Решение по дело №198/2024 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 266
Дата: 16 октомври 2024 г.
Съдия: Магдалена Кръстева Недева
Дело: 20243001000198
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 23 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 266
гр. Варна, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20243001000198 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от адв. Н. П. С. от АК-Варна,
назначена за особен представител на А. К. К., срещу решение № 69/14.02.2024
г. постановено по т. д. № 109/2023 г. по описа на ВОС, с което съдът, на
основание чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК, е
признал за установено в отношенията между страните, че А. К. дължи на
„Обединена Българска Банка" АД на основание Договор за потребителски
кредит № 21R-L521563/29.03.2021 г., следните суми:
• 70 000 лв., представляващи главница по договора за банков кредит от
29.03.2021 г.;
• 4 314,97 лв. – договорна лихва за периода от 25.04.2022 г. до 28.08.2022
г. вкл.;
• 1 208,16 лв. – обезщетение за забава върху просрочените плащания за
периода от 25.04.2021 г. до 28.08.2022 г. вкл.;
• 427,78 лв. – обезщетение за забава на предсрочно изискуемата
главница за периода от 29.08.2022 г. до 19.09.2022 г. вкл.;
• 108 лв. – такси по ТТРЗЧСИ и
• законна лихва върху главницата считано от 20.09.2022 г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК
1
646/14.10.2022 г. по ч.гр.д. № 1031/2022 по описа на PC – Провадия.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на
обжалваното решение в цялост, незаконосъобразност и необоснованост, като
постановено при нарушение на материалните и процесуални правила и в
противоречие с трайно утвърдената съдебна практика по сходни спорове. В
условията на евентуалност въззивникът насочва жалбата срещу частта на
решението, с която е уважен иска по отношение на вземанията,
представляващи вноски по кредита и други акцесорни вземания, за които не е
настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение - 21.09.2022 г., както и за вземанията, претендирани от ищеца в
първата инстанция, като обезщетение за забава на предсрочно изискуемата
главница за периода от 29.08.2022 г. до 19.09.2022 г. Според въззивника
първоинстанционният съд се е произнесъл без да извърши подробна преценка
на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, разгледал е
същите едностранно и е приел за доказани обстоятелства, за които по делото
са налице данни в обратна посока. Основното оплакване се свежда до
несъгласие с извода на съда за надлежно обявена предсрочна изискуемост на
процесното вземане, като самият факт на изпращането на уведомителни
писма, без те да са достигнали до адресата, не е достатъчно основание
предсрочната изискуемост да произведе действие. Счита, че с оглед липсата
на надлежно уведомяване на длъжника към датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, претендираната в заповедното, както и
първоинстанционното производство сума, не е изискуема и ликвидна в
предявения размер. Твърди, че безспорно процесните уведомления не са
достигнали до длъжника. В този смисъл не се споделят изводите на
първоинстанционния съд, че от страна на кредитора е положена дължимата
грижа изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост да достигне до
знанието на длъжника. Предсрочна изискуемост безспорно не е била обявена
на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение от кредитора, с оглед на което процесното вземане не е изискуемо
в предявения размер и на посоченото основание. В условията на евентуалност
счита, че изискуеми биха могли да бъдат единствено вземанията,
представляващи вноски по кредита и други акцесорни вземания, които са с
настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, а остатъкът по кредита, към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е бил надлежно обявен за
предсрочно изискуем, с оглед на което претенцията по отношение вноските с
ненастъпил падеж към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК е
неоснователна и преждевременно предявена. Позовавайки се на правилото на
чл. 422, ал. 1 ГПК твърди, че към момента на предявяване на иска А. К. не е
дължал сумата, обективирана в заявлението и исковата молба. Излага
съображения, че с изявлението от 04.12.2023г. до назначения по делото особен
представител ищецът е направил своеобразно признание, че не е изпълнил
условието за предявяване на исковата претенция по чл. 422 ГПК, а именно
2
предсрочната изискуемост да е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Пропускът за това намира
за невъзможно да бъде преодолян с последващо уведомление – в случая с
допълнителната искова молба, получена от особения представител на
ответника - длъжник по делото. От друга страна, намира уведомленията
връчени по реда на чл. 47 ГПК за негодни да удостоверят реалното
уведомяване на ответника за предсрочна изискуемост на процесния кредит. В
условията на евентуалност, дори да се приеме, че това изявление е валидно
направено (по реда на чл. 47 ГПК), следва да се приеме още, че след като
същото е достигнало до назначения по делото на страната на ответника особен
представител едва на 04.12.2023 г., то безспорно е направено много след
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В
случай, че се приеме, че остатъкът от кредита е обявен за предсрочно
изискуем именно с това изявление от 04.12.2023 г., т. е. след датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то искът по
чл. 422 ГПК би бил недопустим, тъй като ищецът разполага с правото да
предяви осъдителен иск, почиващ разбира се на друго основание,
включително и на настъпила предсрочна изискуемост, но различна от тази, на
която кредиторът се е позовал в проведеното заповедно производство. След
като в постановеното първоинстанционно решение съдът не е взел предвид
всички гореизложени обстоятелства (оплаквания), необосновани се явяват
правните изводи за това, че предсрочната изискуемост е надлежно обявена на
длъжника, респ. че предявения иск е изцяло основателен. Моли съда да
отмени обжалваното решение, а в условията на евентуалност – да отмени
решението в частта, с която е уважен иска по отношение на вземанията,
представляващи вноски по кредита и други акцесорни вземания, за които не е
настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение - 21.09.2022 г., както и за вземанията, претендирани от ищеца в
първата инстанция, като обезщетение за забава на предсрочно изискуемата
главница за периода от 29.08.2022 г. до 19.09.2022 г.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я
остави без уважение, като потвърди обжалваното решение като правилно и
законосъобразно.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за
установено следното :
Предявен е установителен иск след заповедно производство от
„Обединена Българска Банка“ АД срещу А. К. К., с който се иска да се приеме
за установено в отношенията между страните съществуването на вземания на
банката срещу длъжника по Договор за потребителски кредит № 21R-L521563
от 29.03.2021 г., за суми, представляващи главница, договорна лихва и
обезщетение за забава върху просрочени плащания по договора, обезщетение
за забава на предсрочно изискуемата главница и такси в изпълнителното
производство, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, ведно със законна
3
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
до окончателното й изплащане.
Безспорно установено по делото е, че между страните по спора е
възникнало валидно облигационно отношение въз основа на сключения
между тях Договор за потребителски кредит от 29.03.21г., по силата на който
банката е предоставила на кредитополучателя сумата 70 000 лв. със срок за
погасяване 25.03.2028 г. Съгласно т.4 на договора погасяването на кредита е
следвало да се извърши на месечни анюитетни погасителни вноски съгласно
погасителен план, с размер на всяка вноска от 980,66лв, вкл. главница и лихва,
с падеж 25-то число на месеца. Договорена е цена на кредита в размер на
възнаградителна лихва, формирана на база сбора от годишен лихвен процент
на банката и фиксирана надбавка от 4,55 %, като към датата на сключване на
договора лихвата е била 4,75% годишно. Неразделна чат от договора е
Методиката за изчисляване на РЛП, подписана от кредитополучателя. При
просрочие е уговорена и наказателна лихва в размер на 10 пункта годишно над
действащия лихвен процент. Съгласно т. 21.1.1 от договора за кредит банката
има право по своя преценка да обяви кредита за изцяло и предсрочно
изискуем при неплащане на падежа на което и да е изискуемо задължение по
договора. В т. 18.1.6 е уговорено задължение на кредитополучателя да
уведоми незабавно и писмено банката при промяна на адрес /постоянен и
настоящ/, e-mail адреса, телефонен номер за контакт и другите данни,
посочени в договора. Посочено е, че при неизпълнение на това задължение
всяка кореспонденция, изпратена от Банката до последно посочения от
Кредитополучателя адрес/имейл адрес, се счита за редовно получена в деня на
изпращането й. В счетоводните си книги банката е отчела кредита като
предсрочно изискуем на 29.08.2022 г.
Не е спорно, че кредитът е изцяло усвоен на 29.03.21г., но вноски за
погасяването му не са постъпвали от страна на кредитополучателя. Налице е
едно единствено погасяване в размер на 0,15 лв., което е остатъкът по
разплащателна сметка послужил за частично плащане по договорна лихва с
падеж 25.04.2021 г.
Поради настъпилото продължително просрочие банката е инициирала
заповедно производство, като видно от приложеното ч.гр.д. № 1031/2022 на
Районен съд – Провадия, на 20.09.2022 г. е подала чрез куриер заявление вх.
№ 5090/21.09.2022 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
за претендираните суми. Видно от писмо изх. № 1678/17.01.2023 г. от ЧСИ Д.
П. - Я и приложените към същата покани за доброволно изпълнение,
съобщенията до длъжника ведно със заповедта са му връчени по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК, поради което заповедният съд на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК е дал указания на заявителя за предявяване на установителния иск
относно вземането.
Основният спорен между страните въпрос е свързан с обявената
предсрочна изискуемост на кредита спрямо длъжника. Поради това се оспорва
4
дължимостта на вземането в цялост, а в условията на евентуалност частта на
решението, с която е уважен иска по отношение на вземанията,
представляващи вноски по кредита и други акцесорни вземания, за които не е
настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение - 21.09.2022 г., както и за вземанията, претендирани от ищеца в
първата инстанция, като обезщетение за забава на предсрочно изискуемата
главница за периода от 29.08.2022 г. до 19.09.2022 г.
С ТР 4/2013 год. от 18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС е прието, че в
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от
договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно
изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други
обстоятелства, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са налице обективните факти, обуславящи настъпването й.
Във въззивната жалба не се оспорва, че към твърдяната дата на
настъпване на предсрочната изискуемост – 29.08.2022 г. са били налице
обективните предпоставки на чл. 21 от договора. Същите са установени и
съобразно заключението на ССЕ в първоинстанционното производство. Спори
се единствено досежно надлежното уведомяване на кредитополучателя. В
тази връзка съдът съобрази следното :
Банката е предприела връчване на уведомлението за предсрочна
изискуемост чрез ЧСИ. Установено е по делото, в т.ч. и в заповедното
производство, че ответникът има регистрирани постоянен адрес в гр. П, бул.
„Кн. М Л“ 76, ет. 2 от 16.12.2003 г. и настоящ адрес в с. Н Р, община Ветрино,
област Варна от 21.05.2020 г., т.е. отпреди сключване на договора за кредит,
които не са променяни. С уведомително писмо – покана от 15.05.2022 г.,
адресирано до адреса на длъжника в гр.П, предоставено за връчване на ЧСИ
Добромир Даскалов, банката е известила длъжника, че поради нередовно
погасяване на дължимите вноски по договор за потребителски кредит от
29.03.2021 г., кредитът е обявен за предсрочно изискуем в пълен размер.
Отправена е покана длъжникът по договора да погаси доброволно
просрочените погасителни вноски в четиринадесетдневен срок от получаване
на писмото, като при плащане до тази дата предсрочната изискуемост няма да
произведе действие. Изявлението на кредитора е връчено от ЧСИ по реда на
чл. 47, ал. 1 ГПК чрез залепване на уведомление на 27.06.2022 г., а срокът по
чл. 47, ал. 5 ГПК е изтекъл на 11.07.2022 г.. По делото е налична и молба от
„ОББ" АД до ЧСИ П.-Я от 19.07.2022 г. за връчване на уведомително писмо –
покана от 18.07.2022 г. с описаното по-горе съдържание на настоящия адрес
на кредитополучателя. Връчване е осъществено отново по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК чрез залепване на уведомление от дата 29.07.2022 г., чийто срок е изтекъл
5
съответно на 12.08.2022 г.. При посещението си на адреса призовкарят е
събрал сведения от кмета на с. Н Р, че търсеното лице е напуснало населеното
място, където е работело, няма имот и роднини в селото, удостоверено в
констативен протокол от 12.08.2022 г..
При изпълнение на процедурата по връчване на уведомлението – покана
съдебните изпълнители са извършили справки за регистрирани трудови
договори на длъжника, като наличието на такива не е установено. Преди
залепване на уведомлението, са извършени три посещения на адрес, при които
не е открит длъжника, друго лице съгласно да получи съобщенията, а при
връчването по настоящ адрес са събрани данни от кмета на селото, че лицето
не живее в населеното място.
Същата процедура е извършена и при предприетото връчване на ПДИ
ведно със заповедта за изпълнение. Посетени са същите постоянен и настоящ
адреси, приложен е реда описан в чл. 47, ал. 1 ГПК.
Безспорно е, че връчването чрез ЧСИ следва да се осъществи по реда на
ГПК. В чл. 43 ЗЧСИ е налице и изрично препращане към разпоредбите на чл.
37-58 от ГПК. В чл. 47, ал. 5 от ГПК е предвидена законова фикция за
получаване на съобщението, при наличие на точно определени предпоставки
и ред. Разписаните в процесуалния закон правила за връчване, които следва да
се изпълняват от нотариус или ЧСИ, когато на него е възложено връчването на
кореспонденция, не могат да бъдат дерогирани от договора между страните.
Изпълнявайки функциите си нотариусът или ЧСИ извършва възложената му
от молителя (изпращащия съобщението) дейност, но при спазване на
законовите изисквания за удостоверяване на връчването. Съгласно даденото
разрешение в Решение № 114 от 11.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 1774/2019 г., I
т. о., ТК посочването в договора на адрес за кореспонденция от длъжника не
дерогира правилата за връчване, когато кредиторът не е бил уведомен от
длъжника за промяна на адреса, но е възложил на нотариус връчването на
кореспонденция по договора. Пак в същото решение е прието, че посочването
на два адреса в договора – постоянен и настоящ сочат, че при отсъствие на
длъжника от единия от адресите, то за прилагане на фикцията банката следва
да направи опит за уведомяване и на втория адрес. Прието е още, че дори и
длъжниците да не са изпълнили задължението си да уведомят банката за
промяна на адресите за връчване на кореспонденция, нотариусът има
задължение да издири актуалните настоящ и постоянен адрес на
кредитополучателя. Горните разрешения са приложими и при връчване чрез
ЧСИ. Гореизложеното обосновава извода, че спрямо длъжника е налице
редовно връчено уведомление, с което банката обявява кредита за предсрочно
изискуем. Така, за да се определи момента на обявената предсрочна
изискуемост следва да се съобразят изтичането на срока по чл. 47, ал. 5 ГПК,
предоставения от банката допълнителен четиринадесетдневен срок за
изпълнение и момента на неговото изтичане. Така в конкретния случай от
датата 12.08.2022 г., когато е изтекъл срокът за получаване на уведомлението
залепено на настоящия адрес на длъжника (съгласно удостовереното в
6
констативен протокол от ЧСИ, л. 27 от делото), е необходимо да се проследи
изтичането на предоставения допълнителен срок за изпълнение, което е
станало на 26.08.2022 г.. За дата на настъпилата предсрочна изискуемост
следва да се определи 29.08.2022 г., т.е. първият следващ присъствен ден.
Такова посочване е направено и в счетоводните книги на банката.
По размера на вземането:
Няма спор пред въззивната инстанция свързан със сключването на
29.03.2021 г. между страните на договор за банков кредит, по силата на който
банката е предоставила на кредитополучателя сумата 70000 лв. със срок за
погасяване 25.03.2028 г.. Не е спорно, че вноски за погасяването на кредита не
са постъпвали от страна на кредитополучателя. След усвояването на кредита
единственото погасяване е в размер на 0,15 лв., което е остатъкът по
разплащателна сметка послужил за частично плащане по договорна лихва с
падеж 25.04.2021 г.. Спорът не е пренесен и по отношение обстоятелствата
около усвояването на кредита и въведените пред първата инстанция
възражения по повод това. Установява се от допуснатата и неоспорена
експертиза, че процесният кредит е усвоен на 29.03.2021г., на която дата
сметка с IBAN BG57UBBS80021016451950 с титуляр А. К. К. е заверена със
70000,00 (седемдесет хиляди лева) лв. – референция LD2108810443 с
основание „усвояване на кредит“. След заверката на посочената банкова
сметка сумата е разпоредена от титуляра с няколко последователни
трансакции в периода 29.03.2021 г. - 31.03.2021г., след което е останала
наличност в размер на 0,15 лева.
Размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по
договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения
остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната
лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на
плащането (така т. 2 от ТР № 3/2017 г., на ОСГТК на ВКС). В случая
длъжникът не е извършвал погасявания. Установено е от събраните по делото
доказателства, че непогасената главница е в размер на търсената от ищеца
сума – 70 000 лева. С волеизявлението за обявяване на предсрочна
изискуемост кредиторът иска изпълнение веднага на основното задължение
по договора - за връщане на заетата парична сума и поставя длъжника в
забава, поради което по правилото на чл.79, ал.1 ЗЗД искането за изпълнение
може да се кумулира с искане за обезщетение за забавата. От заключението по
допуснатата счетоводна експертиза се установява, че размера на договорната
лихва, който не е променян до датата на предсрочната изискуемост и
съответства на обявения в договора и посочен в погасителния план лихвен
процент, е 4 314,97 лева. С оглед разрешенията, дадени в посоченото
решение на ВКС, същата се явява основателна за сочения период. Както се
посочи длъжникът не е извършил плащания по усвоения кредит, поради което
основателни са и претенциите за изплащане на лихва за забавата върху
вземанията, разделени за периода до обявяване предсрочната изискуемост и
от този момент до предявяване на исковата претенция (в случая заявлението
7
за издаване заповед за изпълнение). Поради това търсеното обезщетение за
забава върху просрочените плащания за периода от 25.04.2021 г. до 28.08.2022
г. е основателно, като се претендира в размер по-малък от посоченото от
вещото лице. Пак според заключението на експерта обезщетението за забава
на предсрочно изискуемата главница за периода от 29.08.2022 г. (момента на
обявена предсрочна изискуемост) до 19.09.2022 г. е в по-нисък размер от
установеното от него. Тази претенция също е основателна, доколкото се иска
само законната лихва за забава периода (ТР № 3/2017 г., на ОСГТК на ВКС).
При извършената служебна проверка за съответствие с императивните
правила на ЗПК и ЗЗП( обявени в подготвителното заседание като приложимо
право към сделка, сключена между физическото лице и търговец-доставчик),
въззивният съд не намира основание да отрече валидност на уговорките,
пораждащи тези задължения, доколкото всеки от разходите, дължими от
клиента, вкл. надбавката като договорен размер на обезщетението за забава
(ненадхвърлящо законна лихва) са изрично обявени при първоначалното
договаряне по ясен и разбираем начин като клаузи, отразяващи най-
същественото съдържание на волята на страните за насрещните им престации.
Уговорките за размера и вида на задълженията не са променяни в хода на
действието на договора и не са в пряко противоречие нито със ограничения на
свободата на договаряне при потребителско кредитиране, нито с други по-
общи нормативни забрани или изискванията за справедливост, като морален
принцип (чл. 26 ал. 1 ЗЗД).
Претендираните разходи за връчването на покани и уведомления до
длъжника, обаче, макар и подкрепени с писмени доказателства и доказани по
размер, не следва да бъдат присъждани на банката. Въззивният съд не намира
клауза в договора за банков кредит, в която да е уговорено извършване на на
такива разноски за сметка на клиента като някаква допълнителна услуга.
Възлагането им на кредитополучателя не е предвидено и в общо законово
правило. Нормата на чл. 309а ал. 1 пр. 2 ТЗ не е приложима в отношенията
между страните, тъй като урежда възлагането в тежест на неизправния
длъжник на презумтивни или доказани по размер разходи, направени от
кредитора във връзка със събиране на просрочен дълг по търговска сделка,
при която обаче е налице равнопоставеност между професионално действащи
в договарянето търговци. Не са такива отношенията между
неравнопоставените доставчик и потребител. След като е уговорил в своя
полза право на предсрочна изискуемост, кредиторът е следвало да предвиди и
средствата за неговата реализация, включително и опцията да се възползва от
услугите на външни за правоотношението лица за уведомяването на длъжника
за настъпилата предсрочна изискуемост. Затова допълнително начислените в
тежест на кредитополучателя разходи за направени плащания по повод
връчване на писмените изявления на кредитора за обявяване на предсрочна
изискуемост не са непредвидени и извънредни, а напротив – имат типичен за
този вид дейност характер и като такива следва да се включат в стойността на
основната престация. Отделно от това съдът служебно отчита и законовата
8
забрана в специалния закон - чл. 33, ал. 2 ЗПК за обезщетяване на
допълнителни вреди при забавено изпълнение и затова събирането им от
потребителя не е обосновано. На трето място, дори и извършването на
конкретно претендираните разходи от 108 лв., представляващи заплатени
такси за услуга по връчване от съдебен изпълнител да може да се
квалифицира като понасяне на преки загуби от неизпълнение на договорното
задължение, то пак не би могла да се ангажира отговорност за компенсация по
общия ред на чл. 79, ал. 3 ЗЗД, тъй като този вариант за защита би изключил
претенцията за реално изпълнение с обезщетение за забава, която ищецът е
предявил. Ето защо претенцията на кредитора в тази й част е неоснователна и
като такава следва да бъде отхвърлена.
Поради уважаване на главното искане, то основателно се явява и
акцесорното искане с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на
лихва за забава върху исковата сума за главница. Същата следва да бъде
опредЕ. от датата на подаването на заявлението в съда, в случая – 20.09.2022
г., до окончателното погасяване на задължението.
С оглед изложеното исковата претенция по чл. 422 ГПК във вр. чл. 415,
ал. 1 т. 2 ГПК се явява основателна и доказана по размер. Поради съвпадение
правните изводи на двете съдебни инстанции решението на първата такава
следва да се потвърди.
По разноските:
При този изход на спора не подлежат на преразглеждане произнасянето
по разноските направени пред първата инстанция, съответно в заповедното
производство. В полза на банката следва да бъдат присъдени сторените
разноски, според представения списък по чл. 80 ГПК (л. 37 гръб) или сумата в
размер на 2150 лв. (2000 лв. депозит за особен представител и 150 лв.
юрисконсултско възнаграждение). Дължимата държавна такса следва да се
понесе от въззивника, с оглед изхода от спора, същата се определя в размер на
1636,30 лева, на основание чл. 77 ГПК.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл. 272 ГПК,
съдебният състав на Варненски апелативен съд
РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 69/14.02.2024 г. на Окръжен съд - Варна,
постановено по търг.дело № 109/2023 г. в частта, в която е признато за
установено в отношенията между страните, че А. К. дължи на „Обединена
Българска Банка" АД на основание Договор за потребителски кредит № 21R-
L521563/29.03.2021 г., следните суми:
70 000 лв., представляващи главница по договора за банков кредит от
29.03.2021 г.;
9
4 314,97 лв. – договорна лихва за периода от 25.04.2022 г. до 28.08.2022
г. вкл.;
1 208,16 лв. – обезщетение за забава върху просрочените плащания за
периода от 25.04.2021 г. до 28.08.2022 г. вкл.;
427,78 лв. – обезщетение за забава на предсрочно изискуемата главница
за периода от 29.08.2022 г. до 19.09.2022 г. вкл.;
законна лихва върху главницата считано от 20.09.2022 г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК
646/14.10.2022 г. по ч.гр.д. № 1031/2022 по описа на PC – Провадия.
ОТМЕНЯ решението в частта, в която е признато за установено в
отношенията между страните, че А. К. дължи на „Обединена Българска Банка"
АД на основание Договор за потребителски кредит № 21R-L521563/29.03.2021
г. сумата от 108лв, представляваща такси по ТТЗЧСИ, като вместо него
П О С Т А Н О В Я В А :
ОТХВЪРЛЯ иска на „Обединена Българска Банка“, АД за признаване за
установено, че А. К. й дължи на основание Договор за потребителски кредит
№ 21R-L521563/29.03.2021 г. сумата от 108лв, представляваща заплатени от
нея такси по ТТЗЧСИ, като неоснователен.
ОСЪЖДА А. К. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П, бул. „Кн.
М Л“ 76, ет. 2 от 16.12.2003 г. и настоящ адрес: с. Н Р, община Ветрино, област
Варна, да заплати на „Обединена Българска Банка" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Витоша” № 89Б, сумата 2150
лв. (две хиляди сто и петдесет лева), представляваща сторени съдебно-
деловодни разноски в производството пред Апелативен съд – Варна, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА А. К. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П, бул. „Кн.
М Л“ 76, ет. 2 от 16.12.2003 г. и настоящ адрес: с. Н Р, община Ветрино, област
Варна, да заплати на Апелативен съд – Варна сумата от 1636,30 лв. (хиляда
шестстотин тридесет и шест лева и тридесет стотинки) дължима държавна
такса за производството пред въззивния съд, на основание чл. 77 ГПК.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му на страните по реда на чл.280 ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10