Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Плевен 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски
Окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, в открито заседание на единадесети
февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: Т. БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря А. Д. като разгледа
докладваното от съдията Димитрова в.гр.д. № 880 по описа за 2020 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
С
решение №793
от 06.07.2020 г. по гр.д. №673/2020 г. Плевенски Районен съд е:
ОТХВЪРЛИЛ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявения от И.Е.К., с ЕГН: **********,*** против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“
ЕАД – гр. София, с ЕИК: *** иск с правно
основание чл.439 от ГПК с петитум да бъде признато за установено, че ищецът не
дължи на ответника плащане на сумите: 1 840.82 лв. – главница по договор
за кредит, 575.65 лв. – възнаградителна лихва за периода от 28.03.2008 г. до
30.12.2009 г., 704.30 лв. – лихва за
забава за периода 30.04.2008 г. до 24.06.2011 г., законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението –12.07.2011 г. до
окончателното ѝ изплащане, поради погасяването по давност на задължението
за плащане на тези суми, за които е издаден изпълнителен лист от 20.09.2011 г.
по ч.гр.д.№ 4560/2011 г. по описа на Плевенски Районен съд.
С
влязло в сила на 30.10.2020 г. решение
№260886 от 08.10.2020 г. по гр.д. №673/2020 г. Плевенски Районен съд е оставил
без уважение молбата по чл.250 от ГПК, подадена от И.Е.К., с
ЕГН: **********,***, с искане за допълване на решение
№793
от 06.07.2020 г. по гр.д. №673/2020 г.
по описа на Плевенски Районен съд.
Недоволен
от решение №793
от 06.07.2020 г. по гр.д. №673/2020 г.
по описа на Плевенски Районен съд е останал И.Е.К.
и е подал въззивна жалба срещу него, в която моли то да бъде отменено като
неправилно и вместо него да се постанови решение, с което да бъде уважен иска
по отношение на сумите – предмет на обжалваното решение.
Въззивникът
претендира направените разноски.
Препис
от въззивната жалба е връчен на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД
на 04.08.2020 г. и на 18.08.2020 г. по пощата е
подаден отговор, в който се моли да бъде потвърдено обжалваното решение.
Въззиваемото
дружество претендира разноските, съгласно списък по чл.80 от ГПК.
С
определение №260362 от 12.11.2020 г. Плевенски Окръжен съд е приел въззивната
жалба за допустима и редовна и е насрочил делото в о.с.з.
На
08.02.2021 г. по делото е постъпила молба от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС
БГ“ ЕАД, в която се поддържа отговора на въззивната жалба и искането за
присъждане на разноски.
В
о.с.з. на 11.02.2021 г. не са се явили представители и на двете страни.
Съдът, като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Видно от изп.
лист от 20.09.2011 г. по ч.гр.д.№ 4560/2011 г. по описа на Плевенски
Районен съд, И.Е.К. е осъден да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС“ ЕАД следните суми: 1 840.82 лв. – главница по договор за
кредит, 575.65 лв. –възнаградителна лихва за периода от 28.03.2008 г. до
30.12.2009 г., 704.30 лв. – лихва
за забава за периода 30.04.2008 г. до 24.06.2011 г., законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението – 12.07.2011 г. до
окончателното ѝ изплащане, както и разноски: 62.42 лв. за държавна такса
и 100 лв. за адвокатски хонорар.
В изп. лист не е конкретизиран
договора за кредит. Не е представена заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№ 4560/2011 г. по описа на
Плевенски Районен съд, в която евентуално е посочен договора за кредит. Между
страните обаче не е спорно, че се касае за договор за покупка на стоки и услуги
№CREX-01683453 от 17.12.2007 г., сключен между И.Е.К. и „ДЖЕТ ФАЙНЕНС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“АД /със сегашно наименование „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД/.
Въз основа на горепосочения изп.
лист от 20.09.2011 г., с молба от 27.08.2012
г. „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД е поискало от ЧСИ Т. К. да
образува изп.дело срещу И.Е.К., като на ЧСИ са възложени всички правомощия по
чл.18 от ЗЧСИ.
С покана за доброволно изпълнение от
12.09.2012 г., връчена на 09.12.2013 г., И.Е.К. е
уведомен, че задължението му по изп.д. №*** възлиза на общо 4 228.86 лв. и включва: 1 592.37 лв. неолихвяема
сума, 1 840.82 лв. главница, 222.70 лв. лихви, 192 лв. разноски по изп.д.,
380.97 лв. такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. С поканата длъжникът е уведомен още, че за
10.01.2014 г. е насрочен опис на движими вещи в дома му.
Видно от договор от 15.05.2015 г., „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД е прехвърлило на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД вземания,
определени в Приложение №1 към договора, в т.ч. и вземане от И.Е.К.,
произтичащо от договор № CREX-01683453.
Съгласно пълномощно /на стр.40 от
делото/,
„БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД е упълномощило „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“
ЕАД да уведоми, съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, длъжниците за извършеното
прехвърляне на вземанията. Изпратеното на 06.07.2015 г. уведомление до И.Е.К.
не е получено от него, защото не е открит на адреса. Последният обаче не
възразява срещу действието на договора за цесия и е насочил иска си срещу него
като кредитор.
Видно от постановление
от 20.09.2018 г., производството по изп.д. № *** по
описа на ЧСИ Т. К. е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Въз основа на горепосочения изп.
лист от 20.09.2011 г., с молба от 20.09.2018
г. „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД е поискало от ЧСИ Т. К. да
образува ново изп.дело срещу И.Е.К., като на ЧСИ са възложени всички правомощия
по чл.18 от ЗЧСИ. Направено е и искане за насрочване на опис, оценка и публична
продан на движимите вещи в дома на длъжника.
С покана за доброволно изпълнение от
18.10.2018 г., връчена на 08.01.2020 г., И.Е.К. е
уведомен, че задължението му по изп.д. №20188150402487 възлиза на общо 7 174.70 лв. и включва:
3 843.04 лв. неолихвяема сума, 1 840.82 лв. главница, 640.50 лв.
лихви, 54.80 лв. разноски по изп.д., 645.54 лв. такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, 150
лв. др. суми /в т.ч. ДТ, адв. възнаграждение, възнаграждение за ВЛ, пазач и
пр./. С поканата длъжникът е уведомен още, че за 18.11.2018 г. е насрочен
опис на движими вещи в дома му.
Със запорно съобщение от 10.10.2019
г., връчено на 25.10.2019 г., е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на И.Е.К., дължимо от „НЮ ПРОДЖЕКТ“ ООД до размера на вземането,
което възлиза на общо 7 398.77 лв.
и включва: 3 843.04 лв. неолихвяема сума, 1 840.82 лв. главница,
823.05 лв. лихви, 228.80 лв. разноски по изп.д., 663.06 лв. такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ.
И.Е.К. иска на основание чл.439 от ГПК да бъде установено, че не дължи на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД
посочената в запорното съобщение от 10.10.2019 г. обща сума от 7 398.77
лв.
При така установената фактическа
обстановка, Плевенски Районен съд правилно е приел, че предмет на иска са
вземанията по изп. лист от 20.09.2011 г., ведно с изтеклите лихви. Претенцията
е отхвърлена относно следните суми: 1 840.82 лв. – главница по договор за
кредит, 575.65 лв. – възнаградителна лихва за периода от 28.03.2008 г. до
30.12.2009 г., 704.30 лв. – лихва за
забава за периода 30.04.2008 г. до 24.06.2011 г., законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението – 12.07.2011 г. до окончателното
ѝ изплащане.
За да мотивира решението си,
Плевенски Районен съд е приел, че вземането на ответника е установено с
процесния изпълнителен лист, като съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, от издаването
му на 20.09.2011 г. е започнала да тече 5-годишна погасителна давност. Тя е
била прекъсната на 27.08.2012 г., когато е поискано образуване на изп. дело и
са възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ и е спряла да тече, съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г.
Плевенски Районен съд е приел, че
след 12.09.2012 г., когато е изпратена призовка за доброволно
изпълнение, с която длъжникът е уведомен, че е насрочен опис на движими вещи в
дома му, в продължение на 2 години не са предприемани други изпълнителни
действия, поради което и на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изп.д. № *** по
описа на ЧСИ Т. К. е било прекратено по силата на закона на 12.09.2014 г.
поради настъпилата перемпция.
Според обжалваното решение, при
осъществен състав по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК към дата, предхождаща
26.06.2015 г. /когато е постановено ТР №2 на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК/,
новата 5-годишна погасителна давност за процесното вземане е започнала да тече
от датата на изтичане на горния релевантен 2-годишен срок, т.е. от 12.09.2014
г. и е прекъсната преди 12.09.2019 г. – на 20.09.2018 г.,
когато е било поискано образуване на изп.д. 2018815040248 и са възложени
правомощията по чл.18 от ЗЧСИ.
Плевенски
Окръжен съд намира за правилни изводите в обжалваното решение, защото:
С ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК за изгубило сила е обявено Постановление
№3/1980 г. на ПВС,
съгласно което погасителната давност не тече не само докато трае съдебният
процес относно вземането /както изрично предвижда чл.115, ал.1, б. “ж“ от ЗЗД/,
но и докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на
вземането.
Целта на тълкуването на правната
норма е да се открие точния и смисъл, което е възможно единствено в контекста
на конкретна социално-икономическа обстановка. Когато тази обстановка се
промени съществено и трайно, или правната норма се изменя/отменя, или се налага
нейното последващо тълкуване. Именно такова тълкуване е извършено с ТР № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, като в допълнение в т.10 е прието, че когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. По аргумент за обратното – при действието на Постановление №3/1980 г. на
ПВС при прекратяване на изпълнително производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от
това прекратяване нататък. Мотиви защо е така са изложени в ТР в следния
смисъл:
Преди 1991 г. органите по
принудително изпълнение са били длъжни служебно да провеждат принудителното
изпълнение до удовлетворяване вземанията на социалистическата държава и на
социалистическите организации като кредитори, поради което с предприемането на
действия за принудително изпълнение погасителната давност се прекъсва по арг.
от чл.116, б.“в“ от ЗЗД и спира да тече докато трае изпълнителния процес
относно принудителното осъществяване на вземането, съгласно Постановление №
3/18.11.1980 г. на ПВС. Служебното начало в изпълнителния процес не е било
пречка взискателят да поиска извършването на изпълнителни действия /без да е
необходимо те непременно да са годни да прекъснат давността/, като единствената
санкция, ако бездейства в т.см. в продължение на повече от 2 години, е била
прекратяване на изпълнителното производство.
При действието на Конституцията от 1991 г.
отпада задължението на органите по
принудително изпълнение да провеждат принудителното изпълнение и единствената двигателна
сила за неговото развитието става волята на
кредитора със съдебно потвърдено вземане. При това положение вече не е
оправдано давността да спира да тече по време на изп. процес и затова Постановление
№ 3/18.11.1980 г. на ПВС губи
силата си.
Кредиторът трябва да поддържа
висящността на изпълнителния процес като иска да бъде приложен определен
изпълнителен способ; като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ; като
иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи.
По време на изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ, като от всяко прекъсване започва да тече нова давност. Това
означава, че изпълнителни са само онези действия, които са годни да прекъснат
давността като: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. За да може да се предприемат
така изброените действия, е необходимо преди това или взискателят сам да
поискал прилагането на конкретен изпълнителен способ, или ЧСИ да е избрал такъв
способ по силата на възлагането на чл.18 от ЗЧСИ. Не са изпълнителни действия /защото
не прекъсват давността/: образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Ако взискателят или оправомощеният
от него ЧСИ бездейства, това ще има правно значение както за развитието на изп.
процес /който ще бъде прекратен/, така и за давността /която ще изтече и ще
погаси вземането/.
В практиката съществува спор от кой
момент поражда действие отмяната на Постановление № 3/18.11.1980 г. на ПВС,
извършена с т.10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК и прилага ли се последното за вземания по
изп. дело образувано преди постановяването му. За отговор на този въпрос е
образувано тълк.дело №3/2020 г. на ОСГТК на ВКС.
Съобразявайки
гореизложената теоретико-практическа обосновка, следва да бъде решен настоящия
правен спор, при който релевантната давност е започнала да тече при действието
на Постановление
№ 3/18.11.1980 г. на ПВС – не
от началото, а от края на 2-годишния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и не е
изтекла към 26.06.2015 г.
Според настоящия съдебен състав на
Плевенски Окръжен съд, докато е било в сила Постановление № 3/18.11.1980 г. на
ПВС, правните субекти са съобразявали поведението си с него, като са приемали
съответните последици от действията или бездействията си. Казано иначе –
отпадането на силата на Постановлението няма обратно действие. Тази теза е
използвана и от Плевенски Районен съд като ключова за разрешаване на спора.
По делото
няма данни колко от давностните срокове по отношение на вземанията за главница,
за възнаградителна лихва и за лихва за забава, произтичащи от процесния договор
за кредит, са изтекли до подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 4560/2011 г. по описа на Плевенски Районен съд и докога са
продължили да текат след влизането в сила на тази заповед и издаването на изп.
лист от 20.09.2011 г. Между страните не е спорно, че след 20.09.2011 г. давността
по отношение на процесните вземания е прекъсната преди да изтече. Спорно е как
и кога е станало това, респ. от кога е започнала да тече новата давност.
Според
ищеца, първоначално давността е прекъсната със съдържащото се в молбата от
27.08.2012 г. за образуване на изп. дело въз основа на изп. лист от 20.09.2011
г. възлагане от взискателя на ЧСИ на правомощията по чл.18, ал.1 от ЗЧСИ, в
т.ч. и да определи начина на изпълнение. Плевенски Районен съд също е приел, че това е
първото действие за принудително изпълнение, прекъсващо давността.
Според
Плевенски Окръжен съд, доколкото към 27.08.2012 г. е имало сила ППВС №
3/18.11.1980 г., от този момент давността не само е прекъсната, но и е спряла
да тече по време на изпълнителния процес. При това положение дали има
последващи изпълнителни действия е от значение за приложението на чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК, но не и за погасителната давност. След като тя е спряла да тече
докато трае изпълнителния процес, няма как да бъде прекъсвана от последващите
изпълнителни действия и няма значение дали те принципно са годни да прекъснат
давността. Ето защо е без значение обсъждането на изпращането на призовка за
доброволно изпълнение и на насрочването на опис като изпълнителни действия,
прекъсващи давността.
За да не
настъпи ефекта на прекратяването в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, е
необходимо взискателят да поиска, респ. оправомощеният от него ЧСИ да
предприеме извършването на изпълнителни действия. Според въззивната инстанция,
насрочването на опис с поканата за доброволно изпълнение дефакто съставлява
последващо възлагането по чл.18, ал.1 от ЗЧСИ конкретизиране на избрания от
ЧСИ начин на изпълнение – върху движими вещи и индиция за предприемане
на това изпълнение, доколкото описа на движимите вещи е необходим за
тяхната оценка и така косвено подготвя проданта им. До този момент нито за
взискателя, нито за длъжника е бил ясен избрания от ЧСИ изпълнителен способ.
Казано иначе – възлагането по чл.18, ал.1 от ЗЧСИ е намерило своята конкретна
реализация.
По делото
има данни, че след като е избрал изпълнителен способ и е предприел подготовка
за осъществяването му, ЧСИ не е извършил опис, оценка и продан на движимите
вещи в дома на длъжника; не е повторил тези действия и не е преминал към друг
изпълнителен способ. Единственото, което ЧСИ Т. К. е правила след 12.09.2012
г., е да иска справки от ТД на НАП относно банкови сметки, МПС и недвижими
имоти на длъжника. Проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др. обаче не са
изпълнителни действия.
Правилно
Плевенски Районен съд е приел, че изп.дело
№ *** е прекратено по силата на закона на 12.09.2014 г., като е без
значение кога ЧСИ е констатирал това и е издал прекратително постановление. От
края на 2-годишния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е започнала да тече нова
5-годишна погасителна давност, а не както погрешно смята ищецът – от началото на този 2-годишен срок /което начало според него е на
27.08.2012 г./
Правилно
Плевенски Районен съд е приел, че ако е налице осъществен състав по чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК към дата, предхождаща 26.06.2015 г., новата погасителна давност
за вземането започва да тече от датата на изтичане на горния 2-годишен срок,
като при съдебно установено вземане срокът ѝ е всякога 5 години. Така е,
защото давността не само е била прекъсната на 12.09.2012 г., а и защото не е
текла по време на изпълнителния процес, т.е. до 12.09.2014 г., когато той е
прекратен по силата на закона. От 12.09.2014 г. до 20.09.2018 г., когато е
образувано второто изп. дело и взискателят е посочил конкретен изпълнителен
способ, са изминали по-малко от 5 години и давността е прекъсната. Разликата в
сравнение с първото изп. дело е, че при образуване на второто изп. дело ППВС №
3/18.11.1980 г. вече е загубило силата си, което означава, че с предприемането
на всяко действие за принудително изпълнение давността ще се прекъсва, без тя
да спира да тече по време на изпълнителния процес.
В
заключение – обжалваното решение, с което е прието, че процесните вземания не
са погасени по давност и е отхвърлен отрицателния установителен иск по чл.439
от ГПК, следва да бъде потвърдено като правилно.
При този изход на спора по същество И.Е.К. следва да плати на „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД направените във въззивното производство деловодни
разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя на основание
чл.78, ал.8 от ГПК в размер на 100 лв. с оглед размера на защитимия материален интерес и
провеждането на едно о.с.з.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО решение №793 от
06.07.2020 г. по гр.д. №673/2020 г. по описа на Плевенски Районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.2 във вр. с ал.8 от ГПК И.Е.К., с ЕГН: **********,*** да заплати в полза на „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД – гр. София, с ЕИК: ***,
направените във въззивното производство разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: