№ 13579
гр. С, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110143097 по
описа за 2022 година
Предявен е иск от Е. А. К., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.С, ул. „Г“ №.., офис
- партер, в качеството й на наследник на А Н С, за признаване за установено по отношение
на ответника “С В” АД, ЕИК ..., с адрес гр. С, Б Ц И Ц Б, бул. „Ц Б III“ №.., ет. 2 и 3, че не
дължи сумата от 80.. лв., представляваща начислена сума за доставена, отведена и
пречистена вода за имот, находящ се в гр.С, ж.к. „И В“, бул. „В“ № ..., аб.№.., за периода от
17.07.2013 г. до 21.01.2015 г. вкл.
Претендират се извършените в хода на производството разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е наследник на А Н С. Сочи се, че за
процесния имот са начислени задължения в ответното дружество.
Ищцата оспорва тяхната дължимост, поради липса на основание за начисляването им,
поради това, че услугата не била реално доставена до имота, както и поради настъпила
погасителна давност.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по основателността и допустимостта на предявените искове.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по основателността и допустимостта на предявените искове.
Ответното дружество признава иска. Прави искане разноските по делото да бъдат
поставени в тежест на ищеца по реда на чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като то не е дало повод за
завеждане на делото и е признало иска.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа
1
направените с исковата молба искания. Ответникът не изпраща представител.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Искът има за предмет
установяване недължимостта на претендирани от ответника вземания за доставяне,
отвеждане и пречистване на вода.
Предявеният иск се явява процесуално допустим, доколкото предявяването му не е
обвързано със срок и ищецът е установил интереса си от водене на делото.
По основателността на иска, съдът намира следното:
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява,
че ищеца е единствен наследник на А Н С, на чието име се води партида, открита в
ответното дружество за доставка на ВиК услуги по клиентски № .. за имот, находящ се в
гр.С, ж.к.И В, бул.“В“ № .... Видно от справката, изготвена от ответника, за исковия период
са начислени задължения в общ размер на 80.. лв.
Ищецът основа претенцията си както на липсата на облигационно правоотношение
между страните, и на предоставени ВиК услуги в процесния имот за исковия период в
начисления размер, така и на настъпила погасителна давност.
Предвид обстоятелството, че с исковата молба е предявен отрицателен
установителен иск, тежестта за доказване дължимостта на претендираните от ответника
извънсъдебно вземания, оспорени от ищеца по настоящето дело, е изцяло за ответника.
С исковата молба са заявени няколко основания за недължимост на процесната
сума, а именно поради липсата на качеството потребител на ВиК услуги на ищцата и нейния
наследодател, поради липсата на основание за начисляването на задълженията, както и
поради погасяването им по давност. Действително ищецът не е изрично посочил кое от тези
основания е главно и кое евентуално, но съдът приема, че следва да ги разгледа в заявената
последователност.
Ответникът, въпреки изрично дадените му от съда указания с доклада, не ангажира
доказателства, че А Н С, респ. неговата дъщеря и единствен наследник Е. А. К., е
потребител на ВиК услуги през исковия период, по смисъла на чл.3, ал.1 от Наредба № 4 на
МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните услуги. Не се представиха доказателства, че Данчев
притежава вещни права върху имота, за които са начислени задължения за ВиК услуги, като
по арг. от ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, следва да се приеме, че в този случай
правоотношение с ВиК оператора може да възникне въз основа на заявление от ищеца, респ.
въз основа на сключен писмен договор, данни за което няма по делото.
Ето защо, доколкото не се установи основание за ангажиране отговорността на
2
ищеца за заплащане на начислените по процесната партида ВиК услуги, искът се явява
изцяло основателен.
По отношение искането за присъждане на разноски следва да се отбележи, че
предвид изхода на спора, само ищеца има право на такива, каквото искане е направил още в
исковата молба. Направените в отговора възражения на ответника в тази насока, съдът
намира за неоснователни. Действително, налице е съдебна практика на ВКС по реда на
чл.290 от ГПК, а именно Определение № 95/22.02.2018 г., постановено по ч.гр.д.№ 510/2018
г. на ВКС, ІV ГО, Определение..6/12.02.2018 г., постановено по ч.гр.д.№ 4770/2017 г. по
описа на ВКС, ІІІ ГО, в която се приема, че разноски на ищеца не се дължат при признание
на иска от страна на ответника, но това касае само случаите на предявени искове, при които
се оспорват вземания поради настъпила погасителна давност.
В настоящата хипотеза обаче са предявени три основания на иска, а именно
недължимост поради липсата на качеството потребител на ВиК услуги на А С, респ. Е. К.,
поради липсата на точно отразяване на количеството доставена, отведена и пречистена вода,
както и поради погасяването им по давност. Както вече се посочи, по делото не се установи
наличието на облигацинно правоотношение между ответното дружество и А С, респ. Е. К.
за доставка на ВиК услуги през исковия период, поради което начислените задължения за
партида с клиентски № .., разкрита на името на А С, не се установи да се дължат на това
основание. Доколкото основанието погасителна давност не е разгледано и въз основа на
него не е постановено съдебното решение, то ищецът има право на разноски. За пълнота на
изложението обаче следва да се отбележи, че макар и ответникът да твърди, че не е
предприемал действия по събиране на процесните вземания, той ги претендира от ищеца
извънсъдебно като в тази насока му е изпратил 3 бр. извънсъдебни покани /л.33-35 от
делото/ и ги е включил като дължими в издадената фактура от 19.07.2017 г. и в
електронната си система, справка от която е приложена по делото.
По така изложените съображения съдът намира, че следва да възложи в тежест на
ответника направените от ищеца разноски за държавна такса от 50.00 лв., вписани в
представения списък по чл.80 от ГПК /л.57 от делото/, които след справка на материалите по
делото се установи, че са и реално извършени.
По отношение претендираното адвокатско възнаграждение на пълномощника на
ищеца, следва да се посочи, че с пълномощното, приложено на л.5 от делото ищецът е
упълномощил адв.Л. да го представлява по делото, като в договора за правна помощ и
съдействие е уговорена безплатна такава. Съобразно предвиденото в чл.38, ал.1, т.3 от ЗА и
чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на
адв.Л. се следва възнаграждение в размер на 400.00 лв., каквото е посочено и в представения
списък по чл.80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “С В” АД, ЕИК ..., със седалище
и адрес на управление гр.С, ж.к.М, ул."Б П С" 1, сгр.2А, че Е. А. К., ЕГН **********, с
адрес гр.С, ж.к.С ..., вх.А, е.., .., не му дължи сумата от 80.. лв., представляваща начислена
сума за доставена, отведена и пречистена вода за имот, находящ се в гр.С, ж.к. „И В“, бул.
„В“ № ..., аб.№.. с титуляр наследодателя на ищцата – А Н С, за периода от 17.07.2013 г. до
21.01.2015 г. вкл.
ОСЪЖДА “С В” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ж.к.М,
ул."Б П С" 1, сгр.2А да заплати на Е. А. К., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.С ..., вх.А, е..,
.., сумата от 50.00 лв., представляваща направени от ищеца разноски по делото съобразно
изхода му.
ОСЪЖДА “С В” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ж.к.М,
ул."Б П С" 1, сгр.2А да заплати на адвокат М. Л. Л., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“Г“
№.., партер, на основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, сумата от
400.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на
ищеца Е. А. К., ЕГН **********, по настоящето гр.д.№ 43097/2022 г. по описа на Софийски
районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4