Определение по дело №1778/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260175
Дата: 25 август 2020 г. (в сила от 25 август 2020 г.)
Съдия: Вяра Иванова Камбурова
Дело: 20202100501778
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 юли 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ V-        260175                               Година 2020,  25.08                         град Бургас

 

 

Бургаският окръжен съд, ІІ-ро Гражданско отделение,V-ти въззивен състав

На двадесет и пети август година две хиляди и двадесета

в закрито   заседание в следния състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА

                                                                      мл.с.Александър МУРТЕВ

                                                            

като разгледа докладваното от съдията В. Камбурова

въззивно гражданско дело № 1778 по описа за 2020 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Постъпила е жалба вх.№14082/18.06.2020 по описа на ЧСИ, подадена от  „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, чрез пълномощника юрк М., взискател по изп.д.№20128030400582 по описа на ЧСИ Таня Маджарова с рег.№803, против Постановление за прекратяването на изп.д.№ 20128030400582.

С жалбата се изразява недоволство от постановлението за прекратяване на производството изп.д.№ 20128030400582 на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК като се посочва, че няма бездействие от страна на взискателя в продължение на две години. Моли се за отмяна на обжалваното постановление.

 В срок не е постъпило възражение от длъжника.

 В срока по чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ Таня Маджарова излага хронология на извършените по делото изпълнителни действия. Счита жалбата за основателна, тъй като след допълнителна проверка не е установено, че за период по-голям от две години не са били поискани и извършени изпълнителни действия. Изпраща копие на изп.д.№ 20128030400582.

Съобразно нормата на чл.435, ал.1, т.3 от ГПК взискателят може да обжалва спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение. Жалбата, с която е сезиран съда е подадена от взискателя в посочената хипотеза, в предвидения в чл.436, ал.1 от ГПК срок, поради което е допустима за разглеждане по същество.

Изпълнителното производството е образувано по молба на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД въз основа на издаден в полза на молителя изпълнителен лист от 23.02.2012г. по ч.гр.д.№1557/2012 по описа на БРС срещу Т.В.В. за сумата от 3000 лв., представляващи изискуема главница  по извлечение от счетоводни книги на банката към 20.12.2012г., ведно с изискуема наказателна лихва в размер на 1446,16 за периода 17.01.2010г. до 19.02.2012г. вкл., законна лихва за забава върху главницата от 20.02.2012г. до изплащането на вземането, както и сумата от 361,92 лв. разноски по делото. С молбата е възложено на ЧСИ проучване на имущественото състояние на длъжника на основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ.

Изпратена е покана за доброволно изпълнение до длъжника изх.№3305 от 01.03.2012г., връчена лично на длъжника на 08.03.2012г.

С молба от 08.01.2013г. взискателят е уведомил ЧСИ, че с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 03.11.2011г. банката е прехвърлила вземанията си към длъжника Т.В. по изпълнителния лист на Кредитекспрес Българя“ ЕООД, считано от 12.12.2012г. С молба от 28.07.2017г. „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД  е уведомило ЧСИ, че с договор за цесия от 28.11.2016г. процесното вземане й е прехвърлено и е отправило искане да бъде конституирано като взискател. Също така е направено искане ЧСИ да извърши справки за наличие на работодател на длъжника и в случай, че бъде открит такъв-да бъде наложен запор на трудовото възнаграждение.

С молби от 10.05.2017 и  12.05.2017г. е поискано да бъде извършена справка за наличие на трудов договор. Извършена е имотна справка, както и такава за притежавани ППС. Извършена е справка за наличие на банкови сметки на длъжника във всички банки.

 На 23.05.2017г. е вписана възбрана върху собствен на длъжника недвижим имот, находящ се в гр.Бургас, жк“Лазур“.

По повод молба от 27.02.2018г.  ЧСИ е извършил  справка за банкови сметки и сейфове в БНБ, като са изпратени са запорни съобщения до „БАНКА ДСК“ ЕАД и  „Търговска банка Д“ АД.

С молба от 23.10.2019г.  взискателят е  поискал да бъде извършен опис на движимо имущество.

 ЧСИ е насрочил опис на 24.02.2020, за което длъжника е уведомен на 05.02.2020г.

С постановление изх.№17193 от 08.05.2020г. ЧСИ е прекратил изп.д.№ 20128030400582 на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК

Жалбата е основателна.

От приложеното копие на изпълнително дело и проследяване хронологията на действията на взискателя и ЧСИ не се установява, взискателят да не е искал извършването на изпълнителни действия в продължение на повече от две години.

Съобразно дадените разяснения в т.10 на ТР №2/2013 от 26.06.2015г. на ОСГТК давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ като е без значение дали прилагането му е поискано от взискателя  или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл.18 ЗЧСИ-насочване на изпълнението  чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършване на продан и т.н. до постъпването на суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. В доктрината и съдебна практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

В конкретния случай не може да се приеме, че е настъпила перемпция. В случая предприемането е било, както на основание възлагане съгласно чл.18 ЗЧСИ / с молбата за образуване на изпълнителното производство/, така и с посочените по-горе нарочни молби, подадени от взискателя. Във връзка с всяко конкретно искане ЧСИ е извършвал действия, които са прекъсвали давността. Както е посочено в цитираното ТР №2/2013  от 26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК, т.10, в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно-с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона  давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В случая взискателят не е бездействал в продължение на две години, поради което не е настъпила перемпция.

Предвид изложеното обжалваното постановление за прекратяване на изпълнителното производство следва да бъде отменено.

Мотивиран от горното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ОТМЕНЯВА Постановление изх.№17193/08.05.2020Г. за прекратяването на изп.д.№20128030400582 на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК по изп.д..№20128030400582 по описа на ЧСИ Таня Маджарова с рег.№803.

Определението е окончателно.

 

 

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: