Р Е Ш Е Н И Е
№ 24
гр. Велико Търново, 28.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на четиринадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
При
секретаря М.Н. и прокурора от ВТОП Светлана Иванова разгледа докладваното от
съдия Калчев касационно НАХД № 10003/2020
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания.
Касаторът Н.В.У. *** обжалва Решение №
481/01.11.2019г. по НАХД № 1395/2019г. по описа на Районен съд – Велико
Търново, с което е потвърден Електронен фиш Серия К, № 2555506 на ОД на МВР –
Велико Търново. Според касатора решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено при нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила -
касационни основания по чл. 348, ал.
1, т. 1 и т. 2 от НПК.
На първо място се излагат доводи, че в случая нарушението е заснето с мобилна
камера, поради което предвид Тълкувателно решение № 1/26.02.2014г. по т.д. №
1/2013г. на ВАС приложими са общите правила на ЗАНН, а не процедурата по
чл.189, ал.4 от ЗДвП. В този смисъл се посочва, че
промяната на чл.189, ал.4 от ЗДвП не води до неприложимост на Тълкувателно
решение № 1/2014г. Отделно
от това се сочи, че в ЕФ липсва посочване на административнонаказващият орган,
който го е издал, няма данни и за неговата длъжност, което препятства
възможността да бъде проверена компетентността му да налага административни
наказания. Излагат се доводи и за това, че в ЕФ липсва посочване на дата на
издаване на фиша, като макар да не е от задължителните реквизити, предвидени в
чл.189, ал.4 от ЗДвП, посочването на дата е съществена с оглед давностните
срокове по чл.34 от ЗАНН. От друга страна се поддържа, че при издаването на
електронния фиш са били допуснати съществени нарушения на процесуални правила,
като не са събрани доказателства за поставяне на пътен знак Е 24 на мястото за
контрол с автоматизирано техническо средство и система, нито доказателства за
оповестяване на процесното място за контрол чрез средствата за масово
осведомяване или на интернет страницата на МВР. По тези изложени в жалбата
възражения се иска отмяната на решението на районния съд и постановяване на
друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде отменен
електронният фиш.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР Велико
Търново не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико
Търново дава заключение за неоснователност на жалбата, като излага мотиви за
правилност на оспорваното решение.
Настоящият състав на Административен съд – Велико
Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба,
както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, за
валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз
основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Жалбата е подадена от надлежна страна-участник във
въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави
допустима.
Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, административният
съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на
глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до
посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава
касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения
предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за
неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Аргументите на съда за този извод са следните:
С Решение № 481/01.11.2019г. по НАХД № 1395/2019 г.
по описа на Районен съд – Велико Търново, е потвърден Електронен фиш Серия К, №
2555506 на ОД на МВР – Велико Търново, с който на Н.В.У. за извършено нарушение
на чл. 21, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.
189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лева.
За да постанови съдебния си акт, от фактическа
страна Великотърновският районен съд е приел за установено от съвкупния анализ
на събраните по делото писмени доказателства /разпечатка от техническото
средство и приложения снимков материал, изготвени на основание чл.165,
ал.2, т.6 от ЗДвП и представляващи веществени доказателствени средства по
смисъла на чл. 189, ал. 15 от същия закон/, че на 15.02.2019г. в 16:20 часа, в
обл. Велико Търново, общ. Полски Тръмбеш, на ПП І-3, км. 16+000, до
бензиностанция "Петрол", в посока гр. Бяла, с автоматизирано
техническо средство TFR1-М 565, е била засечена скорост на движение на МПС
– "Фолксваген Кади", с рег. № ***,
собственост на „Агенция Инсайт“ ЕООД, от 133 км/ч като е отчетен толеранс минус
3 км/ч в полза на водача, при ограничение на скоростта 60 км/ч въведено с пътен
знак В-26. Въз основа на така заснетото и
съответно приложения клип, след установяване на собствеността на автомобила
чрез съответна справка в системата на КАТ е издаден електронен фиш на Н.В.У., в
качеството й на законен представител на юридическото лице, чиято собственост е
МПС. След връчване на ЕФ същата не е представила декларация по чл. 189, ал. 5
от ЗДвП.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, въззивният съд е намерил, че при издаване на ЕФ не са допуснати
процесуални нарушения и същият е законосъобразен и по същество. Приел, че съдържанието
на електронния фиш е съобразено с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. В
тази връзка е посочил, че в ЕФ не са посочени конкретен
издател, подпис на издателя и дата на издаване, но доколкото такива реквизити
не са предвидени в чл.189, ал.4 от ЗДвП, то това не може да бъде прието за
пропуск, тъй като в случая нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП се явява специална
по отношение на общото изискване на чл.57, ал.1 от ЗАНН за съдържанието на
наказателното постановление. Съдът е посочил, че към датата на нарушението е
настъпила законодателна промяна в чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП /ДВ.
бр.54/05.07.2017г., в сила от 09.07.2017г./, с която е преодоляно
приложението на Тълкувателно
решение № 1/2014 г. на ОСК на ВАС. От приетите писмени доказателства по делото е
установил извършеното нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, както и самоличността
на субекта по чл. 188, ал. 2 от ЗДвП. Формиран е извод за правилност на дадената от
административнонаказващия орган квалификация на извършеното нарушение и
законосъобразност на дейността му по индивидуализиране на наказанието,
определено от закона в абсолютен размер.
Тези мотиви са обосновали крайния извод за законосъобразност на
оспорения електронен фиш.
При така установеното от правна и
фактическа страна, настоящата инстанция намира, че в производството по
постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При
пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства Великотърновският
районен съд е достигнал до правни и фактически изводи, които се споделят изцяло
от настоящия касационен състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни.
Неоснователна е основната група
възражения на касатора, че при издаването на ЕФ заснемащото устройство трябва всякога
да е стационарно, а при регистриране на превишена скорост с мобилно
автоматизирано техническо средство, установяването на административните
нарушения и налагането на наказанията следва да се извършва единствено по реда
на ЗАНН. Действително такова виждане бе застъпено в Тълкувателно решение № 1/26.02.2014
г. по Тълкувателно дело № 1/2013 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и
Втора колегии на ВАС. След извършената със ЗИЗДвП /обн ДВ. бр. 54 от 05.07.2017
г./, промяна на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, новата редакция на посочения текст не
изисква системата за видеоконтрол да е стационарна, доколкото обособената част
от текста „в отсъствието на контролен орган и на нарушител”, вече не касае
установяването и заснемането на нарушението с техническото средство, а
издаването на електронния фиш за налагане на наказанието. Смисълът на посочения
текст е достатъчно ясно формулиран и обратно на поддържаното от касатора, не
визира установяването и заснемането на нарушението при отсъствие на контролен
орган.
Неоснователно се поддържа, че
промяната на чл.189, ал.4 от ЗДвП не води до неприложимост на Тълкувателно
Решение № 1 от 26 февруари 2014 година по Тълкувателно дело № 1/2013 г. по
описа на ВАС. След постановяването на това ТР е последвала нова нормативна
уредба, която преотрежда, по нов начин, осъществяването на контрола и в
частност установяването на процесното нарушение, които не са поставени в
зависимост, и с условие за присъствие или отсъствие на контролен орган. Предвид това, по отношение на електронни
фишове за нарушения, с които се ангажира отговорността на нарушители за административно
нарушение по чл. 21 от ЗДвП, когато тези нарушения са извършени след изменението на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП относно изискването за
отсъствие на контролен орган и прецизирането на разпоредбата, че отсъствието
на контролния орган
касае само и единствено момента
на издаване на електронния фиш за налагане на глоба, Тълкувателно решение № 1/ 2014 г. е загубило значението си.
Неоснователни са и възраженията, че в ЕФ липсват
необходимите реквизити, тъй като в същия не било посочено длъжностното лице,
издало фиша и датата на издаването му. В тази връзка, следва да се подчертае,
че съгласно разпоредбата на чл. 189,
ал.4 от ЗДвП електронния фиш съдържа данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й
плащане. В случая оспореният електронен фиш съдържа предвидените в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити.
Действително, в същия не е посочено длъжностно лице, издало фиша и дата на
издаване, но доколкото такива реквизити не са предвидени в чл.189, ал.4 от ЗДвП, то това не може да бъде прието за пропуск. Обстоятелството какво счита
наказаното лице за необходимостта на тези реквизити в издадения електронен фиш
е без правно значение.
Неоснователни са и доводите за липса на
обозначаване на пътния участък в който се реализира контрол за скорост с АТС,
съгласно изискването на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., чрез поставяне на
пътен знак Е-24. Всъщност между страните не е било спорно, че контролът се
осъществява в участък, в който с пътен знак В-26, за автомобилите движещи се в
посока гр. Бяла е въведено ограничение в скоростта 60 км/ч. Освен това с измененията
на ЗДвП, приети с ДВ бр. 19/2015 г. в чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП е
регламентирано задължението на определените от министъра на вътрешните работи
служби да обозначават чрез поставяне на пътни знаци, да оповестяват в
средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството
на вътрешните работи, участъка от пътя, на който се осъществява контрол по
спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или
системи. С ДВ бр. 54/2017 г. в сила от 09.07.2017 г. е отменена разпоредбата на
чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, като по този начин е отпаднало и изискването за
обозначаване на поставено автоматизирано техническо средство. Същевременно с ДВ
бр. 6/2018 г. в сила от 16.01.2018 г. е отменен изцяло чл. 7 от Наредба № 8121з-532/
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата на МВР,
който предвиждаше задължението местата за контрол с мобилни и стационарни
автоматизирани технически средства и системи да се обозначават с пътен знак Е24
и се оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на интернет
страницата на Министерството на вътрешните работи. Следователно, за
законосъобразното издаване на електронен фиш в случая, след изменението на ЗДвП
от 09.07.2017 г. освен техническата изправност на използваната автоматизирана
система за контрол, не е необходимо да се установи и обозначаването на пътния
участък със знак Е 24 поради отпадането на задължението по чл. 165, ал. 2, т. 8
от ЗДвП, съответно по чл. 7 и чл. 8 от Наредбата. В този смисъл съдът приема,
че независимо от липсата на доказателства за поставен знак, предупреждаващ
използването на техническо средство за контрол на скоростта - мобилна система
за видеоконтрол TFR1-М № 565, към датата на нарушението – 15.02.2019 г. са
изпълнени всички законови изисквания и правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на касатора за извършеното от него
нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
По изложените съображения съдът намира, че
обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за
отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което
следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
481 от 01.11.2019 г. по НАХД № 1395/2019 г. по описа на Районен съд – Велико
Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.