№ 353
гр. Варна, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20213110114495 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК
от А.С.Д., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, **** срещу „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ”
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, „Варна Тауърс-Е” иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване
за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи изпълнение на вземания в
общ размер на сумата от 3407,86лева, представляваща стойност на потребена ел.енергия по
издадени фактури в периода 31.08.2012г. до 30.03.2018г. за аб. № **********, кл. №
********** за обект на потребление гр. Варна, ****, формирана като сбор от следните
задължения: 8,24лева по фактура № **********/31.08.2012г., 19лева по фактура №
**********/08.11.2012г., 289,07лева по фактура № **********/12.01.2015г., 456,02лева по
фактура № **********/29.12.2015г., 110,75лева по фактура № **********/28.01.2016г.,
19лева по фактура № **********/15.06.2016г., 588,77лева по фактура №
**********/24.02.2017г., 724,15лева по фактура № **********/25.09.2017г., 274,96лева по
фактура № **********/16.10.2017г., 736,70лева по фактура № **********/09.03.2018г.,
181,20лева по фактура № **********/30.03.2018г.
Ищецът твърди, че е титуляр на партида с аб. № **********, кл. № **********. На
02.09.2021г. е отправил писмено възражение до ответното дружество, с което изразил
несъгласие с начислени за периода 31.08.2012г. до 30.03.2018г. суми за потребена ел.
енергия и помолил за отписването им като погасени по давност. С писмен отговор от същата
дата бил уведомен от ответното дружество, че сумите са дължими. Оспорва съществуването
на процесните задължения като твърди, че начисленията на ел. енергия за периода са
извършвани произволно въз основа на отчети от СТИ, което оспорва да е било
метрологично годно. Оспорва и това количество ел. енергия да е реално потребено от него.
Твърди, че понастоящем предвид периодичният характер на вземането е изтекла кратката
1
погасителна давност по чл. 111 ЗЗД. Искането е за уважаване исковата претенция и
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника. Оспорват се
твърденията на ищеца, че задължението не съществува, доколкото остойностява ел. енергия,
която не е реално потребена. Твърди, че по силата на възникналото между страните
облигационно правоотношение, той се явява изправна страна, като е доставил, съотв.
ищецът е потребил количеството ел. енергия, остойностено с процесните фактури. По
отношение твърдението за погасяване задължението поради изтекла погасителна давност
искът се признава като основателен. Счита, че не е давал повод за завеждане на исковата
молба, поради което и с оглед направеното признание на иска, в полза на ищеца не се
дължат разноски. До депозиране на исковата молба не е предприемал действия по събиране
на вземането, нито извънсъдебно, нито съдебно. Счита, че извънсъдебната покана до ищеца
да плати, дори и съдържаща уведомяване за евентуални бъдещи действия за събиране
вземането по съдебен ред, не е повод за завеждане на настоящата искова молба. Изпратената
извънсъдебна покана до ищеца сочи да не е неправомерно действие, нито налага ищецът да
се защитава с иск. С оглед направеното признание на иска, заявява искане за присъждане в
негова полза на сторените по делото разноски.
В с.з. исковата молба и отговорът се поддържат.
По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и съобразно приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.
Искът е допустим при очевиден интерес от исканото установяване, доколкото към датата на
предявяването на исковата молба, ответникът е твърдял извънсъдебно вземането да
съществува /така пр. определение по в.гр.д. № 3259/2015г. на ВОС, Определение № 95 от
22.02.2018г. по ч. гр. д. № 510/2018г., ВКС, ІV Г.О., Определение № 338 от 18.07.2018г. по
ч. гр. д. № 209/2018г., ВКС, ІV Г.О/. В доказателство за това са представените възражение
вх. № 5871922/02.09.2021г. депозирано до ответника от ищеца и отговора на ответника по
него от 01.10.2021г. Така, извънпроцесуално ответникът е застъпвал становище за
дължимост на вземанията, отказвайки служебно да ги погаси поради изтекла погасителна
давност. Поведението му в процеса по признание факта на изтеклата погасителна давност,
сам по себе си не може да отрече наличие на правен интерес у ищеца.
Възможност за постановяване решение при признание на иска не е налице,
доколкото ищецът не е отправил такова искане до съда по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК, а това
право принадлежи само на него.
За успешното провеждане на иска в тежест на ищеца е да докаже твърденията си, с
които обосновава правния си интерес от търсената защита, в случая наличието на
твърдяното извънсъдебно поведение на ответника по търсене плащане на задълженията и
предпоставките за прилагане на института на погасителната давност- датата на настъпване
на изискуемостта на задължението и изтичане на законоустановения давностен срок. При
провеждане на горното доказване, негова е тежестта да докаже своите правоизключващи
възражения.
Съобразно твърденията на страните, следва да се приеме, че в случая не е налице
2
изпълнителен титул в полза на ответника относно процесните задължения на ищеца.
Между страните не е имало спор по факта, че ищецът е потребител на ел. енергия с
обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ****, аб. № ********** и кл. № ********** и
като такъв страна по договор за доставка на ел. енергия, обвързан от ОУ на ДПЕЕ. Съгласно
представеното удостоверение за идентичност на имена Ангел Сашев Б., Ахмед Сюлюш
Ахмед и А.С.Д. са едно и също лице.
Нямало е спор и по факта, че ответното дружество е издало процесните фактури,
приобщени като писмени доказателства по делото, както следва:
- фактура № **********/31.08.2012г. за сумата от 8,24лева с падеж 25.09.2012г.;
- фактура № **********/08.11.2012г. за сумата от 19лева с падеж 08.11.2012г.;
- фактура № **********/12.01.2015г. за сумата от 289,07лева с падеж 02.02.2015г.;
- фактура № **********/29.12.2015г. за сумата от 456,02лева с падеж 18.01.2016г.;
- фактура № **********/28.01.2016г. за сумата от 110,75лева с падеж 17.02.2016г.;
- фактура № **********/15.06.2016г. за сумата от 19лева с падеж 15.06.2016г.;
- фактура № **********/24.02.2017г. за сумата от 588,77лева с падеж 16.03.2017г.;
- фактура № **********/25.09.2017г. за сумата от 724,15лева с падеж 16.10.2017г.;
- фактура № **********/16.10.2017г. за сумата от 274,96лева с падеж 06.11.2017г.;
- фактура № **********/09.03.2018г. за сумата от 736,70лева с падеж 29.03.2018г.;
- фактура № **********/30.03.2018г. за сумата от 181,20лева с падеж 19.04.2018г.;
Безспорно по делото е, че така посочените фактури не са заплатени, което се
установява и от представеното от ответника извлечение за фактури и плащания към
21.10.2021г.
На първо място, противно на твърдяното от ответника, че фактурите касаят реално
доставени количества ел. енергия, установява се от тях, че с изключение на тази от
31.08.2012г., всички останали касаят остойностяване на служебно начислени количества,
при липсваща информация относно индивидуализиращи белези на СТИ, чрез което е
измервано потреблението. Затова, следва се приеме, че единствено количеството ел.енергия
по фактурата от 31.08.2012г. е реално доставено и потребителят дължи цената му на това
основание. Останалите фактури остойностяват служебно начислени количества, при липса
на твърдения от ответника относно основание, на което това е извършвано. Следователно,
няма проведено доказване на основанието, на което тези суми са дължими. Задълженията по
фактурите от 15.06.2016г. и 08.11.2012г. касаят начисляване на такса за възстановяване на
ел. захранване, чиято дължимост е изначално изключена, предвид нищожност на клаузата на
чл. 37, ал.1 ОУ като неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 2 и т.18 ЗЗП, въз основа на
която тя е начислявана. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика / така
решение № 125/07.08.2015г. по т.д. № 990/2015г. на ВКС, I ТО/.
Основателно се явява и възражението срещу дължимостта на сумите като погасени
по давност. Задължението за цена на доставена ел. енергия съставлява „периодично
плащане” по см. на чл.111, б.”в” ЗЗД и ТР № 3 от 18.05.2012г. по т.д. № 3/2011г. на ОСГК на
ВКС, и то се погасява с тригодишна давност. Този факт е бил и признат от ответника.
Следователно, към датата на подаване на исковата молба 07.10.2021г., е изтекла и
тригодишната погасителна давност, започнала да тече от падежа на задълженията по всяка
една от гореизброени фактури.
В заключение, искът се явява основателен и следва да бъде уважен.
По разноските
В определение по ч. гр. д. № 510/2018г., IV ГО ВКС е прието, че страната, която
3
претендира извънсъдебно дори несъществуващо вземане не дава повод за предявяване на
иск за несъществуване на претендираното вземане. ГПК защитава интереса на всеки от
спорещите да поиска установяването на действителното правно положение със сила на
пресъдено нещо и длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато
не е заплашен непосредствено от принуда /процесуална или извънпроцесуална/, тъй като
може да поиска решение при признание на иска. Ответникът не може да предизвика
прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът
има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да
удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието. При такова свое
поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за
друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска.
Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки
или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради изтекла
погасителна давност. В същия смисъл са и определения по гр. д. № 2828/2018г., III ГО, по
ч. гр. д. № 4569/2018 г., III ГО, по ч. гр. д. № 209/2018г., IV ГО, по ч.гр. д. № 4770/2017г. III
ГО. В случая кредиторът не разполага с изпълнителен титул, но извънпроцесуалното му
поведение изразено в становище от 01.10.2021г., предшестващо подаване на исковата молба,
е било по отказ да зачете давността, което е заставило ищецът да потърси съдебна
защита. Следователно, ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на иск срещу
него за несъществуване на претендираното вземане. В отговора на исковата молба
ответникът е направил признание единствено на факта на изтичане на погасителната
давност, което противоречи на становището му застъпеното от него извън процеса, а и
принципно е оспорвал твърдението на ищеца задължението да не съществува като
остойностяващо цена на реално доставена ел.енергия. В заключение, следва да се приеме, че
не се осъществяват предвидените в чл. 78, ал. 2 ГПК предпоставки за изключване на
отговорността за разноски.
Предвид изхода от спора и направено от ищеца искане, в тежест на ответното
дружество следва да се възложат сторените от ищцата разноски за заплатена държавна такса
в размер на 136,31лева. В полза на адв. И.И. от АК Варна следва да се присъди адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗА в размер на 468,55лева, определено
по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца А.С.Д., ЕГН
********** с адрес гр. Варна, **** и ответника „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс- Г, бул. “Вл.
Варненчик” № 258, че ищецът не дължи изпълнение на задължения в общ размер на сумата
от 3407,86лева, представляваща стойност на потребена ел.енергия по издадени фактури в
периода 31.08.2012г. до 30.03.2018г. за аб. № **********, кл. № ********** за обект на
потребление гр. Варна, ****, формирана като сбор от следните задължения: 8,24лева по
фактура № **********/31.08.2012г., 19лева по фактура № **********/08.11.2012г.,
289,07лева по фактура № **********/12.01.2015г., 456,02лева по фактура №
**********/29.12.2015г., 110,75лева по фактура № **********/28.01.2016г., 19лева по
фактура № **********/15.06.2016г., 588,77лева по фактура № **********/24.02.2017г.,
724,15лева по фактура № **********/25.09.2017г., 274,96лева по фактура №
**********/16.10.2017г., 736,70лева по фактура № **********/09.03.2018г., 181,20лева по
фактура № **********/30.03.2018г., на основание чл. 124 ГПК.
4
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, Варна Тауърс- Г, бул. “Вл. Варненчик” № 258 ДА ЗАПЛАТИ на
А.С.Д., ЕГН ********** сумата от 136,31лева, представляваща сторени по делото съдебно
деловодни разноски за платена държавна такса, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, Варна Тауърс- Г, бул. “Вл. Варненчик” № 258 ДА ЗАПЛАТИ на
адв. И.Т. И. от АК варна, в качеството му на пълномощник на ищеца по гр.д. №
14495/2021г. по описа на ВРС сумата от 468,55лева, представляваща дължимо адв.
възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5