Решение по дело №85/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по жалба от С.П.К. *** срещу Решение № 2153-28-11 от 03.02.2023 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол. С контролния акт е оставена без уважение жалбата на С.П.К. против Разпореждане № 4/прот. № N01473 от 12.12.2022 г. на Ръководителя по пенсионното осигуряване в ТП на НОИ-Ямбол, с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване.

В жалбата се твърди, че актът е произнесен при липса на мотиви досежно това на какво основание посоченият от заявителя осигурителен стаж е намален с повече от 11 месеца и за кои години (осигурителни периоди) е относим; твърди се, че не става ясно дали подаденото възражение против разпореждането на ръководителя по пенсионното осигуряване е разгледано, дали е извършена проверка на сочените обстоятелства и какъв е резултатът от нея. Решението се счита като пълна липса на отговор по подаденото възражение, поради което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбата се поддържа на посочените в нея основания от оспорващия и от редовно упълномощения процесуален представител – адвокат Б.К. от АК-Ямбол. Излагат се подробни съображения по съществото на спора, доразвити в представени по делото в срок писмени бележки. Иска се съдът да отмени като незаконосъобразно процесното решение и потвърденото с него разпореждане. Претендира се присъждане на разноски по списък.

Ответната страна – Директорът на ТП на НОИ - Ямбол, се представлява от надлежно упълномощени процесуални представители юрисконсулт М. и Главен юрисконсулт А.С. с искане съдът да отхвърли депозираната жалба като неоснователна и недоказана. В представени по делото писмен отговор и писмени бележки се излагат подробни съображения по съществото на спора. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение; прави се и възражение за прекомерност на платеното от жалбоподателя възнаграждение за адвокат.

По делото са събрани писмени доказателства, приобщена е административната преписка по издаване на спорния акт, въз основа на които съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Административното производство, приключило с издаване на оспореното решение, е инициирано със Заявление вх. № 2113-28-754 от 15.08.2022 г. на оспорващия С.П.К. до Директора на ТП на НОИ – Ямбол, съдържащо искане да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. За установяване на осигурителния стаж и осигурителния доход, видно от отбелязаното в заявлението, К. е представил Трудова книжка № 114, издадена от Окръжен аграрно-промишлен съюз, гр. Ямбол, Удостоверение УП-3 с № 10-02-10-476#1, издадено от ДБТ-Ямбол; Осигурителна книжка – 3 бр.; Военно-отчетна книжка; документ, удостоверяващ IBAN *** – Служебна бележка, издадена от „Тексим Банк“ АД.

Във връзка с подаденото заявление с Писмо изх. № 21102-28-227 от 17.08.2022 г. ръководителят по пенсионно осигуряване е изискал от Отдел КПК при ТП на НОИ, гр. Ямбол потвърждаване на данните за осигурителния стаж и дохода, върху който са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигурямващото се лице за периода 01.01.2007 г. – 15.08.2022 г. (л. 26). От Началник Отдел КПК е изготвена Служебна бележка за осигурителен стаж/доход на самоосигуряващото се лице С.П.К. с изх. № 4032-28-321 от 09.12.2022 г. (л. 23-25), съдържаща данни за периода, за който се зачита осигурителен стаж в месеци и дни, както и за размера на осигурителния доход за всеки от посочените периоди; в забележка е отбелязано, че за периода от 01.04.2015 г. до 31.12.2015 г. и за месеците декември 2014 г. и декември 2016 г. няма внесени авансови вноски във фондовете на ДОО, а за месеците ноември 2014 г. и ноември 2016 г. внесените авансови вноски са в непълен размер. С Писмо изх. № 1056-28-312 от 19.08.2022 г. ръководителят по пенсионно осигуряване е изискал от Отдел КПК, Сектор „Краткосрочни плащания“ при ТП на НОИ, гр. Ямбол информация за дохода, от който е изчислено обезщетението за временна нетрудоспособност на С.П.К. за периода 01.03.2016 г. – 30.06.2016 г.). В отговор вътр. № 1056-28-312#1 от 22.08.2022 г. с приложени към него 3 бр. копия на разпореждания за отказ е посочено, че няма изплатени болнични листове, тъй като има постановени разпореждания за отказ.

Въз основа на изискана с Писмо изх. 21102-28-252 от 05.09.2022 г. проверка на основание чл. 108, ал. 1 от КСО на 07.09.2022 г. е извършена проверка по разходите на ДОО на С.П.К., резултатите от която са обективирани в съставения Констативен протокол № КВ-5-28-01191324 от 07.09.2022 г., изготвен от Старши инспектор по осигуряването, с отразена поправка досежно началния период на зачетения осигурителен стаж без доход. При проверката е установено следното: С.П.К. е самоосигуряващо се лице, започнало да упражнява свободна професия от 01.12.1992 г. с начало на осигуряването от 01.12.1992 г. по данни от „справка 22А“. Към момента на проверката дейността не е прекратена. Във връзка с уточняване на осигурителен стаж и доход за временна неработоспособност за периода от 01.03.2016 г. до 30.06.2016 г. по болнични листи № Е20164825101 (за периода 18.03.2016 г. – 16.04.2016 г., 30 календарни дни), № Е20165228211 (за периода 17.04.2016 г. – 16.05.2016 г., 30 календарни дни) и № Е20165228490 (за периода 17.05.2016 г. – 15.06.2016 г., 30 календарни дни), длъжностното лице е извършило проверка в информационната база на НОИ, като е установило, че в Регистъра на осигурените лица са подавани данни за С.П.К. като самоосигуряващо се лице за времето от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. Издадени са горепосочените болнични листи, по които е постановен отказ за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност с мотив за липса на осигурителни вноски във фондовете на ДОО от м. 04.2015 г. В констативния протокол е посочено още, че липсват осигурителни вноски във фондовете на ДОО за 2016 г. в периода на представяне на болничните листи. Въз основа на това и на основание чл.З, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, и на чл. 10 от КСО е прието, че в случая следва да се зачете осигурителен стаж без доход за периода от 18.03.2016 г. до 15.06.2016 г.

По делото е налична и Справка за представени документи и изплатени обезщетения и помощи от ДОО за заявителя с дата 12.12.2022 г. съдържаща данни за периодите на временна неработоспорособност на лицето и изплатените в тази връзка обезщетения. Видно от справката е, че С. К. е представил БЛ за следните периоди: 14.07.2007 г. – 28.07.2027 г. (10 работни дни) с изчислен размер на обезщетението 87 лева при дневен размер от 8,6997 лева; 14.07.2007 г. – 28.07.2027 г. (10 работни дни) с изчислен размер на обезщетението 74,48 лева при дневен размер от 7,4477 лева; 07.012008 г. – 11.01.2028 г. (5 работни дни) с изчислен размер на обезщетението 67,07 лева при дневен размер от 13,4142 лева; 26.02.2008 г. – 29.02.2028 г. (4 работни дни) с изчислен размер на обезщетението 56,46 лева при дневен размер от 14,1156 лева; 26.02.2008 г. – 29.02.2028 г. (4 работни дни) с изчислен размер на обезщетението 54,35 лева при дневен размер от 13,5875 лева; 12.07.2008 г. – 15.08.2008 г. (не е изплатено обезщетение поради отказ, обективиран в Разпореждане № О-28-000-00-00130448/03.12.2008 г.); 12.07.2008 г. – 15.08.2008 г. (14 работни дни) с изчислен размер на обезщетението 126,57 лева при дневен размер от 9,0404 лева; 12.07.2008 г. – 15.08.2008 г. (11 работни дни) с изчислен размер на обезщетението 99,44 лева при дневен размер от 9,0404 лева; 10.08.2010 г. – 17.08.2010 г. (не е изплатено обезщетение поради отказ, обективиран в Разпореждане № О-28-000-00-00337737/14.09.2010 г.); 10.08.2010 г. – 17.08.2010 г. (6 работни дни) с изчислен размер на обезщетението 187,89 лева при дневен размер от 31,3152 лева; 28.01.2011 г. – 01.02.2011 г. (2 работни дни) с изчислен размер на обезщетението 61,72 лева при дневен размер от 30,8619 лева; 28.01.2011 г. – 01.02.2011 г. (1 работен ден) с изчислен размер на обезщетението 30,86 лева при дневен размер от 30,8619 лева; за болничните листове – предмет на проверката по разходите на ДОО липсват отбелязвания.

Въз основа на приобщените по преписката писмени доказателства Ръководителят по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол издал Разпореждане № 4/прот. № N01473 от 12.12.2022 г., с което на С.П.К. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО в размер на 585,61 лева. Изчислени са общ осигурителен стаж от III-та категория в размер на 39 години, 08 месеца и 21 дни; осгурителен доход за периода 01.01.2000 г. – 10.08.2022 г. в размер на 118 039,42 лева; индивидуален коефицент по чл. 70, ал. 9 от КСО – 0,8006; доход за изчисляване на размера на пенсията от 981,54 лева (индивидуалният коефицент е умножен с установения средномесечен осигурителен доход за страната за 08.2021 г. – 07.2022 г.); проценти осигурителен стаж за определяне размера на пенсията – 53,55 % (общият осигурителен стаж от 39 години, 08 месеца и 21 дни е умножен по 1,35%). В разпореждането се съдържат указания за начина и срока за обжалването му и е надлежно връчено на адресата на 15.12.2022 г., видно от отбелязванията върху същото.

С Възражение вх. № 1054-28-1 от 16.01.2023 г. разпореждането е оспорено по административен ред, по което горестоящият орган се произнесъл с процесното Решение № 2153-28-11 от 03.02.2023 г., като оставил жалбата без уважение поради нейната неоснователност. В акта решаващият орган изложил следните мотиви: видно от данните в пенсионното досие, осигурителният стаж на С.П.К. е зачетен съгласно приложени пенсионни документи в заявление обр. УП-1 и данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. По реда на чл. 41 от НПОС за времето от 01.01.2007 г. до 15.08.2022 г. е издадена Служебна бележка № 4032-28-321/09.12.2022 г. от длъжностните лица, извършващи контролно-ревизионна дейност, от която става ясно, че за времето от 01.01.2009 г. до 31.12.2010 г. е зачетен осигурителен стаж като самоосигуряващо се лице, т. е. 2 години. По хипотезата на същата разпоредба, осигурителният стаж и осигурителният доход на самоосигуряващите се лица, на лицата, работещи без трудово правоотношение, и на управителите, прокуристите и контрольорите на търговски дружества и на лицата, посочени в чл. 19 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, се установяват с осигурителни книжки, в които се посочват времето, през което лицата са били осигурени, и доходът, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. Посочено е, че за времето след 31.12.2006 г. и след 01.01.2016 г. самоосигуряващите се лица могат да установяват осигурителен стаж и осигурителен доход въз основа на данните за внесените дължими осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ. Посочено е още, че с оглед нормативновъведеното задължение за работодателите, считано от 01.01.1997 г. да подават данни за осигурените при тях лица чрез подаване на ежемесечни декларации, съответните данни са определени от законодателя като способ за установяване на осигурителен стаж и осигурителен доход, визиран в разпоредбата на чл. 40, ал. 1 НПОС, според която осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Посочено е също, че към момента заявителят не е представил допълнителни доказателства относно липсващия според него осигурителен (трудов) стаж. Въз основа на горните мотиви решаващият орган приел, че оспореното пред него разпореждане е напълно законосъобразно, като отговарящо на изискванията за форма и съдържание, произнесено от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с относимите за казуса материалоправни норми и с целта на закона. В акта се съдържат указания за начина и срока на обжалването му. Решението на Директора на ТП на НОИ-Ямбол е надлежно връчено на С.К. на 13.03.2023 г., а жалба против него е депозирана чрез административния орган на 27.03.2023 г.

При тази фактическа установеност, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана в преклузивния срок по чл. 118, ал. 1 от КСО от надлежна страна – адресат на акта, засягащ пряко неговите права и интереси като осигурено лице.

Предмет на оспорване е Решение № 2153-28-11 от 03.02.2023 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата на С.П.К. против Разпореждане № 4/прот. № N01473 от 12.12.2022 г. на Ръководителя по пенсионното осигуряване в ТП на НОИ-Ямбол за отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване в размер на 585,61 лева.

Оспореният акт е постановен от административен орган със степенна, материална и териториална компетентност, в писмена форма и с необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК, но при наличие на отменителните основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, предвид следното:

Основният спор по делото е относно това правилно ли е определен осигурителният стаж на оспорващия и съответния осигурителен доход, въз основа на които е изчислен окончателният размер на пенсията.

В конкретния случай размерът на личната пенсия на оспорващия е определен въз основа на зачетен осигурителен стаж съобразно приложените пенсионни документи в заявление обр. УП-1 и данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, като за времето от 01.01.2007 г. до 15.08.2022 г. по реда на чл. 41 от НПОС е издадена Служебна бележка № 4032-28-321/09.12.2022 г. от длъжностните лица, извършващи контролно-ревизионна дейност, въз основа на която на заявителя е зачетен осигурителен стаж като самоосигуряващо се лице за времето от 01.01.2009 г. до 31.12.2010 г., т. е. 2 години. В служебната бележка се съдържат и отбелязвания, че за периода от 01.04.2015 г. до 31.12.2015 г., както и за месеците декември 2014 г. и декември 2016 г. няма внесени осигурителни вноски във фондовете на ДОО, а за месеците ноември 2014 г. и ноември 2016 г. внесените авансови вноски са в непълен размер. Съобразно така отразеното при изчисляване крайния размер на пенсията тези периоди не са признати като осигурителен стаж и не е взет предвид осигурителен доход, съответно – осигурителният доход е намален. За времето от 18.03.2016 г. до 15.06.2016 г. е зачетен осигурителен стаж без осигурителен доход съгласно констатациите, обективирани в Констативен протокол № КВ-5-28-01191324 от 07.09.2022 г., поради наличие на влезли в сила разпореждания за отказ да се отпусне парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване. Така, осигурителният стаж е изчислен на 39 години, 08 месеца и 21 дни, а осигурителният доход на 118 039,42 лева.

Изричната разпоредба на чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО повелява, че за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица, възпроизведена и в чл. 37, ал. 1 от НПОС. Тълкуването на посочената норма сочи на извод, че законодателят е поставил изискване да са внесени дължимите, т. е. всички - както авансовите, така и окончателните осигурителни вноски за ДОО, за да бъде зачетен съответният период за осигурителен стаж. По аргумент на противното, когато не са внесени всички дължими вноски за ДОО, съответният период не се зачита и не се налага някакво друго тълкуване. Според чл. 6, ал. 8 от КСО, осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО (лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия), в който кръг попада и жалбоподателят, са за сметка на осигурените лица.

От приложените към Молба вх. № 1365 от 12.06.2023 г. от ответната страна писмени доказателства за платени осигурителни вноски за лицето С.П.К. и представените в хода на съдебното производство писмени доказателства от страна на оспорващия се установява, че е налице некоректно отразавяне на данните за внесените от самоосигуряващото се лице С.К. осигурителни вноски и техните размери, съдържащи се в информационните масиви на НОИ и НАП. От приобщените по делото справки за осигурителен стаж и доход при пенсиониране по ЕГН за жалбоподателя за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. от Регистъра на НОИ, от удостоверенията на Адвокатска осигурителна каса–Ямбол, придружени със списъци на ордерите по периоди на С.П.К., предоставени от Осигурителна каса от Адвокатска осигурителна каса–Ямбол, от протоколите за приемане на данни и платежните нареждания, ведно със списъци към тях, е видно, че за спорните периоди (от 01.04.2015 г. до 31.12.2015 г., месеците декември 2014 г. и декември 2016 г., месеците ноември 2014 г. и ноември 2016 г., за времето от 18.03.2016 г. до 15.06.2016 г.) са внесени съответните осигурителни вноски в пълните размери. Тези обстоятелства обаче не са взети предвид при постановяване на оспореното разпореждане и потвърдителното решение, тъй като в хода на проведеното административно производство от оспорващия не е изискано представяне на допълнителни доказателства досежно процесните периоди. В тази връзка административният орган не е положил необходимите усилия да събере всички относими за изясняване на спорните обстоятелства доказателства, както повелява чл. 35 от АПК, и едва тогава да вземе едно обосновано решение, основаващо се именно на всички доказателства. В този смисъл с оглед посочените доказателства, твърденията за невнесени и частично внесени осигурителни вноски за спорните периоди, изключени с разпореждането, се опровергават напълно. Посоченото нарушение е повлияло и върху правилността на издадените административни актове, които съдът намира, че са произнесени в разрез с материалния закон. В случая са налице доказателства, относими към правилното определяне на осигурителния стаж на оспорващия в доказания от него размер на 40 години, 08 месеца и 14 дни, съответно – към размера на изчисления осигурителен доход, респ. - за вярното изчисление на действителния размер на пенсията. Спорният осигурителен стаж и доход е доказан със събраните в настоящото съдебно производство документи, поради което следва да се приеме, че незаконосъобразно не е зачетен осигурителен стаж за периодите от 01.04.2015 г. до 31.12.2015 г. и за месеците декември 2014 г. и декември 2016 г. поради невнесени осигурителни вноски във фондовете на ДОО, съответно - незаконосъобразно е намален осигурителният доход за месеците ноември 2014 г. и ноември 2016 г. заради внесени авансови вноски в непълен размер, както и незаконосъобразно е зачетен осигурителен стаж без доход за времето от от 18.03.2016 г. до 15.06.2016 г. Изложеното по-горе сочи на необоснован извод за изключване на процесните периоди при определяне на действителния размер на пенсията, а от тук и на незаконосъобразност на процесното решение и потвърденото с него разпореждане поради постановяване в противоречие с материалноправните разпоредби.

Предвид изложеното обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ-Ямбол и потвърденото с него разпореждане следва да бъдат отменени. При условията на чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде върната на пенсионния орган за ново произнасяне по заявлението на С.К. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 1-2 от КСО, вр. чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО, като органът следва да извърши нова преценка за осигурителния стаж на С.К. като лице, упражняващо свободна професия.

Изходът на спора обуславя основателност на претенцията на жалбоподателя за разноски по делото – платено адвокатско възнаграждение в размер 1000лв.. Възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на платеното от К. възнаграждение за адвокат съдът намира за неоснователно.Минималният размер на адвокатско възнаграждение е 500 лева, съгласно предвиденото в чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът счита че двуктратният размер на минималния – платеното възнаграждение от 1000лв. не е прекомерно -– по делото са проведени две съдебни заседания с участието на процесуален представител на жалбоподателя, представени са и писмени бележки по съществото на спора.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, вр. чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд Ямбол

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 2153-28-11 от 03.02.2023 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол и потвърденото с него Разпореждане № 4/прот. № N01473 от 12.12.2022 г. на Ръководителя по пенсионното осигуряване в ТП на НОИ-Ямбол, с което на С.П.К. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване.

ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ–Ямбол за ново произнасяне по подаденото от С.П.К. Заявление вх. № 2113-28-754 от 15.08.2022 г., в едномесечен срок.

ОСЪЖДА ТП на НОИ - Ямбол да заплати на С.П.К. ***, ,направените по делото разноски в размер на 1000(хиляда) лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14–дневен срок.

	Съдия:	/п/ не се чете