№ 127
гр. Варна, 14.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500071 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба от ЕТ „Орион – Весела Николова“ – в
несъстоятелност, ЕИК: *********, представляван от постоянния синдик Ив.
В. К., срещу определение № 1679/13.12.2021 г. по т. д. № 752/2021 г. на
Окръжен съд Варна, с което е прекратено производството по т. д. 752/2021 г.
по описа на Окръжен съд Варна. По съображения за неправилност на
определението, частният жалбоподател моли за неговата отмяна и
постановяване на друго, с което делото да бъде върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствните действия.
Жалбоподателят счита за неправилен извода на първоинстанционния съд за
липса на защитим интерес. Излага, че съдът е смесил понятията за посесорна
и петиторна защита, което е довело до неправилен извод за предмета на
исковото производство. Изтъква, че установяването на подправка на
документ не следва да бъде по реда на отстраняване на очевидна фактическа
грешка. Смята, че съдът не е съобразил, че насрещното задължение за
събиране на парични вземания, срещу които да бъде върнато владението над
недвижимите имоти, същите вземания или имоти следва да бъдат приети за
част от масата на несъстоятелността.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК отговор на частната жалба не е подаден от
1
Р.Д.Я..
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е
подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:
С разпореждане № 4283/09.07.2019 г. по гр. д. № 2840/2015 г. на ВОС е
разпоредено да бъде издаден обратен изпълнителен лист в полза на Р.Д.Я.
против В.Б.Н. да върне сумата 105 444.50 лв. ведно със законната лихва върху
тази сума от 29.01.2014 г. до окончателното изплащане на задължението;
сумата от 8 532.75 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от
29.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; да върне
собствеността върху имот с идентификатор 10135.1502.152.3.2 срещу
насрещно задължение за връщане на сумата от 36 500 лв.; и собствеността
върху имоти с идентификатори срещу насрещно задължение за връщане на
сумата от 135 800 лв., на основание чл. 245, ал. 3 от ГПК.
С разпореждане № 6297/09.10.2019 г. по гр. д. № 2840/2015 г. на ВОС на
осн. чл. 247, ал. 1 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка
на Разпореждане № 4283/09.07.2019 г. по делото, като е добавен диспозитив, с
който е оставено без уважение искането на молителя за издаване на обратен
изпълнителен лист в частта за сумата от 2 034.10 лв., ведно със законната
лихва върху тази сума от 29.01.2014 г. до окончателното изплащане на
задължението.
По частна жалба на молителя Р.Д.Я. е постановено Определение №
737/26.11.2019 г. по в. ч. гр. д. № 563/2019 г. на Апелативен съд Варна. С
посоченото определение е отменено разпореждане № 4283/09.07.2019 г. по гр.
д. № 2840/2015 г. на ВОС, с което е разпоредено да се издаде обратен
изпълнителен лист за връщане на собствеността на имот с идентификатор
10135.1502.3.2, в частта, с която е постановено условие за изпълнение на
насрещно задължение в размер на 36 500 лв. и на имот с идентификатор
№ 10135.2564.1529.2, в частта, с която е постановено условие за изпълнение
на насрещно задължение в размер на 135 800 лв. Отменено е и разпореждане
№ 6297/09.10.2019 г. по гр. д. № 2840/2015 г. на ВОС, като е разпоредено да
се издаде обратен изпълнителен лист в полза на молителя против длъжника
да върне сумата от 2 034.10 лв. ведно със законната лихва от 29.05.2019 г. до
2
окончателното изплащане на задължението.
По частна жалба на длъжника, действащ със съгласието на синдика К., е
постановено Определение № 353/03.07.2020 г. по в. ч. гр. д. № 216/2020 г., с
което е отменено разпореждане № 4283/09.07.2019 г. по гр. д. № 2840/2015 г.
на ВОС, в частта, с която е разпоредено издаване на обратен изпълнителен
лист в полза на молителя Р.Д.Я. против В.Б.Н. да върне сумата 8 532.75 лв.,
ведно със законната лихва от 29.05.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението и потвърждава разпореждане № 4283/09.07.2019 г. в останалата
част, както и разпореждане № 6297/09.10.2019 г., допълнено с разпореждане
№ 7615/09.12.2019 г. по гр. д. № 2840/2015 г. по описа на ВОС.
Атакуваният изпълнителен лист № 495/09.12.2019 г. е издаден въз
основа на констатацията, че Разпореждане № 7615/09.12.2019 г.,
Разпореждане № 4283/09.07.2019 г., Разпореждане № 6297/09.10.2019 г. по гр.
д. № 2840/2015 г. по описа на ВОС, Определение № 618/02.10.2019 г. по в. гр.
д. № 465/2019 г. и Определение № 737/26.11.2019 г. по в. гр. д. № 563/2019 г.
по описа на Апелативен съд Варна подлежат на изпълнение.
Синдикът се явява назначен от съда орган в производството по
несъстоятелността, който изпълнява възложените му от закона функции, като
действа както в интерес на длъжника, така и в интерес на кредиторите.
Синдикът действа от името на длъжника и упражнява неговите материални
права по управление на имуществото на дружеството, както и правото на
процесуално представителство по делата от или срещу предприятието му –
чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ, като при предвидените от закона условия му е
възложено да прави искания за прекратяване, разваляне или унищожаване на
договори, по които страна е длъжникът – чл. 658, ал. 1, т. 6 ТЗ. (така
Определение № 44/11.01.2013 г. по ч. т. д. № 833/2012 г., I т. о. на ВКС).
Споделяйки извода на първоинстанционния съд за липса на активна
процесуална легитимация на синдика да предявява иска за установяване на
обстоятелството, че изпълнителният лист е подправен, настоящият състав
намира за необходимо да добави следното:
С влизането в сила на решение № 28/13.03.2018 год по в.гр.д. №
434/2016 год на Апелативен съд Варна, с което е отменено решение №
258/26.02.2016 г. по гр.д.№ 2840/15 г. на Окръжен съд – Варна, и исковете на
В.Б.Н. срещу Р.Д.Я. са отхвърлени, поради което и на осн. чл. 245 ал.3 от
3
ГПК са отпаднали с обратна сила правата, получени от нея върху сумите и
имотите по изп. д. № 154/2013 год на ЧСИ с рег.№ 719 с район на действие
ОС Варна. По тази причина тези имущества, придобити в резултат от
незаконосъобразно проведено принудително изпълнение, не се намират в
патримониума на длъжницата, респ. в масата на несъстоятелността на
ЕТ„Орион – Весела Николова“ – в несъстоятелност. Синдикът не е
легитимиран нито в качеството му на орган на несъстоятелността, нито от
името на несъстоятелния длъжник да предявява искове относно тези
имущества
Предаването на владението е последица от влязлото в сила съдебно
решение и не води до разместване на имуществени права включени в масата
на несъстоятелността, а до изменение на едно фактическо състояние –
упражняване на фактическа власт над недвижимите имоти от страна на
владелеца длъжник. Липсва правен интерес от воденето на иска, защото дори
ако той бъде уважен, това няма да рефлектира в правната сфера на длъжника,
нито ще има за последица връщане на имотите в масата на несъстоятелността.
Неоснователно е оплакването за дължимост на сумите от 36 500 лв. и
135 800 лв. като насрещни задължения за предаване на собствеността на имот
с идентификатор 10135.1502.3.2 и на имот с идентификатор
№ 10135.2564.1529.2, като обстоятелство рефлектиращо върху обема на
масата на несъстоятелността. Напротив: недължимостта на тези суми е
установена с влязлото в сила решение № 28/13.03.2018 г. по в. гр. д. №
434/2016 г. на Апелативен съд Варна и затова с Определение №
737/26.11.2019 г. (влязло в сила на същата дата) по в. ч. гр. д. № 563/2019 г. по
описа на Апелативен съд Варна възстановяването им като условие за връщане
на собствеността на недвижимите имоти, е изключено от обхвата на обратния
изпълнителен лист.
Правилен е и извода на Окръжен съд Варна, че сочената като подправка
на обратния изпълнителен лист замяна на израза „връщане на имоти“ с
„предаване на владение“ следва да бъде разгледан и решен по реда на
тълкуване, съответно отстраняване на ОФГ на основанието, въз основа на
което е издаден процесния изпълнителен лист. Цитираните изрази имат
синонимно значение и не оставят място за съмнение относно смисъла, вложен
в тях.
4
Следва да бъде отбелязано още, че искът се явява недопустим и като
предявен против акт извън предметния обхват на чл. 124, ал. 4 вр. 433, ал. 1, т.
4 ГПК. Законодателят е признал правен интерес на длъжника по
изпълнително производство да иска установяване със сила на пресъдено нещо
обстоятелството за подправяне на акта, въз основа на който е издаден
изпълнителния лист, а не подправянето на самия изпълнителен лист.
По изложените мотиви обжалваното определение се явява правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1679/13.12.2021 г. по т. д. № 752/2021 г.
на Окръжен съд Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС при
наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, в едноседмичен
срок от получаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5