№ 216
гр. Варна, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и шести
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20233100900641 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове от Н. Д. Б. против „Застрахователна
компания Уника Живот“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гp. София,
район Възраждане, бул. „Тодор Александров“ № 18, за осъждане на ответника да заплати на
Н. Д. Б. следните суми: - 29050,00 лв. (двадесет и девет хиляди и петдесет лева),
представляващи изплатени за периода от 21.01.2019 год. до 15.09.2023 год. в полза на
Райфайзенбанк (България) ЕАД погасителни плащания, дължими съгласно договор за
потребителски кредит № *** год., по който за обезпечаване на кредитните вноски на ищеца
към банката е сключен договор по застраховка „Живот плюс", полица № *** год., в срока на
действие на който е настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по
полицата – трайна загуба на работоспособност над 70%, вследствие на заболяване,
диагностицирано за първи път в срока на застраховката, ведно със законната лихва, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата; -
4 677,65 лв. (четири хиляди шестстотин седемдесет и седем лева и шестдесет и пет
стотинки), представляваща общ размер на мораторната лихва за забавено плащане на всяка
една от сумите, съставляващи главницата от 29 050,00 лв., дължими за посочените в справка
периоди преди датата на депозиране на исковата молба в съда. Ищецът претендира
ответникът да бъде осъден да му заплати и сторените съдебно-деловодни разноски.
Ищецът твърди, че на 01.10.2018 год. между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и Н.
Д. Б. бил сключен Договор за потребителски кредит № *** год., по силата на който банката
е отпуснала на ищеца кредит в размер на 29 000 лв. за потребителски нужди, както и кредит
в размер на 652,50 лв. за заплащане на премията по застрахователен пакет „Живот плюс" с
краен срок на погасяване 05.10.2023 год. На 01.10.2018 год. между „Застрахователна
компания Уника Живот" АД и Н. Д. Б., в качеството му на застрахован кредитополучател,
била сключена застраховка „Живот плюс" за обезпечаване на кредитните вноски към банка,
обективиран в застрахователна полица № *** год. Определената застрахователна премия в
размер на 652,50 лв. била заплатена еднократно при усвояването на кредита на 08.10.2018
год. Застраховката покрИ.ла рисковете смърт и трайна загуба на работоспособност над 70%.
При настъпване застрахователно събитие, представляващо трайна загуба на
1
работоспособност над 70% от общо заболяване или злополука, застрахователят се съгласил
да погасява дължимите погасителни вноски по кредита (включващи главница и лихва) към
Райфайзенбанк (България) ЕАД през срока на инвалидизация, определена на застрахования
кредитополучател. На 15.01.2019 год. ищецът Н. Б. получил хеморагичен мозъчен инсулт и
бил приет в болница, откъдето бил изписан на 22.01.2019 год. На 04.09.2019 год. ищецът
бил освидетелстван от ТЕЛК към УМБАЛ „Света Марина" ЕАД - Варна, която определила
95% трайно намалена работоспособност за срок от 1 година, считано до 01.09.2020 год. в
резултат от вътремозъчен кръвоизлив. С оглед настъпилата трайно намалена
работоспособност от 95% вследствие на заболяване, диагностицирано за първи път в срока
на застраховката, от ищеца била предявена застрахователна претенция № *****. След
представяне на изискана допълнителна медицинска документация с писмо изх. №
73120219/08.11.2019 год. ответникът отказал да удовлетвори предявената претенция с
мотив, че в конкретния случай се касаело до трайно намалена работоспособност на
застрахованото лице вследствие на усложнения в развитието на заболяванията „дилатативна
кардиомиопатия“, „хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“ и
„застойна сърдечна недостатъчност“, които заболявания били диагностицирани и лекувани
преди 08.10.2018 год. – началото на застрахователното покритие по договора. Според ищеца
отказът на застрахователя е неправилен, тъй като не са налице сочените от ответника
основания за отказ. Нито едно от сочените от застрахователя заболявания, от които е страдал
ищецът преди 08.10.2018 год., не било довело до настъпване на застрахователното събитие.
Ищецът посочва, че на 17.09.2018 год. е подписал декларация относно здравословното си
състояние и в същата не бил поставен знак за отговор на отправените въпроси, но поддържа,
че съгласно разпоредбата на чл. 362. ал. 2 и 3 от КЗ това не е основание за отказ да се
изплати застрахователно обезщетение. Независимо от отказа на застрахователя да изплати
вместо застрахованото лице – кредитополучател дължимите погасителни вноски по кредита,
между ищеца и Райфайзенбанк (България) ЕАД било постигнато предоговаряне на
условията на сключения договор за кредит, за което на 17.07.2020 год. бил подписан Анекс
№ 1 с уговорен и нов краен срок за погасяване на всички дължими суми по договора за
кредит до 05.07.2025 год. Ищецът продължил да погасява задължението си към банката като
за периода от 21.01.2019 год. до 15.09.2023 год. извършил погасителни плащания в общ
размер на 29 050 лева в размери и на датите посочени в исковата молба. На 29.10.2020 год.
ищецът отново бил освидетелстван от ТЕЛК към УМБАЛ „Света Марина" ЕАД – Варна като
била поставена оценка на работоспособността му в степен на 60 % трайно намалена
работоспособност за срок от 3 години, считано до 01.10.2023 год. Решението на комисията
било обжалвано като след повторно разглеждане комисията определила 85% трайно
намалена работоспособност, за срок от 3 години, считано до 01.10.2023 год. Предвид
изложените обстоятелства ищецът претендира възстановяване от страна на ответника на
пълния размер на изплатените по договора за кредит суми, както и за заплащане на
мораторна лихва за период до три години преди датата на подаване на исковата молба.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Преди първото по делото заседание ответникът е представил писмено становище, с
което изцяло оспорва предявените искове. Не оспорва наличието на застрахователен
договор по застраховка „Живот плюс" за кредитополучатели за обезпечаване на кредитни
вноски към банка, сключена във връзка с банков кредит № **** от 01.10.2018 г. със
застрахован Н. Д. Б., в сила от 01.08.2018 г. Не оспорва предявяването на застрахователна
претенция, по която е образувана щета № *****, по която е отказал изплащане на
обезщетение. Поддържа, че настъпилата трайно намалена работоспособност на ищеца е
вследствие усложнения в развитието на заболяванията „Дилатативна кардиомиопатия",
„Хипетронично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност" и „Застойна сърдечна
недостатъчност", които заболявания били диагностицирани и лекувани преди 08.10.2018 г.,
но не били декларирани от ищеца при сключване на договора за застраховка, поради което
2
било налице предвидено в т. 18. от Раздел „Общи изключения" основание за отказ да се
изплати застрахователно обезщетение за трайна неработоспособност над 70 % от
„заболяване, настъпило вследствие на предварително съществуващо заболяване..." .
В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца моли за
уважаване на исковите претенции така, както са предявени. Процесуалният представител на
ответника е представил писмено становище с искане за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2
вр. чл. 12 ГПК приема от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и от приетия като доказателство по делото Договор за
потребителски кредит № *** год. се установява, че „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е
отпуснала на ищеца Н. Б. кредит с лимит 1 в размер на 29 000 лв. за потребителски нужди и
лимит 2 в размер на 652,50 лв. за заплащане на премията по застрахователен пакет „Живот
плюс" с краен срок на погасяване 05.10.2023 год. Уговорено е в т. 3.1. сумата по лимит 2 да
бъде преведена по сметка на „ЗК Уника Живот" АД. Издължаването на кредита е уговорено
да се извърши на равни месечни вноски за главница ведно с начислената лихва съгласно
погасителен план. На 17.07.2020 г. е подписан Анекс 1 към Договора, където дългът е
преструктуриран и е изменен крайния срок за погасяване на всички дължими суми, а
именно 05.07.2025 г.
От представената застрахователна полица № *** год. е видно, че между ищеца Н. Д.
Б. и ответника „Застрахователна компания Уника Живот" АД е бил сключен договор за
застраховка в полза на кредитор по чл. 383 от КЗ съгласно общи условия за застраховане със
застраховка „Живот плюс" на кредитополучатели за обезпечаване на кредитни вноски към
банка, които са неразделна част от полицата. Посочено е, че срокът на застраховката е
съгласно Договор за кредит № *** г. като срокът на застрахователното покритие съвпада
със срока на застраховката. Видно от полицата, до навършване на 65 г. на застрахованото
лице, какъвто е настоящият случай, застраховката покрИ. смърт и трайна загуба на
работоспособност над 70%, настъпила в срока на застраховката вследствие злополука или
заболяване, диагностицирано за първи път в срока на застраховката. Уговорено е, че при
смърт на застрахования от заболяване или злополука, застрахователят изплаща на
„Райфайзенбанк (България)" ЕАД непогасената част от кредита, намалена е размера на
просрочените погасителни вноски. При трайна загуба на работоспособност над 70% от общо
заболяване или злополука, застрахователят погасява дължимите погасителни вноски по
кредита (включващи главница и лихва) към „Райфайзенбанк (България)" ЕАД през срока на
инвалидизацията.
Видно от представената от ответника застрахователна преписка, и приложената към
исковата молба кореспонденция между страните, ищецът е предявил застрахователна
претенция чрез „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, получена от ответното дружество на
01.10.2019 г. (л. 114) по застраховка „Живот плюс“, сключена във връзка с банков кредит №
*** г. Към писмото на банката са приложени: Претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение в оригинал; Експертно решение № 2682/04.09.2019 г.; Искане за кредит +
кредитна карта; Формуляр за застраховане; Договор за потребителски кредит; Погасителен
план при отпускане на кредита; Застрахователна полица; Извлечение от партидата на
кредита, от което се установява, че към 01.09.2019г. (дата на събитието) Н. Д. Б. има
следните задължения по договор за кредит № **** от 01.10.2018г.: редовна главница –
24 710,40 BGN; дължими лихви – 152,05 BGN, начислени за периода от 05.08.2019г до
31.08.2019 вкл.; погасителна вноска, дължима за месеца, в който е настъпило
застрахователното събитие – 669,65 BGN. Ответникът е изискал допълнителна медицинска
документация, същата е била представена, след което с писмо от 08.11.2019 год. ответникът
е отказал да удовлетвори претенцията с мотив, че се касае до трайно намалена
работоспособност вследствие на усложнения в развитието на заболяванията „дилатативна
3
кардиомиопатия“, „хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“ и
„застойна сърдечна недостатъчност“, които заболявания били диагностицирани и лекувани
преди 08.10.2018 год. – началото на индивидуалното застрахователното покритие. Ищецът е
подал жалба срещу отказа, по която застрахователят се е произнесъл като е потвърдил
отказа да изплати обезщетение с мотивите, че трайно намалената работоспособност е
резултат от усложнение на съществувало преди датата на сключване на застраховката
заболяване, което не е било съобщено на застрахователя при сключване на договора, и не
съставлява покрит риск.
От представеното експертно решение от 04.09.2019 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Света
Марина" ЕАД – Варна (л. 96), се установява, че ищецът е освидетелстван и след преглед
комисията е определила 95% трайно намалена работоспособност без чужда помощ, от които
съвкупно 85% в резултат от ХМИ (хеморагичен мозъчен инсулт) за срок от 1 година – до
01.09.2020 год. От експертно решение от 11.03.2021 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Света
Марина" ЕАД – Варна (л. 49), постановено след отмяната на предходно решение на ТЕЛК от
29.10.2020 г., е видно, че комисията е определила на ищеца 85% трайно намалена
работоспособност без чужда помощ, от които съвкупно 85% в резултат от хеморагичен
мозъчен инсулт (л. 96) за срок от 3 години – до 01.10.2023 год.
За доказване размера на задълженията по Договор за потребителски кредит № *** г.
по отделни пера към 15.01.2019 г. и извършените плащания за погасяване на задълженията
по делото е изслушано и прието заключение на вещо лице по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните, което на основание чл. 202 от ГПК съдът кредитира
като ясно и обосновано. Според вещото лице, към 15.01.2019 г. начислените задължения по
кредита са следните: - усвоена непогасена редовна главница в размер на 28 169,87 лева; -
просрочена главница в размер на 896,93 лева; - просрочена договорна лихва в размер на
203,51 лева; - начислена наказателна лихва в размер на 10,53 лева. Вноските, които са
отнесени за погасяване на задълженията по договора за кредит след 15.01.2019 г. съгласно
Приложение 1 към заключението за периода от 15.01.2019 до 15.09.2023 г. са в общ размер
29 850,00 лева, а за периода от 11.11.2023 до 26.03.2024 г. – общо 3 430,00 лева. Общо
погасената сума за периода 15.01.2019 ‐ 26.03.2024 г. е в размер на 33 280,00 лева.
Мораторната лихва върху всяка една направена вноска по кредита за периода 15.01.2019 г.
до 10.11.2023 г. според изчисленията на вещото лице е в общ размер 4 723,91 лева.
По делото е допусната СМЕ по искане на ответника за доказване на факти и
обстоятелства касаещи заболяванията на Н. Д. Б. от преди сключване на застрахователния
договор и тяхното лечение, както и дали същите се намират в причинно-следствена с
настъпилите усложнения, довели до диагнозата „вътремозъчен кръвоизлив в хемисферата,
субкортикален“ трайно намалена работоспособност. Изслушаното и прието по делото
заключение на вещото лице д-р Д. К. – специалист кардиолог, оспорено от ответника, съдът
цени като пълно, ясно и обосновано. Видно от заключението, подробно обосновано и в
съдебно заседание на 26.04.2024 г., заболяванията на ищеца „Дилатативна кардиомиопатия“,
„Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“ и „Застойна сърдечна
недостатъчност“ датират от малко преди месец декември 2015 г., когато пациентът е бил
приет в СБАЛК-Варна за клинично доуточняване. След изписването пациентът започнал
редовна медикаментозна терапия, което се потвърждава от данните от ЕхоКГ и ЕКГ, както и
редукция на симптомите на сърдечна недостатъчност – подобрение в ударната сила на лява
камера. Самите заболявания се изразяват в разширение на обемите на сърдечните кухини,
спад в ударната сила на лява камера и поява на симптоми от сърдечна недостатъчност и
ритъмно-проводни нарушения. Лечението при Н. Б. протича с благоприятен ефект. Според
вещото лице, в конкретния случай при редовна медикаментозна терапия с подобрение на
параметрите на лява камера и добър контрол на артериалното налягане не се установява
причинно-следствена връзка между упоменатите заболявания и настъпилия инцидент.
Възможно е да се касае за вродена съдова малформация, причинила конкретния инцидент,
4
както и/или генна мутация, довела до изявата на споменатите заболявания, както и мозъчно-
съдовия инцидент.
От извършена служебна справка в търговския регистър се установява, че на
14.07.2022 г. е вписана промяна във фирменото наименование на „Райфайзенбанк
(България)" ЕАД като същото е променено на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД. Последното
е заличено на 10.04.2023 г. в резултат от влИ.не в „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК
*********, което се явява универсален правоприемник.
Въз основа на така установените по делото факти съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 383, ал. 1 от КЗ при застраховка, сключена в полза на кредитор, между
застраховател и застраховащ, който е длъжник, при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера на застрахователната сума за
непогасената част от задължението, за обезпечение на което е сключен застрахователният
договор, включващо главници, лихвите и разноските към датата на настъпване на
застрахователното събитие. Ал. 4 предвижда, че в случай на настъпване на застрахователно
събитие и съгласно условията на основния договор между кредитора и длъжника и
условията на застрахователния договор застрахователят извършва плащане към кредитора
до размера на непогасената част от задължението по ал. 1.
Според чл. 456, ал. 1 от КЗ, когато застраховка "Живот" е била сключена в полза на
кредитор за обезпечение на задължение на физическо лице, това физическо лице или
неговите наследници имат право на иск срещу застрахователя и когато не са били страна по
застрахователния договор и са платили задължението при настъпило застрахователно
събитие към кредитора. Това право има и всяко трето лице, което на законно основание е
платило задължението. Ето защо, ищецът, който твърди, че е платил задължението си по
договора за кредит, е легитимиран да предяви настоящите преки искове срещу
застрахователя.
Според т. 15 от приложимите към застрахователния договор общи условия (ОУ)
ползващо лице е банката кредитор Райфайзенбанк (България)" ЕАД. При трайна
неработоспособност вследствие на заболяване или злополука над 70%, когато загубата на
работоспособност е определена за срок, по-кратък от срока на застраховката, какъвто е
разглежданият случай според последното решение на ТЕЛК, застрахователят погасява
дължимите погасителни вноски по погасителен план по кредита (включващи главница и
лихва), съгласно актуалния погасителен план/Удостоверението, издадено от Банката за
времето на неработоспособността. При промяна на параметрите по кредита
(преструктуриране), представляващи удължаване на срока за погашение на кредита и/или
увеличение на сумата на главницата по кредита, отговорността на застрахователя остава
съгласно последния погасителен план преди промяната – т. 12 от ОУ. Съгласно т. 22 от ОУ
застрахователят изплаща на ползващото лице дължимото застрахователно обезщетение в
срок до 15 (петнадесет) работни дни от получаване на всички необходими документи.
Предвид неоспореното от ответника и установено по делото валидно застрахователно
правоотношение между ищеца като застрахован и ответника „Застрахователна компания
Уника Живот" АД по договор за застраховка „Живот“, сключена в полза на кредитора
Райфайзенбанк (България) ЕАД, застрахователят е длъжен при настъпване на
застрахователно събитие да заплати на банката дължимите от застрахованото лице
погасителни вноски в срока на застраховката, който е съгласно Договор за кредит № *** г.
От представената медицинска документация и приетата по делото СМЕ се установи
по несъмнен начин настъпването на застрахователно събитие трайна неработоспособност
вследствие на заболяване над 70%. Установено е, че състоянието на трайна
неработоспособност е настъпило в резултат от получения на 15.01.2019 год. от ищеца Н. Б.
хеморагичен мозъчен инсулт, поради което същото датира именно от тази дата, която е и
5
датата на настъпване на застрахователното събитие.
Следователно, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие, за
ответника е възникнало задължението, предвидено в договора за застраховка, да плати
задълженията на застрахованото лице към банката съгласно погасителния план по кредита
(включващи главница и лихва).
Не е спорно, че ответникът е отказал да изплати дължимото застрахователно
обезщетение и не е извършил каквито и да било плащания за погасяване на задълженията на
застрахованото лице по договора за кредит.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба, поради което правото му на
възражения срещу исковете и обстоятелствата, на които те се основават е преклудирано на
основание чл. 370 от ГПК.
Независимо от горното, по делото се установи, че не е налице изключен риск по т. 18.
от ОУ. Според вещото лице, извършило приетата по делото СМЕ, не се установява
причинно-следствена връзка между заболяванията на ищеца „Дилатативна
кардиомиопатия“, „Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“ и
„Застойна сърдечна недостатъчност“ датиращи от декември 2015 г. и претърпения от ищеца
хеморагичен мозъчен инсулт, довел до състоянието на трайна неработоспособност. В този
смисъл и с оглед на разпоредбата на чл. 362, ал. 6 от КЗ, е без значение обстоятелството, че
ищецът не е отговорил на поставен въпрос при сключване на договора за застраховка.
Безспорно се установи, че извършените от и за сметка на ищеца по договора за
кредит погасителни вноски в периода от 15.01.2019 до 15.09.2023 г. са в общ размер 29
850,00 лева. По делото не са налице данни за изменение на застрахователния договор
вследствие промяната в договорното правоотношение между банката и кредитополучателя,
обективирана в Анекс № 1 от 17.07.2020 год., поради което и съгласно т. 12 от ОУ,
ответникът отговаря за дължимите погасителни вноски съгласно последния погасителен
план преди промяната. Видно от същия, за процесния период общият размер на дължимите
погасителни вноски е 32 589,40 лева (главници и лихви), до който размер е отговорността на
застрахователя и който е по-голям от общия размер на извършените плащания.
От друга страна, към датата на настъпване на застрахователното събитие 15.01.2019
г. вещото лице е установило просрочена главница в размер на 896,93 лева, просрочена
договорна лихва в размер на 203,51 лева и начислена наказателна лихва в размер на 10,53
лева, или общо 1110,97 лв., за които застрахователят не носи отговорност. След приспадане
на последната сума от общия размер извършени плащания по кредита за процесния период,
който е 29 850,00 лева, претенцията за главница се явява основателна до размер на 28 739,03
лева, а за разликата до предявения размер от 29 050,00 лева искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията за заплащане на лихви за забава до датата на исковата
молба съдът намира следното:
Съгласно чл. 409 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 освен в случаите на
чл. 380, ал. 3.
Застрахователната претенция е получена от ответното дружество на 01.10.2019 г.
Допълнително изисканата с писмо от 17.10.2019 г. справка от РЗОК, е била представена не
по-късно от 08.11.2019 г., от която дата е отказът на ответника да удовлетвори
застрахователната претенция. При това положение срокът за плащане по т. 22 от ОУ е
изтекъл най-късно на 29.11.2019 г.
Видно от уточнението, направено с молба от 06.12.2023 г. ищецът претендира
мораторна лихва считано от 10.11.2020 г., към която дата ответникът е бил в забава.
Изчислената от вещото лице законна лихва за забава върху платените суми за претендирания
6
период е в размер на 4 723,91 лева. Тази сума следва да бъде намалена със законната лихва
за забава за периода от 10.11.2020 г. до 09.11.2023 г. върху отхвърлената част от иска за
главница – 310,97 лева. Изчислена посредством лихвен калкулатор „Апис Финанси“ същата
е в размер на 100,35 лева. Съответно, претенцията следва да се уважи до размер на сумата
4 623,56 лева (4 723,91 - 100,35), а за разликата до предявения размер от 4 677,65 лв. искът
ще се отхвърли като неоснователен.
Основателно е и акцесорното искане с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
присъждане на законна лихва за забава върху главницата от датата на исковата молба до
окончателното погасяване на задължението.
Отговорност за разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на сторените съдебно деловодни
разноски. ТакИ., съгласно заявеното искане, следва да се присъдят в полза на процесуалния
представител на ищеца за оказана безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Съгласно Наредба № 1/2004 г. на ВАС, минималният адвокатски хонорар съразмерно на
уважената част от исковете е 3 312,00 лева. Тъй като делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минималния
размер.
Видно от представения списък по чл. 80 от ГПК ответникът претендира разноски за
вещо лице в размер на 700,00 лева и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя в размер на 200 лева, или общо 900,00 лева. Съразмерно на отхвърлената
част от исковете ще се присъди сумата от 9,73 лева.
Ответното дружество, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъдено да заплати
по сметка на ВОС дължимата по делото държавна такса от 1349,10 лева и 560,00 лева
разноски за вещи лица или общо 1 909,10 лева, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Уника Живот“ АД , ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гp. София, район Възраждане, бул. „Тодор Александров"
№ 18, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: ****, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
следните суми: - сумата 28 739,03 лева, представляваща изплатени за периода от 21.01.2019
год. до 15.09.2023 год. в полза на Райфайзенбанк (България) ЕАД (с последващо фирмено
наименование „Кей Би Си Банк България“ ЕАД), респ. в полза на универсалния му
правоприемник „Обединена Българска Банка“ АД, погасителни плащания, дължими
съгласно договор за потребителски кредит № *** год., по който за обезпечаване на
кредитните вноски на ищеца към банката е сключен договор по застраховка „Живот плюс",
полица № *** год., в срока на действие на който е настъпило застрахователно събитие,
представляващо покрит риск по полицата – трайна загуба на работоспособност над 70%,
вследствие на заболяване, диагностицирано за първи път в срока на застраховката, ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 383, ал. 1, вр. чл. 456, ал. 1 от КЗ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до предявения размер от 29 050,00 лева
като неоснователен; - сумата 4 623,56 лева, представляваща общ размер на мораторната
лихва за забавено плащане върху всяка една от сумите, съставляващи главницата от
28 739,03 лева, за периодите от датата на съответното погасително плащане по кредита, но
не по-рано от 10.11.2020 г., до датата на предявяване на иска, на основание чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до предявения размер от 4 677,65 лева като
неоснователен.
7
Присъдените суми могат да бъдат заплатени доброволно по следната банкова сметка:
***** при „ПИБ" АД, с титуляр Н. Д. Б..
ОСЪЖДА Н. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: ****, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да заплати на
„Застрахователна компания Уника Живот“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гp. София, район Възраждане, бул. „Тодор Александров" № 18, сумата 9,73
лева, представляваща сторени пред Варненски окръжен съд съдебно-деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Уника Живот“ АД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гp. София, район Възраждане, бул. „Тодор Александров" № 18, да
заплати на адвокат П. П.-Д. от АК – Варна, служебен адрес: ****, сумата 3 312,00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на осн. чл.
38, ал. 2, изр. 2 от ЗАдв, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Уника Живот“ АД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гp. София, район Възраждане, бул. „Тодор Александров" № 18, да
заплати по сметка на Варненски окръжен съд в полза на бюджета на съдебната власт
сумата от 1 909,10 лева, представляваща дължимите по делото държавна такса и разноски,
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8