№ 9510
гр. София, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:И.Н.П.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от И.Н.П. Гражданско дело № 20221110152233
по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 4 ЗОДОВ - за
осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на 10 000 лева -
неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на образувано
наказателно производство след като наказателното преследване е погасено по
давност.
В исковата молба се твърди, че срещу ищеца е повдигнато обвинение за
документно престъпление, след като давността за преследване на документното
престъпление е изтекла. Твърди, че както по време на образуваното досъдебно
производство, така и към момента на привличането му като обвиняем се е
намирал в състояние на непрекъснат стрес, страх, изпитвал срам и унижение.
Случващото се отразило негативно върху душевното му състояние и
възможността да се реализира професионално, поради което претендира
обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Претендират се разноски по
делото.
Ответната страна, оспорва предявените искове по основание и размер.
Поддържа, че наказателното производство не е приключило с влязъл в сила
съдебен акт. Намира за недоказано настъпването на неимуществените вреди за
ищеца. Вредите, за които се претендира обезщетение, не са пряка и
1
непосредствена последица от процесното обвинение. Оспорва размера на
обезщетението за неимуществени вреди като значително завишен с оглед
твърдените вреди.
Съдът, след като прецени доводите на страните и доказателствата по
делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, П. и
съда от обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано. С оглед така очертания фактически състав
по делото, следва да бъде доказано от ищеца, че е налице съдебен акт, с който по
отношение на лицето, което твърди, че е претърпяло вреди от визираните по-горе
органи, е прекратено по причините, посочени по-горе в мотивите на съдебното
решение като от тези действия на правозащитните органи като пряка и
непосредствена последица да са били причинени вреди на ищеца. Отговорността
на държавата е пряка, увреденият се обезщетява директно от съответния
правозащитен орган, към което принадлежи съответното длъжностното лице. Тя е
обективна т. е. носи се независимо дали вредите са причинени виновно или не.
Ищецът е заявил твърдения в исковата си молба, като вредоносно поведение
от страна на ПРБ, състоящо се привличането на лицето като обвиняем след
изтичане на погасителна давност за наказателно преследване. Производството е
образувано като досъдебно производство №15268/2019 г. по описа на 06 РУ
СДВР, пр. пр. №36216/2019 г. по описа на СРП, пр. пр. № 17558/2022 г. по описа
на СГП като ищецът е привлечен като обвиняем с постановление, предявено му на
26.09.2022 г. за престъпление по чл. 316, вр. чл. 315, ал. 1 вр. чл. 309, ал. 2 вр. чл. 1
вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Видно от представените по делото доказателства с обвинителен акт от
17.01.2023 срещу ищецът е образувано НОХД № 20231110200953/2023г., по описа
на СРС, НО, 100 състав за престъпление по чл. 316, вр. чл. 315, ал. 1 вр. чл. 309,
ал. 2 вр. чл. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, като по делото не са представени доказателства
за влязъл в сила съдебен акт, с който да е прието за установено, че деянието не е
извършено или че същото не съставлява престъпление, т. е. лицето да е
оправдано.
2
С оглед на което настоящият съдебен състав намира, че не е налице първата
предпоставка от фактическия състав, поради което и искът се явява
преждевременно предявен, доколкото наказателното производство е висящо и
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
За пълното на изложеното следва да се посочи и че съгласно т. 8 от
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК,
ВКС, процесуалните действия, извършени преди изтичането на давността или
амнистиране на деянието, не дават право на обезщетение, защото са били законни
- т. е. липсва елемент от фактическия състав на отговорността на държавата. Ако
наказателното производство продължи по искане на обвиняемия или подсъдимия
по реда на чл.21, ал.2 във вр. с чл. 21, т. 2 и 3 НПК и чл.288, ал.2 НПК, или
прокурорът внесе предложение за оправдателна присъда, право на обезщетение
има лицето, признато за невинно с влязла в сила присъда.
При този изход на спора искането на ищеца за присъждане на разноски се
явява неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 пр. 4 ЗОДОВ иск на
Ц. М. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: /адрес/ – адв. В. В. срещу ПРБ,
представлявана от прокурор К.В., адрес: /адрес/ за заплащане на сумата от 10 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат
на водено срещу него наказателно производство по досъдебно производство
№15268/2019 г. по описа на 06 РУ СДВР, пр. пр. №36216/2019 г. по описа на СРП,
пр. пр. № 17558/2022 г. по описа на СГП, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3