№ 43
гр. Ихтиман, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА
при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева
като разгледа докладваното от ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА Административно
наказателно дело № 20221840200544 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от К. С. П., ЕГН ********** срещу
Наказателно постановление № 22-0274-000437/15.07.2022 г., издадено от ***
–началник РУ - Ихтиман при ОДМВР София, с което на основание чл. 175,
ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата на жалбоподателя са наложени
кумулативно административни наказания „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца и „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева за
нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят счита, че наказателното постановление е необосновано,
незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения.
Излага подробни съображения за липса на субективна страна на твърдяното
административно нарушение. Твърди, че в наказателното постановление не са
посочени реквизитите, визирани в чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а именно
описание на нарушението, дата и място на извършване и обстоятелствата, при
които е извършено.
В открито съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си
представител излага съображения за допуснати съществени процесуални
нарушения при издаването на наказателното постановление. Пледира, че
жалбоподателят не е знаел, че управлява лек автомобил, чиято регистрация е
прекратена, както и не е бил длъжен да знае това обстоятелство, доколкото
той не е собственик на автомобила.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. С
придружителното писмо към административно наказателната преписка е
изразено становище за правилност на наказателното постановление, в
условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на
претендираното от процесуалния представител на жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
1
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа страна:
На 29.04.2022 г., около 23:56 часа в град Ихтиман, ул. „***“
жалбоподателят К. П. управлявал л.а. марка „**“, модел „*“ ДК № ***,
собственост на ***, ЕГН: **********, като при извършена проверка е
установено, че МПС е с прекратена регистрация от 03.03.2022г. на основание
чл. 143, ал. 15 ЗДвП и не е регистрирано по надлежния ред.
За констатираното нарушение, изразяващо се в управление на лек
автомобил, който е със служебно прекратена регистрация поради
непререгистритането на автомобила в двумесечен срок от прехвърлянето му
на нов собственик, е съставен акт за установяване на административно
нарушение Серия GA № 569091/30.04.2022/г., от В. В. – младши
автоконтрольор при ОДМВР - София, РУ - Ихтиман в присъствието на
свидетеля М. Г..
Жалбоподателят е подписал посочения АУАН с изявлението, че няма
възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44 от ЗАНН. На същата
дата –30.04.2022 г. на жалбоподателя бил връчен препис.
Административнонаказателната преписка е била изпратена на РП -
Самоков, ТО-Ихтиман с оглед преценката за осъществяване на състав на
престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като с постановление от
17.06.2022г. по пр. пр. № 391/2022 г по описа на РП-Ихтиман е било отказано
образуването на наказателно производство, тъй като К. П. не е знаел, че
управлявания от него автомобил е бил с прекратена регистрация, поради
което и деянието му не е съставомерно от субективна страна.
След получаване на постановлението на РП – Самоков - ТО- Ихтиман на
издадено атакуваното наказателно постановление № 22-0274-
000437/15.07.2022 г. от *** – началник РУ - Ихтиман при ОДМВР София, с
което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя П. са
наложени кумулативно административни наказания „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца и „глоба“ в размер на 200,00
/двеста/ лева за това, че в гр. Ихтиман, по ул. „***“, управлява лек автомобил
„** *“ с рег. № **, собственост на ***, като при извършената проверка от
органите на МВР е установено, че превозното средство е със служебно
прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 ЗДвП – административно
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП от 03.03.2022г. и не е регистрирано по
надлежен ред.
От представените по селото писмени доказателства се установява, че
лекият автомобил ** *“ с рег. № ** е бил продаден на ***, ЕГН: **********
на 30.12.2021г. и на 03.03.2022г. служебно е прекратена регистрацията на
автомобила на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП – поради непрегистриране на
МПС в законовия двумесечен срок.
Констатациите в акта са потвърдени от показанията на актосъставителя
В. В. и свидетеля по акта М. Г., според които автомобилът е бил със служебно
прекратена регистрация, като свидетелите, дори и след предявяване на АУАН
и потвърждаване, че са го подписали, не възстановяват спомен за конкретния
случай и защо са спрели водачът на автомобила за проверка.
Декларираната липса на спомен в показанията на свидетелите е
2
житейски оправдана и следва да бъде отдадена на изминалия значителен
период от време, както и на множеството аналогични случаи при изпълнение
на служебните им задължения. По делото липсват каквито и да било данни за
проявена тенденциозност и недобросъвестност от страна на полицейските
служители, поради което показанията следва да бъдат кредитирани без
резерви
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните гласни доказателствени средства, писмените
доказателства, приложени към административнонаказателната преписка,
надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, както и от
писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства,
приобщени на основание чл. 283 от НПК, като относими към предмета на
доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
следното от правна страна:
В административнонаказателното производство съдът е длъжен
служебно за издири обективната истина чрез събиране на допустими и
относими доказателства, както и приложимия материален закон. Съдът
осъществява контрол за законосъобразност на издадените от
административен орган наказателни постановления.
Предвид правомощията си настоящата инстанция, констатира, че
жалбата е процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана
страна, в преклузивния 14-дневен срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и е
насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
Актът и наказателното постановление са издадени от съответните
органи в кръга на тяхната компетентност, като в хода на
административнонаказателното производство не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, водещо до ограничаване на правото на
защита на жалбоподателя.
От събраните в хода на производството доказателства обаче се
установи, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил е бил
собственост на друго лице, което е предоставило управлението му на К. П.. В
случая отсъстват каквито и да е доказателства за това, че жалбоподателят е
знаел или е предполагал, че управляваният от него лек автомобил е бил с
прекратена регистрация. Няма данни за това служебно прекратената
регистрация да е била съобщена на собственика на автомобила.
Гореизложеното дава основание на настоящия състав да приеме, че
нарушението по чл. 140 ЗДвП не е било осъществено от субективна страна,
тъй като жалбоподателят не е имал съзнанието, че управлява дерегистриран
автомобил, поради което и атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Следва да се отбележи, че щом като деянието на К. П. не е
съставомерно по чл. 345, ал. 2 НК, какъвто е изводът на Районна прокуратура
– Ихтиман при отказа за образуване на наказателно производство, то не е
възможно за същото деяние да бъде наложено административно наказание,
3
доколкото в принципен план носенето на административнонаказателна
отговорност предполага обективна и субективна съставомерност на деянието.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 3 ЗАНН в съдебните производства по страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, в чийто чл. 143, ал. 1
АПК е предвидено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказът да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските производството и възнаграждението за един адвокат, ако
жалбоподателят е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. От своя страна в т. 6 ДР АПК е предвидено, че
"поемане на разноски от административен орган" означава поемане на
разноските от юридическото лице, в структурата, на което е
административният орган. Доколкото атакуваното НП е издадено от
началника на РУ на МВР-Ихтиман, което е поделение към юридическото
лице ОДМВР-София, то на последното следва да бъдат възложени сторените
в хода на производството разноски.
С оглед изхода на спора с право на разноски разполага жалбоподателят.
Същият претендира и доказва сторени разноски по делото в размер на 1100,00
лева. Административно наказващият орган е направил възражение на
прекомерност на претендираните разноски, което следва да бъде разгледано
от съда съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН. Минималният
размер на адвокатското възнаграждение за настоящото дело се определя на
основание чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималния размер на адвокатските възнаграждения и възлиза на 400,00
лева. Претендираното възнаграждение се явява прекомерно, същото следва да
бъде намалено като за определяне размера на справедливото такова съдът
взема предвид невисоката фактическа и правна сложност на делото,
обстоятелството, че същото е приключило в едно открито съдебно заседание,
както и процесуалната активност на пълномощника на жалбоподателя-
същият се яви в откритото съдебно заседание и участва активно, както в хода
на съдебното следствие, така и в съдебните прения. С оглед горните критерии
съдът намира, че следва да присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600,00 лева.
Ръководен от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0274-000437/15.07.2022 г.,
издадено от Началника на РУ-Ихтиман, с което на К. С. П., ЕГН: **********,
адрес: град Ихтиман, ул. „*“ № 38 са наложени на основание чл. 175, ал. 3
ЗДвП глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. ЗдВП като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР – София ДА ЗАПЛАТИ на К. С. П., ЕГН:
4
**********, адрес: град Ихтиман, ул. „*“ № 38 на основание чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН сумата от 600,00 /шестстотин/ лева, представляваща сторените в
настоящото производство разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК
пред АС–София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5