Решение по дело №162/2019 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 91
Дата: 13 юни 2019 г. (в сила от 13 юни 2019 г.)
Съдия: Тихомир Пенков Петков
Дело: 20193500500162
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

              /13.06.2019г.                                                                     гр.Търговище

в името на народа

 

ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ                                           първи състав

 

На десети юни                                                                           2019 година

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТИХОМИР ПЕТКОВ                                

 ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕН СТОЙЧЕВ

ТАТЯНА ДАСКАЛОВА                                          

                                                              

Секретар:Жоржета Христова

като разгледа докладваното от съдията Милен Стойчев  в.гр.д.№162 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

                        Производството е по чл.258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ответника Х. А. Х. *** против решение №22/22.03.2019г., постановено по гр.д. №55/2018г. на Районен съд-Омуртаг, с което е осъден да заплати на ищеца Д.Н.К. *** обезщетение по чл.45 от ЗЗД в размер на 4 000 лв. за неимуществени вреди-болки и страдания от причинени му на 04.06.2017г. телесни увреждания, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането до окончателното плащане, както и направените по делото разноски в размер на 760 лв. С доводи за нарушения на закона и за необоснованост, въззивникът моли за намаляване размера на обезщетението.

Писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК от въззивае-мата страна не е постъпил.В съдебно заседание процесуалният й предста-вител адв.А.А. *** оспорва основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението.

След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд констатира следното:

Решението е валидно и допустимо.

Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.

Предявеният иск по чл.45, ал.1 от ЗЗД за сумата 4 000 лв. е обоснован с обстоятелствата, че на 04.06.2017г. ответникът причинил на ищеца телесни увреждания, изразяващи се в мозъчно сътресение, множество разкъсно-контузни рани по главата, дълбоки охлузвания по гърба и поясната област, довело до усложнения и продължително лечение, в резултат на което е претърпял болки и страдания, които неимуществени вреди са останали невъзмездени до настоящия момент.

С писмен отговор в срока и по реда на чл.131, ал.1 от ГПК ответ-никът оспорва иска с възражения за действия при неизбежна отбрана, евентуално-с оспорване размера на предявения иск.

 След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното:

Страните са съседи в гр.Омуртаг, като при спор за намиращи се в имота на ищеца пчели, на 04.06.2017г. ответникът му нанесъл побой, за което с Наказателно постановление №62/13.06.2017г. на Кмета на Община Омуртаг е ангажирана административно-наказателната му отговорност, обусловило прекратяването на образуваното срещу него наказателно производство по н.ч.х.д.№250/2017г. на РС-Омуртаг  за престъпление по чл.130 от НК.От приложената медицинска документация и от заключението на назначената съдебно медицинска експертиза се установява, че при нанесели удари с метална тръба и падане по стълби, ищецът получил мозъчно сътресение без изпадане в пълно безсъзнателно състояние, четири разкъсно-контузни рани по главата: в лявата теменно-слепоочна област с дължина 5-6 см и ширина 1 см, по теменно-тилната област на главата с диаметър 1 см, пред нея две рани с кръгла и  линейна форма, кръвонасядане по клепачите на лявото око, дълбоки охлузвания по гърба в областта на лявата лопатка и в лявата поясна област, изискващо възстановителен период от около 5 месеца, като следва да се прецени дали ответникът е действал в условията на неизбежна отбрана, изключваща гражданската му отговорност му-чл.46, ал.1 от ЗЗД.

Съгласно показанията на съпругата на ищеца св.П.К., ищецът  получил описаните увреждания, без да е провокирал ответника, а според показанията на съпругата на ответника св.Е. Х., ищецът е напсувал и ударил последния, който му отнел дървената тояга, без да упражни физическо насилие от своя страна.При така констатираните противоречия, предпочитание следва да се отдаде на показанията на първата свидетелка, които изцяло кореспондират с медицинската и друга документация, както и с заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза, докато показанията на съпругата на ответника са в пълно несъответствие с останалия доказателствен материал, включая с писмените обяснения на самия ответник в досъдебното производство-прокурорска преписка вх.№288/2018г. на РП-Омуртаг.

 При тази фактическа обстановка не е възможно да се приеме, че ответникът е действал при условията на неизбежна отбрана и гражданската му отговорност не може да бъде изключена на осн.чл.46 от ЗЗД, поради което предявеният иск по чл.45 от ЗЗД е доказан по основание.

С оглед естеството и степента на телесните увреждания, многобройността им, времетраенето-оздравителен процес за мозъчното сътресение от около 5-6 месеца и интензитета на болките и страданията-изклю-чително силни в началото, придружени с изтръпвания, поради разкъсвания разклоненията на лицевия нерв, за възмездяване на претърпените неимуществени вреди е необходима сума в размер на 4 000 лв., предвид изискванията на чл.52 от ЗЗД, до който размер предявеният иск за обезвреда по чл.45 от ЗЗД е основателен, обуславящо потвърждаване на обжалваното решение на районния съд на осн.чл.271, ал.1 от ГПК, като на въззиваемата страна се присъдят направените във въззивното производство разноски в размер на 500 лв.

           Въз основа на изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА    решение  22/22.03.2019г., постановено по гр.д.№55/2018г. по описа на Районен съд-Омуртаг, на осн. чл.271, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА Х.А.Х. ***, ЕГН:********** да заплати на Д.Н.К. ***, ЕГН:********** направените по делото във въззивната инстанция разноски в размер на 500 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване-чл.280, ал.2, т.1 от ГПК.

            

                                                                                           1.

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:                             

                                                                                                                                                                                                                           

                                                                                           2.