Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 451 11.02.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 18037 по
описа за 2016 година.
Предявени
са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.124 ГПК и чл.109
ЗС.
Ищците А.Х.М., Й.Л.С. – М. и О.Х.П. твърдят, че са
съсобственици на УПИ ********** по плана на гр. Х., с площ от 497 кв.м.
подробно описан в исковата молба. Ищцата О. П. притежавала ½ ид.ч., а
другата една втора ид.ч. била в режим на съпружеска имуществена общност между А.М.
и Й.М.. Първоначално имотът бил придобит от М.П.М.- наследодател на О.П. и А.М.,
като бил одържавен по ЗЕГПНС на 17.10.1950г. След влизане в сила на ЗВСОНИ
правото на собственост било възстановено ex lege, като във връзка с това била издадена заповед от
1992г. за отписване на имота от актовите книги и предаването му на наследниците
на М.М.. След възстановяване на правото на собственост между наследниците – Б.Б.М.,
А.Х.М. и О.Х.М. била извършена доброволна делба, при което О.Х. и А.Х.
придобили дела на Б.М.. Твърди се, че ищците са декларирали имота и са
заплащали данъци за него и го ползват за здравни и курортни нужди като са
упражнявали владение върху имота след 1992г. При посещение в имота през 2015г.
една от съсобствениците установила, че мястото е тайно оградено и застроено.
Оградата била декоративна с две метални врати – едната откъм бул. *******, а от
другата откъм ул. ******. Имало и постройки
- метален павилион за сувенири с площ от 16 кв.м. в северозападния край
на двора, постройка с бетонова основа и тухли и дъсчен покрив с площ около
15-16 метра и спомагателно помещение в източната част на дворното място, близо
до парцел ****** с площ 4 кв.м. за съхранение на стоки. Твърди се, че ищците не
са давали разрешение за изграждане на тези помещения. От общината получили
сведения, че сградите са построени от ответниците, които се били легитимирали
като собственици с констативен нотариален акт от 01.09.2015г. издаден въз
основа на обстоятелствена проверка. Ограждането и построяването на сгради било
осъществено тайно, като това били неоснователни действия създаващи състояние
при което ищците не можели да ползват правото си в пълен обем. Предвид тези
обстоятелства се иска да бъде установено по отношение на ответниците, че първия
и втората ищци са собственици на ½ ид.ч. от процесния имот, а третата
ищца е собственик на ½ ид.ч. от същия имот, както и бъде отменен
нотариалния акт издаден на ответниците. Иска се също така да бъдат осъдени
ответниците да премахнат намиращите се в имота преместваем павилион, ажурната ограда,
беседката – конструкцията от дърво и тухли, както и складово помещение.
Ответниците Б.К.М. и Г.К.Н. отричат твърденията
свързани с отчуждаването на имота по начина описан в исковата молба. Твърдят,
че една трета идеална част от дворното място, както и първият етаж от
съществуващата в имота триетажна жилищна сграда, никога не са били отчуждавани
или завземани от Държавата. Твърдят, че на 12.11.1936г. била извършена делба
между наследниците на общия наследодател М.П.М., при която дворното място се
било паднало в изключителна собственост на единия от с. му – Б.М.М.. На
26.08.1963г. той се било снабдил с нотариален акт, с който бил признат за
собственик на партерния етаж от триетажната сграда, както и на 1/3 ид.ч. от
дворното място. След това имотът бил прехвърлен срещу гледане и издръжка на б.
и д., праводатели на ответниците Б.П. и Ц.П. На 29.01.1976г. Б.М. починал, като
за наследници оставил лицата Ц.П., Х.М., Л.Г., О.Ж. и В.Г.. През 1987г. Ц.П.
била продала на Х.М. нейната 1/6 ид.ч. от дворното място, ведно с ½
ид.ч. от първия етаж на триетажната жилищна сграда. През 1997г. с договор за
дарение наследниците Л.Г., О.Ж. и В.Г. дарили своите идеални части на с. си Х.М.,
като всяка една от тях прехвърлила по 1/24 ид.ч. от имота, ведно с 1/8 ид.ч. от
първия етаж на триетажната жилищна сграда. Предвид така описаните разпореждания
към 19.11.1997г. Ответницата Х.Б.М. и нейният с. били придобили изцяло 1/3
ид.ч. от дворното място, ведно с целия партерен етаж от сградата. Х. и К. М.
живеели в имота, заедно с децата си и го били владеели през целия период в
който били извършвани описаните сделки.
Твърди се, че през 2000г. те били завладели и останалите 2/3 ид.ч. от
имота, като осъществявали редица подобрения в него. Същите го държали само за
себе си в период повече от 10 години, демонстрирайки спрямо всички, че той е
само техен и отблъсквайки владението на ищците върху дворното място. Поради
това те били придобили собствеността върху тези идеални части по давност.
Останалите собственици, не само не ползвали дворното място по начина описан в
исковата молба, но и не ползвали и притежаваните от тях втори и трети етажи от
жилищната сграда. Предвид това ответниците считат предявените искове за
неоснователни и молят съда да ги отхвърли.
Съдът намери за установено от фактическа страна
следното:
Ищците А.М. и О.М. са наследници на общия наследодател
М.П.М., роден през *****г., починал на ******г. при което оставил преживяла с.
– Х.Х.М. и трима с. – П.М.М., Х.М.М. и Б.М.М. / лист 239/. Споменатите двама
ищци са деца на сина на М.М.- Х.М.М., род. на ***г. и починал на *******г. / лист 242/.
Другият с. на общия наследодател – П.М.М. е починал на 04.04.1968г., без да е
имал с. и низходящи / лист 241/. Третият с. –
Б.М.М., род. през ****г. е починал на ****г.,
като за наследник е оставил с. – Б.Б.М. /
лист 241/.
Общият наследодател М.М. е притежавал имот в гр. Х. –
дворно място, относно който е издаден крепостен акт от 22.07.1889г. /лист 9/. След
смъртта на М., преживялата му с. Х.М. и тримата му с. П.М., Х.М. и Б.М.
сключили договор от 30.08.1927г. относно доброволна делба на наследство. Видно
от съдържанието на договора, участващите са постигнали съгласие относно
разпределението на стаи от новата триетажна сграда – х. „Х.“, както и относно
стаи в съществуваща стара двуетажна сграда, като е уговорено заплащане на суми
между участващите в споразумението / лист
99/.
Договорът е сключен в проста писмена форма.
Установява се, че от наследниците на М.М. е бил
отчужден, по силата на чл.9 ЗЕГПНС /отм./ и постановление № 2118 от 14.08.1950
г. на Министерския съвет притежаван от наследодателя имот – втори и трети етаж
от съществуваща в дворно място с постройки – триетажна с единадесет стаи и
двуетажна с шестнадесет стаи, без партерния етаж от вътрешната постройка, ведно
с дворното място. Съставен е акт за завземането №*********г. / лист 250/ към
който е бил приложен и опис на намиращото се в завзетите сгради имущество /лист 675 от делото/.
До наследниците на М. било изпратено съобщение от 04.11.1950г.,
че се отчуждават вилите им в с. Х., без партерния етаж от вътрешната сграда,
който се освобождава с припадащите се идеални части от общите части на сградата
и дворното място, в полза на Жилищния фонд , заедно с дворното място и всички
пристройки, подобрения, жилищни съоръжения и инсталации, огради, мебели и други
подобни /лист 251/.
Съобразно т. ІІ от цитираното по-горе постановление на
Министерския съвет /лист 685/ вилите
се отчуждават заедно с техните дворни места, постройки, подобрения, стопански и
жилищни съоръжения, сгради, инсталации, мебели и други подобни, съгласно
указанието в отдел първи на посочените в т.І описи. Вилният имот, който е
принадлежал на общия наследодател М. е част от опис № 4 към доклада на
Министъра на правосъдието от 22.05.1950 г., въз основа на който е прието
постановление № 2118 / лист 701/.
Имотът фигурира под номер 23 в описа /лист
702/, като е посочено, че на отчуждаване
подлежат вилите на наследниците на М.М., без партерния етаж от вътрешната
постройка, който се освобождава с припадащите се идеални части от общите части
на сградата и празното место.
С нотариален акт за право на собственост върху
недвижим имот по обстоятелствена проверка № **********г. на ***** при ************
с. на общия наследодател Б.М.М. бил признат за собственик по давност на
партерния етаж от триетажната постройка, вътрешната, състоящ се от пет стаи,
два входа и салон и други сервизни помещения, заедно с приспадащите се части от
общите части на сградата и 1/3 идеална част от дворното място, цялото от 504
кв.м., застроено и незастроено, съставляващо имот планоснимачен номер *********
по плана на с. Х., при съседи: ******************** / лист 103/. На 26.08.1963г. с нотариален акт № *********.,
между Б.М. като продавач, Б.Г.П. и Ц.Д.П., като купувачи, бил сключен договор
по силата на който М. прехвърлил на купувачите партерния етаж на триетажната
жилищна сграда, ведно с общите части и 1/3 ид.ч. от дворното място пл. № **********
по плана на с. Х. /лист 104/. Срещу това купувачите поели задължение за гледане и
издръжка на прехвърлителя с всичко необходимо до края на живота му, като същият
си запазил пожизнено ползването на една стая от етажа. Купувачът по този
договор Б.П. починал на *********. / лист
106/.
Двата цитирани по-горе нотариални акта, бяха оспорени
в частта относно подписа на нотариуса. Оспорването не е доказано, тъй като,
видно от заключението на експертизата /
лист 853/, подписите за нотариус са
изпълнение от посочената в актовете М.Т.. Предвид това документите не следва да
се изключват от доказателствата по делото.
През 1987г.
преживялата с. на Б.П – Ц.Д.П. прехвърлила по силата на договор за продажба –
нот. акт № *************. на д. си Х.Б.М. 1/6 ид.ч. от дворно място с площ 490
кв.м. представляващо имот пл. № *********** по плана на гр. Х., ведно с
½ ид.ч. от първия етаж на триетажната жилищна сграда построена в мястото
/ лист 107/. Прехвърлянето е осъществено срещу задължение за гледане и издръжка.
На 19.11.1997г. с нотариален акт № ************. на *********** наследниците на
Б.Г.П. - Л.Б..Г., В.Б.Г. и О.Б.Ж. /лист 106/
подарили на с. си Х.Б.М. притежаваните от всяка от тях по 1/24 ид.ч. от дворно
място от 490 кв.м. – имот пл. № ********* по плана на гр. Х., ведно с
притежаваните от всяка от тях по 1/8 ид.ч. от първия етаж на триетажната
жилищна сграда, по 1/12 ид.ч. от тавана и по 1/8 ид.ч. от избите и съответните
идеални части от общите части на сградата /
лист 109/.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се
установява, че първият план на с. Х., в който е заснето процесното дворно място
е този от 1928г., в който имотът е отразен с пл. номер *** като за него е
отреден парцел ********. В имота е разположена сграда-х. / лист 755/.
Следващият план е одобрен през 1947г. и действуващ към момента на
одържавяването. В него имотът е заснет с номер ***, като за него е отреден
парцел ******** / лист 756/. В последващия план, одобрен през 1957г. имотът е
заснет с пл. номер № ***, като е включен в парцел *********** /лист 757/. Със
заповед № 516/25.02.1971г. бил одобрен кадастрален и регулационен план в който
за имота няма отреждане по регулация, но същият е заснет с пл.№ ********* / лист 758/. По
действуващия кадастрален план, одобрен през 2000г. и регулационния план от
2007г. имотът е заснет с пл. № ***, като за него е отреден УПИ **********/ лист 759/. При
огледа вещото лице е установило, че в имот №*** съществува понастоящем триетажна
масивна жилищна сграда.
След влизане в сила на ЗОВСОНИ ищците
А.Х.М., О.Х.П., както и осиновеният с. на Б.М. – Б.Б.М. /лист 263 и 261/,
в качеството си на наследници на общия наследодател М.М. предприели действия
във връзка с деактуване на отчуждения имот. Във връзка с това била издадена
заповед №94 от 01.04.1992г. на к. на О. Х. с която имотът бил отписан от
актовите книги / лист 257/. Относно постройките съществували по време на
одържавяването и в последствие премахнати на наследниците било определено
обезщетение – заповед № 251/26.01.1999г. /
лист 181/. С договор за доброволна делба
с нотариална заверка на подписите от 18.06.1996г. наследниците на М.М. постигнали
съгласие О.Х.М. и А.Х.М. да получат в изключителен свой дял процесния имот ***
ведно с втория и трети етаж от построената в него сграда на срещу парично
уравнение получено от Б.Б.М. / лист 20/. Към момента на реституцията на отнетия имот и
сключването на договора за делба ищецът А.Х.М. е бил в брак с ищцата Й.Л.С.- М. / лист 24/.
На 31.08.2015г. Х.М., Б.М. и Г.Н. се снабдили с нотариален
акт по обстоятелствена проверка № ***********., с който били признати за
собственици на основание изтекла придобивна давност на дворно място с площ 497
кв.м. представляващо УПИ *********** по кадастралния и регулационен план на гр.
Х. от 2000 г. при квоти 4/6 ид.ч. за Х.М., и по 1/6 ид.ч. за останалите двама
съсобственици /лист 112/. Установява се от представеното удостоверение от
13.03.2017г. на общ. Х., че Х.М. е починала на 08.03.2017г., като за наследници
оставила ответниците Б.М. и Г.Н. / лист
113/.
Ищците са оспорили подписите на помощник-нотариуса
поставени под постановлението въз основа на което е издаден нотариалния акт по
обстоятелствена проверка № *********. на *************. Видно е от заключението
на съдебно-графическата експертиза, че подписът под това постановление е
изпълнен от посочения като автор ****., помощник- нотариус на ********** /лист 864/.
Предвид това оспорването не е доказано.
Установява се от заключението на съдебно-техническата
експертиза, че освен триетажната масивна жилищна сграда в процесния имот са
налични и други съоръжения. Налице е павилион с предназначение магазин за
сувенири с площ от 16 кв.м. и осмоъгълна форма, който е поставен с разрешение
по чл.56 ЗУТ издадено на името на Х.М.. Той е изграден на 1/3 от термопанели, а
останалите 2/3 са стъклени витрини. Монтирана е в двора беседка с размери
5.00/4.00 м., която се състои от дървен навес и е частично оградена от тухлена
стена. Налице е оранжерия размери 4.00/3.00 м. изработена от алуминиеви профили
и полиетилен. Вещото лице е установило наличие на ажурна ограда по северната и
западната граница на имота с височина от 1,30 см. поставена върху бетонов цокъл
с височина 30 см над терена / лист 753/. Площта заета на имот пл. № ***** е 497 кв.м. , а
общата площ заета от сгради и съоръжения 153 кв.м. Свободната площ от имота
съставлява 44,5% от неговата повърхност /
лист 800/.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза
изготвена от вещото лице З. павилионът за сувенири представлява преместваем
обект. Дървеният навес – беседка е градински, парков елемент и също е
демонтируем /лист 845/.
Вещото лице по тази експертиза е дало заключение относно приспадащите се ид.ч.
от терена към първия етаж на триетажната жилищна сграда, като е формулирало два
варианта. Първият вариант е формиран само на основа на съществуващата
понастоящем жилищна сграда, като размерът на тези идеални части е 32,81 %. При
положение, че се отчете наличието и на други сгради в имота, към момента на
отчуждаването този размер е 27,77 % ид.ч.
Установява се от събраните гласни доказателства, че
след предприемане на действията по реституиране на имота ищците по делото са
започнали да го посещават, като са планирали и ремонтни дейности по
съществуващата в него сграда. Свидетелите Н.Г. и А.А. сочат, че са пътували
нееднократно до имота с А.М. и с. му, при едно от посещенията, което се
състояло през 2012г., целта била да се огледа имота и преценят разходите по
ремонта му. Към този момент, както и при по-ранните посещения на свидетеля Г.
дворът не бил ограден и вътре в него нямало нищо освен няколко дървета и
храсти. В самото начало, след реституцията в двора имало заведение, което впоследствие,
след водени дела било премахнато / в този смисъл свид. Г. – л.419, както и
свидетелите на ответника Н.Н. и С.А. – л.413/. Г. и А.
твърдят, че при посещенията си са паркирали автомобил в двора, в близост до
входа към втория и трети етаж, който се ползвал от ищците. Обитателите на
първия етаж на сградата, ползвали друг вход, който се намирал откъм улицата / л.412/. Тези
свидетели, както и свидетелката А.П. /
лист 714/ твърдят, че на ищците не бил
създаван проблем да ползват дворното място, както и етажните от къщата от
страна на другите обитатели на имота.
Според свидетеля Н., който е с. на
ответницата Г.Н. в началото през 1996г. на първия етаж в имота живеели той,
неговата съпруга и нейните родители. Третият етаж бил обитаван от лице на име С.,
който бил собственик на заведение на име „*********“, което се помещавало в
дворното място и за което той заплащал наем. По късно въпросното лице било
убито, като на третия етаж от къщата останала неговата м.. Според свидетеля
през 1997г. ищците О. и А. М. водили дела относно третия етаж, които спечелили.
По това време, било разрушено, от б. на покойния С., намиращото се в двора
заведение. След това грижите по двора били поети от свидетеля и неговото
семейство, като били извършени действия по ограждане на двора първо чрез жив
плет, а през 2013г. и чрез построяване на ажурна ограда. Макар да твърди, че
никой от ищците не е живял на втория и
трети етаж от къщата и че ответниците винаги са оспорвали правата им върху
двора, този свидетел същевременно потвърждава, че О.М. е искала да постави в
имота през 1999г. павилион за продажба на сладолед, като и че с б. си са идвали
в имота. Поради това противоречие, както и с оглед близките отношения на
свидетеля с ответницата Н., съдът намира, че показанията му в частта им относно
упражняваната от ищците фактическа власт, следва да се приемат за недостоверни.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
По иска с
правно основание чл.108 ЗС:
Съгласно чл.108 ЗС собственикът може да иска своята
вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.
Ищците се позовават на реституция и договор за делба.
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗВСОНИ се възстановява
собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени по Закона за отчуждаване на
едрата градска покрита недвижима собственост (обн., ДВ, бр. 87 от 1948 г.;
попр., бр. 91 от 1948 г.), които са собственост на държавата, общините,
обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл.
61 от Търговския закон и съществуват реално до размерите, в които са отчуждени.
Възстановяването настъпва по силата на закона в
патримониума на лицата от които имотите са били отнети или на техните
наследници – арг. от чл.3 ЗВСОНИ.
Безспорно се установи по делото, че ищците А.М. и О.М.,
са наследници на лицата от които процесния недвижим имотът е бил отнет,
следователно в тяхно лице, както и в лицето на другия наследник Б.М. е било
възстановено одържавеното имущество принадлежало първоначално на общия
наследодател М.М..
Предвид нормата на чл.1 ЗВСОНИ,
обемът на правата които придобиват по реституция наследниците се предопределят
от това какъв е бил обема от притежаваните от наследодателя право и дали
предметите на това право /имотите/ съществуват до размера в който са били
отнети. По настоящото дело е безспорно, че дворното място, както и една от
отнетите сгради – тази от три етажа, съществуват във вида в който са били
отчуждени.
От горното следва, че относно наследниците на тримата
с. на М.М., към датата на влизане в сила на ЗВСОНИ са налице всички
предпоставки необходими да се възстанови отнетата собственост.
Неоснователен е доводът на ответниците, за това, че
представения по делото крепостен акт не установява принадлежността на правото
на собственост върху отнетия недвижим имот в патримониума на общия наследодател
М.М.. Този довод освен, че не почива на установени по делото обстоятелства, е
явно нелогичен, доколкото самите ответници извеждат претендираните от тях права
от един от преките наследници на М.М. – неговия с. Б.М. /лист 104/ .
Неоснователен е и доводът, че Б.М. е
придобил имота по силата на договор за делба. Договорът за доброволна делба на
наследство от 30.08.1927г., представен по делото от ответниците / лист 99/ е
сключен в проста писмена форма. Той е свързан с прехвърляне на права върху
недвижими имоти и следователно спрямо него е приложимо изискването на чл.219 ЗЗД /отм./. Според тази норма, договорите за прехвърляне право на собственост
или на друго някое вещно право върху недвижими имоти трябва да стават, под
страх на недействителност, с нотариален акт. Следователно сключеният договор
няма изискуемата форма за валидност и не е прехвърлил или създал права за
участвувалите в него наследници на М.М.. Предвид това следва да се приеме, че
към момента на влизане в сила на ЗЕГПНС и одържавяването на процесния имот той
е съставлявал съсобствена вещ придобита чрез наследяване.
Съдът намира, че предмет на отчуждителния ефект на
закона и министерството постановление, цитирано по-горе са били сградите, без
партерния етаж от едната от тях, както и дворното място, ведно с всички
подобрения в него, без приспадащата се към първия етаж част от дворното място.
Към момента на одържавяването имотът е бил съсобствен,
в последствие обаче, тъй като от съществуващата сграда са били отчуждени само
два от трите етажа, върху нея е възникнала етажна собственост, при което към
всеки от етажите принадлежи и съответната идеална част от общите части на
сградата и земята върху която е построена. Съдът счита, че отчуждаването не е
обхванало цялото дворно място. Това това е видно от представените по делото
документи и по-специално от съставения опис в който изрично е посочено, че
освободени от отчуждаване са партерният етаж от вътрешната сграда и
приспадащите се към него общи части от сградата и празното дворно място.
Следователно съответните на този етаж, към момента на отчуждаването, идеални
части са останали в патримониума на наследниците на М.М.. Ето защо
отчуждаването по отношение на дворното място не е засегнало 27,77 % ид.ч., така
както е посочено в цитираната по-горе експертиза. Към момента на отчуждаването
на имота 1950г. кръгът от наследниците на М.М. е обхващал само тримата му сина
П.М., Х.М. и Б.М., като за всеки от е останала по 9,256 % ид.ч. от
неотчужденото дворно място / 1/3 от 27,77 %/. Останалите идеални части са
преминали в патримонума на Държавата и са били предмет на реституцията по
силата на чл.1 от ЗВСОНИ, считано от влизането му в сила.
От горното следва, че след отчуждаването Б.М. не би
могъл да прехвърли, чрез сключения договор за продажба срещу издръжка и гледане
- акт № ***********г., повече от
притежаваните от него идеални части от дворното място. Това е така, защото
липсват доказателства към онзи момент съсобствеността върху неотчуждената част
от имота да е била прекратена по какъвто и да е начин, включително и чрез
установено от страна на Б.М. владение, продължило повече от 10 години.
Последното е така, защото липсват доказателства, той да е променил намерението,
с което държи частите на останалите наследници. От друга страна обаче, към
момента на сключване на договора обективиран в нотариален акт № ***********. е
действувал Закона за собствеността, което означава, че приобретателите Б.Г.П. и
Ц.Д.П. са добросъвестни владелци по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗС. Следователно
те са придобили по силата на петгодишно владение по чл.79, ал.2 от ЗС правото
на собственост върху прехвърлените от Б.М. етаж и идеални части от дворното
място. Относно дворното място обаче правата им не биха могли да надхвърлят
27,77% ид.ч., доколкото само те са били неотчуждени. Останалата част от
дворното място е съставлявала държавна собственост и не е могла да бъде придобивана
по давност, поради забраната на чл.86 от ЗС.
Предвид горното съдът намира, че с последващите
разпоредителни сделки ответниците по делото са придобили, наред с първия етаж
от съществуващата в имота сграда и съответните му 27,77 % ид.ч. от дворното
място.
Останалата част възлизаща на общо на 77,23 % е била
предмет на реституцията по силата на чл.1 ЗВСОНИ в лицето на наследниците на
общия наследодател М.М.. След извършената между тях делба, тримата ищци
съпритежават тези идеални части от терена, като за А.М. и с. му Й.С. –М.
квотата е 36,115 % ид.ч. в режим на съпружеска имуществена общност, а за О.М. 36,115
% ид.ч.
Не може да бъде приет за основателен доводът на ответниците,
че те са придобили идеалните части на ищците по силата на давностно владение,
установено след момента на реституцията. Съгласно
чл.79, ал.1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години. Не може да се приеме, че в
периода след възстановяване на собствеността, ответниците са манифестирали
спрямо ищците такива действия, с които безспорно да заявят претенции върху
целия имот. Видно е, от събраните гласни и писмени доказателства, че дълго
време дворът е бил без обозначени материализирани граници, като в него се е
намирало заведение изградено от трето лице. Същевременно в периода от
възстановяването на собствеността до 2015г. когато ответниците се снабдили с
нотариален акт по обстоятелствена проверка, ищците по делото са посещавали
имота, като са влизали безпрепятствено в имота. Предвид това не може да се
приеме, че е налице явно и необезпокоявано завладяване на техните идеални
части, което да е продължило в предвидения от закона период.
Тъй като понастоящем се установи, че фактическата
власт върху целия имот се осъществява от ответниците, съдът намира, че
предявените искове по чл.108 от ЗС са основателни до размерите на
горепосочените идеални части и следва да бъдат уважени частично.
По иска с
правно основание чл.109 ЗС:
Съгласно чл.109 ЗС собственикът може да иска
прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
своето право. За да бъде основателен предявен негаторен иск, следва на първо
място да се установи, че ищецът притежава право на собственост или друго вещно
право, както и че ответникът извършва действия, чрез които му пречи да
упражнява правото си. Тези действия във всички случаи следва да са лишени от
основание / в този смисъл - т.3 от
Тълкувателно решение №4/2015г. на ВКС, ОСГК/.
Ответниците по делото са съсобственици на процесното
дворно място, а съобразно чл.31 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата
вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея съобразно правата си. Като съсобственици
ответниците имат право да си служат с общото дворно място в което съществува и
сграда в етажна собственост. Извършените от тях действия в имота са предприети
на основание вещните им права, а освен това не съставляват пречка за ищците да
ползват имота. Изграждането на ограда по имотните граници обозначава границите
на собствеността и предпазва общата вещ. Не се събраха и доказателства от които
да се установи, че поставянето на павилион и изграждането на беседка в общия
имот, пречат на същите да упражняват правата си върху дворното място.
Доколко и как следва да се разпредели ползването на
съсобствената вещ е въпрос, който е извън предмета на предявените по настоящото
дело искове и не следва да бъде обсъждан.
Предвид изложеното предявеният негаторен иск е
неоснователен и съдът намира, че следва да го отхвърли изцяло.
По
разноските:
Ищците А.М. и Й.М. са направили общо
разноски в размер на 488 лева, като същите са за държавни такси и депозити за
експертиза /л.28, л.38, л.60, л.195,
л.369, л.427, л.435, л.783, л.835/. Тъй
като единият от предявените искове е изцяло отхвърлен, а другият уважен
отчасти, следва ответниците М. да заплатят на тези двама ищци разноски в общ
размер 176,24 лв.
Ищцата О.П. е сторила разноски в общ
размер на 3711,90 лв. от които 3240 лв. с ДДС адвокатски хонорар / л.53, л.872, л.875/ и 409,90 лв. разноски за държавни такси и вещи лица / л. 67, л.72, л.148, л.381, л.426, л.429, л.431,
л.782/. Тъй като единият от предявените
искове е изцяло отхвърлен, а другият уважен отчасти, следва ответницита да
заплатят на ищцата П. разноски в общ размер 2681 лв.
Разноските направени от ответниците възлизат на
1421лв. от които заплатен адвокатски хонорар от 900 лв. / лист 98/ и 521 лв. за
държавни такси и депозити за експертиза /л.142,
л.373, л.375, л.785, л.811/. Съобразно
отхвърлената част от исковете ищците следва да заплатят на ответниците разноски
в размер на 394,61 лева. Неоснователно е възражението на ищците относно
прекомерност на уговорения от ответниците адвокатски хонорар – 1800 лв. Това е
така, тъй като делото е с висока степен на правна и фактическа сложност, а
освен това по него са налице доказателства за заплащане само на част от
уговорената сума – присъдените 900 лева.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на осн. чл.108 ЗС, по отношение на Б.К.М. ЕГН ********** с адрес *** и Г.К.Н. ЕГН **********
с адрес ***, че ищците А.Х.М. ЕГН ********** и Й.Л.С. – М. ЕГН **********
двамата с адрес *** са собственици в режим на семейна имуществена общност и на основание реституция по чл.1 ЗВОСНИ и договор
за доброволна делба на 36,115 % ид.ч. от следния недвижим имот: дворно място с площ от 497 кв.м. съставляващо УПИ ************
по плана на гр. Х., одобрен със заповед №РД-02-14-2299 и заповед №
РД-02-14-171/2007г. граници: *************, като ОСЪЖДА ответниците Б.К.М.
и Г.К.Н. да предадат, на осн. чл.108 ЗС, на ищците А.Х.М. и Й.Л.С. – М. владението
върху 36,115 % ид.ч. от гореописания имот.
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендираните 50 % ид.ч. от правото на
собственост, като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на осн. чл.108 ЗС, по
отношение на Б.К.М. ЕГН ********** с
адрес *** и Г.К.Н. ЕГН ********** с адрес ***, че ищцата О.Х.П. ЕГН **********
с адрес *** е собственик, на основание реституция по чл.1 ЗВОСНИ и договор за
доброволна делба на 36,115 % ид.ч. от следния недвижим имот: дворно място с
площ от 497 кв.м. съставляващо УПИ *********** по плана на гр. Х., одобрен със
заповед №РД-02-14-2299 и заповед № РД-02-14-171/2007г. граници: ************, като ОСЪЖДА ответниците Б.К.М. и Г.К.Н. да предадат, на осн. чл.108 ЗС, на
ищцата О.Х.П. владението върху 36,115 % ид.ч. от гореописания имот. ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
претендираните 50 % ид.ч. от правото на собственост, като неоснователен.
ОТМЕНЯВА, на осн. чл.537, ал.2 ГПК, ЗА РАЗМЕРА над 27,77 % ид.ч. от удостовереното с него право на собственост,
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по документи, наследство и
давност № *********************г. от помощник-нотариус ***************,
действащ по заместване на нотариус *************, с който Х.Б.М. ЕГН **********,
Б.К.М. ЕГН ********** и Г.К.Н. ЕГН ********** са призната за собственици дворно място с площ от 497 кв.м. съставляващо
УПИ ************ по плана на гр. Х., одобрен със заповед №РД-02-14-2299 и
заповед № РД-02-14-171/2007г. граници: ***************************.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, иска по чл.109 ЗС предявен от А.Х.М.
ЕГН ********** и Й.Л.С. – М. ЕГН ********** двамата с адрес *** против Б.К.М. ЕГН ********** с адрес *** и Г.К.Н. ЕГН **********
с адрес *** относно преустановяване на действия на ответниците, които пречат на
ищците да упражняват правото си на собственост върху недвижим имот - дворно
място с площ от 497 кв.м. съставляващо УПИ ******** по плана на гр. Х., одобрен
със заповед №РД-02-14-2299 и заповед № РД-02-14-171/2007г. граници: *****************,
като бъдат осъдени ответниците да премахнат от дворното място монтирания
преместваем метален павилион, изградената около имота ажурна ограда,
изградената в имота тухлено-дървена сграда – беседка и складовото помещение.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, иска по чл.109 ЗС предявен
от О.Х.П. ЕГН ********** с адрес ***
против Б.К.М. ЕГН ********** с адрес ***
и Г.К.Н. ЕГН ********** с адрес *** относно преустановяване на действия на
ответниците, които пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост
върху недвижим имот - дворно място с площ от 497 кв.м. съставляващо УПИ ***********
по плана на гр. Х., одобрен със заповед №РД-02-14-2299 и заповед №
РД-02-14-171/2007г. граници: ****************, като бъдат осъдени ответниците
да премахнат от дворното място монтирания преместваем метален павилион,
изградената около имота ажурна ограда, изградената в имота тухлено-дървена
сграда – беседка и складовото помещение.
ОСЪЖДА Б.К.М. и Г.К.Н. да заплати на А.Х.М. и Й.Л.С. – М.,
на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 176,24 лв./сто седемдесет и шест лева и 24ст./,
представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА Б.К.М. и Г.К.Н. да заплати на О.Х.П., на осн. чл.78,
ал.1 ГПК, сумата 2681лв./две хиляди шестстотин осемдесет и един лева/,
представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА А.Х.М., Й.Л.С. – М. и О.Х.П. да заплатят на Б.К.М. и Г.К.Н., на осн.
чл.78, ал.3 ГПК, сумата 394,61лв./триста деветдесет и четири лева и 61 ст./,
представляваща деловодни разноски.
На осн. чл.115 ЗС съдът дава на ищеца шестмесечен
срок, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, да отбележат
същото в регистъра по вписванията, след изтичането на който срок вписването на
исковата молба ще загуби действието си.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД