№ 17306
гр. С, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110101008 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по предявен от „АСВ“ ЕАД с ЕИК **** и адрес гр.С, бул. „Д-р ПД“
№ 25, ет. 2, офис 4 по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск с правна
квалификация чл. 240, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, против Ю. З. С.,
ЕГН **********, с адрес с. Л, ул. „БГ“ №10 за установяване дължимост на сумата от 1788,55
лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № CARU-15924224 от
30.04.2018 г., сключен между длъжника и „БППФ“ С.А., клон Б, ЕИК ****, вземанията по
който са прехвърлени на „АСВ“ ЕАД с Приложение №1 от 14.03.2019 г. към Рамков Договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г., ведно със законната лихва от
16.04.2021 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.07.2021 г. по ч. гр. д. № 21947/2021
г. по описа на СРС, 118 състав.
Претендира разноски в заповедното производство и разноски в исковото производство.
Ищецът твърди, че с посочения договор за потребителски кредит № CARU-15924224
от 30.04.2018 г., „БППФ“ С.А., клон Б е предоставило на ответника сумата от 3270 лв. при
размер на застрахователната премия от 270 лв., общ размер на кредита, подлежащ на
връщане от кредитополучателя в размер от 4510,08 лв., включващ и сумата от 1240,08 лв.,
представляваща уговорена между страните възнаградителна лихва. Сочи, че
кредитополучателят се задължил да върне посочената сума на 24 равни месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 187,92 лв., с падеж на последната вноска на
20.05.2020 г. Посочва, че падежът на задълженията по договора е настъпил с падежа на
последната погасителна вноска и кредитът не е обявяван за предсрочно изискуем. Твърди,
че длъжникът не е заплатил дължимите суми по договора за потребителски кредит.
Поддържа, че вземанията били прехвърлени от кредитора на „АСВ“ ЕАД по силата на
Приложение №1 от 14.03.2019 г. към Рамков Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 27.07.2017г. Въз основа на упълномощаване от страна на „БППФ“ С.А., клон Б
прилага към исковата молба уведомление за извършеното прехвърляне на вземанията.
Претендира, че с връчването на уведомлението ведно с исковата молба по настоящото
1
производство длъжникът следва да се счита уведомен за цесията.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който
признава, че е страна по процесния договор за потребителски кредит № CARU-15924224 от
30.04.2018 г. Твърди, че след сключването му получил инсулт на 12.08.2018 г. , което
препятствало възможността му да полага труд и да реализира доходи от такава дейност.
Поддържа, че застрахователното дружество следвало да изплати задълженията му по
договора за кредит вместо него.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу
тях и доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:
По заявление от 16.04.2021 г., депозирано от АСВта” ЕАД, е издадена заповед за
изпълнение на парично вземане по реда на чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да
заплати на заявителя сумата от 1788,55 лв., представляваща главница по договор за
потребителски кредит № CARU-15924224 от 30.04.2018 г., сключен между длъжника и
„БППФ“ С.А., клон Б, ЕИК ****.
Поради депозиране на възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК съдът е
указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като
довнесе дължимата държавна такса. Указанията на съда са надлежно съобщени на заявителя,
като настоящия иск е предявен в указания срок за установяване дължимостта именно на
вземанието, за което е издадена заповедта за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, поради
което се явява допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Не се спори между страните и от представените писмени доказателства се установява,
че между ответника /в качеството заемополучател/ и „БППФ“ С.А., клон Б, ЕИК **** е
сключен договор за потребителски кредит № CARU-15924224 от 30.04.2018 г., по силата на
който заемодателят предоставил на ответника заем в размер на 3000 лв., а същият поел
задължение да върне сумата при фиксиран годишен лихвен процент – 31,12 %. Страните
уговорили, че общата дължима сума ведно с уговорената възнаградителна лихва възлиза на
4510,08 лева, която ответникът поел задължение да заплати на 24 равни месечни
погасителни вноски, всяка в размер от 183,17 лв. с падеж на първата вноска - 20.06.2018 г. и
на последната – 20.05.2020 г. Не се спори между страните, че сумата по договора е получена
от ответника, поради което и съдът приема, че договорът е породил своето действие.
Предвид посоченото установено по делото е наличието на валидно облигационно
отношение, възникнало първоначално между ответника и „БППФ“ С.А., клон Б, ЕИК ****
по договор за заем. За ответника е възникнало задължението да върне предоставената му в
заем сума, като същият не ангажира доказателства за изпълнение на задълженията си за
заплащане на месечните вноски, включващи главница и лихва по кредита и твърди, че
последната вноска, която е заплатил е през месец юли 2018 г. Ответникът не представя
доказателства и за соченото в последното съдебно заседание плащане от 100 лева, поради
което и съдът намира, че същото не се доказва в процеса.
Неоснователно е възражението на ответника, че не дължи заплащане на процесната
сума за главница поради задължаване на трето лице – застраховател за същата. Видно от
представения Сертификат № Caru-15924224 застрахователят Cardif Assurance Vie SA, France
чрез клона си „КЖ клон БЮ с ЕИК ********* и застрахователят Cardif Assurance Risques
Duvers Sa, France чрез клон „Кардиф Общо застраховане клон Б“ с ЕИК **** са поели
задължение за застраховане отговорността на ответника по договора за потребителски
кредит за заплащане на пълния или частичен размер от първоначалния размер на кредита в
случай на настъпване на застрахователно събитие при условията на Общи условия за
застраховка „Защита на плащанията“ (за застрахователни пакети „Стандарт“ и
„Комбинирана защита“) на кредитополучателите по договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта.
Съгласно изричните уточнения на ищеца, направени с молба вх. №148299/29.05.2023 г,
2
претенцията за сумата 1788, 55 лева е формирана от месечните вноски за главница с падежи
в периода от 20.05.2019 г. до 10.01.2020 г., а за остатъка от вноските по кредита
задълженията за главница са изплатени от „Кардиф Общо застраховане“, тъй като за дата на
застрахователното събитие е приета датата 10.01.2020 г.
Видно от представеното от ответника Експертно решение № 057 от 10.01.2020 г. на
ответника е определена 75 % трайно намалена работоспособност за срок от 3 години до
01.01.2023 г., като предхождащото експертизата състояние е оценено на 50 % трайно
намалена работоспособност. Видно от сертификата застрахователното покритие включва
инвалидизация над 70 % в резултат на заболяване, какъвто риск се установява да е настъпил
най-рано на 10.01.2020 г., доколкото на тази датата е издадено решението на ТЕЛК. Не са
ангажирани доказателства от страна на ответника същият да е уведомил застрахователя и да
му е представил документи за настъпило застрахователно събитие, каквито задължения има
същия съгласно чл. 6 от Общите условия на застраховката. Отделно от това възникването на
задължения на застрахователя в резултат на настъпването на застрахователно събитие не
водят до изключване отговорността на длъжника по договора за кредит, доколкото
облигационната връзка е между него и кредитора и същият дължи заплащане на
задълженията, независимо от възникване на задълженията на застрахователя. Поради това и
в тежест на ответника е да предяви своевременно претенциите си към застрахователя, за да
упражни правата си спрямо него. Настъпването на застрахователен риск обаче не го
освобождава от задълженията по договора за кредит и същите остават дължими в случай че
не бъдат погасени от застрахователя.
Поради посоченото, доколкото не се установява от доказателства по делото
застрахователят да е заплатил сумите, дължими за процесния период, то същите са дължими
от ответника и вземанията спрямо него са валидно възникнали и непогасени.
Следователно, доколкото вземанията по договора за кредит са възникнали валидно в
полза на третото за производството лице – кредитодател, същите са годен бъдат предмет на
прехвърлителна сделка. На 27.07.2017 г. между „БППФ" ЕАД от една страна като цедент и
„АСВ“ ЕАД, от друга – като цесионер, е сключен Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания, съгласно който с Приложение №1 то 14.03.2019 г. на ищеца са
прехвърлени вземания, сред които и вземанията по процесния договор за кредит.
С нарочно пълномощно цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците,
вземанията срещу които са прехвърлени. С уведомление, връчено лично на ответника на
12.03.2021 същият е уведомен за извършеното прехвърляне.
Следователно ищецът се легитимира като надлежен кредитор на непогасените
вземания срещу ответника и ответникът дължи на него плащането на сумата 1788,55 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит № CARU-15924224 от
30.04.2018 г., сключен между длъжника и „БППФ“ С.А., клон Б, ЕИК ****
Предвид изложеното предявеният иск се явява основателен в пълния му предявен
размер ведно със законната лихва върху вземането считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 16.04.2021 г.
По разноските
При този изход на спора, ищецът има право на основание чл.78, ал.1 ГПК, да получи
сторените и доказани в производството разноски, а именно –135,77 лева за исковото
производство /35,77 лева - държавна такса и 100 лева – Ю.сконсултско възнаграждение/ и в
размер на 85,77 лева за заповедното производството / от които 35,77 лева – държавна такса
и 50 лева – Ю.сконсултско възнаграждение/.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че Ю. З. С., ЕГН
3
**********, с адрес с. Л, ул. „БГ“ №10 дължи на „АСВта” ЕАД с ЕИК **** на основание
чл. 240, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД сумата 1788,55 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит № CARU-15924224 от
30.04.2018 г., сключен между длъжника и „БППФ“ С.А., клон Б, ЕИК ****, вземанията по
който са прехвърлени на „АСВ“ ЕАД с Приложение №1 от 14.03.2019 г. към Рамков Договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г., ведно със законната лихва от
16.04.2021 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.07.2021 г. по ч. гр. д. № 21947/2021
г. по описа на СРС, 118 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ю. З. С., ЕГН **********, с адрес с. Л, ул.
„БГ“ №10 да заплати на „АСВта” ЕАД с ЕИК **** сумата 135,77 лева - разноски в
исковото производство и сумата 85,77 лева – разноски за заповедното производство по
гр.д.№ 21947/2021 г. по описа на СРС, 118 състав.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване
на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4