№ 3182
гр. Варна , 10.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ в закрито заседание на десети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Н Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Н Св. Стоянов Гражданско дело №
20213100101575 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
На осн. чл.140 и чл.146 ГПК съдът съобщава следния проект на доклад:
Производството е по иск на П. КР. Ц., ЕГН**********, с адрес гр. **********, срещу
ответниците Н. Н. Д., ЕГН**********, с адрес гр.**********, и Н. П. Ц., ЕГН**********,
с адрес гр. **********, действащ по делото чрез особен представител, с правно основание
на иска чл.67, пр.2 от СК, за унищожаване на припознаването на детето Н. П. Ц.,
направено от ищеца П. КР. Ц., на дата 27.06.2020г., поради измама от ответницата Н. Н. Д.,
изразяваща се в създаване и поддържане на невярната представа у ищеца, че той е бащата на
детето.
Обстоятелства, от които произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че от 2018г. живее на семейни начала с ответницата по делото Н.Д.,
като последно двамата живели в апартамента на родителите на ищеца в гр. **********.
Известно време след това, по финансови причини П.Ц. заминал да работи в Гърция и в
Белгия, като отсъствал през периоди от по няколко седмици. През периодите на отсъствието
му двойката поддържала контакти чрез телефон и интернет. Скоро обаче ответницата
започнала да се чувства самотна, отношенията охладняли и те престанали да имат интимни
контакти, макар да живели заедно.
През м.01.2020г. ищецът забелязал наедряване на ответницата, но не е предположил,
че може да е бременна, тъй като те нямали интимни отношения отпреди повече от шест
месеца. Малко по-късно заминал да работи в Атина. През м.03. на 2020г. получил
съобщение от ответницата, че е ходила на лекар и там било установено, че е бременна в 4-5-
ти месец. Ищецът останал много щастлив, но след това се усъмнил как се е случило това,
при пълната липса на интимност между двамата от много месеци. Освен това се усъмнил и
защо тя е крила бременността си толкова време. Ответницата обаче го уверявала, че той е
бащата на детето, информирала го за проследяването на бременността и го карала да се
чувства наистина като бащата, но същевременно го помолила да запази бременността й в
тайна. И веднага след раждането на сина им Н на 27.06.2020г. ответницата настоявала
ищецът да припознае детето и той да се запише в акта за раждане, като баща. Воден от
уверенията и настояването на ответницата през бременността и при раждането, ищецът
припознал детето на 27.06.2020г. пред длъжностно лице по гражданското състояние в
болницата и бил вписан за баща в акта за раждане.
Когато момчето навършило четири месеца ищецът заминал на работа в Белгия за
1
около месец и половина. След връщането му настъпило влошаване на отношенията му с
ответницата, взаимни обвинения и скандали. Въпреки тях ищецът се грижел за детето си –
хранене, обличане, памперси и др. При едно от посещенията на тримата в семейството на
родителите на ответницата, на 23.12.2020г. ответницата за първи път на ищеца, че всъщност
той не е бащата на детето, с думите: „не му се радвай толкова, че накрая да не се окаже, че
не е твое. Вземи си направи един тест за бащинство“.Ищецът останал шокиран, като с тези
думи се потвърдили предишните му съмнения. В следващите дни той се консултирал
гинеколог, който потвърдил, че с оглед на датата на раждането (27.06.2020г.) и датата на
последния сочен от ищеца негов интимен контакт с ответницата (20.08.2019г.), било
изключено детето да е от него. Вероятно било заченато детето в средата на м. октомври
2019г., според лекаря.
С оглед на горните обстоятелства и влошените отношения с ответницата ищецът
претендира да бъде унищожено направеното от него припознаване на детето Н.Ц.,
направено на на 27.06.2020г. пред длъжностно лице по гражданското състояние в
болницата, поради измама. Последната се тъврди да се изразява в създадената от
ответницата още към м.03. на 2020г. представа, поддържана до, при и след раждането на
детето, че ищецът е баща на детето, която представа обаче се оказала невярна, за което
ищецът разбрал за първи път в края на 2020г. Умишлените измамливи действия твърди, че
се подкрепят и от продължителното скриване на бременноста й от ответницата; в искането й
ищецът да я пази в тайна, след узнаването през м.03. на 2020г.; в настояването й той да
припознае детето още в болницата; и всички това при възползването й от ясното желание на
ищеца да бъде баща.
По същество моли за уважаване на иска и за съдебни разноски.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл.131 ГПК отв.Н.Д. представя писмен отговор, в който твърди, че
единственото вярно посочено нещо от ищеца е, че същият е бащата на детето им Н.
Възразява изцяло срещу основателността на предявения иск, като в тази вързка сочи
следното: Двамата с ищеца никога не са живяли на семейни начала преди раждането на
детето им. Имали са връзка, ходили си на гости, всеки работел и се издържал. Ищецът
самоволно решил да замине за Гърция за да работи. Ищецът никога не е плащал задължения
на отв. Д.. Не са се разделяли окончателно. Едва след раждането на детето заживяли
първоначално в дома на родителите на ответницата, а по-късно вече в дома на родителите на
ищеца (след връщането му от Белгия). Отношенията им обаче се влошили още след този
момент, основно заради постоянна намеса на майката на ищеца в отглеждането на детето.
След пореден скандал ищецът е настоявал ответницата да вземе детето и да се пренесат за
известно време при нейните родители. И други твърдения за личните им отношения.
По релевантните по чл.67 СК въпроси твърди,че ищецът не е споменавал да има
съмнения по повод бащинството си. Н.Д. била с цветна бременност, късно разбрала за нея,
като за първи път тя била констатирана от д-р Николова от „Клиника Нова“. След този
преглед, на който я придружавала майка й, ответницата веднага се обадила на П.Ц., но той
заявил, че не иска детето. Впоследствие двамата се сдобрили и започнали общи планове за
детето им. Ответницата никога не е подвеждала ищеца относно бременността и детето им,
категорично не го е принуждавала да го припознае, напротив – той сам го е искал.
Раждането с избор на екип било платено изцяло от родителите на ответницата. Оглеждането
на детето също било поето основно от майката и нейните близки, особено откакто се
изнесли при родителите на ответницата по молба на ищеца, за да може да решава листовки,
откогато ищецът е виждал точно един път детето си. Обобщено категорично възразява да е
подвеждала или заблуждавала ищеца по повод детето им.
По същество моли за отхвърляне на иска и за съдебни разноски.
2
В срока по чл.131 от ГПК отв. Н.Ц. представя писмен отговор, чрез назначения му
особен представител по чл.29, ал.4 ГПК. Оспорва изцяло предявения иск. Сочи липса на
елемент от състава по чл.67 СК, а именно да е налице измама от ответницата, още по-малко
умишлена. Счита ищеца за баща на детето. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ищеца, че следва да докаже:
факта на раждането на детето с установен произход от майката; че ищецът е припознал
детето на сочената дата, пред соченото длъжностно лице и че е вписан в акта за раждане,
като баща; сочения порок на волеизявлението за припознаване – че то е направено само или
основно в резултат на неверните представи, които майката е възбудила и поддържала
умишлено у ищеца, които от своя страна са основният фактор ищецът да формира невярна
представа, че е баща на детето (ведно със сочените фактически твърдения за това); а също и
твърдението си, че ищецът не е биологичният баща на детето.
Съдът, на осн. чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ответника, че следва да докаже:
Всеки от ответниците следва да докаже положителните твърдения, на които базира
оспорванията си.
Конкретно Н.Д. следва да докаже твърдението си кога и при какви условия е узнала
за бременността си, респ. кога и при какви условия е уведомила за първи път ищеца за
бременността;соченото съзнание на ищеца за баща след този момент и към момента на
припознаването.
По предварителните въпроси: При преценка за редовност и допустимост съдът не
констатира пороци.
На осн. чл.15, ал.6 от ЗЗДет следва да се конституира ДСП – Варна като
контролираща страна в процеса.
По доказателствата: Представените от страните писмени такива следва да бъдат
допуснати до прилагане по делото.
Молбата на ищеца за СУ относно документите за припознаването следва да се уважи.
На двете страни следва да се допуснат по двама свидетели за доказване и
опровергаване на твърденията им относно: вида и характера на отношенията им преди
раждането на детето (само свързаните с последващата беменност, а не и по принцип
отношенията между двамата); наличие или липса на интимна близост в съответните
периоди; вероятният период на зачеването на детето; наличието или липсата на интимни
отношения на майката с други мъже около същия период; момента и начина на узнаване на
двамата за беменността; както и отношенията им след този момент до раждането, по повод
детео (без другите обстоятелства от междуличностен характер между страните или между
тях и родителите на другия).
Замолените АГ и кръвно-групова експертизи са допустими и относими, с оглед на
което следва да се допуснат. На осн. чл.7 ГПК следва да се допусне обща експертиза от едно
вещо лице, което да изясни поставените въпроси. На осн. чл.7 ГПК следва да се определят от
съда условията на експертизата.
Произнасянето по замолената от ищеца експертиза следва да се отложи до първото
о.с.з., с оглед тежестта (само чрез лаборатории в София), времето за изготвяне и високата
цена на тази експертиза (вероятно близо 1000лв.).
Предвид редовността на процедурата по размяна на книжа, делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за 04.11.2021г. от 10.00часа, за които дата и
час да се призоват страните, чрез приложение №1, ведно с настоящото определение. На
ищеца да се изпрати и копие от отговора.
КОНСТИТУИРА като контролираща страна в производството по делото ДСП –
Варна. Страната да се призове за о.с.з. с преписи от исковата молба, уточняващата молба,
отговорите и всички приложения към тях, както и от настоящото определение.
* ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ по делото представените от страните писмени
доказателства.
* ДА СЕ ИЗДАДАТ на ищеца замолени СУ за пред „Майчин дом“ Варна и за пред
Община Варна за снабдяване с посочените документи за припознаване на детето (по молба
на л.7 от делото), след платена на ВОС такса от 5.00лв.
* ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на двете страни да водят по двама свидетели в о.с.з., за
доказване и опровергаване на твърденията им за: вида и характера на отношенията им преди
раждането на детето (само свързаните с последващата беменност, а не и по принцип
отношенията между двамата); наличие или липса на интимна близост в съответните
периоди; вероятния период на зачеването на детето; наличието или липсата на интимни
отношения на майката с други мъже към същия период; момента и начина на узнаване на
двамата за беменността; както и отношенията им след този момент до раждането, по повод
детео (без другите обстоятелства от междуличностен характер между страните или между
тях и родителите на другия).
* ОТЛАГА произнасянето по допускането на ДНК – експертиза, до о.с.з., на което да
се изяснят окончателно позициите на страните към експертизата, в това число и с оглед
другите допуснати доказателства и експертизи.
* ДОПУСКА акушеро-гинекологична и кръвно-групова експертиза, вещото лице по
която след запознаване с материалите по делото, с относима налична медицинска
документация относно бременността на ответницата и раждането на детето, след
запознаване представени от страните удостоверения относно кръвно-груповата им
принадлежност (които да се представят и по делото, като част от експертизата, или от
страните,като доказателства), да даде заключение по следните въпроси:
1/ Какъв е вероятният период (широк и тесен диапазон) на зачеването на детето Н. П.
Ц., ЕГН**********, родено на 27.06.2020г.?
2/ Възможно ли е и до каква степен ищецът по делото да е биологичният баща на
същото дете, с оглед биологичните принципи при унаследяването на кръвните групи на
лицата.
ОПРЕДЕЛЯ начално възнаграждение за изготвянето на експертизата в размер на
250.00лв., вносими от ищеца, в едноседмичен срок от съобщаване.
УКАЗВА на страните, че по арг. от чл.161 ГПК съдът може да приеме за недоказани
фактите, относно които страната е създала пречка за събиране на допуснати от съда
доказателства.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С С, което да бъде призовано след внасяне на депозита.
УКАЗВА на вещото лице, че на осн. чл.199 ГПК следва да представи заключението
си поне една седмица преди датата, която е насрочено за разглеждане делото в о.с.з., както и
4
че следва да уведоми своевременно съда при невъзможност за изготвяне на експертизата от
обективен характер, на осн. чл.196 и чл.198 ГПК.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане на спора чрез
Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред който е безплатно, като им
разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има
преимущество пред спорното произвоство по реда на основание чл.140 от ГПК. При
спогодба платената държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и безплатна за
страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с редица предимства като
бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и възможност за постигане на
взаимноприемливо споразумение, включително по въпроси извън предмета на делото, което
може да бъде снабдено с изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по
съответен процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която
се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул.
„Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация страните могат да заявят на тел.052 623 362, в
сградата на ВРС или ВОС, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail:
mediation@vos.bg.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5