Решение по дело №2884/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 278
Дата: 2 март 2022 г.
Съдия: Диана Георгиева Ганева
Дело: 20217040702884
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 декември 2021 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 278                                      от 02.03.2022г.,                                   град Бургас

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                                      

Административен съд – Бургас, петнадесети състав, на трети февруари

две хиляди двадесет и втора година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Лилия Александрова

 Членове: 1. Диана Ганева

                  2.Галя Русева

 

при секретаря К. Л.  и прокурор Дарин Христов като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно административен характер дело номер  2884 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас, против решение №802/15.11.2021г., постановено по НАХД 3872/2021г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е отменено наказателно постановление №02-0003532/10.08.2021г. на директора на Дирекция “Инспекция по труда”- гр.Бургас, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ, на „Бургас Воркс БГ“ ЕООД, за нарушение на чл.7 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, е наложена имуществена санкция в размер 1500 лв. Иска се от съда да отмени оспорваното решение като незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуални правила и на материалния закон, както и поради неговата необоснованост. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН– неправилно решение поради съществено нарушение на материалния закон и  съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства.

В съдебно заседание касаторът – Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Н.,  която поддържа жалбата и доводите, изложени в нея. Пледира за отмяна решението на РС-Бургас и потвърждаване  на наказателното постановление, както и за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът по касация – „Бургас Воркс БГ“ ЕООД, редовно уведомен, не изпраща представител.  

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата  е основателна.  Съображенията за това са следните:

            С обжалваното решение РС-Бургас е отменил наказателно постановление №02-0003532/10.08.2021г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас, с което на което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ, на „Бургас Воркс БГ“ ЕООД, за нарушение на чл.7 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, е наложена имуществена санкция в размер 1500 лв.

Районният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

При извършена на 18.05.2021г. проверка на място в офиса на „Бургас Воркс БГ“ ЕООД и по документи контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“  констатирали, че дружеството, в качеството на работодател, е допуснал командироване с цел полагане на труд в Кралство Белгия на лицето С. Х. А., с ЕГН **********, без да е сключил допълнително споразумение с работника по чл.2, ал.1 от НУРКИРСРПУ.

На 06.07.2021г. бил съставен АУАН във връзка с установено нарушение на чл.7 от НУРКИРСРПУ. АУАН е връчен на управителя на дружеството, който е депозирал възражения. На 10.08.2021г. въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка, наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер 1500 лв. за нарушение на чл.7 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.

 С обжалваното решение Районен съд – Бургас е отменил обжалваното наказателно постановление. За да постанови крайния си акт, съдът е приел, че е нарушено правото на защита на дружеството, тъй като никъде в обжалваното наказателно постановление не е цитирана разпоредбата на чл.121а, ал.1, т.1 от КТ. Въззивният съд е приел, че АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл.42,т.4 и чл.57, ал.1,т.5 от ЗАНН, като в наказателното постановление като дата на нарушението е посочено 23.03.2021г., но по делото липсва заповед за командироване на тази дата, като освен това не е ясно дали е налице хипотезата на чл.121а, ал.1,т.1 или ал.2 от КТ.

Съгласно чл.7 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, не се допуска командироване или изпращане на работник или служител, когато не е сключено споразумение по чл. 2, ал. 1 или трудов договор по чл. 3, ал. 1.

Съгласно чл.2, ал.1 от Наредбата, при командироване на работници или служители в случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ и по чл. 107т, ал. 4 от КТ работодателят и работникът или служителят уговарят с допълнително писмено споразумение изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на командироването, като в ал.2 е предвидено какво следва да е съдържанието на това споразумение.

По силата на чл.414, ал.1 от КТ, работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лева.

От събраните в хода на съдебното производство доказателства се установява, че между дружеството „Бургас Воркс БГ“ ЕООД - работодател и С. Х. А., с ЕГН ********** - работник е налице сключен трудов договор на 22.03.2021г. Трудовият договор е сключен за длъжността машинен оператор, пералня/перачница с месторабота гр.Бургас.

От представените в хода на административнонаказателното производство писмени обяснения на управителя на дружеството, се установява, че работниците работят в Белгия, което обстоятелство не е спорно по делото. Спора по делото е дали в случая е налице хипотезата на чл.121а, ал.1 или ал.2 от КТ, а именно дали е налице командироване на работниците, съгласно ал.1, както приема наказващият орган или изпращане на работници съгласно ал.2, както твърди ответника по касацията.

От представените по делото доказателства се установява, че в случая не намира приложение нормата на чл.121а, ал.2 от КТ, тъй като тя касае осигуряване на временна работа, каквато в случая не е налице. В този смисъл, видно от представеното по делото Удостоверение за подадено уведомление „Лимоза“ (Документ L1), което представлява предварително уведомление за работник/служител, подадено в Белгия, това уведомление е подадено на 18.03.2021г. за работника Севджихан Халил, като изрично е посочено, че не касае временна заетост.

След като не се касае за временна заетост, съдът намира, че е налице хипотезата на чл.121а, ал.1, т.1 от КТ, тъй като български работодател – „Бургас Воркс БГ“ ЕООД, командирова работник – С.Х., на територията на друга държава членка на ЕС – Белгия, за своя сметка и под свое ръководство, въз основа на сключен договор с ползвателя на услугата – „Стендинг Уърк Клийн“. За така извършеното командироване не е представена заповед или друг надлежен акт издаден от работодателя и не се установява такива да са били издадени, но от тяхната липса работодателя не може да черпи благоприятни правни последици. В този смисъл, неоснователни са мотивите на РС-Бургас, че не е установена датата на извършване на нарушението. Видно от АУАН и НП, в тях изрично е посочено, че към 23.03.2021г. работодателя е допуснал командироването на работника за полагане на труд в Белгия, като от представения трудов договор се установява, че това е датата на която е следвало работника да постъпи на работа. Съответно от декларацията на управителя на дружеството се установява,  че работниците са постъпвали на работа в Белгия, тоест правилно е прието, че към 23.03.2021г., е било извършено административното нарушение, за което е санкционирано дружеството. Съдът намира за нужно да отбележи, че процесното нарушение, се извършва чрез бездействие и е допустимо да се посочи само момента, до който е следвало да се извърши изискваното от закона действие, както в случая е сторено. Дружеството, като не е сключило споразумение по чл.2, ал.1 от Наредбата е извършил вмененото му нарушение на чл.7 от Наредбата и правилно е бил санкциониран на основание чл.414, ал.1 от КТ, като му е наложена имуществена санкция, в предвидения от законодателя минимален размер.

Налице е описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, правилно е посочена правната квалификация, поради което настоящият съдебен състав не споделя мотивите  въззивната инстанция в обратната насока.

          Като е стигнал до изводи, различни от изложените, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление.

При този изход на делото и на основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН, в полза на касатора следва да се присъдят направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение №802/15.11.2021г., постановено по НАХД №3872/ 2021г. по описа на Районен съд - Бургас и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №02-0003532/10.08.2021г., издадено от директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Бургас.

ОСЪЖДА „Бургас Воркс БГ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Сердика“ №2Б, ет.3,  да заплати на Дирекция “Инспекция по труда“ Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева (осемдесет лева).

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                2.