Решение по дело №313/2024 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 1198
Дата: 20 юни 2024 г. (в сила от 20 юни 2024 г.)
Съдия: Милена Алексова-Стоилова
Дело: 20247110700313
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 май 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ 1198

Кюстендил, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кюстендил - VII състав, в съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
Членове: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА

При секретар ИРЕНА СИМЕОНОВА и с участието на прокурора МАРИЯНА ВЕРГИЛОВА СИРАКОВА като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА канд № 20247110600313 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Адв.М. К. от АК – [област] като пълномощник на И. В. Г., ГЕН ***** от [населено място], [улица], ет.* и съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2 обжалва решение № 88/ 16.04.2024 г. по а.н.д.№ 1351/ 2023 г. на РС – [област]. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с недоказано деяние поради липса на виновно поведение. Моли за отмяна на решението и отмяна на НП.

В писмено становище адв.К. поддържа жалбата. Претендира деловодни разноски.

В писмена молба главен юрисконсулт Г. Е. Б. като пълномощник на ответният началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – [област] оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Евентуално прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за касатора.

Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Сочи, че не са налице касационни основания за отмяна на въззивното решение, което намира за обосновано и правилно.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Предмет на въззивно обжалване е НП № 23-1139-002652/ 08.12.2023 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – [област], с което на И. В. Г. за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

От събраните по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на спора, че на 25.09.2023г. в 09:40 часа в [населено място] по ВП 2-62 при км.12 в посока на движение от [населено място] към [населено място] жалбоподателят управлявал лек автомобил „Ш К“, собственост на „Ф-Е“ ЕООД с поставени временни регистрационни табели с № ***, които били с изтекъл скок на валидност /до 24.09.2023 г./, констатирано от контролните органи св.Г. и св.Б.. На основание чл.33, ал.2 от ЗАНН преписката е изпратена Районна прокуратура – [област] с данни за наличие на престъпление. С Постановление от 09.11.2023 г. на прокурор от Районна прокуратура – [област] е отказано да се образува досъдебно производство. Оспореното НП е издадено въз основа на Постановлението на прокурора.

От така установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за спазена административнонаказателна процедура и доказано деяние. Според съда, автомобилът не е бил регистриран по надлежния ред, т.к. е имал поставени регистрационни табели с изтекъл срок на валидност, а водачът, независимо, че не е собственик на автомобила, е имал възможност да провери валидността на временните табели преди да предприеме шофирането. По посочените правни доводи съдът е потвърдил НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон, решението е правилно. Съображенията за това са следните:

При разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на закона. От събраните относими, допустими и достоверни доказателства е извел правилен извод за редовно проведено производство по ЗАНН и доказано деяние.

Неоснователно касаторът твърди за несъставомерно деяние поради липса на виновно поведение.

Документите от административнонаказателната преписка /докладните записки на актосъставителя св.Г. и свидетеля на АУАН св.Б./ и показанията на контролните органи установяват, че на посочените в НП дата, място и час автомобилът се е управлявал от нарушителя, поради което деецът има качество на водач по дефиницията на §6, т.25 от ДР на ЗДвП. Данните за автомобила сочат, че за него е издадено разрешително за временно движение с изтекъл срок на валидност. Срокът на разрешителното е изтекъл на 24.09.2023 г., като управлението е осъществено 25.09.2023 г.

Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По дефиницията на § 6, т. 18а от ДР на ЗДвП "регистрацията" представлява административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред се санкционира по състава на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

В случая по делото се касае за временна валидност на регистрацията по чл.22, т.2 от Наредба № I-45/ 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и на ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС. По реда на чл.29, ал.1 от Наредбата за автомобила са издадени комплект транзитни табели с регистрационен номер. Съгласно чл.29, ал.3 и ал.4 от Наредбата транзитният регистрационен номер се състои от шестцифрена комбинация на числата от 0 до 9, симетрично разделени от буквата „М“ в средата и е за еднократна употреба, като в крайната дясна част се обозначават месецът и годината на валидност. При издаване на транзитните табели се издава разрешение за временно движение. Нормата на чл.33а, ал.2 от Наредбата сочи, че разрешението се състои от една част, съдържаща данни за ПС и собственика, условията за временно движение и срока на валидност, съгласно приложение №8. Разрешението за временно движение е част от превозните документи за автомобила. Следователно, както регистрационните табели, с които е било оборудвано МПС, така е разрешението за временно движение са указвали вида на регистрацията като временна и нейния срок, поради което водачът, макар и несобственик на МПС, е бил в състояние да установи посочените обстоятелства, проявявайки обикновената грижа като водач на това МПС. Деянието е осъществено виновно при непредпазливата форма на вина, която е наказуема по общото правило на чл.7, ал.2 от ЗАНН. С изтичането на срока на временната регистрация се прекратява нейната валидност. Управлението на МПС с невалидна регистрация е равнозначно на управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, поради което деянието е наказуемо по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

Определените и наложени на дееца административни наказания са в минималните размери на приложимата санкционна норма, поради което отговарят на изискванията по чл.27, ал.1-3 от ЗАНН.

Специалната норма на чл.189з от ЗДвП установява неприложимост на маловажния случай по чл.28 от ЗАНН. Отделно и независимо от това, деянието не притежава белези на маловажен случай по дефиницията на §1, т.4 от ДР на ЗАНН. Твърденията в жалбата не определят деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид.

Поради изложеното, решението на районния съд ще се остави в сила.

Поради изхода от спора касаторът няма право на деловодни разноски.

На основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН касаторът дължи заплащане на ОДМВР - [област] на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. по чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ поради осъщественото в касационното производство представителство от юрисконсулт.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 88/ 16.04.2024 г. по а.н.д. № 1351/ 2023 г. на РС – [област].

ОСЪЖДА И. В. Г. /с посочени данни/ да заплати на ОДМВР - [област] юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 80лв. /осемдесет лева/.

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните.

 

 

 

 

 

Председател:  
Членове: