№ 207
гр. Русе , 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Милен И. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен И. Бойчев Гражданско дело №
20214520100280 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.
Делото е образувано по постъпила искова молба от Н. П. Я. срещу
Община Русе, в която твърди, че на 21.01.2016 г. е паркирал личният си
автомобил на ул. „***“ пред входа на сграда с № 15 на около 10 метра от
кръстовището с ул. „Г.С.Р.“. Около 17:30 часа бил уведомен от свой съсед, че
ставало нещо нередно с автомобила му – под него излизал обилен пушек.
Ищецът отишъл на мястото, което не било осветено, но се виждал пушек от
задната страна на автомобила. Помислил, че той се е запалил, приближил се
към багажника да вземе пожарогасител и да започне да гаси. Когато бил
непосредствено до задната част на автомобила, внезапно левият му крак
пропаднал почти до коляното в дупка на асфалтовата настилка на пътното
платно. Усетил остра, пареща, режеща болка в долната част на този крак.
Тогава осъзнал, че пушекът фактически е гореща пара, излизаща от дупка под
силно налягане. Изтеглил крака си и с болки и затруднено вървене се прибрал
в жилището си. Видял, че под коляното кракът му е обгорял. Придвижил се
до Спешното отделение на болницата. При пътуването изпитвал силни болки
в обгорялата част на крака. В отделението били обработени раните му и бил
1
освободен. През следващият ден посетил отделение по съдебна медицина, от
където бил насочен за стационарно лечение в болницата. Постъпил там
същият ден, а лечението му продължило до 18.02.2016г. когато бил изписан.
Лекарите установили, че е получил изгаряния ІІ А-Б степен на кожата на
лявата подбедрица, лява глезенна става и ляво ходило около 5%; раневи
белези имал на лява подбедрица и лява глезенна става и ляво ходило, които
според лекарите щели да му бъдат за цял живот. След изписването му от
болницата болките продължавали. Имал затруднено ходене и обслужване.
Видимо подобрение и отзвучаване на болките настъпило след около три –
четири месеца. Налагало се за този период да бъде подпомаган от свой
приятел - И.В.Д..
Ищецът счита, че горните обстоятелства обосновават ангажиране
отговорността на ответната община, която съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата и чл. 31 от същия закон трябва да отговаря за
изграждането, ремонта и поддържането на общинските пътища, т.е. да полага
системни грижи за осигуряване на целогодишна, нормална експлоатация на
пътя. Настъпилият инцидент сочел за проявено бездействие от ответната
община по отношение на вменените й от закона задължения, с оглед на което
се моли да бъде постановено съдебно решение, с което ответната община да
бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 4521,79 лв., от които 3000,00 лв.
представляващи обезщетение за причинени на 21.01.2016г. неимуществени
вреди, сумата 1521,79 лв. обезщетение в размер на законната лихва за забава
върху тази сума, считано от датата на инцидента до 20.01.2021г., както и
законната лихва за забава върху сумата от 3000,00 лв. за периода след
внасяне на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендират се и
направените по делото разноски.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответникът изразява становище за
недоказаност и неоснователност на предявеният иск. В условията на
евентуалност се счита, че ако бъде доказана описаната в исковата молба
фактическа обстановка, отговорност за настъпилият деликт следва да носи
дружеството „Топлофикация Русе“ ЕАД. В условията на евентуалност се
твърди, че ако Община Русе има вина за инцидента, в случая се касае за
случайно събитие, непредвидимо по своя характер, за което служителите на
общината не е имало как да узнаят и да предотвратят последиците от него.
2
Също така се твърди, че размерът на исковата претенция не е доказан, както и
че е прекомерен, несъобразен с принципа на чл. 52 ЗЗД. Излагат се и
аргументи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца,
който проявил невнимание – възприел е опасната ситуация, видял
образувания пушек около автомобила си и въпреки това подходил
непредпазливо.
По искане на ответника по делото е конституирано на негова страна
трето лице помагач – „Топлофикация Русе“ АД. В срока за становище
дружеството счита предявеният иск за недоказан и неоснователен. В
условията на евентуалност се оспорва размерът на претендираното
обезщетение и се прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат. Твърди се, че действително на въпросната дата е имало авария на
топлопреносната мрежа в описания в исковата молба участък, но не на
пътното платно, а на тротоара.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Описаната в исковата молба фактическа обстановка се установява от
показанията на разпитаните по делото свидетели и представените писмени
доказателства. Свидетелят Л.С. установява, че в деня на инцидента паркирал
автомобила си до този на ищеца. Двамата били съседи, познавали се и
обикновено паркирали колите се в съседство по ул. „***“ в гр. Русе.
Свидетелят забелязал, че под колата на ищеца излиза пушек и му се обадил
по телефона. След това се качил да остави детето си и се върнал да помогне
на съседа си. Когато се върнал го видял как е пропаднал в дупка зад самата си
кола, кракът му до коляното бил пропаднал в дупка. Свидетелят видял
дупката, която била в ляво на платното за движение, плътно до тротоара с
диаметър около 50 см. По-рано през деня там нямало дупка Мястото не било
осветено, улична лампа имало на 15-20 метра от там. Свидетелят помогнал на
ищеца да излезе и му предложил помощ. По-късно му позвънил да разбере
как е и тогава разбрал, че кракът му е изгорен и ще го приемат в болницата.
Около месец свидетелят не виждал ищеца, а след това го видял как ходел с
патерици и се оплаквал, че кракът го боли. След инцидента багер разкопал
3
мястото и се виждало как излиза гореща вода от дупката.
Свидетелят И.Д. установява, че познава ищеца от 20 години. За
станалия инцидент с него разбрал, когато му се обадил една сутрин по
телефона и той му казал, че е в болницата. Свидетелят го посетил и разбрал,
че кракът му е изгорен. След това ходил да му вземе лекарства. Стоял около
месец в болницата, а след изписването му свидетелят ходил в тях да му
помага и да му носи разни неща. Ищецът отначало се движел с патерици и с
подпиране, оплаквал се от болки в крака, които отшумели след около 4-5
месеца.
Според представено извлечение от оперативния дневник на
„Топлофикация Русе“ АД, в 16,30 часа е получен сигнал от улица „***“ №15
за извираща гореща вода пред блока.
С решение №****/02.08.2016г. по гр.д.№ ****/2016г. на РС – Русе е
установено, че 21.01.2016г., около 20.30 часа по улица „***“ пред входа на
сграда с №15лек автомобил „Опел Корса“ е пропаднал в дупка с размери
180/60 см. и Община Русе е осъдена да заплати причинените от
произшествието по автомобила вреди, както и неимуществените вреди на
водача.
Според заключението на изготвената по делото съдебномедицинска
експертиза, представените по делото медицински документи установяват, че
ищецът е получил изгаряния ІІА-Б степен, на кожата на лява подбедрица, лява
глезенна става, ляво ходило (около 5%), раневи белези на лява подбедрица,
лява глезенна става и ляво ходило. Описаните увреждания са резултат на
местно действие на висока температура и биха могли да бъдат получени по
описания в исковата молба начин. При такива увреждания обикновено
болките са най-силни непосредствено след получаването им и продължават
със значителен интензитет през първите денонощия и намаляват и отшумяват
в рамките на възстановителния период – около месец – месец и половина.
Болки със значителен интензитет са усещани от ищеца и след извършване на
медицински манипулации с увредения крак – отстраняване на изгорялата
тъкан. Според представената медицинска документация, той е престоял за
стационарно болнично лечение в продължение на 28 дни, в който период
освен медикаментозно лечение са осъществявани и хирургични интервенции
4
за обработка на раните. Няма данни по делото в резултат на инцидента да са
нарушени трайно двигателните функции на крайника на ищеца, но по същия
са останали кожни белези, които не се очаква да бъдат заличени напълно.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Според разпоредбата на чл. 31 ЗП и чл.48, т.2 от ППЗП, изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява и е
задължение на съответните общини. Съгласно легалното определение по § 1
т.1 ЗП, "път" е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена
за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени
технически изисквания. Няма спор по делото, че инцидентът с ищеца е
настъпил на път, за изправността на който отговорност носи ответната
община.
Съвкупният анализ на свидетелските показания и заключението на
вещото лице дават основание да се приеме, че е налице причинно-следствена
връзка между появилата се дупка на пътното платно, в която е имало гореща
вода и изгарянето на левия крак на ищеца. По тази причина предявеният иск
се явява доказан по основание.
В конкретния случай е безспорно по делото, че процесният инцидент е
в резултат на настъпила авария по топлопреносната мрежа обслужвана от
третото лице - „Топлофикация Русе“ АД. Независимо от това ответната
община носи отговорност за изправността на пътищата на нейна територия,
която отговорност е обективна, безвиновна и не е обусловена от
изпълнението на задължението на топлопреносното дружество да поддържа
изправността на топлопроводните инсталации намиращи се под пътната
настилка. Това негово неизпълнение би могло да бъде повод за предявяване
на регресна претенция от Община Русе за възстановяване на изплатените
вреди, но не и до отпадане на отговорността й.
На следващо място няма доказателства по делото, които да
обосновават наличието на съпричиняване от ищеца на вредоносния резултат.
Същият е имал напълно логична и адекватна реакция да приближи
автомобила си и да установи причината за излизащия под него пушек и да
5
достигне до пожарогасителя в багажника му. Липсата на осветеност на
мястото на инцидента допълнително е възпрепятствало да бъде своевременно
забелязана дупката, а и нейната внезапна поява не би могла да бъде лесно
предположена, още по-малко от човек, който познава добре района и само
няколко часа по –рано е минал от там е не е имало проблем с пътя.
Независимо дали станалото е било предвидимо или не за служителите
на ответната община, характерът на отговорността който тя носи не води до
отпадане на задължението й да обезщети настъпилите вреди. В случая няма
доказателства от които да се направи извод, че е налице „случайно събитие“,
което да е довело до появата на дупката, а би могло да се приеме, че се касае
до настъпила авария по топлопреносната мрежа, която е както предвидимо,
така и предотвратимо събитие.
Обезщетението за претърпени неимуществени вреди има за цел да
репарира в относително пълен обем болките и страданията, възникнали от
непозволеното увреждане и съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението се
определя от съда по справедливост въз основа на конкретните обстоятелства
по случая. С оглед установеното по делото, следва да се приеме, че болките и
страданията на ищеца са били в продължителен период от време, по-силни
непосредствено след изгарянето, постепенно намаляващи и окончателно
отшумели едва след няколко месеца. В продължителен период той е бил
неработоспособен, престоял е почти един месец за стационарно болнично
лечение, имал е нужда от чужда помощ, а в резултат на изгарянето са
останали трайни белези по кожата на крайника му. Съобразявайки тези
обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че претендираното от
ищеца обезщетение е в размер дори по-малък от реално дължимото му за
установените увреждания, с оглед на което исковата претенция следва да
бъде изцяло уважена.
При този изхода на спора в тежест на ответника следва да се възложат
направените от ищеца разноски за настоящото производство в размер на
1030,87лв., включващи адвокатско възнаграждение, депозит за вещо лице и
заплатена държавна такса.
Мотивиран така, районният съд
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Русе, БУЛСТАТ: *********, представлявана от
кмета Пенчо Милков, да заплати на Н. П. Я. с ЕГН**********, със съдебен
адрес гр. Русе, бул. „Цар Фердинанд“ №4, ет.4, офис №16, адв. В.И. сумата
от 3000лв./три хиляди лева/ обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от непозволено увреждане на 21.01.2016г. в гр. Русе – изгаряне на
ляв крак в резултат от пропадане в дупка на пътното платно на ул. „***“,
ведно със законната лихва върху сумата от 21.01.2021г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 1521,79лв. обезщетение за забава за периода от
21.01.2016г. до 20.01.2021г.
ОСЪЖДА Община Русе, представлявана от кмета Пенчо Милков, да
заплати на Н. П. Я. с ЕГН**********, със съдебен адрес гр. Русе, бул. „Цар
Фердинанд“ №4, ет.4, офис №16, адв. В.И. сумата от 1030,87лв., разноски за
настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7