№ 3238
гр. София, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА
при участието на секретаря Ц.С.К.
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Административно
наказателно дело № 20231110201240 по описа за 2023 година
Производството е по реда на член 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. З. Д. срещу електронен фиш серия К № 3557253 от 26.04.2020
година, с който на М. З. Д. е наложено административно наказание глоба в размер на 400,00
лева за нарушение на член 21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят твърди, че
посоченият път бил магистрален и позволената скорост по него била до 120 километра в час.
Посочва, че фишът му бил връчен около коледните празници и не могъл да изследва
въпроса дали техническото средство е изправно
Въззиваемата страна, редовно уведомена,се представлява от юрисконсулт А., която оспорва
жалбата и претендира разноски.
Съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
Видно от справка на АИС на КАТ лек автомобил „БМВ 525 ТДС“, рег. № НОМЕР е
собственост на М. З. Д.. На 26.04.2020 година около 00.30 часа М. З. Д. управлявал
автомобила в град София,по околовръстен път в района на бензиностанция „Шел“ с посока
от бул.“Братя Бъкстон“ към бул.“Черни връх“ с 115 километра в час при въведено с пътен
знак В-26 ограничение на скоростта от 80 километра в час за населено място. Нарушението е
установено с АТСС № 003059047В66. Приложен е снимков материал като веществено
доказателство, от който е видно марката и регистрационния номер на процесното МПС.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда
на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към
предмета на доказване по делото.
От приложената справка от Български институт по метрология, ведно с писмените
доказателства към нея, се установява, че процесното автоматизирано техническо средство, с
1
което е констатирано и заснето процесното нарушение е одобрено съобразно нормативните
изисквания, като към датата на констатиране на нарушението е минало периодична
техническа проверка. Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес". С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло
приложения снимков материал към процесния електронен фиш като годно веществено
доказателствено средство. От същите се установява видът, марката и регистрационният
номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост – 115 км/ч (след приспадане
на 3 км/ч толеранс в полза на нарушителя като възможна техническа грешка).
От приложените по делото справки от Столична община, дирекция „Управление и анализ на
трафика“ се установява, че процесният участък от платното за движение е бил регулиран с
допълнително поставен знак В 26 относно скоростта на движение от 80 километра в час за
населено място, поради което максимално позволената скорост на движение е 80 км/ч
съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни и
необорени от други доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло. Въз основа на
тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира от правна
страна следното:
В процесния случай, нарушението е заснето с годно автоматизирано техническо средство,
съгласно разпоредбите на чл. 189, ал. 4 ЗДвП.
Видно от справката на Български институт по метрология и техническата спецификация на
стационарната система за видеоконтрол, в електронния фиш е приспаднат в полза на
нарушителя толеранс от 3 км/ч (допустимата грешка при измерване на скоростта с
процесната стационарна система за видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/- 3
% при скорост над 100 км/ч), като е посочена скорост на движение от 115 км/ч, което е
повече от максимално позволената в рамките на ограничението с пътен знак В 26 скорост от
80 км/ч.
Обобщавайки гореизложеното, съдът счита, че жалбоподателят е осъществил от обективна
страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, като е
управлявала процесния лек автомобил със скорост от 115 км/ч при ограничение на това
място от 80 км/ч въведено с пътен знак В-26, установено съгласно разпоредбата на чл. 21,
ал. 2 ЗДвП.
Извършеното деяние е съставомерно и от субективна страна, като същото е извършено при
форма на вина пряк умисъл.
Съдът намира за неоснователни направените от жалбоподателя възражения, че се касае за
магистрален път, тъй като процесният участък се намира на територията на град София
2
тоест в населено място и позволената за движение скорост от 80 км/ч е въведена с пътен
знак В-26 и водачът е следвало да съобрази избраната от него скорост на движения с пътния
знак, а не със субективните си възприятия.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП при превишаване на максимално
допустимата скорост над 31 до 40 км/ч предвиденото административно наказание е "глоба"
в размер на 400 лева, поради което обжалваният електронен фиш е законосъобразен и в тази
си част.
Съдът счита, макар и да не е направено изрично възражение в тази насока, че в настоящата
хипотеза не е налице "маловажен случай" на нарушение по смисъла на чл. 11 ЗАНН, вр. чл.
93, т. 9 НК. Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е предвидил
настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. С оглед на това се явява
ирелевантно изследването на въпроса дали са настъпили или не някакви вредни последици
от извършеното нарушение. Освен това следва да се отбележи, че нарушенията, свързани с
управлението на МПС с превишена скорост застрашават в значителна степен обществените
отношения, обект на защита от ЗДвП, тъй като създават опасност от настъпването на вредни
последици – причиняване на ПТП, увреждане живота, здравето и имуществото на
останалите участници в движението по пътищата. При това положение съдът счита, че
извършеното нарушение не представлява "маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 НК,
доколкото не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. С оглед на това правилно
административнонаказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Допълнителен аргумент е и изричната разпоредба на член 189з от ЗДвП, в сила от
23.12.2021 година, съгласно който член 28 от ЗАНН не се прилага за нарушения на ЗДвП.
На основание член 63д, ал.4 от ЗАНН с оглед изхода на спора на въззивамета страна следва
да бъде заплатено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лева, тъй като делото
не се отличава с фактическа и правна сложност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 3557253 от 26.04.2020 година, с който на М.
З. Д. е наложено административно наказание глоба в размер на 400,00 лева за нарушение на
член 21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА М. З. Д., ЕГН **********, да заплати на СДВР разноски в размер на 80,00 лева
за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София
на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от
3
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4