки от интернет с описание на гей – клубове и хотели не са
съпроводени с превод на български език не следва да бъдат приети като доказателства
по делото поради което,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Г. за прилагане към
доказателствата по делото на представените от него в днешно съдебно заседание 6
страници разпечатки от интернет, съдържащи описание на гей – клубове и хотели и
прилага същите към корица на делото.
АДВ.Г.: Представям една справка за изпращаните издръжки от г-н С., бащата на
детето за периода от 2019 г. до 2024г. Това е справка извършена от госпожа Г..
ВЪЗЗИВАЕМАТА Г.: Това са извлечения по отношение на издръжката, която е
превеждана по моята сметка. Това е справка-извлечение от електронното ми
банкиране. Може да се направи изтегляне на информация относно издръжката
превеждана от В. С. по години, защото издръжката става към моята банкова сметка.
Другите разпечатки са извлечения от сайтове. Единият сайт е www.******.no, а
другият е www.*****.no, от които е видно, че към дата 19.11.2024г. на този адрес:
********* 7G, ****, О. все още фигурира като живущ Ф.Р.Б.. Това е сайтът, за който
бащата може по-подробно да ни обясни, но това касае адресната регистрация, т.е.
условията при които човек се мести от една община, както той преди това е живял в
община Драмен и се премести в друга община О.. Човек трябва в 8 - дневен срок да
промени адресната си регистрация. Това е разпечатка от сайта по отношение на
правилата, по какъв начин и в какъв срок, как да си промени адресната регистрация.
АДВ.Г.: Той заяви, че живее сам, а ние ви представяме доказателства, че живее с
г-н Б.. От това писмено доказателство е видно, че той е длъжен в 7- дневен срок да се
регистрира.
ВЪЗЗИВНИКЪТ С.: Аз съм донесъл удостоверение от норвежкия регистър от
22.10.2024г., където фигурира настоящият ми адрес, който съм посочил в О.:
„********* 7g, *******“ и от този документ се вижда, че от 12.05.2024г. само аз съм
на този адрес. Документът е на английски, ако желаете ще го преведа и ще го
представя. Аз съм се регистрирал в указания срок. Тези сайтове, които използва г-жа
Г. и нейния адвокат те не са официални и информацията към тях се предава веднъж
или два пъти в годината, така че това не е никакво доказателство. Аз съм изпълнил
21
осемдневния срок за промяна на адреса и от документа, който съм представил се
вижда.
СЪДЪТ намира, че представеното от въззивника в днешно съдебно заседание
доказателство – извлечение от норвежки регистър следва да бъде приложено към
корицата на делото, доколкото към същото не е приложен превод на български език,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за приемане като
доказателство по делото на представения от него в днешно съдебно заседание писмен
документ на латиница „Residence certificate“ с посочена дата: 12.05.2024г. и прилага
същото към корица на делото.
АДВ.Ч.: Предоставям на преценката на съда по приемането на представеното
доказателство. По отношение на представените от насрещната страна доказателства да
се приемат, същите са относими и допустими.
СЪДЪТ намира, че следва да приложи към доказателствата по делото
представените от адв.Г. разпечатки от интернет сайтове „*************.no“,
„*****.no“ и от интернет сайт „www.***************.no“, които са на български
език, както и извлечение от електронното банкиране на въззиваемата, като обявява на
страните, че същите ще цени по същество при постановяване на решението си, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото представените в днешно
съдебно заседание от адв.Г. следните доказателства: 3 листа извлечение от електронно
банкиране на въззиваемата за постъпления по разплащателна сметка за периода от
07.2019г. до 04.11.2024г.; разпечатка от интернет сайт „***********.no“; разпечатка от
интернет сайт „******.no“; 2 стр. разпечатки от интернет сайт „www.*****.no“
22
АДВ.Ч.: Нямам други искания по доказателствата. Представям списък на
разноските.
АДВ.Г.: Нямам други искания по доказателствата. Представям списък на
разноските.
АДВ.Ч.: Не правя възражение за прекомерност.
АДВ.Г.: Аз правя възражение за прекомерност.
СЪДЪТ,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото представените от страните в днешно съдебно заседание
списъци на разноските и доказателства за извършването им.
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени
искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ.Ч.: Ще ви моля да уважите въззивната жалба, подробни мотиви съм
развила в същата. Моля да вземете под внимание единственият факт, на който ще
обърна внимание в днешно съдебно заседание, а именно че от 2021г. до настоящия
момент - 2024г. отчуждението на детето В. вече е в крайна тежка степен и няма
никакви отношения между В. и неговия баща. Моля ви да определите адекватен и
съобразен със съдебната практика на ВКС режим на лични контакти между бащата и
детето, като предприемете и мерки за преодоляване на отчуждаването. По отношение
на издръжката и обжалването в тази посока ще обърна внимание, че бащата желае да
заплаща сумата от 600 лева, която е признал в първа инстанция. Не се събраха
доказателства в хода нито на настоящото производство, нито в първоинстанционното,
че сума над 600 лева ще задоволи нуждите на В., не бяха ангажирани такива
доказателства в хода на процеса. Моля да редуцирате размера на издръжката, като при
възможност да определите тя да се дължи от настоящия момент, тъй като по делото е
23
минал прекалено дълъг срок от време, който бащата както ви стана ясно от
представените в днешно съдебно заседание от г-жа Г. доказателства той е престирал
средства за издръжка. Той не бяга от ангажимента си да заплаща издръжка на детето,
напротив иска да има макар елементарна, малка възможност да бъде до своето дете и
да бъде родител. Моето лично становище, много се притеснявам да кажа каквото и да
е в този процес, т.к. могат да последват две нови жалби срещу мен в Адвокатска
колегия. Иска да бъде родител. Това е неговата позиция, макар и в съвсем малък
аспект, в това да види своето дете за 5 минути, в интернет пространството да
осъществи някаква комуникация, но личното ми мнение, е че тя трябва да бъде в
протективна среща. Тези контакти трябва да бъдат наблюдавани, опосредявани и
подпомагани. Моля ви постановете адекватен съдебен акт, предприемете мерки за
преодоляване на отчуждаването. В. е само на 15 години, предстоят следващите три
години, в които аз лично бих искала да вярвам, че отношенията са спасяеми, а не
безвъзратно изгубени. Моля за подходящ срок за писмени бележки. Моля да ни
присъдите сторените по делото разноски. Бащата е признал исковата претенция за
600лева, претендира да заплаща тази сума от 600 лева от постановяване на вашето
решение. Това е становището на доверителя ми. Той до настоящият момент е
престирал издръжка, за която е бил осъден, отделно от това предоставя допълнително
средства. Това беше неговото желание да го кажа в днешно съдебно заседание. Моля
да ми дадете възможност да представя писмени бележки, поне 10 дена.
АДВ. Г.: Във връзка с издръжката искам да кажа, че г-жа Г. не е поискала
умишлено изпълнителен лист за предварително изпълнение на тази издръжка. Не става
въпрос да си играят помежду си на дела. Понеже казах дела, аз си мисля, че тук бих се
замислил много сериозно дали да проявя един такъв иск без да разбера каква е
действителната ситуация в семейството. Просто бих разговарял упорито,
няколкократно с г-н С. дали следва да заведем пак този иск, защото този иск според
мен се обърна срещу него. Той вместо да използва това, че В. казваше и казва, и
продължава да казва в настоящата експертиза е посочено: „Аз обичам баща си, но не
искам да разговарям с него“, разбирате ли, заведе иска. И той пояснява каква е
основната причина за това. Ти оставяш едно дете, оставяш го на майка му и съответно
не му казваш: „Абе виж какво сине, аз ще отида да работя в Н., ти ще бъдеш тук с
майка си, аз ще обаждам по мобилния телефон.“ Това е проблемът. Целият проблем е в
това, защо се завежда това дело, защото бащата е пропилял две - три години докато е
бил в Н.. Той ги е пропилял. Той е имал режим на лични отношения, но този режим на
лични отношения не е спазван от него, това е големият проблем. Аз си мисля, че в
такива дела вие трябва да пишете в диспозитива на вашето решение, че задължавате
бащата, когато реши да на се възползва от режима за лични отношения е длъжен в
четвъртък или от петък, предхождащ режима на лични отношения да уведоми
24
отглеждащият родител, а не да прави едни хора заложници на своето право. На своето
право да има режим лични отношения. Ние не оспорваме това право, обаче той никога
не уведомява майката за това нещо. Между тях има комуникация по съвременните
технологични средства. Той никога няма такова нещо да каже. Ние доказахме, че
неговите срещи са под 10 % от разрешените му през годините и това е много голям
проблем, защото бащите които има право на режим на лични отношения никога не
уведомяват майката. Казват „да“, мое право е дали ще дойда, като дойда ще взема
детето, като не дойда ти стой там и не си планирания деня, не си планирай уикендите
през седмицата. Това е едно недопустимо поведение, което съдът според мен трябва да
регулира в своето решение и както задължава майката да купи компютър на В. за да
може В. да контактува с баща си по същият начин трябва да задължи и него да
уведомява дали няма да ползва нито компютъра, нито ще се яви в града. Това е
големият проблем за г-н С. и аз искам той да го разбере. Не да прехвърля вината на
майката и да каже, което направиха горе долу и вещите лица, че майката трябва да
направи всичко. Добре, тя не отрича, че го прави. Високо интелигентен човек е г-н С.,
високо интелигентна е майката, високо интелигентно дете имат и съответно какво се
получава. Получава се една страхотна неразбория, включително и при влязло в сила
решение за режим за лични отношения Районният съд постанови привременни мерки.
Това е нещо, което няма как да бъде нормално за мен, няма как да се случи. Заради
това ви казвам, че това дело г-н С. загуби, защото той заведе между другото дело на
майката за това, че тя не е допуснала лични контакти. Дело, в което ако беше стигнало
до своя край щях да го спечеля изцяло, независимо от свидетелстването, включително
и на колегите по това дело, които заявиха тяхното становище по бракоразводни дела е
най- меродавното и те са добрите в областта. Няма значение това, защото г-н С. си
позволи да тръгне да води частно дело срещу майката, която до този момент не е
направила нищо за да го препятства. Искам да кажа и то за да се възползвам от
възможността, че г-н С. е тук. Той трябва да разбере, че колкото и да не е агресивен
едно изявление „ще предприема непопулярни мерки, ще последват непопулярни
мерки“ е изречение, което съдържа заплаха. Той не е агресивен според вещите лица,
вярваме им. Обаче агресията е записана и той отправя нееднократно към тази майка
заплахи. Той отива при сина си и казва „тебе съдът те задължи ако не изпълняваш
задълженията си“ на едно 15 годишно момче, „ако не изпълняваш пак ще трябва да
отидеш в съда“. Това ако не е заплаха, аз не знам какво е. Ти ако кажеш „Какво ще
направиш, ще извикаш Полиция?“, това също е заплаха, които г-н С. трябва да ги
разбере, не аз, не вие, г-н С. трябва да разбере. Това дело за мен е заведено заради
самото дело, защото г-н С. някога да каже на В., когато той стане на 18 години, на 20
години, да извади решението и да каже аз водих дело за тебе срещу майка ти, защото
исках да те взема и ето го това дело. В това дело се назначиха две експертизи,
изслушаха се много свидетели. Вие виждате, казал на вещите лица „аз имам планове
25
да взема В.“, той не знае г-н С., но между другото В. иска да следва медицина в
Япония, но той не го знае. Разбирате ли? Г-н С. не знае нещата, които са важни за
неговото дете, които са в настоящото дело и просто за него е важното да бъде тук и да
каже „аз искам да си виждам детето“ и „аз страдам“. Това е, което исках да кажа. Моля
да ми дадете възможност да представя писмени бележки.
Моля да потвърдите режима на лични отношения, който ние сме поискали.
Считам, че правилно е определена издръжката от Районен съд – В.. Догодина
минималната работна заплаща ще бъде 1077лева, което е за това дете, което ходи на
уроци по немски език, а не както е отбелязано по биология в съдебно –
психиатричната експертиза, където казах че има много неточно изложена фактология,
която се установи в самото дело. За това казвам, че самата издръжка в размер на 700
лева ние сме я поискали през 2021г. Извинявайте обаче догодина като постановите
вашето решение ние ще имаме всички основания ако г-жа Г. прецени да поискаме
увеличението й. Моля да ни присъдите сторените по делото разноски.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и ОБЯВИ, че ще
се произнесе с решение в законния срок.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на адв.Ч. в 10- дневен срок от изготвяне на протокола
да представи писмени бележки.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на адв.Г. в двуседмичен срок от изготвяне на протокола
да представи писмени бележки.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 17:00часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
26