№ 2924
гр. В., 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 26 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело №
20233110114744 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание по чл.432, ал.1 от КЗ от страна на ищеца Д. Н. К.
от гр. В., чрез процесуалния му представител адв. Д. С. Д. от АК В., против ответника ЗАД
„А." АД, ЕИК *******, със седалище гр. С., представлявано от М. И.и К. В., с процесуален
представител юрисконсулт И. Й., с цена на иска от 12 000 лева, представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, получени вследствие реализирано
на 03.06.2023 г. в гр. В., настъпило по вина на водача Д. В. И. на лек автомобил К. И.А.,
модел „С.“, с рег. № В **** ТК, застрахован по договор „Гражданска отговорност“ в
ответното дружество.
В исковата молба ищецът твърди, че на 03.06.2023 г. е управлявал собствения си
мотоциклет И. Ч. по главен път І-9 в посока гр. В.. Навлизайки в кръгово кръстовище
„Долна Трака" ищецът заел лявата от двете ленти в кръстовището. В този момент от дясната
му страна връхлетял върху неговия мотоциклет лек автомобил К. И.А., модел „С.“, с рег. №
В **** ТК, управляван от Д. В. И. от гр.В., кв. „Ч.", №**, ВХ. **, ЕТ.**, АП. **, която отнела
предимството на ищеца и не го пропуснала, въпреки, че той бил с предимство. В резултат на
това с предната си лява част автомобилът се ударил в страничната дясна част на
мотоциклета. Ударът бил силен и мотоциклетът се завъртял и спрял няколко метра
перпендикулярно по посока на движението му. Вследствие удара ищецът получил травми, но
бил в съзнание и възприел всичко адекватно. Причинените вследствие инцидента травми на
ищеца били следните: открита рана на дясно коляно, охлузна рана на ляв лакът,
разкъсноконтузна рана и кръвоносен съд на кубиталната ямка със засягане на мускула,
натъртвания по цялото тяло. Травмата от разкъсванията не била отминала и към настоящия
момент, като продължаващите болки и страдания пречели на нормалния начин на живот на
ищеца. Торсът на пострадалият е бил с травма, която продължила повече от четири месеца,
1
за който период той ползвал отпуск за временна неработоспособност. На ищеца били
извършени над десет медицински прегледа и рехабилитации, като през това време, поради
силните болки той не могъл да работи с нужното внимание. Професията му на морски
инженер и преподавател по морски инженерни науки, както и практика на море, изисквала
повишено внимание и сръчност в работата му, която поради причинените травми била
затруднена, тъй като силните болки не позволявали концентрацията му. След
произшествието у ищеца останала уплаха, която променила начина му на живот. Ищецът
изпитвал страх да управлява мотоциклета си, а не удоволствие. При всяка промяна на
времето той изпитвал болки в гръдния кош и ставите. Не можел да извършва любимите си
спортни занимания, както бил ограничен и от физическа дейност. Силните болки и
страдания вследствие инцидента продължили за дълъг период от време.
Договорът за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила на
виновния водач бил сключен с ответната страна ЗАД „А." АД - Полица №BG/11/**********.
Ищецът отправил искане към застрахователя за изплащане на обезщетение за настъпилите
вреди, като от ответната страна било предложено обезщетение от 3000 лв., което ищецът не
приел за справедливо. С обратно писмо изпратено на 08.11.2023 г., ответното дружество
информирало ищеца, че отказва да му изплати претендираната сума от 12 000 лв., тъй като
счита, че не са налице предпоставките за уважаване на претенцията.
Предвид така изложените обстоятелства ищецът счита, че за него е налице възможност
да предяви иск против застрахователя и затова моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответната страна да му заплати сумата от 12 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпяни неимуществени вреди, настъпили от пътнотранспортно произшествие на
03.06.2023 г. в гр. В., ведно със законната лихва, считано от изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.З от КЗ, до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
В представения от ответната страна отговор на исковата молба, същата се оспорва по
основание и по размер. Твърди се, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на
производството, тъй като не му е била дадена възможност да определи и изплати
застрахователно обезщетение по реда на чл.499, ал.1 от Кодекса за застраховането, защото
към образуваната ликвидационна преписка не били представени всички необходими
доказателства, за да се определи размера на вредата. Предвид това ответната страна твърди,
че в случая кредиторът е изпаднал в забава. Ответната страна счита, че липсват
доказателства за твърдяните от ищеца травми и оспорва механизма на настъпване на ПТП
по начина, описан в исковата молба, като твърди, че застрахованият в ЗАД „А." водач не е
отговорен за настъпилото произшествие, а последното е резултат от случайно събитие, което
не ангажира отговорността на водача на лек автомобил К. И.А., поради което и за ответната
не би могло да възникне задължение за изплащане на обезщетение. Счита, че отговорен за
настъпване на произшествието е ищецът, който се движил с превишена и несъобразена
скорост, както и не се е движил в най-дясната част на пътното платно, а в лявата лента.
Ответната страна оспорва иска и по размер. Счита, че претендираният размер е
2
изключително завишен и не отговаря на действително претърпените от ищеца вреди. В
случая били посочени тежки увреждания, неотговарящи на представените по делото
доказателства. Представената медицинска документация сочела причинени повърхностни
травми на крайниците, липсвала хоспитализация, както и данни за оказана спешна
медицинска помощ, нито предписани помощни средства или медикаменти. За посочените
травми бил необходим възстановителен период от няколко дни. Ответната страна оспорва
твърденията че болките и страданията на ищеца продължават и към настоящия момент
Предвид липсата на медицински документи след 04.07.2023 г. ответната страна счита, че
ищецът се е възстановил напълно. Също така ответното дружество твърди, че ищецът е
участвал в три произшествия в качеството му на мотоциклетист, поради което
документираните твърдяни от него психични симптоми са резултат не на настоящото ПТП, а
на предходно.
Наред с изложените аргументи и очевидно в условията на евентуалност, ответната
страна твърди, че е налице висока степен на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца, което съпричиняване се изразява в нарушения на правилата за движение
по пътищата, които са в пряка причинно-следствана връзка с тежестта на получените
увреждания, а именно ищецът е управлявал мотоциклет в най-лявата част на пътното
платно, а при движение вдясно произшествие не би настъпило и се е движил с несъобразена
и превишена скорост, което не му дало възможност да намали и при необходимост да спре
при възникнала опасност. Оспорва се и претенцията за присъждане на лихви, поради
неоснователността на основния иск.
Предвид твърденията в отговора ответното дружество моли искът да бъде отхвърлен,
като претендира да му бъдат присъдени разноските по делото.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 03.06.2023 г. около 17,00 часа ищецът Д. Н. К. се движил с мотоциклет И. Ч., с рег.
№В 5744В по главен път І-9 в посока гр. В., приближавайки и навлизайки кръгово
кръстовище в м-т Долна Трака. В същото време от м-т Горна трака в посока към главния път
се движила свидетелката Д. В. И., управлявайки лек автомобил К. И.А., модел „С.“, с рег.
№В **** ТК. При приближаване на същото кръгово кръстовище свидетелката навлязла в
него, установила се в дясната лента за движение, след което предприела преминаване в
лявата лента. Тя обаче не забелязала и не пропуснала движещия се в лявата лента с
мотоциклета си ищец, вследствие което мотоциклетът с предната си част се ударил в
предната дясна страна на автомобила. Ищецът паднал с мотора на дясната си страна и имал
видима в този момент рана на дясната ръка, откъдето започнало изтичане на кръв, както и
други наранявания. Свидетелката се обадила на тел.112 и съобщила за инцидента, за да
пристигне на мястото полицейски екип и линейка. И. била уведомена, че линейката ще се
забави, тъй като в този момент имало голямо улично задръстване. Предвид това
свидетелката останала на мястото, за да изчака пристигането на полицейските служители, а
пострадалият бил откаран в Център за спешна помощ от един от преминаващите през
3
мястото автомобили. До пристигането на линейката ищецът твърдял, че се чувства добре, но
кървенето от ръката му било обилно.
След пристигането на полицейски екип на мястото и установяването на
произшествието, бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2023-****-
**** от 03.06.23 г., в който било вписано, че свидетелката при навлизане в кръговото
кръстовище преминава от дясна в лява пътна лента и не спира да пропусне ищеца, който е с
предимство и по тази причина възникнал сблъсък. На И. бил съставен акт за установяване
на административно нарушение, който тя подписала без възражения.
При медицинския преглед на ищеца било установено, че той е получил следните
увреждания: разкъсно-контузна рана в областта на дясна предмишница, дистално от
кубиталната ямка, слабо кървяща охлузна рана в областта на лява лакътна става, разкъсно
контузна рана в областта на дясно коляно. Той бил насочен към Клиника по ортопедия и
травматология на УМБАЛ „Св. Марина“ гр. В., където била извършена оперативна
интервенция – хирургична обработка на раната на дясната предмишница, чрез налагане на
шевове на засегнатата част от мускула и кожата. Останалите рани били обработени чрез
налагане на превръзки. Ищецът престоял в болничното заведение три дни, като на
05.06.2023 г. бил изписан. На 13.06.2023 г. ищецът бил прегледан, за което бил издаден
амбулаторен лист №******** от същата дата, в който е отразена диагноза посттравматично
стресово разстройство и придружаващи заболявания. При този преглед ищецът се оплакал
от главоболие, безсъние тремор и невъзможност за съсредоточаване; оплакал се, че станал
раздразнителен, често му се плачело, имал постоянно чувство, че към него се приближава
автомобил, който ще го удари. При следващи прегледи, проведени на 29.06.2023 г. и на
04.07.2023 г. ищецът споделил упорито безсъние, кошмари за ПТП, драстично намаляване на
теглото, страх от нов инцидент; споделил, че не шофира вече мотора си, отбягвал контакти;
споделил също, че за последната година три пъти претърпял произшествие като моторист.
В хода на делото е назначена съдебномедицинска експертиза, от чието заключение с
категоричност се установява, че на ищеца са били причиненни следните травматични
увреждания: травма на дясна предмишница-разкъсно-контузна рана в горната част на
предмишницата в близост до кубиталната ямка с повърхностно засягане на мускулатурата
(м. пронатор терес), рентгенови данни за ограничена фрактура на главичката на лъчевата
кост; разкъсно контузна рана на дясно коляно; повърхностна разкъсно-контузна рана на ляв
лакът. Посочено е в заключението, че тези увреждания не са свързани с тежки анатомични
увреди и проява на изразени функционални дефицити и са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Възстановителният период е в границите на
месец, но като трайна последица от нараняванията са налице белези по кожата.
От заключението по назначената съдебнопсихиатрична експертиза се установява, че
вследствие претърпяното произшествие ищецът е получил посттравматично стресово
разстройство с голяма продължителност и с нарушение на цялостното му функциониране, с
типични симптоми като: епизоди на повтарящо се изживяване на травмата под формата на
внезапно оживяване на минали сцени; сънища или кошмари на фона на продължаващо
4
чувство за „вцепененост“, емоционална притъпеност, отчужденост от другите хора, липса на
съзвучност спрямо заобикалящата среда, неспособност за преживяване на удоволствие,
избягване на действия и ситуации напомнящи за травмата. До момента ищецът не бил в
състояние да преработи рационално психотравмата и да се освободи от въздействието й
За автомобила, управляван от свидетелката Д. В. И. е бил сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответната страна /полица
№BG/11/**********/. След произшествието било подадено заявление до ответника за
вредите, претърпяни от ищеца и била образувана ликвидационна преписка по щета
№1*******. Застрахователят отказал изплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, за което до ищеца било изпратено нарочно писмо изх. №*****-КЗ-
**** от 08.11.2023 г.
Гореописаните факти съдът приема за установени с категоричност по делото от
събраните доказателства – писмени доказателства; гласни доказателства – показанията на
свидетелката Д. В. И.; както и от заключенията по назначените по делото
съдебномедицинска експертиза и съдебнопсихиатрична експертиза. На база на така
установените факти, се налагат следните изводи: Основателността на претенцията на ищеца
предполага доказване на настъпило произшествие, вследствие което са настъпили щети за
него; причинна връзка между поведението на водача на автомобила К. И.А., модел „С.“, с
рег. № В **** ТК, и настъпилите щети; наличие на валидно застрахователно
правоотношение между ответната страна и виновния водач за автомобила му; доказани
обстоятелства, въз основа на които да се определи справедлив размер на щетите.
В настоящия случай е безспорен фактът на настъпилото произшествие и че то е
следствие нарушение от страна на свидетелката Д. В. И., която е допуснала нарушение на
правилата за движение. В случая тя, при преминаване в друга лента за движение, не е
пропуснала движещия се в същата лента ищец с мотоциклета си, вследствие което е
настъпил ударът между лекия автомобил и мотоциклета, от който са причинени травми на
ищеца. Предвид това причинените на Д. К. щети са пряк резултат от деянието на водача на
лекия автомобил. От ответната страна е направено възражение за съпричиняване на вредите
от страна на пострадалия К.. Това възражение съдът приема за неоснователно, тъй като не се
установява по делото допуснато нарушение на правилата за движение от ищеца и конкретно
соченото от ответната страна управление с превишена скорост. В случая свидетелката е тази,
която навлизайки в кръговото кръстовище е предприела преминаване в друга лента за
движение. Но предприемайки тази маневра тя има задължението да се увери, че по нея не се
движат други превозни средства, а ако е така, то да ги пропусне. Предвид това не може да се
приеме, че ищецът е имал съпричиняващо вредите поведение. Също така за неоснователни
съдът счита и възраженията на ответната страна, че травматичните увреждания на ищеца са
получени при предходни негови произшествия като моторист. С категоричност в настоящия
случай се доказва, че непосредствено след инцидента ищецът е бил откаран в болнично
заведение, където са установени травмите, които са представлявали разкъсно-контузни рани,
кървящи към момента на хоспитализацията му. Ето защо съдът приема, че гореописаните
5
травми са причинени на ищеца именно от произшествието, реализирано на 03.06.2023 г., а
не при предишни инциденти.
Приемайки, че вследствие деянието на Д. В. И. за ищеца Д. Н. К. са настъпили
неимуществени вреди, съдът счита, че ищцовата претенция е доказана по основание и така
причинените щети следва да бъдат въмездени.
При определяне размера на обезщетението следва да се приложи принципът на
справедливостта, съгласно чл. 52 ЗЗД, като бъдат взети предвид конкретните обективни
обстоятелства – вида и характера на телесните увреждания и последиците от тях за
пострадалото лице. Нанесените в случая увреждания са причинили на ищеца временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Без съмнение травматичните увреждания са
причинили на ищеца болки и страдания с голям интензитет в момента на произшествието и
известно време след това, като възстановителният период от физическите травми е бил
около месец, с трайна последица белези по кожата. Съдът счита, че в случая с по-голяма
тежест следва да се отчете полученото вследствие инцидента посттравматично разстройство,
характеризиращо се с всички гореизброени симптоми, някои продължаващи и към момента.
Предвид това съдът счита, че е справедливо за обезщетяване на неимуществените вреди
ищецът да получи сумата от 7 000 лв. и в този смисъл исковата молба е доказана и по размер
до тази сума и за тази сума предявеният иск следва да се уважи. В останалата част, до
пълния размер на претенцията от 12 000 лв., предявеният иск, като неоснователен и
недоказан, следва да се отхвърли, а именно за сумата от 5 000 лв. Сумата от 7 000 лв. е
дължима ведно със законната лихва, считано от дата на уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие. С исковата молба се претендира лихвата за забава
да се присъди считано от изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл.106, ал.З от КЗ, до окончателното изплащане. Трайно е установено в
съдебната практика, че по отношение на задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, съгласно чл.493, ал.1, т.5 КЗ застрахователят покрива
отговорността на застрахования за лихвите по чл.429, ал.2, т.2 КЗ, т. е. при ограниченията на
чл.429, ал.3 КЗ, а именно само в рамките на застрахователната сума и за периода с начало от
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие. В настоящия не
са налице доказателства за конкретната дата на уведомяване на ответната страна, нито за
датата на представяне на доказателства от ищеца при ответната страна за инцидента.
Предвид наличните доказателства съдът приема за дата на уведомяването дата 14.09.2023 г.
– датата на писмото, отправено до ищеца от ответната страна във връзка с подаденото
заявление за щета – писмо вх. рег. №***-***/14.09.2023 г. Съобразно претенцията на ищеца
началната дата на дължимата законна лихва следва да е 09.10.2023 г.
При този изход на спора, на осн. чл.78 от ГПК ответната страна дължи на ищеца
направените по делото разноски, съобразно уважената част от иска. В посочения списък на
разноските по делото са посочени разноски както следва: 1480 лв. – адвокатско
възнаграждение; 150 лв. – депозит за вещо лице и 200 лв. депозит за съдебнопсихиатрична
експертиза. В списъка не са включени платената от ищеца държавна такса и останалата част
6
от депозита за съдебнопсихиатрична експертиза, поради което съдът приема, че те не се
претендират. Така претендираните от страната разноски са в размер на 1830 лв. От ответната
страна е депозирано заявление за прекомерност на адвокатското възнаграждение, но съдът
счита възражението за неоснователно, предвид характера на производството, материалния
интерес и степента на фактическа правна сложност на спора. От направените от ищеца
разноски по делото, съобразно уважената част от иска, ответната страна следва да му
заплати сумата от 1061, 40 лв. На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на
ответната страна направените разноски по делото, съобразно отхвърлената част от иска.
Посочените от ответника разноски са в общ размер от 380 лв., от които 150 лв. депозит за
съдебномедицинска експертиза, 30 лв. депозит за призоваване на свидетел и 200 лв.
претендирано юрисконсултско възнаграждение. От тези разноски, съобразно отхвърлената
част от иска ищецът следва да заплати на ответната страна сумата от 159, 60 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „А." АД, ЕИК *******, със седалище гр. С., ул. „С. К." № **,
представлявано от М. И.и К. В. ДА ЗАПЛАТИ на Д. Н. К., с ЕГН **********, с адрес гр. В.,
ул. „М. К.", № **, сумата от 7000 лв. (седем хиляди лева), представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди – болки и страдания, получени вследствие реализирано на
03.06.2023 г. в гр. В., настъпило по вина на водача Д. В. И. на лек автомобил К. И.А., модел
„С.“, с рег. № В **** ТК, застрахован по договор „Гражданска отговорност“ в ответното
дружество, ведно със законната лихва, считано от 09.10.2023 г., до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание по чл.432, ал.1 от КЗ от Д. Н. К., с
ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „М. К.", № ** против ЗАД „А." АД, ЕИК *******, със
седалище гр. С., ул. „С. К." № **, представлявано от М. И.и К. В., в останалата му част, до
пълния размер на претенцията от 12 000 лв., а именно за сумата от 5 000 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „А." АД, ЕИК *******, със седалище гр. С., ул. „С. К." № **,
представлявано от М. И.и К. В. ДА ЗАПЛАТИ на Д. Н. К., с ЕГН **********, с адрес гр. В.,
ул. „М. К.", № ** направени по делото разноски от 1061, 40 лв. (хиляда шестдесет и един
лева и четиридесет стотинки).
ОСЪЖДА Д. Н. К., с ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „М. К.", № **, ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАД „А." АД, ЕИК *******, със седалище гр. С., ул. „С. К." № **,
представлявано от М. И.и К. В., направени по делото разноски от 159, 60 лв. (сто петдесет и
девет лева и шестдесет стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7