Р Е Ш Е
Н И Е
№ 22.02.2021
година град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно
заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Минка Петкова
и с участието на прокурор Константин Тачев
като разгледа докладваното от съдия
Р. Тодорова КАН дело № 438 по
описа за 2020г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Областна
дирекция на МВР – Стара Загора, против Решение № 260185 от 16.11.2020г.,
постановено по АНД № 1909/ 2020г. по описа на Старозагорския районен съд, с
което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 20-1228-000511 от 16.03.2020г., издадено от Началник
група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора.
В жалбата се съдържат оплаквания
за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение
на закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила -
касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1,
изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от
въззивния съд извод за неправилна административнонаказателна правна квалификация
на деянието по отношение на вмененото на санкционираното лице нарушение на
чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Поддържа, че постановената от съда отмяна на
наказателното постановление в частта му за наложеното наказание за допуснатото
нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП, е абсолютно необосновано, доколкото не са изложени каквито и да е било мотиви за
процесуалната и/или материалната незаконосъобразност на наказателното
постановление в тази му част. Направено е искане обжалваното съдебно решение да
бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 20-1228-000511 от
16.03.2020г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара
Загора.
Ответникът по касационната жалба – К.Б.З., чрез пълномощника си по
делото, в представеното писмено възражение оспорва жалбата като неоснователна и
моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно
приложение на закона Старозагорският районен съд е постановил отмяна на
наказателното постановление. Твърди и че не е доказано по безспорен и несъмнен
начин извършването на вменените му нарушения по ЗДвП, като основание за
налагане на административни санкции.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение че
касационната жалба е основателна и предлага съдебното решение да бъде отменено,
като незаконосъобразно, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на
Старозагорския районен съд.
Касационният състав на съда, след
като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността и допустимостта
на съдебното решение, намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт
е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Производството пред Районен съд – Стара
Загора се е развило по жалба на К.Б.З. ***, против Наказателно постановление №
20-1228-000511 от 16.03.2020г., издадено от Началник група в сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № АA25378/ 28.02.2020г., на К.З.
са наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 20 лева,
на основание чл. 183, ал.2, т.11 от ЗДвП, за нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗДвП
и глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец,
на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава
на това, че на 12.12.2019г. около 16.00 часа в с. Борилово, К.З. при управление
на собствения си л.а с рег. № ******, при движение назад водачът не се
убеждава, че пътят зад превозното средство е свободен и блъска паркирания л.а,
собственост на Т.Т.. Реализира ПТП с материални щети и по двете МПС. Като
участник в ПТП водачът не спира за да установи какви са последиците от
произшествието и не уведомява компетентната служба.
Старозагорският районен
съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата
процесуална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че при налагане на
административното наказание по чл.123,
ал.1, т.1 от ЗДвП са допуснати съществени процесуални нарушения – в
обстоятелствената част на наказателното постановление не са посочени в какво се
изразяват материалните щети. Изложени са и мотиви, че наличието само на
причинени имуществени щети попада в хипотезата на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП,
поради което е налице противоречие между обстоятелствената част на
наказателното постановление, описанието на нарушението и законовите разпоредби,
които са нарушени.
Решението на
Старозагорския районен съд е постановено при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила.
Не
споделя извода на въззивния съд, че съдържанието на наказателното постановление
не съответства на императивните изисквания по чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН
за пълно, ясно и точно описание на нарушението от гл.т. на съставомерните му
признаци и посочените като нарушени законови разпоредби. Действително съгласно легалната дефиниция по §6, т.30 от ДР на ЗДвП, ПТП
се свързва с настъпването на материални щети или предизвикване нараняване на
хора. За обосноваване от фактическа страна на обвинение за извършено нарушение
на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, квалифицирано по административно наказателния
състав на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, необходимо и достатъчно е в наказателното
постановление да бъде посочен обективният факт на настъпилото ПТП с причинени
материални щети или нараняване на хора, като наказващият орган няма задължение
да описва детайлно вида и размера на причинените щети, доколкото тези
обстоятелства са ирелевантни за съставомерността на деянието по чл.175, ал.1,
т.5 във вр. с чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и следователно не могат да бъдат
определени като необходим елемент от съдържанието на наказателното
постановление, както неправилно е приел въззивният съд. Ето защо с изричното
отразяване в обстоятелствената част на НП на факта на „реализираното ПТП с материални
щети и по двете МПС“ и че „като участник в ПТП водачът К.З. не спира да се
установи какви са последиците от произшествието“, императивните
законови изисквания по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН са спазени. Всички съставомерни
фактически обстоятелства, с оглед направената квалификация на деянието като
нарушение по чл.175, ал.1, т.5 във вр. с чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, са посочени
в наказателното постановление.
Необосновано и
несъответно на фактическата формулировка и правна обосновка на обвинението по
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП въззивният съд е приел и че е допуснато противоречие
между обстоятелствената част на наказателното постановление, описанието на
нарушението и посочените законови разпоредби, които са нарушени. Неправилно
съдът е приел, че при наличието само на причинени материални щети от
реализираното ПТП, водачът, като участник в ПТП, има единствено задълженията по
чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП, а не и общото задължение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП - да спре, за да установи какви са последиците от произшествието, в
какъвто смисъл е и обвинението. Ето защо обективираният в решението извод за
формално /процесуално/ основание за отмяната на наказателното постановление в
частта му за наложената санкция по т.2 от НП, се явява необоснован – за това
нарушение е налице изискуемия се конекситет между фактическото обвинение
/фактическото описание на съставомерното изпълнително деяние/ и неговата правна
квалификация /от гл.т на възприетата като нарушена законова разпоредба и
приложената санкционна норма/, за формиране на еднозначен правен извод по
фактите и по приложението на закона и в какво точно се изразява деянието на
санкционираното лице, възприето от административно наказващия орган като
съставомерно такова чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Основателно е и възражението на касатора,
че съдебното решение не съдържа каквито и да е било мотиви по отношение на
постановената от въззивния съд отмяна на Наказателно постановление №
20-1228-000511 от 16.03.2020г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР – Стара Загора, в частта му
за наложеното на К.З. административно наказание глоба в размер на 20 лева, на
основание чл. 183, ал.2, т.11 от ЗДвП, за нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗДвП /по
т.1 от наказателното постановление/, което съставлява касационно основание по
см. на чл.348, ал.1, т.2 във вр. с ал.3, т.2 от НПК за отмяна на решението в
тази му част.
С обжалваното решение
наказателното постановление е отменено на формално /процесуално/ основание, без да са изложени каквито и да е било мотиви относно извършена преценка
на събраните по делото доказателства, кои факти и обстоятелства съдът е приел
за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви правни
изводи следват от тях. Предвид въведената забрана за нови фактически
установявания в касационната инстанция, не е налице законова възможност за произнасяне по
съществото на спора, при липса на установени фактически обстоятелства и
разглеждането им от районния съд в обжалваното решение, по които се дължи
произнасяне от касационния състав на съда по чл.220 от АПК. Ето защо решението
на Районен съд – Стара Загора следва да бъде отменено, като на основание
чл.222, ал.2 от АПК делото следва се върне за ново разглеждане от друг състав
на същия съд. В тази връзка не следва да
бъдат обсъждани доводите на ответника по касационната жалба за материална
незаконосъобразност на наказателното постановление поради липса на съставомерни
от обективна и субективна страна деяния и основание за ангажиране на
административно наказателната отговорност - основателността на тези възражения
ще следва да бъде преценена при разглеждането на делото по същество от районния
съд.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните
производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс.
При прилагането на чл. 226, ал.3 от АПК във вр. с чл. 63, ал.3 от ЗАНН, по
направените разноски за воденето на делото пред касационната инстанция ще се
произнесе въззивният съд при новото разглеждане на делото.
Водим
от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК и чл.222, ал.2, т.1 от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260185 от 16.11.2020г., постановено по АНД № 1909/ 2020г. по
описа на Старозагорския районен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не
подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.