Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 03.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 6083 по описа за
2018г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са
предявени от М.В.Г., С.А.Г. и З.А.К. против З. „Б.И.“ АД *** обективно
съединени осъдителни искове за сумата по 150 000лв. за всеки ищец,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.226, ал.1 КЗ
/отм./, ведно със законната лихва от 09.03.2016г. до изплащането.
В исковата молба ищците излагат,
че на 01.03.2016г. в гр.Първомай на ЖП надлез-запад на околовръстен път
настъпило пътно-транспортно произшествие, при което л.а.Опел Корса с ДК № *******,
управляван от М.Г.Й., се блъснал в ППС с животинска тяга /кон с каруца/,
управлявано от А.С.Г.. Твърдят вина за произшествието да носи водачът на лекия
автомобил, установена с влязла в сила присъда. От същото пострадал А.Г., който вследствие
получените тежки увреждания на 09.03.2016г. починал. Ищците са съответно
съпруга, син и дъщеря на починалия, които твърдят да са претърпели
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на своя
близък. В семейството настъпил силен емоционален стрес от внезапната му смърт, оказала
негативно влияние върху начина им на живот, непрежалима загуба и лишаване от
подкрепата на обичан съпруг и баща. Всеки от тях предявява осъдителен иск за
обезщетение против ответника, в качеството му на застраховател по задължителна
за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач.
Претендират заплащането на законната лихва от деня на събитието до изплащането,
както и разноски по делото.
Ответникът оспорва исковете по
основание и размер с доводи за липса на виновно поведение у водача на лекия
автомобил и липса на причинно-следствена връзка с вредите. Противопоставя
възражение за съпричиняване с твърдението наследодателят на ищците да е
управлявал превозното средство с животинска тяга в нарушение на чл.71, ал.1
ЗДв.П, чр.106 ЗДв.П и чл.15 ППЗДв.П, поради което и допринесъл за настъпване на
вредите. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Не е спорно ответникът да е
обвързан от договор за задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска
отговорност” за л.а.Опел Корса с ДК № *******, с който за срока на
застрахователно покритие 06.04.2015г.-05.04.2016г. се задължил да покрие в
границите на уговорената застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените на трети лица вреди. Договорът е сключен през 2015г., а събитието
настъпило през 2016г., поради което и съобразно § 22 от ДР на КЗ /в сила от
01.01.2016г./ приложими към спорното правоотношение са разпоредбите на КЗ
/отм./, а исковете намират своето основание в чл.226, ал.1 КЗ /отм./.
Не предмет на спор настъпилото на
01.03.2016г. ПТП в гр.Първомай, ЖП надлез-запад на околовръстен път, част от
път 667, между л.а.Опел Корса с ДК № *******, управляван от М.Г.Й., и ППС с
животинска тяга /кон с каруца/, управлявано от А.С.Г..
Като доказателство по делото е
приета присъда № 78/27.09.2017г. постановена по НОХД № 1574/2017г. по описа на
ОС-Пловдив, с която М.Й. бил признат за виновен за това, че на посочените дата
и място, движейки се по източната лента на платното за движение /дясна за него/
със скорост от 58 км./ч. в посока на движение юг-север, при управление на лекия
автомобил нарушил правилото за движение по чл.20, ал.2, изр.2 ЗДв.П /водачите
на ППС са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението/ и по непредпазливост причинил смъртта
на А.С.Г., настъпила на 09.03.2016г., както и средна телесна повреда на друго
лице, съставляващо престъпление по чл.343, ал.4 вр. ал.3, б.“б“, вр. ал.1 вр.
чл.342 НК, за което е наложено наказание по НК. С решение № 32/12.02.2018г. по ВНОХД № 618/2017г. по
описа на ПАС присъдата е изменена, като деянието на подсъдимия е
преквалифицирано по чл.343а, б.“г“, пр.1 вр. чл.343, ал.3, б.“б“ вр. чл.342,
ал.1 НК и оправдан по обвинението по чл.343, ал.4 вр. ал.3, б.“б“ вр. ал.1 вр.
чл.342, ал.1 НК. Присъдата е влязла в сила на 03.03.2018г., която на основание
чл.300 ГПК е задължителна за настоящия съд разглеждащ гражданските последици от
деянието относно неговото извършване, противоправността му и вината на дееца.
Въз основа същата съдът приема за установен фактическия състав на чл.45 ЗЗД
осъществен от застрахования при ответника водач М.Й.. Оправдаването му по част от
повдигнатото обвинение от въззивния съд е свързано с преквалифициране на
престъплението по НК, което не се отразява на крайния извод, че смъртта на А.Г.
е настъпила вследствие ПТП, причинено виновно от водача на автомобила.
Механизмът на ПТП и
обстоятелствата, при които е настъпило се установяват от заключението на вещото
лице по САТЕ и показанията на св.М.Й.-водач на л.а.Опел Корса. Видно от тях ПТП станало вечерта около 19ч. и вече било тъмно.
Самото място представлява ЖП надлез, при преминаването на който първо има
изкачване с ограничена видимост напред, а после спускане надолу с наклон 8%, с
видимост на места до 80м. Св.Й. се движил със скорост около 76 км./ч. и след като
стигнал върха започнал спускане, при което имал видимост напред. Вещото лице
сочи, че автомобилът е оборудван с фарове осигуряващи добра видимост на
разстояние не по-малко от 75 м. пред дясната част и не по-малко от 4м. вдясно
от десния габарит, пред левия фар на 30 м. напред и 3.11м. вляво от левия
габарит. Според свидетеля нямало движещ се срещу него автомобил, но в посока
надолу /на слизане/ възприел вече намиращата се в непосредствена близост пред
него и попътно движеща се каруца, незабавно реагирал с аварийно спиране, но не
успял и я ударил с предна дясна част. Според експерта по САТЕ причина за
произшествието е движението на автомобила с по-висока скорост с оглед видимостта
на водача напред от хълма на надлеза от 50м. и съобразно скоростта на каруцата,
който с оглед естеството й на превозно средство е значително по –ниска- около
12 км./ч. Определя опасната зона на 61.27м., като при видимост напред от 50м.
удара е бил непредотвратим. Бил е предотвратим при скорост на движение от 64 км./ч.,
както и при техническа възможност за заобикаляне на каруцата. Вещото лице е
посочило, че каруцата е била оборудвана със светлоотразителни знаци, за което
се позовава на представения по делото и приет като доказателство Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица /стр.6/. В същия обаче е посочено противното,
а именно, че не е била оборудвана с такива знаци. В тази връзка свидетелят
сочи, че за първи път успял да я види в непосредствена близост пред автомобила
и нямала светлоотразителни знаци.
По делото не се събраха
доказателства, от които може да се направи извод, че починалият е нарушил
чл.106, ал.1 ЗДв.П, според която водачите на пътни превозни средства с
животинска тяга, на животни или на стада трябва непрекъснато да направляват
животните, така че да не създават пречки и опасности за движението, и да не ги
оставят без надзор в обхвата на пътя, поради което възражението на ответника по
чл.51 ал.2 ЗЗД в тази част е неоснователно.
Съгласно чл.71, ал.1 ЗДв.П всяко
пътно превозно средство с животинска тяга трябва да има два бели или жълти
светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя отзад, а при движение
през нощта и при намалена видимост - отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла
или жълта добре различима светлина. Светлоотразителите трябва да са разположени
симетрично от двете страни на превозното средство. Законовото изискване е пряко
свързано с обозначаването на този тип превозни средства като участници в
движението по пътищата и с оглед осигуряване видимостта им не само през деня,
но особено в тъмната част на денонощието. По делото се установи, че
управляваната от наследодателя на ищците каруца не е била оборудвана с
посочените в нормата светлоотразители, като по този начин е била ограничена
възможността да се възприеме от другите участници в движението. Не е спорно, че
каруцата е принадлежала на починалия и негово е било задължението да изпълни
законовото изискване. Нещо повече, разпоредбата на чл.106, ал.2 ЗДВ.П задължава
през тъмната част на денонощието водачите на пътни превозни средства с
животинска тяга да носят светлоотразителни жилетки, доказателства за спазването
на което също не са събрани. Въз основа това съдът намира, че починалият е
допринесъл за настъпване на вредните последици обуславящо приложимост на
разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД. Съпоставено с поведението на виновния за
произшествието водач, предвид механизма на ПТП и обстоятелствата, при които е
настъпило, съдът приема принос от 10% с колкото следва да се намали
обезщетението на ищците.
На основание чл.267, ал.1 КЗ
/отм./ застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” покрива
отговорността на застрахования за всички причинени на пострадалия имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането
до размера на застрахователната сума. Неимуществените вреди съставляват
накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост
на основание чл.52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази
разпоредба е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да
бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и
произтичащите от това фактически и психологически последици за увредения. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. Съдът е длъжен да ги обсъди и въз основа съвкупната им
оценка да обоснове извод за размера на съответстващото обезщетение /ППВС №
4/1968г./.
Не е спорно, че ищците са от
кръга на най-близките родственици на починалия-М.Г. негова съпруга, а С.Г. и З.К.
негови син и дъщеря, поради което попадат в кръга от лицата, които са активно
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди.
От събраните по делото
свидетелски показания се установява, че починалият и ищците били сплотено
семейство в много близки отношения помежду си. А.Г. /58г./ бил много активен,
като работел в консервна фабрика, а през останалото време вършел услуги с
каруцата си на различни лица, като по този начин осигурявал значителна част от
издръжката на цялото семейство. Свидетелите го определят не само като глава на
семейството, но и като негов стожер и основен двигател. Приживе започнал да
строи къща, която не била довършена поради внезапната му кончина. Ищците много
тежко приели загубата му и били неутешими в скръбта си.
При тези доказателства безспорно ищците са
претърпели неимуществени вреди, изразяващи се болки и страдания от внезапната
смъртта на своя близък. При отчитане неговата възраст към деня на
произшествието, силната привързаност между него и ищците, основана на отлични
лични отношения и факта, че се касае за загуба на особено близък човек, от
чиято морална и материална подкрепа за в бъдеще са лишени съдът приема за
справедлив размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД от 120 000лв. по отношение
всеки един.
С оглед извода за съпричиняване
така определеното обезщетение следва да се намали със сумата 12 000лв. на
основание чл.51, ал.2 ЗЗД, поради което
предявените искове от всеки един ищец следва да се уважи в размер на
108 000лв., като за разликата до пълния предявен подлежат на отхвърляне.
На основание чл.84,
ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и
без покана, т.е. от деня на увреждането и дължи заплащането на законна лихва.
Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за
плащане на обезщетение на пострадалия е основана на договор, но функционално
обусловена от тази на прекия причинител по чл.45 ЗЗД и отговаря за всички
причинени от него вреди при същите условия. Ищците са поискали присъждане на
законната лихва от деня на настъпилата вследствие ПТП смърт на
наследодателя-09.03.2016г., което следва да се уважи и присъди такава до
окончателното изплащане.
По разноските:
На основание чл.83,
ал.1, т.4 ГПК ищците са освободени от заплащането на държавна такса и разноски
по делото. Същите са представлявани от адвокат безплатно при условията на
чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на основание чл.38, ал.2 ЗА в полза на адв.Д.С.-***
следва да се присъди възнаграждение в общ размер на 9784.80лв. /по 3261.60лв.
за всеки ищец/ съобразно уважената част от отделните искове.
Ответникът е
направил разноски по делото от 280лв. за свидетел и вещо лице. Представени са
доказателства за уговорено и платено адвокатско възнаграждение от
35 000лв. и такива за регистрация на адв.М.Г.по ЗДДС, като в представения
списък по чл.80 ГПК адвокатското възнаграждение се претендира в размер на
42 000лв. с ДДС.
Ищците
са възразили по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ответника. Това възражение съдът намира за основателно и приема, че размерът на
възнаграждението значително надхвърля фактическата и правна сложност на делото,
поради което следва да се намали до установения в чл.7, ал.2 от Наредба №
1/09.07.2004г. на Висшия адвокатски съвет размер от 5436лв. с включен ДДС /съобразно
§2а от ДР към наредбата/ за защита по всеки един от предявените искове или общо
сумата 16308лв. с ДДС. Въз основа на това на основание чл.78, ал.3 ГПК ищците
следва да заплатят на ответника разноски по делото от 4644.64лв. пропорционално
на отхвърлената част от исковете или всеки един ищец да заплати сума по
1548.21лв.
На
основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски
градски съд държавна такса за уважената част от исковете от 12960лв.
Водим от горното
съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на М.В.Г.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 108 000лв. на основание чл.226,
ал.1 КЗ /отм./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от смъртта на А.С.Г. следствие на ПТП
настъпило на 01.03.2016г., ведно със законната лихва от 09.03.2016г. до
изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер 150 000лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на С.А.Г., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 108 000лв. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от смъртта на А.С.Г. следствие на ПТП настъпило на
01.03.2016г., ведно със законната лихва от 09.03.2016г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер 150 000лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на З.А.К., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 108 000лв. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от смъртта на А.С.Г. следствие на ПТП настъпило на
01.03.2016г., ведно със законната лихва от 09.03.2016г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер 150 000лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ***, да заплати на
адв.Д.И.С.-***, адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА от 9784.80лв.
ОСЪЖДА М.В.Г., ЕГН **********, С.А.Г.,
ЕГН **********, и З.А.К., ЕГН **********, тримата от гр.Първомай, да заплатят
на З. „Б.И.“ АД, ***, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК всеки
един по 1548.21лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ***, да заплати по
сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 12960лв.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: