№…………………………………..2020 г.,
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, Шести касационен състав, в открито
заседание, проведено на шести февруари 2020г.,
в следния състав:
Председател: КРАСИМИР КИПРОВ
Членове: ЙОВА
ПРОДАНОВА
МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
при участието на секретаря Галина
Владимирова и с участието на прокурор Силвиян Иванов от Варненска окръжна
прокуратура, като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно административно-наказателно дело № 50 по описа за 2020 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на
чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Делото е образувано въз основа на
касационна жалба на Национална агенция по приходите чрез гл.юрисконсулт И.А.срещу
решение № 2161/27.11.2019 г. на Варненския районен съд (ВРС), постановено по
НАХД № 4679/2019 г., с което е отменено наказателното постановление (НП) №
461957-F502391
от 05.09.2019 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ гр.Варна
в Централно управление на Националната агенция по приходите /НАП/, с което на
основание чл.185 ал.2 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ на „
М. 2“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 600 лева, за нарушение на чл. 33 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на
Министерството на финансите.
Касаторът оспорва решението като
неправилно при нарушение на материалния закон. Изтъква, че погрешното изписване
на датата на нарушението на 24.07.2019г. вместо на 21.07.2019г. не представлява
съществено процесуално нарушение, предвид доказаността на деянието. Иска
отмяната му и потвърждаване на наказателното постановление.
Ответникът „М. 2“ ЕООД не е изразил
становище по касационната жалба.
Представителят на контролиращата страна –
ВОП намира касационната жалба за неоснователна. Счита, че обжалваното решение е
правилно, при спазване на процесуалните правила и материалния закон и няма
основания за отмяната му.
Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес от
страна в административно-наказателното производство, за които решението е
неблагоприятно и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което е допустима и се дължи нейното
разглеждане по същество.
Обжалваното решение е валидно, като
постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор
е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд-Варна, като първа
съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав,
съгласно правилата на ЗАНН. Проверявания съдебен акт е и допустим, тъй като
съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на
обжалване акт на правораздаване.
Административен съд-Варна, като разгледа
делото по реда на чл.217 и сл. от АПК, прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните както и след извършената на основание
чл.218 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на
атакувания съдебен акт с материалния закон, и предвиди посочените в
касационната жалба пороци на решението, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Дружеството е наказано за това, че при
проверка на 24.07.2019г. е установено, че в стопанисвания от него търговски
обект не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи
всяка промяна на касовата наличност
/начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата/ на
фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“
суми, които фискалното устройство притежава, в резултат на което е установена
положителна разлика между касовата и фискалната наличност в размер на 30.52
лева.
От документите, приложени към
административно-наказателната преписка: протокол за извършена проверка
№0350668/21.07.2019г., дневен фискален отчет, фискални бонове и опис на
паричните средства в касата, е видно, че
проверката и съответно извършването на нарушението е на дата 21.07.2019г. Правилно е отбелязал Варненския районен съд в
решението си, че разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс, по чийто ред съгласно
чл.63 ал.1 от ЗАНН се разглежда въззивното производство не предвижда термина
„техническа грешка“. Посочването в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление на дата на изпълнителното деяние, за
която не са събрани и представени доказателства сочи към недоказване на факта,
че на 24.07.2019г. е било извършено нарушението, за което дружеството е било
наказано.
Посочването на грешна дата на извършване
на административното нарушение обосновава незаконосъобразност на наказателното
постановление, тъй като тя е съществен реквизит както на акта за установяване
на нарушението /чл.42 т.3 от ЗАНН/, така и на наказателното постановление
/чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН/ и от нея текат давностните
срокове по чл.34 от ЗАНН. Стигайки до този правен извод и отменяйки обжалваното
пред него наказателно постановление, Варненският районен съд е постановил правилно решение, което трябва да
бъде оставено в сила.
По изложените съображения, на основание
чл.221 ал.2 от АПК, във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН, Шести касационен състав на
Административен съд-Варна,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение №2161/27.11.2019 г. на Варненския районен съд,
постановено по НАХД № 4679/2019 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.