Р Е Ш Е Н И Е
№………………………………
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на седемнадесети юни две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като
разгледа докладваното от съдията т. дело N
1497 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано въз основа на искова
молба, подадена от синдиците на “К.т.б.” АД (в несъстоятелност) срещу ответника „П.с.“
ЕАД /н/, с която са предявени главни искове с правна квалификация чл. 59, ал. 5 ЗБН,
евентуално съединени с искове по чл. 59,
ал. 3 от ЗБН, евентуално
съединени с искове по
чл. 26, ал. 2, предл. 3 от ЗЗД вр. чл. 59, ал. 2 от ЗБН, евентуално
съединени с искове по чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2 от ЗБН.
Ищецът твърди, че с договор за банков кредит от 08.12.2011 г. “К.т.б.” АД
(в несъстоятелност) е предоставила кредит на ответника в размер на 14 000 000 евро, като с изявление за прихващане вх. №
12057/19.11.2014 г. ответникът
уведомява банката, че е придобил по
договор за цесия от 17.09.2014 г., сключен с Д.В.Б.вземания срещу банката в размер на
837 евро по банкова сметка *** ***вница по банкова сметка *** ***. Във
връзка с това ответникът отправя изявление за прихващане на придобитите от него
с договора за цесия вземания срещу своето ликвидно задължение към банката за
главница, произтичащо от договора за кредит от 08.12.2011 г. Банката е
уведомена за сключения договор за цесия от Д.Б.с уведомление с вх. №
12056/19.11.2014 г., в което уведомление освен посочените от ответника в
изявлението за прихващане суми е посочено, че по банкова сметка *** *** вземане за неосчетоводени лихви в размер
на 3600 евро. С изявление за прихващане
вх. № 12234/24.11.2014 г. ответникът
уведомява банката, че е придобил вземане срещу банката в размер на 3600 евро –
неосчетоводени лихви по банкова сметка *** ***. Във
връзка с това ответникът отправя изявление за прихващане на това вземане срещу
своето ликвидно задължение към банката за главница, произтичащо от договора за
кредит от 08.12.2011 г. На 15.05.2015 г. ответникът е подал уведомление с вх. №
2208 към изявление за прихващане с вх. № 12057/19.11.2014 г., с което уведомява
банката, че е допуснал техническа грешка в това изявление за прихващане при
изписване на номера на банковата сметка IBAN ***, като същата следва да се чете: IBAN ***. С това уведомление е
представил и анекс № 2 от 25.11.2014 г. към договора за цесия от 17.09.2014 г.
На 15.05.2015 г. ответникът е подал уведомление с вх. № 2209 към изявление за
прихващане с вх. № 12234/24.11.2014 г., с което уведомява банката, че е
допуснал техническа грешка в това изявление за прихващане при изписване на
номера на банковата сметка IBAN ***, като същата следва да
се чете: IBAN ***. С това уведомление е представил и анекс
№ 2 от 25.11.2014 г. към договора за цесия от 17.09.2014 г. С уведомление от
15.05.2015 г. и Д.Б.уведомява банката за допуснатата с предходното му
уведомление техническа грешка при изписването на банковата сметка. Ищецът
поддържа, че доколкото в първоначалните изявления за прихващане е посочена
банкова сметка, *** и една на 15.05.2015 г. е уточнена правилната сметка,
компенсаторният ефект на изявленията за прихващане е настъпил към 15.05.2015
г., когато е действала редакцията на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, съгласно изм. обн. в ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014
г. и към който момент е било постановено съдебното решение на СГС, с което е
обявена неплатежоспособността на банката. Заточа счита, че изявленията за
прихващане са относително недействителни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността, на основание тази норма. При условията на евентуалност
поддържа, че изявленията са относително недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелността в хипотезата на чл. 59, ал. 3 от ЗБН, тъй като към датата на
придобиване на вземанията от страна на ответника, последният е знаел да
настъпилата неплатежоспособност на банката. ПРи
условията на евентуалност поддържа, че изявленията за прихващане не са в
изискуемата от закона – чл. 59, ал. 2 от ЗБН форма, поради което са нищожни, на
основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 от ЗЗД. При условията на евентуалност предявява и иск, че изявленията за прихващане са нищожни, тъй
като попадат в приложното поле на чл. 3, ал. 3 вр.
ал. 2 от ЗБН. Ето защо иска от съда да обяви за относително недействителни по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на “К.т.б.” АД /в
несъстоятелност/ извършените прихващания, обективирани
в изявления на ответника към банката с вх. № 12057/19.11.2014 г. и вх. №
12234/24.11.2014 г./, а при условията на евентуалност иска от съда да обяви
тези прихващания за нищожни. Претендира направените в производството разноски.
Препис от исковата молба е връчен на ответника „П.с.“ ЕАД /н/, като в законоустановения срок не е подаден отговор на исковата
молба. В хода на производството синдикът на ответника признава исковете, тъй
като след запознаване със съдебната практика по дело между същите страни, касаещо други прихващания /решение на ВКС по т.д. №
1283/2018 г./ счита, че е в интерес на дружеството настоящето производство да
приключи максимално бързо, за да може да
бъде включен като кредитор в следващите сметки за разпределение на синдиците на
КТБ /н/. С тези мотиви иска от съда да уважи исковете.
Ищецът, след запознаване с изразеното от синдика на ответника становище
прави искане за постановяване на решение при признание на иска по чл. 237 от ГПК.
Съдът, след като взе предвид
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл.
46, ал. 3 от ЗБН вр. чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема следното:
С решение № 73 от
20.06.2014 г. на Управителния съвет на Българска народна банка /БНБ/, „КТБ“ АД
е поставена под специален надзор за срок от три месеца, назначени са квестори в
банката и е спряно изпълнението на всички задължения на „КТБ“ АД. Това решение
е обявено в Търговския регистър на 23.06.2014 г. С решение
№ 114 от 16.09.2014 г. на управителния съвет на БНБ срокът
за поставяне под специален надзор е продължен до 20.11.2014 година.
С решение № 138 от 6.11.2014 г. на
управителния съвет на БНБ е отнет лиценза на „КТБ“ АД за извършване на банкова
дейност и е взето решение за подаване на молба за откриване на производство по
несъстоятелност на „КТБ“ АД. Това решение е вписано в търговския регистър на
7.11.2014 година.
С решение № 664 от 22.04.2015 г.
постановено по т.д. № 7549/2014 г. на СГС, ТО,
Съдът е обявил неплатежоспособността на „К.т.б.“ АД, като е определил начална дата на неплатежоспособността 6.11.2014 г. Със
същото решение Съдът е открил производството по несъстоятелност на „К.т.б.“ АД
/н/, обявил е банката в несъстоятелност, прекратил е дейността на предприятието
и правомощията на органите й, наложил е обща възбрана и запор, като е
постановил лишаване от правото й да управлява и да се разпорежда с имуществото,
включено в масата на несъстоятелността. С решението е постановено започване на
осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и
разпределение на осребреното имущество. Решението на Съда по чл. 13, ал. 1 от
ЗБН е обявено в ТР-АВ на 22.04.2015 г. С решение №
1443 от 3.07.2015 г. на Софийски апелативен съд, постановено по т.
д. 2218/2015 г. по описа на САС, е отменено решението на СГС в частта относно
определената дата на неплатежоспособност, като вместо това е определена като
началната дата на неплатежоспособността
на банката датата 20.06.2014 година.
Горните обстоятелства се установяват
от приетите по делото писмени доказателства и служебно извършената от съда
справка в ТР.
Като безспорни и
ненуждаещи се от доказване между следва да се приемат /предвид заявеното
признание на исковете от страна на ответника/ обстоятелствата по наличието на посочените в исковата молба
договор за кредит; договори за цесия, притежаваните банкови сметки на цедента, както и
изпратените да банката уведомления и
изявление за прихващане.
Видно от
приетото като неоспорено от страните заключение на съдебно –счетоводната експретиза, което Съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно дадено, се установява, че
размерът на усвоената сума по договора за кредит от 08.12.2011 г. от ответника
е 14 000 000 евро, а размерът на непогасените
задсължения по него към момента на изявлението за
прихващане е 1895606.31 евро главница; 19124.19 евро текуща лихва по редовна
главница и 77.41 евро текуща лихва по просрочена главница или общо 1914807.86
евро. Към момента на сключване на договора за цесия – 17.09.2014 г.,
осчетоводеното вземане на Д.Б.от „КТБ“ АД по банкова сметка *** ***40.32 евро. Към момента на входиране на изявлението за прихващане – 19.11.2014 г., осчетоводеното
вземане на Д.Б.от „КТБ“ АД е било 225.19 евро към календарния ден и 0 евро, ако
се вземат предвид вальорите на осчетоводяване. Към
момента на сключване на договора за цесия – 17.09.2014 г., осчетоводеното
вземане на Д.Б.от „КТБ“ АД по банкова сметка *** ***9930 евро. Към момента на входиране на
изявлението за прихващане – 19.11.2014 г., осчетоводеното вземане на Д.Б.от „КТБ“
АД е било 8881.01 евро към календарния ден и 0 евро, ако се вземат предвид вальорите на осчетоводяване.
По предявените главни
искове с правна квалификация чл. 59, ал. 5 от ЗБН.
Настоящият състав намира,
че макар формално да са налице
предпоставките за постановяване на решение при признание на иска по
чл. 237, ал. 1 от ГПК, са налице пречки
решението да бъде постановено по този ред – арг.
от чл. 237, ал. 3, т. 2 от ГПК. В настоящето производство ответното дружество,
спрямо което е открито производство по несъстоятелност, се представлява от
синдика, на основание чл. 658, ал. 1, т. 7 от ТЗ /исковете по ЗБН не се
сред предвидените в чл. 635, ал. 3 от ТЗ изключения/, но признатото
право не принадлежи на синдика на ответното дружество, съответно същият не може
да се разпорежда с него. Признанието представлява обяснение на страната по
делото, което е доказателствено средство, когато
съдържа неизгодни за страната факти. Когато ответникът признае иска, но това
признание е за право, с което не може да се разпорежда съгласно чл. 237, ал. 3,
т. 2 от ГПК, то същото се цени наред с всички доказателства по делото. Ето защо Съдът намира, че следва да постанове решението по общия ред, а не по реда на чл. 237,
ал. 1 от ГПК.
Ищецът иска да
бъде установена недействителността на процесните изявления за прихващане по реда на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, поради
извършването им от кредитора на банката след
началната дата на неплатежоспособността на банката и след поставянето й под
специален надзор с решение на УС на БНБ от 20.06.2014 г.
Съгласно
чл. 59, ал. 5 от ЗБН /в редакцията, след изм. с ДВ, бр. 98/24.11.2014 г., в сила
от 28.11.2014 г./, недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на банката освен за частта, която всеки от тях
би получил при разпределението на осребреното имущество, е всяко прихващане,
независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения, което е
извършено от кредитор или от банката след началната дата на
неплатежоспособността или след датата на поставянето на банката под специален
надзор при условията и по реда на глава 11, раздел VІІІ от закона за кредитните
институции, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако
тази дата предшества датата на неплатежоспособността на банката. В случая
безспорно процесните изявления за прихващания от
19.11.2014 г. и 24.11.2014 г. са
извършени преди влизане в сила на изменението на ал. 5 на чл. 59 от ЗБН,
обнародвано с ДВ, бр. 98/2014 г.
Изменението на чл. 59, ал. 5 от ЗБН е въведено с § 9 от Закона за
изменение и допълнение на Закона за дължавния бюджет
на Република България, като с този закон не е предвидено обратно действие на
изменената материалноправна норма от Закона за
банковата несъстоятелност. С последващо изменение на Закона за банковата
несъстоятелност, обн. в ДВ, бр. 22/2018 г., е
предвидено такова обратно действие на нормата, като съгласно § 8 от
ЗИДЗБН, чл. 59, ал. 5, 6 и 7 се прилагат
от 20.06.2014 г. Предвид придаденото с изрична правна норма обратно действие на
разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, то следва да се приеме, че преценката за
относителната недействителност на процесните
прихващания следва да бъде извършена, съобразно редакцията на нормата, след
изм. с ДВ, бр. 98/2014 г. В този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 39/02.07.2019 г. на ВКС, І ТО, по т. д. № 1283/2018 г.
По
делото се доказа наличието на всички елементи от фактически състав на чл. 59,
ал. 5 от ЗБН – процесните прихващания от 19.11.2014
г. и 24.11.2014 г. са извършени след началната дата на неплатежеспособността
- 20.06.2014 г., която дата предхожда поставянето на банката под специален
надзор с Решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, вписано в
Търговския регистър по делото на банката на 23.06.2014 г.
С оглед гореизложеното, предявените главни искове се явяват
основателни и следва да бъдат уважени.
С оглед уважаването на предявените главни искове с правна квалификация чл.
59, ал. 5 от ЗБН, съдът не дължи произнасяне по предявените при условията на евентуалност, съгласно
заявената от ищеца поредност, искове с правна квалификация чл. 59, ал. 3 от
ЗБН, евентуално
съединени с искове по
чл. 26, ал. 2, предл. 3 от ЗЗД вр. чл. 59, ал. 2 от ЗБН, евентуално
съединени с искове по чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2 от ЗБН, тъй като не е настъпило посоченото от
ищеца вътрешно-процесуално условие за това.
При този изход на спора, ищецът има право на направените в поризводството разноски – арг. от
чл. 78, ал. 1 от ГПК. По делото са представени доказателства за извършени от
ищеца разноски в размер на 400 лева – депозит за вещо лице, поради което на
ищеца следва да се присъдят разноски в
размер на 400 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по
уважените искове в размер на 2688.64 лева, на основание чл. 59, ал. 7 от ЗБН.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА, по искове с правна квалификация чл. 59,
ал. 5 от ЗБН, предявени от А.Н.Д. и К.Х.М., в качеството им на синдици на „К.т.б.“
АД – в несъстоятелност, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
срещу „П.с.“ ЕАД /н/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, за
недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на “К.т.б.” АД
/в несъстоятелност/ на прихващания, извършени от „П.с.“ ЕАД /н/ с
изявления към „К.т.б.“ АД – в
несъстоятелност, съответно с вх. № 12057 от 19.11.2014 г. по
отношение на вземанията на Д.В.Б.към „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност в размер на 837 евро по банкова сметка *** ***вница по банкова сметка *** ***, които вземания са прехвърлени на „П.с.“
ЕАД /н/ с договор за цесия от 17.09.2014 г., срещу задълженията на „П.с.“ ЕАД
/н/ към “К.т.б.” АД /в
несъстоятелност/ по договор за банков кредит от 08.12.2011 г. и с
вх. № 12234/24.11.2014 г. по отношение на вземането на Д.В.Б.към „К.т.б.“ АД –
в несъстоятелност в размер на 3600 евро
по банкова сметка *** ***, което вземане е прехвърлено на „П.с.“ ЕАД /н/ с договор за
цесия от 17.09.2014 г., срещу задълженията на „П.с.“ ЕАД /н/ към “К.т.б.” АД /в несъстоятелност/ по
договор за банков кредит от 08.12.2011 г.
ОСЪЖДА П.с.“ ЕАД /н/, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „К.т.б.“ АД – в
несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, на
основание 78, ал. 1 от ГПК, разноски по производството в размер на 400
/четиристотин/ лева.
ОСЪЖДА П.с.“ ЕАД /н/, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, на основание чл. 59, ал. 7 от ЗБН да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата от 2688.64 лева /две хиляди шестстотин
осемдесет и осем лева и 64 ст./, представляваща дължимата държавна такса по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: