№ 389
гр. С.З., 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на тринадесети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Диана Д. Иванова
като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Търговско дело №
20225500900192 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба ищцата Т. Д. Д., твърди, че в резултат на ПТП са й
причинени телесни увреждания. На 19.12.2019 г. около 09:30 ч., в гр. К., на
кръстовище образувано от ул. „**" и бул. „**", при управление на моторно
превозно средство - л.а. „Хюндай Туксон", с рег. № ***, водачът Б.К.К.,
нарушил правилата за движение по пътищата, като не спрял на знак Б-2
/СТОП/ и не пропуснал пресичащият по велоалея велосипедист Т. Д. Д.,
вследствие на което го блъска. В резултат на реализираното ПТП били
причинени телесни повреди на Т. Д. Д.. По случая било образувано ДП 284-
ЗМ-1593/2019 г. по описа на РУ-К. и ДП № 13- Рп/2020 г. по описа на ВОП-П.,
което към момента не било приключило с окончателен съдебен акт. Причина
за настъпване на процесното ПТП и вредните общественоопасни последици
от него било виновното нарушение на правилата за движение по пътищата от
страна на водача Б.К.К., който поради недостатъчно внимание по отношение
на пътната обстановка е блъснал правомерно движещия се участник в
движението. В конкретния случай за водача са били налице определени,
фиксирани в закона задължения за спазване правилата за безопасно движение
по пътищата, които го задължавали да се съобразява с конкретната пътна
обстановка. С оглед на изложеното в случая, съществувала пряка причинна
връзка между деянието на виновния водач Б.К.К. и настъпилите обществено
опасни последици - причинените телесни увреждания на Т. Д. Д.. За
увреждащия л.а. „Хюндай Туксон", с рег. № ***, управляван от виновния
водач Б.К.К. имало сключена с ответника застраховка "Гражданска
отговорност", з.п. № ВО/02/119000676990/06.03.2019 г., със срок на валидност
1
една година, считано от 06.03.2019 г. до 05.03.2020 г. По силата на този
договор, застрахователят покривал отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица,
свързани с притежаването и използването на МПС, в размер на 10 000 000 лв.,
за неимуществени вреди по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за 2019 г. В конкретния случай, съгласно
разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалата е предявила претенциите си за
изплащане на застрахователно обезщетение пред ЗД ,,Б.И.’’АД, получена от
застрахователя на 02.06.2020г. видно от приложената о.р., и е представила
всички документи, с които разполага. По заведената претенция,
застрахователят не се произнесъл в законоустановения за това срок. С оглед
на изложеното, в случая били налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ЗД ,,Б.И.’’АД за причинените неимуществени вреди на
ищцата. В резултат на процесното ПТП, пострадалата Т. Д. Д. е получила
следните травматични увреждания: Счупване на горния край на раменната
кост (хумерус). След инцидента на 19.12.2019 г. пострадалата била прегледана
от специалист ортопед-травматолог. При прегледа било установено оток,
палпаторна болка и подкожно кръвонасядане в дясна делтоидна област.
Поставена й била диагноза Счупване на горния край на раменната кост
(хумерус) и била назначена терапия Имобилизация по „Дезо". В резултат на
уврежданията, получени при процесното ПТП, Т. Д. Д. търпяла болки и много
страдания. Възстановяването на пострадалата от получените при процесното
ПТП тежки увреждания продължавали и към настоящия момент, не се
чувствала добре физически и емоционално. Вследствие на инцидента
пострадалата трябвало дълго време да спазва режим на покой, да не се
натоварва физически, имала оплаквания за болки, като за известен период от
време е разчитала изцяло на помощ от близките си. Преди процесното ПТП,
ищцата била в добро здравословно състояние, работоспособна и активна
жена, която се грижила за всичките си домакински задължения и за
семейството си, но след инцидента за дълго време била лишена от обичайния
си начин на живот. Изпитвала е цялостен дискомфорт поради вследствие на
травмите, като оплакванията й продължавали и към настоящия момент.
Изживяла и изключителен стрес при инцидента, като преживяното от нея ще
останело за цял живот в съзнанието й. Към настоящия момент продължава да
изпитва болки в наранените области, имала нарушения на съня, напрегната
била, не била в състояние да се натоварва психически и физически. Предвид
изложеното, причинените неудобства, болки и страдания на пострадалата,
следва да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имали по-
голямо значение и съответно се оценявали по-високо. Паричното
обезщетение, разбира се, не можело да замести накърнените морални блага,
но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна
степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и
минимално, заличаване на неблагоприятните последици от претърпените
телесни увреждания. Обезщетението за неимуществени вреди имало за цел да
2
репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки,
страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици от извършеното
престъпление.
Вредите на ищцата били в резултат на виновното поведение на водача
на увреждащия автомобил Б.К.К., а за причинените от него вреди отговарял
ответникът по делото ЗД ,,Б.И.’’АД. Съгласно чл. 432 от КЗ увреденият имал
право на пряк иск срещу застрахователната компания отговорна по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност", поради което за
ищцата бил налице правен интерес да иска от съда определяне на справедлив
размер на обезщетението за причинените й неимуществени вреди.
Предявените искове били съобразени от една страна с принципа на
справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдание от
причинените телесни увреждания, а от друга страна с лимита на отговорност
на застрахователната компания по ЗГО за 2019 г. и съдебната практика при
компенсиране на вреди от този вид. С уточняваща молба сочи, че с исковата
молба били представени доказателства и направени доказателствени искания,
именно с цел установяване на конкретните увреждания, причинени на
ищцата, вследствие на процесното ПТП, както и обема на търпените от нея
болки и страдания. Конкретните травматични увреждания трябвало и можели
да бъдат установени само от вещо лице медик. Същите изисквали специални
знания, с които страната очевидно не разполага, за разлика от вещото лице,
което ще работи въз основа на представените медицински документи и след
извършване на преглед на пострадалата с оглед установяване на настъпилите
при нея травми. Сочи, че ищецът не бил длъжен да изброи изчерпателно
всички негативни изменения на здравословното си състояние, за да получи
обезщетение за тях, достатъчно било те да са установени /в т.ч. и със СМЕ/ по
делото и същите следвало да бъдат обезщетени като част от общата
претенция за вреди от твърдяното влошено здравословно състояние. Когато в
исковата молба ищецът е описал влошеното си здравословно състояние, без
изчерпателно посочване на всички конкретни негативни изменения в неговата
физика и здравословно състояние и е поискана съдебно-медицинска
експертиза за тяхното установяване, нямало основание да се приеме, че
претенцията на ищеца не било включено едно или друго конкретно негативно
изменение, което от своя страна да е основание на съда да отхвърли иска за
вреди за съответстващата му част. В този смисъл са Решение №
268/24.02.2016г., по гр.д.№ 252512015г. Ill г.о. ВКС; Решение №80/09.07.2014
г. по гр.д. №5554/2013 г III г.о.на ВКС. С оглед изложеното, нямало как в
петитума на ИМ да бъдат изброени всички травматични увреждания
получени от ищцата, които тепърва предстояло да бъдат установени в хода на
производството. Да се приеме, че предявеният граждански иск е основателен
и доказан по размер, и да осъди ответника ЗД ,,Б.И.’’ АД, да заплати на Т. Д.
Д. обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки, страдания и стрес, вследствие на получените телесни
увреждания при ПТП от 19.12.2019 г. - счупване на дясната раменна кост в
3
областта на шийката и на голямата неравност на дясната раменна кост; оток;
кръвонасядане на дясната мишница и др. Моли съда, да постанови решение, с
което да приеме, че предявените граждански искове са основателни и
доказани по размер, и да осъди ответника ЗД "Б.И." АД, да заплати на Т. Д. Д.,
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки, страдания и стрес, вследствие на получените телесни
увреждания при процесното ПТП от 19.12.2019г. Счупване на дясната
раменна кост в областта на шийката и на голямата неравност на дясната
раменна кост; оток; кръвонасядане на дясната мишница и др., в размер на
сумата от 20000 лв., частичен иск от сумата от 80000 лв., представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди. Претендира законна
лихва върху сумата, считано от 26.12.2019 г. - датата на която изтича срокът
по чл.429, ал.З от КЗ, вр. с чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане.
Претендира съдебни разноски на основание чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗА с ДДС, тъй
като има регистрация по ЗДДС.
В отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, ответникът
оспорва така предявените обективно съединени искове и счита, че са
процесуално недопустими, като едновременно с това са неоснователни,
изключително завишени по размер и ги оспорва, както по основание, така и
по размер. Счита предявените искове за недопустими и прави искане
производството по настоящото дело в тази част да бъде прекратено, тъй като
исковата молба, въз основа на която то било образувано, била депозирана в
съда преди да е проведена процедурата по реда на чл. 380 от КЗ /депозирана с
вх. №260566 на 15.01.2021 г.), а именно, преди изтичане на тримесечния срок
от сезирането на застрахователя по реда на чл.380 от КЗ (към исковата молба
била приложена единствено обратна разписка, изхождаща от адв.Боев, от
която по никакъв начин не било видно, какво е изпратено до дружеството
ответник, по какъв повод и с какво съдържание, т.е. в настоящото
производство липсвали ангажирани доказателства за проведена от страна на
ищеца процедура по чл. 380 от ГПК), предвид на следното: ПТП, за
обезщетяване на вредите, от което са предявени процесиите главни искове,
настъпило на 19.12.2019г., а отговорността на застрахователя се претендирала
на основание договор за застраховка, сключен на 06.03.2019 г., респ.
действащ до 05.03.2020г., т.е. при действието на Кодекса за застраховането, в
сила от 01.01.2016 г. Последният предвиждал в чл. 498, ал.З, във вр. с чл.496,
във вр. с чл. 380 КЗ, като допълнителна, специална предпоставка за
допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на ГО на
виновния водач на МПС, изтичането на тримесечен рекламационен срок от
сезирането на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане
на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод заплащане на
застрахователно обезщетение. В случая, към исковата молба липсвала
приложена извънсъдебна застрахователна претенция от страна на ищеца,
посредством която застрахователят да бил сезиран по реда на чл. 380 КЗ с
претенция за заплащане на неимуществени вреди от страна на Т. Д. Д. с ЕГН:
**********. Исковата молба, въз основа на която било образувано
настоящото дело, е депозирана в съда на 15.01.2021 г., т.е преди изтичане на
4
посочения тримесечен срок по чл. 498, ал. 3, във вр. с чл. 496, във вр. с чл. 380
КЗ, тъй като нямало ангажирани доказателства в тази насока от ищцовата
страна. Липсата на доказателства за изтичането на срока по чл. 498, ал. 3 КЗ,
водило до недопустимост на прекия иск по чл. 432 КЗ. Законовата разпоредба
на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързвала допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов прекия иск по чл. 432 КЗ.
Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за
възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя на ГО на автомобилистите. /Определение №165/24.03.17г. по
ч.т.д.№306/17г. на ВКС,П т.о./. При тази повелителна правна уредба на
рекламационния срок по чл. 498, ал. 3 КЗ, предявения главен иск се явявал
процесуално недопустим, като обусловен от него недопустим бил и
акцесорния иск за присъждане на законната лихва върху главницата, считано
от изтичане на 15-дневия срок по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, поради което на
основание чл. 130, във вр. с чл.377 от ГПК исковата молба подлежала на
връщане, а образуваното въз основа на нея производство на прекратяване.
Предвид гореизложеното, моли да се върне исковата молба и да се прекрати
производството в тази му част като недопустимо с произтичащите от това
правни последици.
Намира, че процесната искова молба е нередовна, тъй като не
отговаряла на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 и ал. 4 ГПК, поради
което моли, съдът да остави производството по делото без движение, по
следните съображения: исковата молба не отговаряла на изискването на чл.
127, ал. 4 ГПК - не била посочена от ищеца банкова сметка или друг начин за
плащане. Исковата молба не отговаряла на изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4
ГПК - да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът.
Повод за тази позиция давало, безспорно наложеното изискване на закона,
ищецът да посочи фактическите обстоятелства, на които се основава исковете
си и които позволяват да се индивидуализира твърдяното от него субективно
право или правоотношение, чиято защита претендира, което разбира се
следвало да бъде сторено по начин, за да можел ответникът да има
достатъчно информация и да можел да изрази становището си по иска и да
направи съответни възражения. В тази посока била позицията на ВКС -
Определение № 75 от 23.03.2016год. по т. д. № 1310/2015год., II т. о. и
Определение № 616 от 16.08.2010 год. по ч. т. д. № 455/2010 год., II т. о. В
исковата молба имало едно единствено изречение, с което процесуалният
представител на ищеца обхващал „цялата фактическа обстановка и механизъм
на ПТП". Счита, че в същата не бил описан изобщо механизма на
настъпилото ПТП, липсвали подробности за това, с каква скорост се е движил
автомобилът, участвал в ПТП-то, и велосипеда, управляван от пострадалия,
каква е била пътната обстановка преди и към момента на осъществяване на
ПТП-то, какви маневри били предприети от МПС-то, участник в инцидента и
от велосипеда, пострадалият по време на инцидента къде се е намирал (на
5
велоалея или на пътно платно) и какво е било състоянието му непосредствено
след пътния инцидент. Счита за абсолютно нередно ответникът да извлича и
да предполага, каква е твърдяната фактическа обстановка от ищеца,
единствено на база представен от него Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, който счита, че не бил съставен съгласно законовите
изисквания /липсва схема на пътния инцидент). От този документ, не ставало
ясно причината за реализиране на произшествието и дали действията
извършени от водача Б.К. били неправомерни. Също така, не било посочено,
какво е било поведението на пострадалия водач на велосипеда. Не бил
посочен, нито механизма на самото произшествие, нито механизма на
получаване на травмите от пострадалия - дали същите са вследствие на удара
с другата кола или обект, вследствие на и от кои части, детайли на
автомобила (вътре в купето и/или извън него), какво е било състоянието му
непосредствено след инцидента, изобщо липсвали каквото и да е посочване
на релевантни за спора факти и обстоятелства. Нямало представени и никакви
доказателства, на база които тези обстоятелства да бъдат установени, нито
документи въз основа, на които да бъдат изготвени исканите експертизи от
ищеца. Непосочването на горните обстоятелства, без съмнение не
позволявало на ответника да вземе становище и да възрази по исковете в тази
им част, респ. да заеме позиция и по направените доказателствени искания,
най- вече свързаните с назначаването на автотехническа и
съдебномедицинска експертизи или привличане на трети лица в настоящето
производство. Счита, че с това било нарушено правото на защита в процеса.
Поради липсата на пълно изложение на релевантните за спора факти и
формулиране на ясен петитум, ответното дружество не можело да упражни
правото си на защита в процеса. Счита, че било налице ясно изразено
нарушение на разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. Практиката на
ВКС в тази връзка била еднопосочна. В Решение № 24 от 16.05.2016год. по
гр. д. № 5335/2015год. на Върховен касационен съд, 2-ро гражданско
отделение се казвало, че „при обективното или субективно съединяване на
исковете за надлежното упражняване право на иск, законодателят изисква
всяка една от претенциите да бъде дефинирана от ищеца с конкретни
твърдения за правно-релевантните факта, на които основава правото си, и с
ясен петитум, определящ не само обема на търсената защита, но и рамката на
защитата спрямо всяко едно от лицата, посочени като ответници по делото".
Счита, че исковата молба е нередовна, поради което, моли, съдът да я остави
без движение за отстраняване на посочените недостатъци. Намира, че
исковата молба е нередовна, тъй като искането било за плащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди и е следвало ищецът да
посочи, какъв е бил периода от време, през който е търпял тези вреди и въз
основа на това, ако настоящият съдебен състав приемел за доказани исковите
му претенции, да определи адекватно обезщетение, като определящо за това
бил периода от време, през който ищецът е търпял негативите от
осъщественото ПТП, респ. получените от него травматични увреди, а не
както го бил сторил - посочил за период „за дълго време". Отделно от това, се
претендирали с процесната искова молба обективно съединени искове,
6
посредством които се търсили обезщетения за причинени имуществени вреди
следствие от леки и средна телесна повреда, чиито период на възстановяване
също не бил уточнен, което имало значение за правилния изход на делото.
Счита, че така изписана исковата молба ще бъде проблем и за изпълнение на
задачите на исканата от страна на ответника експертиза. Липсата на
конкретизиране на периода от време, през който ищецът е търпял негативите
от получените телесни увреждания, ги лишавало от възможността да
организира правилно своята защита, а това било нарушение на процесуалното
право на ответника на защита, което винаги водило до отмяна на съдебния
акт. Въз основа на изложеното моли, да се остави исковата молба без
движение, като се дадат указания на ищеца и се задължи да отстрани
нередностите в нея. В случай, че не; се съобрази с изложеното от ответника
становище в настоящия писмен отговор на искова молба, то намира така
подадените искове за неоснователни, като мотивите за това били следните:
Счита, че не дължи претендираните от ищеца суми, подробно описани
в исковата молба, предвид на следното: На първо място счита, че не е
доказано по никакъв начин от представените към исковата молба писмени
доказателства наличието на вина по отношение на Б.К.К. /лице, за което се
твърди в исковата молба, че е управлявал МПС, станало причина за
осъщественото ПТП/, в качеството му на водач на застрахованото МПС -
липсвало влязла в сила присъда, наказателно постановление или друг акт,
установяващ по категоричен начин вината на последния. А по смисъла на чл.
45 от ЗЗД, вината е един от елементите на фактическия състав на деликта, а
според Тълкувателно решение №2/06.06.2012г. по тълк.дело № 1/201 Ог. на
ОСТК на ВКС, прякото право на пострадалия по чл.226, ал.1 от КЗ (отм.)
съответно чл. 432 от КЗ (нов), има вторичен, аксесорен характер спрямо
правото му на иск на деликтно основание по чл.45 от ЗЗД. Което от своя
страна водило до извода, че претенция за обезщетение към застрахователя не
може да породи своите правни последици, ако увредения нямал правото да
получи обезщетение за деликт от прекия извършител на нарушението. Нещо
повече, процесуалният представител на ищеца в исковата си молба излагал
твърдения относно това, че досъдебното производство във връзка с
реализираното ПТП не приключило, факт, който сам по себе си говорил за
това, че към настоящия момент по отношение на Калчев нямало влязла в сила
присъда по наказателно дело от общ характер, а наказателно постановление
или друг акт, установяващ по категоричен начин вината на последния не бил
издаван. Така застрахователят не дължал повече от дължимото от прекия
извършител на непозволеното увреждане, а погасяването, респ.
невъзникването на деликтното право водило и до погасяване, респ.
невъзникване на прякото притезание по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), респ, по чл.
432, ал.1 от КЗ (нов). По отношение на претендираните от ищеца
неимуществени вреди взема следното становище: Оспорва предявените
искове по основание и по размер и счита, че същите са неоснователни и
недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени. Оспорва твърдението,
че в резултат от настъпването на пътно-транспортно произшествие за ищеца
са настъпили описаните в исковата молба, като вид и характер увреждания,
7
като едновременно с това оспорва всички твърдения по отношение вида,
медико-психологичния характер, медико- биологичния характер и степента на
уврежданията, твърденията, свързани с характеристиките и
продължителността на оздравителния период, както и твърдението, че
оздравителният период не бил приключил към настоящия момент. Намира
представените медицински документа за крайно недостатъчни за доказване на
търпените увреди. Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение
на водача на процесния автомобил с рег.№ *** - Б.К.. Оспорва механизма на
ПТП, не била изяснена изцяло фактическата обстановка, механизма на ПТП и
причините за настъпването му. Намира представените по делото документа за
крайно недостатъчни за доказване механизма на причиняване на ПТП,
причините за настъпването му и наличието на деликтна отговорност у
Калчев, твърдяни от процесуалния представител на ищеца и по начина
изложен в исковата му молба. Оспорва и механизма на получаване на
уврежданията и причинно-следствената връзка между събитието и получените
увреждания, като и между поведението на застрахования в ответното
дружество водач и вредите, описани в исковата молба, претърпени от ищеца.
Вредата, като елемент от фактическия състав на деликта, не се доказвал с
влязлата в сила присъда на основание чл. 300 ГПК, а подлежала на доказване
и не се предполагала. Предвид това, заявява, че оспорва и твърдяната
причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените и
претендирани от ищцата неимуществени вреди. Оспорва твърденията за
настъпили в причинно- следствена връзка с механизма на транспортния
инцидент неимуществени вреди, техния интензитет и проявление,
твърденията за периода, през който били търпени, като оспорва и твърдението
за настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на исковата
претенция. Не се съглася с ищците, че била установена вината на участниците
в ПТП-то. Причинната връзка и вредата, установени в наказателното
производство не били задължителни за гражданския съд съгласно чл. 300 от
ГПК и подлежали на доказване. В решение №43/16.04.09г. по т.д.№ 648/08г.
на II т.о. на ВКС било прието по реда на чл.290 ГПК, че актовете на органите
в досъдебното производство, макар и да са официални документа по смисъла
на чл. 143, ал. 1 ГПК отм., не представлявали доказателство за 19.12.2019 г.
механизма на пътно-транспортното произшествие и за поведението на
участниците в него. Тези актове се постановявали в отделните фази на
досъдебното производство и отразявали мнението на съответния орган
относно наличието или не на предпоставки за наказателно преследване на
определено лице. Същите обаче, нямали задължителна сила за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието. Такава сила била
придадена единствено на влязлата в сила присъда на наказателния съд и то
само относно това, дали било извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца (които с оглед липсата на такъв акт в настоящия
случай, също подлежат на доказване). Всички останали факти, които имат
отношение към гражданските последици от деянието, в т. ч. причинната
връзка, вредите и съпричиняването, следвало да бъдат установени конкретно
със съответните доказателствени средства в рамките на производството по
8
разглеждане на гражданското дело. С оглед принципа за непосредственост и
равенство на страните в процеса, тези факти подлежали на изрично доказване
пред гражданския съд, независимо дали по отношение на същите вече са
събрани доказателства в хода на досъдебното производство. Сочи, че в
решение № 55/30.05.09г. по т.д.№ 728/08г. на I т.о. на ВКС и Решение
№29/14.05.2016 по дело №94/2015 на ВКС, ТК, I т.о. е даден отговор на
въпроса за възможността за произнасяне от граждански съд по възражение за
съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат при
наличие на приключило наказателно производство с осъдителна присъда
/споразумение/ за извършителя - водач на МПС. В това решение било прието,
че влязлата в сила присъда /споразумение/ има доказателствено значение за
вината, противоправността и деянието само на извършителя на
престъплението за деянието, за което му било наложено съответно наказание.
Предмет на изследване в наказателното дело било поведението на увредителя,
затова преценката за извършеното от него била задължителна за гражданския
съд, а поведението на пострадалия не било предмет на присъдата, освен ако
съпричиняването не представлявало елемент от състава на престъплението, и
не е било предмет на изследване в наказателното производство по
конкретното дело. Твърдим, че действителната фактически обстановка при
осъществяване на процесното ПТП била следната: На 19.12.2019 г. около
09:30 ч. Б.К. управлявал л.а. марка „Хюндай“ модел „Туксон“, с рег. № *** в
гр.К.. При приближаване на кръстовището образувано от ул. „**" и бул. „**"
последният спира на знак Стоп /Б2/, оглежда се и потегля бавно, като преди
да е достигнал до велоалеята и при вида на велосипедиста Т. Д.,
преустановява движението на МПС, (обстоятелства установени по безспорен
начин от единствения свидетел на инцидента - лицето Д.Д.И., с ЕГН-
**********, който при разпит на 22.06.2020 г. заявил следното: „... това стана
на около 5-6 метра някъде от мене ... колата като спря малко се показваше от
дърветата на 30-40 см. от велоалеята, той не беше настъпил с гуми
велоалеята, предницата на колата не беше навлезнала във велоалеята..."). В
момента, в който вижда лекия автомобил, ищцата губи контрол върху
управлявания от нея велосипед и равновесие, и при движението си напред,
когато минава пред МПС, последната се подпира с дясната си ръка на
предния капак на автомобила (без да има контакт между двете превозни
средства, както сочи процесуалния представител на ищеца в исковата си
молба, че бил осъществен удар между двете), след което пада на земята,
следствие на загубата на управление, (фактическа обстановка, установена
отново с показанията на св.Иванов - „...той като спря госпожата се стресна,
видях, че не я удари, отблъсна се от колата и падна...") Предвид
гореизложеното, твърди, че основна причина за настъпилите телесни
увреждания на Д. бил фактът, че пострадалата е загубила равновесие и
контрол върху управлявания от нея велосипед, подпряла/оттласкала се е с
длан на предния капак на МПС, след което е паднала, без да е настъпвало
съприкосновение с лекия автомобил. Не споделя становището, че
представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
представлявал официален свидетелстващ документ. Напротив, въпросният
9
протокол не бил съставен съобразно изискванията на закона и в него липсвал
основен и съществен елемент, изискуем според действащото българско
законодателство, а именно - липсвала схема на процесното ПТП, което
водило след себе си до нарушение във формата му на издаване. Предвид
гореизложеното, счита, че този протокол не представлява официален
свидетелстващ документ. Представеният по делото констативен протокол за
ПТП от 19.12.2019г. не бил съставен съобразно изискванията на чл.З ал.1 от
Наредба № 1з - 41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им
при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работа, Комисията за финансов надзор и
Информационния център към Гаранционния фонд в образеца по приложение
№1 от Наредбата при посещение на мястото на описаното в него пътно-
транспортно произшествие. Поради което го оспорва в описателната му част -
за посочените в него обстоятелства и причини за настъпване на ПТП като
едновременно с това твърди, че съставилото го длъжностно лице не било
очевидец на ПТП и обстоятелствата, обективирани в тази част на протокола,
не били възприети непосредствено от него. Освен това, когато пътно‐
транспортното произшествие не било реализирано в присъствието на
длъжностното лице, съставило протокола, последният не се ползвал с
обвързваща доказателствена сила за механизма на настъпване на
произшествието. Поради което и в тежест на ищеца било да установи
механизма на ПТП и противоправното поведение на делинквента. Актовете
на досъдебното производство, макар и да били официални документи по
смисъла на чл.179 ГПК, не представлявали доказателство за механизма на
пътно-транспортното произшествие и за поведението на участниците в него.
Актове на органите на досъдебното производство отразявали мнението на
съответния орган относно наличието или не на предпоставки за наказателно
преследване на определено лице, но нямали задължителна сила за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието. С
оглед на така изложеното, счита представеният по делото протокол за ПТП,
не представлявал допустим писмен документ, въз основа на който съдът да
изгради своите изводи досежно механизма на твърдяното от ищцата в
исковата молба произшествие, както и въз основа на него не можело да бъде
изготвено заключение на съдебно- автотехническа експертиза. При условия
на евентуалност твърди, че ако били причинени твърдяните уведи, то
забавянето на оздравителния процес е в резултат на неспазване от ищеца на
лекарските предписания, предхождащи ПТП-то заболявания и настъпили
други случайни събития в периода между инцидента и прегледа на
пострадалата в здравното заведение (период от повече от 4 часа). Освен това,
по делото липсвала каквато и да било медицинска документация от
извършени първоначални прегледи и изследвания, документи свързани с
проведена терапия и медицински предписания, както и последващи
контролни прегледи, наложителни според медицинската практика в подобни
случаи, в болница или друго медицинско заведение след констатиране на
травматичната увреда, както и проследяване на общото здравословно
състояние на ищеца след напускане на болничното заведение (ако такива
10
изобщо били проведени, тъй като въпреки изричните лекарски предписания,
че е следвало да се проведат, ищецът не изпълнил препоръките и липсвали
каквито и Да било медицински документи в тази насока). Оспорва
твърденията за възникнали неимуществени вреди, обосноваващи исковата
претенция по размер, както и твърденията относно периода, през който били
търпени, като твърди, че неимуществените вреди не били възникнали и не
били търпени през посочения в исковата молба период (включително и към
настоящия момент). Нещо повече, ищцата била прегледана в ДКЦ-
Поликлиника К. едва в 13:30 ч. в деня на инцидента, или повече от 4 (четири)
часа след инцидента, видно от Амбулаторен лист №002222/19.12.2019г. -
време през което ищцата можело да получи твърдените травматични увреди,
както от друго случайно събитие, така и от друг пътен инцидент. С оглед
фактическата обстановка по делото и при условия на евентуалност твърди, че
е налице съпричиняване, тъй като пострадалият сам се бил поставил с
поведението си в опасност и бил допринесъл за вредоносния резултат, което
съпричиняване се изразявало в загубата на равновесие и контрол върху
управлявания от ищцата велосипед, придружени с некоординирани действия
и маневри при вида на лекия автомобил. Счита, че ищецът е нарушил
установените правила за движение на пътници в МПС, визирани в-
разпоредбите на ЗДвП. Счита, че ако същият бил спазил тези правила, не би
се стигнало до настъпване на вредоносния резултат. В тази връзка, поддържа,
че травмите на ищеца са настъпили като резултат от неговото собствено
виновно поведение, осъществено в нарушение на посочените императивни
правни норми. Съпричиняването от страна на ищеца било в пряка причинно-
следствена връзка с тежестта на получените от него увреждания. Спазването
на всички горепосочени правни норми би осуетило изцяло или поне
значително би ограничило тежестта на твърдяните от ищеца претърпени
телесни увреждания. С това си безотговорно поведение, Д. била нарушила
правилата за движение по пътищата, поради което е съпричинила в
изключителна степен вредоносния резултат. Предвид гореизложеното, било
налице, основание за намаляване на обезщетението за вреди от деликт,
предвид приноса на пострадалия. С оглед на така установеното нарушение на
правилата на ЗДвП се обуславяла отговорността за съпричиняване на
настъпилите вредни последици и затова евентуалното обезщетение следвало
да бъде определено при условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Сочи, че съгласно
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите,
обезщетението можело да се намали. В материалноправната норма - чл. 51,
ал. 2 ЗЗД била предвидена възможност за намаляване на обезщетението за
вреди от деликт, но намаляването на обезщетението било обусловено от
наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и
произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона,
пострадалият трябвало обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване
(какъвто несъмнено бил конкретния казус), независимо дали е действал
виновно. Приложението на посоченото правило било обусловено от
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което
11
обективно създал предпоставки или възможности за настъпване на
увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между
действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този
смисъл била и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
/Решение № 92 от 24.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 540/2012 г., I т. о., ТК,
Решение № 169 от 28.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 762/2010 г., II т. о., ТК/.
Намаляването следвало да бъде извършено въз основа на комплексна оценка,
включваща степента на каузалното действие на деянието на пострадалия,
степента на неговата обективна вредоносност, тежестта на
правонарушението, тъй като деянието на пострадалия било противоправно и
степента на неговата вина. В условията на евентуалност, в случай, че съдът
реши да ангажира отговорността на ответника, оспорва иска за
неимуществени вреди като прекомерен по размер. Относно размерът на
претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди, счита
същото за прекомерно завишено с оглед твърдените психични увреждания на
ищеца, принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД, трайната
съдебна практика /ППВС № 4/1968г/ и неблагоприятните последици,
настъпили от пътнотранспортно произшествие за ищеца. На първо място
счита, че исковата претенция за претърпени неимуществени вреди от ищеца
за нанесените му психични увреждания са неоснователни, подадената искова
молба в тази си част била недоказана и я оспорва изцяло като такава. По
делото липсвали, каквито и да било данни, от които да се установи и докаже
по категоричен начин дали са налице действително претърпени от ищеца
неимуществени вреди и до каква степен и размер били налице такива, а не да
се правили догадки за това, дали те съществуват и под каква форма и за какъв
период от време са се проявили /ако ги е имало изобщо/. Недоказани били
твърденията на Т. Д., че посочените от нея изменения в здравословното й
състояние са били именно в резултат на процесното деяние. Не можело да се
съгласи със застъпеното от ищеца твърдение, че от процесното деяние бил
претърпял посочените в исковата молба психологични увреждания. С оглед
на представените медицински документа и разсъжденията по тях счита, че
твърденията в исковата молба за причинно-следствена връзка между
инцидента на 19.12.2019г. и твърдените психични промени за неоснователни
и следвало да не се уважават. Не можело да се съгласи и с твърденията на
ищеца, за преживения голям стрес и промяна в психиката му от процесното
деяние. Недоказани оставали твърденията за промените в социалния и живот
и емоционалното и състояние. Оспорва размера на предявените искове за
неимуществени вреди, като счита същите за недължими, респ. за прекомерни
и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД.
Счита, че предявените по настоящото дело претенции за неимуществени
вреди били завишени с оглед обществените критерии за справедливост и
обстоятелствата, при които било настъпило твърдяното ПТП. Подобен висок
размер на обезщетение за неимуществени вреди - в размер на 20000 лева,
частичен иск от 80000 лева, се отклонявал от обичайно присъжданите
обезщетения по аналогични случаи и не бил съобразен с характера на
търпените вреди. Следвало да се съобрази обстоятелството, че в исковата
12
молба няма изложени данни за развитие на дезадаптивни реакции при ищеца,
както и следвало да се съобрази обстоятелството, че за в бъдеще ще отслабват
емоционалната потиснатост и песимистични нагласи при него. Не били
представени доказателства за проведена медикаментозна психиатрична
терапия и посещения при психотерапевт, във връзка с психоемоционалното
състояние на ищеца вследствие на ПТП и претърпените увреди, което водило
до извода, че такива не са били провеждани. Изминал бил близо 16-месечен
период от датата на ПТП, период през който ищецът рационализирал
преживените психотравми, като психиката му се била адаптирала и
преработила преживяното. Освен това, ищецът по предявения иск,
претендирал и заплащането на застрахователно обезщетение за причинените
му неимуществени вреди за претърпени от него стрес, уплаха и негативни
изживявания при ПТП, както и посттравматично стресово разстройство в
резултат на ПТП. С оглед на така заявената претенция следвало да се посочи,
че съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, застрахователят по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
покривала отговорността на застрахования за причинените на трети лица
вреди, вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство по време на движение или престой неимуществени и имуществени
вреди вследствие на телесно увреждане или смърт. Описаните в исковата
молба неимуществени вреди по естеството си не били резултат от телесно
увреждане на ищеца, а засягали неговата психо- емоционална сфера. С оглед
горепосочената разпоредба, ограничаваща отговорността на застрахователя,
тези вреди не подлежали на репариране по силата на задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. За обезщетяване
на тези вреди ищецът ще следвало да насочи претенцията си към прекия им
причинител. Ето защо предявеният против ЗД „Б.И." АД, гр. С. иск за
обезщетение по чл. 432 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД за причинени неимуществени
вреди от непозволено увреждане при пътно-транспортно произшествие на
19.12.2019г. в размер на 20000 лева, частичен иск от 80000 лева, се явявал
неоснователен и следвало да бъде отхвърлен. Моли съда, да отхвърли, както
иска за неимуществени вреди, така и акцесорните искове по чл. 86 от ЗЗД за
законна лихва за забава по съображения за неоснователност и недоказаност на
главните искове. Ако се приеме, че искът е основателен, то счита същият за
прекомерно завишен. Счита, че претендираните размери на обезщетенията за
неимуществени вреди от 20000 лева, частичен иск от 80000 лева са
прекомерни с оглед претърпените от ищеца неимуществени вреди /болки и
страдания/, вследствие на претърпяното ПТП и не кореспондирали с
принципа на справедливостта и установената съдебна практика и не се
доказвали от представените с исковата молба доказателства.
Неимуществените вреди по принцип били неоценими в пари. Разпоредбата на
чл. 52 ЗЗД предвиждала, че обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Законът давал възможност на увредения
да получи удовлетворение в пари, щом друго възмездие не може да получи,
стига вредата му да е действителна и сериозна. Понятието справедливост не
било абстрактно понятие. То било свързано с преценката на редица конкретно
13
обективно съществуващи обстоятелства, които трябвало да се имат предвид
при определяне от съда размера на обезщетението. Принципът на
обезщетяването по справедливост на чл. 52 от ЗЗД, изисква да се извърши
преценка на комплекс от редица конкретно съществуващи обстоятелства,
които трябвало да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. Последното трябвало да бъде съразмерно с вредите и да
отговаря, както на конкретните данни по делото, така и на обществените
представи за справедливост. То трябвало да удовлетворява изискването за
справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси.
Счита, че претендираните от ищеца обезщетения на неимуществените вреди
са неоснователно завишени, прекомерни и не се подкрепяли от фактическата
обстановка, представените доказателства по делото и не съответствали с
изискването за справедливост. Алтернативно моли, в случай, че се счетат за
от ищеца психологични травми, твърдени в исковата молба/ от с исковата
молба доказателства. Ако все пак настоящия съдебен състав, намери за
установено наличието на твърдените основателни исковите претенции на
ищеца, то да се намалят размерите на претендираните обезщетения, тъй като
претендираният размер не кореспондирал с принципа на справедливостта и
установената съдебна практика и не се доказва /в това число претърпени
неимуществени вреди, моли да определи размера на дължимото обезщетение
като се съобрази с принципа на съразмерност и справедливост заложен в чл.
52 от ЗЗД. Нещо повече, размерът на обезщетението при непозволено
увреждане в следствие на ПТП, подлежал на конкретно доказване за всеки
отделен случай, с оглед понесените вреди, които се характеризирали със
субективен елемент, тъй като преживените болки и страдания за всеки човек
били строго индивидуални. Ето защо, определената максимална граница от
страна на законодателя, представляваща лимит на дължимото обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" не бил релевантен
критерий, с оглед на който да бъде съобразен и определен размера на
обезщетението за неимуществени вреди. Това се подкрепяло и от факта, че по
своя характер деликтната отговорност нямала репресивен характер, а цели
обезщетяване, доколкото е възможно, с парична сума на претърпените
страдания. Сочи, че ако бъдат уважени исканията на ищеца, в размерите
посочени в исковата молба, тогава необосновано би се достигнало до това,
обезщетението да има наказателна, а не обезщетителна функция. Възразява и
счита за неоснователно искането от страна на ищеца в настоящото
производство за присъждане на законна лихва от 26.12.2019 г. Счита, че
ответното дружество не е дало повод за завеждане на настоящото дело и не
дължи лихва за забава. Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ лихвите за забава, за които
отговарял застрахователя, се дължали от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяванеили на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите била най-
ранна. Когато увреденият не бил изпълнил задължението си да уведоми
застрахователя за причинените му вреди и не бил потърсил по извънсъдебен
ред доброволно уреждане на спора, изпадащ в забава в качеството си на
14
кредитор, което от своя страна освобождавало длъжника (застрахователя) от
последиците на неговата забава. Същото важало и когато претендиращият
застрахователно обезщетение не бил предоставил всички необходими
/поискани от застрахователя/ документа, въз основа на които застрахователя
да може да прецени всички релевантни за конкретния случай обстоятелства.
В конкретния случай, ответното дружество на първо място не било уведомено
/включително и към настоящия момент/ за настъпилото ПТП от страна на
собственика на застрахования автомобил, според процесуалния представител
на ищеца, било сезирано с искане за заплащане на застрахователно
обезщетение посредством писмени застрахователни претенции едва на
02.06.2020 г., повече от шест месеца след настъпилото увреждане, и то без
ясно изразена претенция и без да предостави банкова сметка, по която да бъде
преведено евентуално определено обезщетение от страна на застрахователя.
,,Съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 1 КЗ, лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция. Лицето било длъжно с предявяването на
претенцията да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по
която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в
случаите на възстановяване в натура. Съгласно чл. 380, ал. 3 КЗ,
непредставянето на данни за банковата сметка от страна на лицето по ал. 1
имало последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като
застрахователят не дължи лихва по чл. 409 от КЗ. Разпоредбата на чл. 409 КЗ
предвиждала, че застрахователят дължи законната лихва, за забава върху
дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405
освен в случаите на чл. 380, ал. 3. Предвид обстоятелството, че и към датата
на получаване на исковата молба от страна на ответника, ищецът не бил
представил банкова сметка, счита, че следва да се присъди законната лихва
върху присъдените обезщетения, считано от датата на предявяване на
исковете пред съда до изплащане на сумите. Освен това, тези претенции не
били придружени от всички необходими документи, имащи значение за
установяване на основателността на претенцията и нейния размер и най-вече
ангажиращи вината на Калчев, в качеството му на лице управлявало МПС,
осъществило ПТП. Предвид гореизложеното, счита, че ако настоящия
съдебен състав намери тази искова претенция за основателна, то да уважи
иска евентуално от момента /датата/ на завеждане на исковата молба в съда,
предвид на това, че отговорността на застрахователя била договорна, а не
деликтна, поради което застрахователят изпадал в забава след отправяне на
покана за изпълнение и в частност от датата следваща изтичането на 3-
месечния срок по чл. 429, ал. 3 от КЗ във вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ (т.е. ако се
приеме, че застрахователят бил сезиран с претенция от 02.06.2020г, то този
срок изтичал на 02.09.2020г). Ако се приеме, че ответникът е бил сезиран с
претенция по реда на чл. 380 от КЗ (факт, който оспорва към настоящия
момент), следвало да се има предвид следното: съгласно чл. 429, ал. 1 КЗ, с
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят: 1. се
задължавал да покрие в границите на определената в застрахователния
договор застрахователна сума, отговорността на застрахования за
15
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които били пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие; 2.
може да се задължи да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение. Според чл.
429, ал. 2 КЗ, в застрахователното обезщетение по ал. 1 се включвали и: 1.
пропуснати ползи, които представлявали пряк и непосредствен резултат от
непозволено увреждане; 2. лихви за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3. Съгласно ал. 3
на същия текст, лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той
отговаря пред увреденото лице, се плащали от застрахователя само в рамките
на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от
застрахователя се плащали само лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т.2 или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция
от увреденото лице, която от датите е най-ранна. От гореизложената законова
уредба се налагал извод, че на първо място, застрахователят отговаря за
дължимите от застрахованите лица на третите пострадали лица законни лихви
за забава, които са част от застрахователното обезщетение (арг. чл.429, ал.2,
т.2 КЗ). Отговорността на застрахователя за лихвите за забава, когато
застрахованият отговарял за тяхното плащане пред увреденото лице, се
реализирали при условията на ал. 3 на същия текст, според който те се плащат
от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай, от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на
чл.430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Тоест, налице била специална уредба, която изключвала приложението на
общия текст на чл.84, ал.З ЗЗД по отношение на застрахователя (по
отношение на делинквента, правилото на чл.84, ал.З ЗЗД важи). В случая, по
делото нямало данни застрахования Б.К. да е уведомил застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие, поради което следвало да се вземе
предвид датата на предявяване на застрахователната претенция от
пострадалите до ответното дружество - ако такава била налице с оглед
твърденията, че била изпратена до ответника с дата - 02.06.2020г. От този
момент (02.06.2020г.), а не от датата на самото увреждане (19.12.2019г.),
застрахователят по застраховката „Гражданска отговорност" на делинквента
дължал законна лихва върху следващото се на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди, до момента на окончателното му изплащане. По
горните съображения, счита, че ако настоящият съдебен състав намери тази
искова претенция за основателна, то да уважи иска евентуално от момента
/датата/ на завеждане на исковата молба в съда или от датата на изтичане на
3-месечния срок по чл. 429, ал. 3 във вр. чл. 430, ал. 1 от КЗ. Моли съда, да
отхвърли предявените от Т. Д. Д., с ЕГН-**********, с постоянен адрес: гр.К.,
16
ул. „**" № **, обективно съединени искове, като неоснователни и
недоказани. Алтернативно моли, в случай, че се счете за основателни
исковите претенции на ищеца, то да намали размерите на претендираните
обезщетения с оглед изложените по-горе съображения; Да осъди Т. Д. Д., с
ЕГН-**********, с постоянен адрес: гр.К., ул. „**" № **, да заплати на З.
,,Б.И.’’ АД, всички съдебни и деловодни разноски, в това число и адвокатски
хонорар за един адвокат, свързани с настоящото исково производство,
съобразно уважената част от исковите претенции.
С определение от 28.04.2022 г. по гр.д. № 139/2021 г. по описа на РС –
К. е допуснато изменениe досежно размера на предявения частичен иск
от 20 000 лева обезщетение за неимуществени вреди на 45 000 лева като
частичен от 80 000 лева, като делото е прекратено и е изпратено по
подсъдност на ОС – С.З..
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
На 19.12.2019 г. около 09:30 ч., в гр. К., на кръстовището на ул. „**" и
бул. „**", при управление на моторно превозно средство - л.а. „Хюндай
Туксон", с рег. № ***, водачът Б.К.К., нарушил правилата за движение по
пътищата, като не спрял на знак Б-2 /СТОП/ и не пропуснал пресичащият по
велоалея велосипедист Т. Д. Д., вследствие на което го блъска. В резултат на
реализираното ПТП били причинени телесни повреди на Т. Д. Д..
За процесното ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 284р- 28294/27.12.2019 г. от РУ на МВР - К., а на водача е
съставен АУАН № АА/082251/20.12.2019 г.
Образувано е ДП 284-ЗМ-1593/2019 г. по описа на РУ-К. и ДП № 13-
Рп/2020 г. по описа на ВОП-П..
С решение № 1/04.02.2022 г. по АНД № 3/2022 г. по описа на Военен
съд – П. обвиняемият Б.К.К. е признат за виновен в това, че на 19.12.2019 г.
около 09:30 ч., в гр. К., на кръстовището на ул. „**" и бул. „**", при
управление на моторно превозно средство - л.а. „Хюндай Туксон", с рег. №
***, е нарушил правилата за движение по пътищата и правилника за
прилагане на ЗДвП, а именно: не пропуснал движещата се велосипедистка по
пътя с предимство – съгласно чл. 50, ал. 1 от ЗДвП; не спрял на стоп линията,
очертана с пътна маркировка, като преди да потегли не пропуснал
велосипедистката, която имала предимство, с което нарушил чл. 46, ал. 2 от
ППЗДвП; при приближаване към кръстовището, не проявил необходимата
предпазливост и не пропуснал велосипедистката, която се движела по пътя с
предимство, съгласно чл. 102 от ППЗДвП, като в резултат на тези нарушения
рязко спрял на велоалеята, при което св. Д. загубила устойчивост, наклонила
се надясно, осъществила допир, като се подпряла в средната част на предния
капак на лекия автомобил с длан, паднала на пътното платно, като в резултат
на падането по непредпазливост й била причинена средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на дясна раменна кост в областта на шийката на и
17
голямата неравност на дясната раменна кост– престъпление по чл. 343, ал. 1,
б. ,,б‘‘, пр. 2 във вр.с чл. 342, ал. от НК, като на основание чл. 78а от НК е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000 лева, като е признат за невинен и оправдан
по първоначалното повдигнато му обвинение да е нарушил чл. 5, ал. 1, т. 1,
чл. 5, ал. 2, т.1, чл. 20, ал. 2 и чл. 47 от ЗдвП.
Не се оспорва, че за л.а. „Хюндай Туксон", с рег. № ***, управляван от
виновния водач Б.К.К. е налице сключена с ответника застраховка
"Гражданска отговорност", з.п. № ВО/02/119000676990/06.03.2019 г. със срок
на валидност една година, считано от 06.03.2019 г. до 05.03.2020 г.
По делото е представено известие за доставяне № ИД PS 6100 00J на
,,Б.П.‘‘ от адв. А.Б. до ответника, получено от последния на 02.06.2020 г. Под
известието е изписан ръкописен текст ,,Щета Т. Д. т.п.ПТП 19.12.2019 г. изх.
№ 514‘‘.
С определение № 461/11.07.2022 г. по делото е задължен ответника ЗД
"Б.И." АД, да представи по делото в заверен препис и под опис всички
документи по образуваната преписка по щета, в това число – молба, ведно с
приложените към нея доказателства, с която е предявена извънсъдебната
претенция от ищцата, писмо отговор по нея и други писма и кореспонденция
между страните в двуседмичен срок от връчване на определението, като му е
указано, че неизпълнението на указанията се преценява съгласно чл. 161 от
ГПК.
По делото не са представени от ответника в заверен препис и под опис
всички документи по образуваната преписка по щета, в това число – молба,
ведно с приложените към нея доказателства, с която е предявена
извънсъдебната претенция от ищцата, писмо отговор по нея и други писма и
кореспонденция между страните.
От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска
експертиза се установява, че на 19.12.2019 г. при ПТП ищцата е блъсната от
лек автомобил в момент, когато управлявала велосипед, движейки се по
велоалея и пресичайки улица. След удара паднала на дясната си страна.
Ударила рамото си. Получила оток и болки в същото. Обективно състояние:
oток, палпаторна болка и подкожно кръвонасядане в дясна делтоидна област.
След преглед и направа на рентгенографии е установено счупване на
раменната кост в горния и край(шийката), заедно с изпъкналостта, в която се
вграждат сухожилни влакна на раменни мускули(туберкулум). Ищцата Т.
Д.Д. при ПТП на 19.12.2019 г. е получила:фрактура коли хумери декстра и
фрактура туберкулум майорис хумери декстра.
От амб.лист № 2222 от 19.12.2019 г. -13,30 ч. от преглед при ортопед-
травматолог е видна основна диагноза: „Счупване на горния край на
раменната кост(хумерус)“. От същият лист е видно, че е започнато лечение с
имобилизация по Дезо (превръзка по Дезо).
В документацията не е упоменат срока на тази имобилизация, но като се
18
има предвид възрастта на ищцата към момента на травмата – 66 г. обичайният
срок при такива фрактури на имобилизацията е 45 дни. За този срок се
постига консолидация на фрактурите, но твърдото костно срастване се
получава към 60 - 75 ден. Ако след 50 -я следтравмен ден се започне
рехабилитация, то тя е бавна, продължава минимум още 2 месеца - до
възстановяване на движенията на рамото. В този смисъл може да се счита, че
общият период на възстановяване е около 4-5 месеца.
При проведения преглед на ищцата на 20.10.2021 г. и при разговора с
нея вещото лице е установило, че тя е носила имобилизиращата ортеза до
06.02.2020 г. Тогава лекуващият я ортопед-травматолог назначил нова,
контролна рентгенография. След като я видял и препоръчал носене на
ортезата още 1 седмица /т.е до 13.02.2020 г/. Около 20.02.2020 г. започнала
физиолечение и рехабилитация в ДКЦ„Поликлиника“ - К.. Курсът, който
провела траел 7 дни. След това продължила с раздвижването на дясното си
рамо в домашни условия. След 20.03.2020 г. започнала да посещава частен
рехабилитатор в гр.К.. При него провела курс на рехабилитация 20 дни. В
края на м.април и началото на м.май провела още един 7-дневен
рехабилитационен курс в Мед.център - Д-р Г..
Лечението на травмите на Т. Д. Д. е започнато и проведено адекватно и
по принципите на консервативното лечение. Сроковете на отделните етапи са
съобразени с възрастта на пострадалата. Тя е отговорила на направената
схема на лечение с амбиция и упоритост. За това е успяла да се вмести в
почти най-краткия период на лечение и възстановяване при този тип
фрактури, със забележката, че са останали дефекти и дефицити във
функцията на тази ръка.
При осъществения клиничен преглед на ищцата Т. Д. Д. на 20.10.2021 г.
се установява, че при нея не е постигнат абсолютен резултат, т.е. пълно
възстановяване. Видимо се установява лека хипотрофия на раменната и
брахиалната мускулатура. Движенията в дясната раменна става напред и
назад са почти възстановени до норма, но са с намалена мощ. Не може да
носи с дясната си ръка тежест по-голяма от 4-5 кг. Движението в страни -
абдукция е с голям дефицит. Възможна е до 100-110 гр. /при норма 180 гр/.
Ищцата има оплаквания, че дори и при не големи и продължителни
натоварвания /многократни движения/ на дясната ръка, усеща бързо
нарастваща умора. При застудявания получава болки в предната част на
раменната става и тогава движенията в същата се затрудняват още повече.
Предвид давността от травматичния момент /19.12.2019 г./ може да се
счита, че възстановяването на ищцата Т. Д. Д. е приключило. Особено като се
има предвид, че е провела 3 физио- и рехабилитационни курса. Но то е
приключило с относителен дефицит в обема на движения на дясната раменна
става, с намалена сила на дясната ръка и с периодично засилващи се болки в
същата област.
Вещото лице в съдебно заседание уточнява, че възможно е да се получи
19
счупване в областта на раменната става от типа в конкретния случай -
счупване на шийката на раменната кост и счупване на големия туберкулум -
изпъкналостта, в която се вграждат сухожилията, движещи раменната става.
В повечето случаи при това счупване, болката се появява 20-30 минути като
сила след острия момент, след момента на счупване. След 5-ия час, би
следвало болката да бъде много силна, ако крайника е свободно подвижен, а
ако е обездвижен, болката се свежда до минимална след 5-ия час. След
травматичност в 9.30 часа, тя вероятно има луфт от 3 часа. Посочва, че
ищцата е посетила д-р Ч., който назначил рентгенова снимка, която е
направена при д-р Б., след като е разчетена в 13.30 часа ищцата е при д - р Л. -
ортопеда, който назначава обездвижване. Ръката е обездвижена след 4 часа.
Болката в тези моменти е силна до момента на хубавата имобилизация, т.е.
обездвижване по метода на Дезо. Самото закачане на шията, не се води
обездвижена и е болезнено. Обездвижването с оротеза е било 56 дни.
Болковият симптом е бил слаб. След това е протекъл период една седмица на
раздвижване сама. След това е започнала след седмица активна
рехабилитация, болките се засилват. След 20-ти март посещава частен
рехабилитатор, болката отслабва. Изтъква, че му е направило впечатление, че
пострадалата се е подпряла на колата с дясната ръка, а паднала на лявата
страна. По негова логична преценка, би следвало да се счупи лявата ръка, тъй
като падането на лявата страна, е с по-голяма сила и енергийност, а падането
на дясната страна, не е имала енергийност. Логично било, ако сблъсъкът е по-
енергиен, би следвало да се счупи дясната ръка при съприкосновението с
автомобила. А в случай, би могло, разсъждавайки, да се получи след
съприкосновението с автомобила, ако настъпи завъртане на тялото и удар с
дясната ръка. Подобни счупвания са характери при жени над 65 години, даже
и по-рано, които са навлезли в периода на напредване на остеопороза, а то е
свързано с навлизане на жената в менопауза. При мъжете е в пъти по-рядка
тази фрактура. Подобен вид фрактури е често срещана при жени на тази
възраст.
Сочи, че нормалните битови движения, ищцата ще може да извършва,
но това не значи, че движенията са възстановени в абсолютно пълен обем
като другата ръка. Тази ръка била чувствително с намалена амплитуда на
движение, отделно от това, много трудно ще може ищцата да вдига тежест
повече от 4-5 кг. При този вид претърпяна травма, трудно би си извила ръката
към гърба. Предвид възрастта и давността от произшествието, година и 10
месеца, колкото е постигнато от направената рехабилитация, толкова ще
останат и движенията за в бъдеще. Повече няма да има. Тези изменения не се
очаква да прогресират. Ограниченията ще останат в живота й за в бъдеще.
При студено и силно влажно време, болка ще се изявява, ще се засилва, но
това ще е само първите 3-4 години от травмата. След това, няма да го има
този симптом, дори и при застудяване.
От заключението на назначената по делото съдебно-психологична
експертиза се установява, че ищцата Т. Д. не е посещавала специалист във
връзка с психоемоционалното си състояние вследствие на ПТП, не й е била
20
назначавана медикаментозна терапия и не е приемала предписани й от лекар
медикаменти. Приемала е леки успокоителни на билкова основа по собствено
решение.
Към момента на освидетелстване ищцата Т. Д. се е адаптирала към
настоящите условия и е приела състоянието си. Психологическата травма все
още не е напълно преработена и се регистрират отделни негативни остатъчни
преживявания.
Ищцата Т. Д. е възстановила до известна степен нормалния си начин на
живот. Като последица от преживяната физическа и психологическа травма в
резултат на настъпилото ПТП тя все още изпитва затруднение и ограничение
при изпълнение на отделни дейности/ свързани с пресичане на кръстовища,
някои домакински дейности и обработване на земята/, при което се чувства
непълноценна и напрегната.
От заключението на назначената по делото съдебно-техническа
експертиза се установява, че механизмът на ПТП е следния: на 19.12.2019 г.
около 09.30 часа в гр.К., на кръстовище между ул. "**" и локално платно от
западната страна на бул. "**" в гр. К. е настъпило ПТП между л.а. "Хюндай"
Туксон с рег. № *** управляван от Б.К. и велосипед "Leader" управляван от Т.
Д..
ПТП е настъпило на кръстовище между ул. "**" и западното локално
платно на бул."**" в гр. К..
Бул."**" е ориентиран в посока юг-север, а ул. "**" изток-запад.
Мястото на удара/сблъсъка се намира на разстояние около 2.50 м.
северно и на около 5.80 м. източно от ориентира: Североизточен ъгъл на
постройка на бул. "**" № 32 /О/.
Мястото на удара/сблъсъка се намира на велосипедната алея.
От техническа гледна точка падането на Т. Д. от велосипеда е вследствие
от съприкосновение между лекия автомобил и велосипеда.
Траекторията на тялото на пострадалата Д. по време на падането й от
велосипеда е в посока югоизток.
От техническа гледна точка тъмната мрежа е ограничавала видимостта
на водача на л.а. "Хюндай" Туксон в посока север към приближаващата
велосипедистка, като е имал видимост към велосипедната алея на разстояние
около 12.00 м. северно от ориентира. Същият е имал неограничена видимост
в тази посока след като се изнесе напред на около 2.00 - 3.00 м. и тъмната
мрежа да не е зрително препятствие към приближаващите ППС от север.
Скоростта на движение на лек автомобил "Хюндай" Туксон с рег. № ***
в момента, когато е имал възможност да възприеме опасността е около 12.00
км./ч., а към момента на сблъсъка е бил в процес на пълно спиране, т.е.
клоняла е към 0.00 км./ч.
Скоростта на движение на марка "Leader‘‘ с 26 цолови гуми, преди
настъпването на удара/сблъсъка е равна на около 8.00 км./ч.
Водачът на лекия автомобил "Хюндай" Туксон с рег. № *** е имал
21
техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП на 19.12.2019 г.
при конкретните пътни условия.
От техническа гледна водачът на велосипеда се е движила правилно и в
конкретния случай е нямала възможност да предотврати ПТП настъпило на
19.12.2019 г.
В резултат на това настъпва ПТП с последици описани в делото.
Лекият автомобил управляван от Б.К. се е движил по улица "**" в гр.К. в
посока запад-изток.
Велосипедът, управляван от Т. Д. се е движил по велосипедната алея
разположена в локалното платно от западната страна на бул. "**" в посока
север-юг.
Ударът/сблъсъкът е настъпил там, където е пресечната точка на
траекториите на движение на двете ППС.
Първоначалното съприкосновение е отпред в средната част за лек
автомобил марка "Хюндай" Туксон с рег. № ***.
Сблъсъкът спрямо лек автомобил марка "Хюндай" Туксон с рег. № *** е
централно отпред.
Първоначалното съприкосновение е отдясно, с дланта на дясна ръка на
велосипедистката Т. Д..
Сблъсъка спрямо велосипеда и велосипедистката Т. Д. е отдясно.
Непосредствено след това лекият автомобил марка "Хюндай "Туксон с
рег. № *** е останал, спрял в зоната на кръстовището между бул. "**" и ул.
"**", ориентиран в посока запад-изток.
Водачът на велосипеда Т. Д. е паднала от велосипеда "Leader" на пътното
платно пред автомобила.
Съпоставяйки всичко по-горе описано, траекториите на движение на
двете ППС преди да настъпи удара/сблъсъка и се направи графико-
аналитичен анализ на мащабната скица, мястото на удара/сблъсъка е както
следва:
по широчина на пътното платно - на разстояние около 2.50 м. северно от
ориентира: Североизточен ъгъл на постройка на бул. "**" № 32 /О/ и на около
1.25 м. северно от южния край на пътното платно на улица "**"
по дължина на пътното платно - на велосипедната алея, на около 5.80 м.
източно от ориентира: Североизточен ъгъл на постройка на бул. "**" № 32 /О/
и на около 1.00 м. източно от западния край на локалното платно на бул. "**"
Траекторията на тялото на пострадалата Д. по време на падането й от
велосипеда е в посока югоизток.
Скоростта на движение на лек автомобил "Хюндай" Туксон с рег. № ***
в момента когато е имал възможност да възприеме опасността, като се имат
предвид технически възможности на автомобила за ускоряване и
предприетото екстремно спиране, след възприемане на опасността е около 12
км./ч.
22
По направлението на движение на л.а. има пътни знаци Б2 "Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство!" и А20 "Велосипедисти". От
техническа гледна точка водача е бил длъжен да спре преди да пресече
описаното кръстовище и съответно да се съобрази с това, че е възможно
появата пред автомобила му на пресичащи велосипедисти.
Водачът на автомобила не се е съобразил с това, че по велосипедната
алея от север на юг се е движил велосипед "Leader" управляван от Т. Д..
Скоростта на движение на лек автомобил "Хюндай" Туксон с рег. № ***
в момента когато е имал възможност да възприеме опасността е около 12
км./ч., а към момента на сблъсъка е бил в процес на пълно спиране, т.е.
клоняла е към 0.00 км./ч.
Лекият автомобил "Хюндай" Туксон с рег. № *** управляван от Б.К.
преди сблъсъка се е движил по пътното платно на улица "**" в гр.К. по посока
запад-изток.
Водачът на велосипеда Т. Д. е управлявала велосипед "Leader" по
велосипедната алея разположена в локалното платно от западната страна на
бул. "**" в гр. К. по посока север-юг.
По предният капак на лекия автомобил се наблюдава покрит с леко
прахово покритие, като в средата на същия този двигателен капак се
наблюдава прясно отнемане на праха оформящо петно наподобяваща дясна
човешка длан.
Това е от първоначалния контакт на велосипедистката и л.а.
Допълнително за да изпадне велосипедистката от велосипеда, възможно
е да е осъществено леко бутане с малка кинетична енергия и такова бутане да
е осъществено в единствено възможните повърхности, а именно отдясно по
десен долен крайник, над коляното, бедрото или таза. Това са меките части от
тялото на велосипедистката Д., покрити с дрехи, които не оставят следи по
автомобила.
При тази малка скорост кинетичната енергия от този контакт се поема от
еластичните деформации, свиванията на пружини, ресори и окачване при
спирането.
Свидетелят Динко Иванов твърди: "Видях как колата спря пред
кръстовището, точно където минава велоалеята. Жената си пусна краката от
колелото и се подпря на колата. В момента, в който тя се подпря, с ръка се
отблъсна от колата и падна на лявата си страна ".
Ударът/сблъсъкът е настъпил там, където е пресечната точка на
траекториите на движение на двете ППС.
Непосредствено след това лекият автомобил марка "Хюндай " Туксон с
рег. № *** е останал, спрял в зоната на кръстовището между бул. "**" и ул.
"**", ориентиран в посока запад-изток.
Водачът на велосипеда Т. Д. е паднала от велосипеда "Leader" на пътното
платно пред автомобила.
Сблъсъка спрямо велосипеда и велосипедистката Т. Д. е отдясно.
23
Първоначалното съприкосновение е отпред в средната част за лек
автомобил марка "Хюндай" Туксон с рег. № ***.
Сблъсъка спрямо лек автомобил марка „Хюндай Туксон” с рег. № *** е
централно отпред.
Първоначалното съприкосновение е отдясно, с дланта на дясна ръка на
велосипедистката Т. Д..
На базата на това отговора е:
При конкретната пътна обстановка е бил налице контакт/удар между
лекия автомобил и велосипеда, респ. велосипедиста.
От техническа гледна водачът на велосипеда се е движил правилно и в
конкретния случай е нямал възможност да предотврати ПТП настъпило на
19.12.2019 г.
Между водача на л.а. "Хюндай" Туксон и приближаващите ППС от север
е имало зрителна преграда - тъмна мрежа, която е била зрително препятствие
в посока север, когато л.а. "Хюндай" Туксон е бил спрял на знак Б2 "Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство!".
Тази тъмна мрежа е ограничавала видимостта на водача на л.а. "Хюндай"
Туксон в посока север.
Водачът на л.а. "Хюндай" Туксон, когато е бил спрял на знак Б2 е имал
видимост към велосипедната алея на разстояние около 12.00 м. северно от
ориентира - № 8 на мащабна скица на видимостта за водача на л.а. "Хюндай"
Туксон към движещият се от север на юг велосипед.
Неограничена видимост в посока север към велосипедната алея има,
когато л.а. "Хюндай" Туксон се изнесе в посока изток на около 2.00 - 3.00 м.,
т.е. тъмната мрежа да не е зрително препятствие към приближаващите ППС
от север.
От техническа гледна точка тъмната мрежа е ограничавала видимостта
на водача на л.а. "Хюндай" Туксон в посока север към приближаващите ППС,
като е имал видимост към велосипедната алея на разстояние около 12.00 м.
северно от ориентира. Същият е имал неограничена видимост в тази посока,
след като се изнесе напред на около 2.00 - 3.00 м. и тъмната мрежа да не е
зрително препятствие към приближаващите ППС от север.
От техническа гледна точка падането на Т. Д. от велосипеда е вследствие
от съприкосновение между лекия автомобил и велосипеда.
Велосипедът преди удара/сблъсъка се е движил по велосипедната алея
от север на юг, последвал е контакт с л.а. "Хюндай" и последващо изпадане на
Т. Д. от велосипеда на пътното платно в посока югоизток.
Мястото на удара/сблъсъка се намира на разстояние около 2.50 м.
северно и на около 5.80 м. източно от ориентира: Североизточен ъгъл на
постройка на бул. "**" № 32 /О/.
Мястото на удара/сблъсъка се намира на велосипедната алея.
Скоростта на движение на марка "Leader с 26 цолови гуми, преди
24
настъпването на удара/сблъсъка е равна на около 8.00 км./ч.
Водачът на лекия автомобил "Хюндай" Туксон с рег. № *** е имал
техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП на 19.12.2019 г.
при конкретните пътни условия.
От техническа гледна водачът на велосипеда се е движила правилно и в
конкретния случай е нямала възможност да предотврати ПТП настъпило на
19.12.2019 г.
Първата причина за настъпилото ПТП от техническа гледна точка е, че
водачът на л.а. „Хюндай“ Туксон не е пропускал движещият се по
обозначената велоалея на локалното пътно платно, по пътя с предимство
велосипед управляван от Т. Д..
Втора причина за настъпилото ПТП от техническа гледна точка е, че при
избора си на скорост на движение водачът на лекия автомобил „Хюндай“
Туксон равна на около 12.00 км/ч.. в посока запад-изток навлизайки в
кръстовище, не се е съобразил с възможностите си да контролира
управлявания от него автомобил, като намали скоростта или спре при
възникване на опасност от настъпване на ПТП на безопасно прието
разстояние от 1 метър, при което траекторията на движение на л.а. „Хюндай“
Туксон нямаше да се пресече с траекторията на движение на велосипед
"Leader" в конфликтна точка - място на удара/сблъсъка.
Водачът на лекия автомобил „Хюндай“ Туксон с рег. № *** - Б.К. е
възприел велосипеда управляван от Т. Д. с известно закъснение.
Водачът на лекия автомобил „Хюндай“ Туксон не се е съобразил с
характера и интензивността на движещите се по локалното платно ППС по
велоалеята велосипед въпреки, че има предупредителен пътен знак за
опасност А 20 "Велосипедисти".
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че при определяне мястото
на удара, е взел предвид разпита на свидетеля Динко Иванов, който твърди, че
в момента на удара, велосипедистката е пуснала крака си на терена и се е
подпряла с дясната ръка на предния капак, и в последствие отхвръкнала
напред и изпаднала на терена. Сблъсъкът спрямо лекият автомобил с
предната част, като е контактувал с велосипедистката с дясната й ръка и
съответно с предната броня с десните странични части на велосипедистката,
които са един вид меки части и е възможно да не оставя следи по предната
броня.
Относно протриването на десния ръб, сочи, че като се съпостави
разположението на забърсаното прахово покритие от дланта на водача на
велосипеда, който е на предния капак и тази деруга, която е на десния ръб на
предната броня, те са несъпоставими и за това не са взети предвид.
Протривания с дланта на предния капак са налице и впоследствие
велосипедистката е изпаднала на пътното платно, при контакт с меките части
на ръцете. Имало е контакт между велосипед и автомобил, с предната част на
лекия автомобил, с дясната ръка и с дясна странична част на
велосипедистката. Категорично не може да се каже между велосипедистката
25
и лекия автомобил, да са били в перпендикулярна част, но сблъсъкът е челно
за лекия автомобил и странично за велосипедистката. Велосипедистката, от
техническа гледна точка, е паднала напред и леко по посоката си на движение
на пътното платно. Реално е паднала на лявата страна, спрямо посоката на
нейното движение. При този удар и така намерените веществени
доказателства, тя е била на малко по-високо ниво, т.е. била е седнала на
велосипеда, т.е. пострадалата е управлявала велосипеда при първоначалното
съприкосновение с лекия автомобил.
Пояснява, че терминът „контакт“ „сблъсък“ “удар“ е едно и също
понятие, а първоначален контакт е контакта в момента на първоначалното
съприкосновение на велосипедистката с лекия автомобил. Автомобилът е
спрял в момента на сблъсъка. Ако не беше спрял, щеше да има прегазване
или на велосипеда, или на велосипедистката.
Велосипедистката е паднала на лявата страна, което се потвърждава
от свидетелските показания, по хода на движение и напред. Дали има някаква
ротация от техническа гледна точка, не може да се отговори. Налице е
екстремно спиране и ако не е било предприето такова, велосипедът и
велосипедистката вероятно са щели да бъдат прегазени. Ако скоростта е била
равна на нула, сблъсък при конкретната пътна обстановка, нямаше да има.
Сблъсъкът е настъпил в момента на преустановяване на движение на лекия
автомобил, т.е. скоростта на лекия автомобил е клоняла към нула.
2
Кинетичната енергия се изчислява по формулата: Ek=M.V:2 и при скорост
равна на нула, кинетичната енергия също е равна на нула.
Уточнява, че зелената мрежа е зрително препятствие в посока север и
от 12 метра северно от мястото на удара, водачът на лекия автомобил е имал
възможност да възприеме виждащата се велосипедистка от север на юг до
мястото на удара. Над 12 метра в посока север, има видимост вече след като
се изнесе напред, но на линията на стопа в посока север видимостта е 12
метра. Когато е бил на линията на стопа, видимостта към велосипедистката е
била около 12 метра и той от тези 12 метра до мястото на удара, е имал
възможност да види велосипедистката.
На поставения въпрос в съдебно заседание относно освобождаването
на педалите от страна на велосипедиста, какво влияние оказва върху
управлението на велосипеда и неговите движения, вещото лице посочва, че
първоначалният контакт на велосипедистката и лекият автомобил е настъпил
с дясната ръка на велосипедистката и десните странични долни части на
велосипеда и впоследствие, тя изпаднала на пътното платно, в посока
югоизток. Самото управление на велосипеда от техническа гледна точка, не е
свързано с управлението на самия велосипед, дали е бил на свободен венец
или педалите са задвижвали задното колело.
От заключението на назначената по делото повторна съдебно
автотехническа експертиза се установява, че в дясната челна ъглова част на
лекия автомобил и по задната рамка в задната дясна част на велосипеда са
намерени следи от задиране. Малко преди отлагането им пострадалата по
делото е осъществила контакт с предния капак на автомобила, като с дясната
26
си ръка се е подпряла на него.
Разположение на пострадалата и лекия автомобил към момента на
контакта между дясната и ръка и капака на автомобила, зоната на контакта се
явява моментен център на скоростите за механичната система велосипедист и
велосипед. Без плъзгане между дланта (зоната на контакт) и повърхнината на
капака (данни за плъзгане няма - отпечатъка от забърсан прах съответства на
дясна длан), механичната система продължава движението си със съответната
скорост на движение по окръжност с радиус съизмерим с дължината на
дясната ръка и рамо на пострадалата. Под въздействие на това движение за
механичната система възниква центробежна сила.
В началния момент на възникване на центробежни сили, тялото на
пострадалата не контактува с челната част на автомобила. Данни за контакт
по делото няма. Малко по късно, при достигане на фазов ъгъл на завъртане на
механичната система, до момента на контакта между дясната задна част на
велосипеда и дясна ъглова част на лекия автомобил възниква ударен импулс.
Под въздействието му се разкъсва кинематичната връзка между механичната
система и автомобила (преустановява се контакта на дланта на пострадалата с
капака), като велосипеда продължава малко напред, отклонява се малко
наляво спрямо посоката си на движение, с ротация около вертикалната си ос в
посока на часовата стрелка, гледано отгоре. Тялото на пострадалата се
отклонява в направление по посока на възникналата центробежна инерционна
сила, малко по-малко косо спрямо посоката на отхвърляне на велосипеда и
изпада на терена върху дясната си страна. Изпадането върху дясната си
страна, в условия на по-близката лява откъм терена се дължи на момента на
ударния импулс и придобиване ротация на тялото около надлъжната си ос в
посока, същата както тази на велосипеда и в процеса на изпадане към терена.
При изпадането на тялото върху терена са получени гореописаните
травматични увреждания, като: оток, палпаторна болка и подкожно
кръвонасядане в дясна делтоидна област; счупване на раменната кост в
горния и край(шийката),заедно с изпъкналостта, в която се вграждат
сухожилни влакна на раменни мускули (туберкулум).
От техническа гледна точка, освобождаването на педалите на велосипеда
от пострадалата не оказва влияние върху управлението му. От техническа
гледна точка, обективните находки по делото и приведеното
механоматематично моделиране определят, че гореописаният механизъм е
технически възможен при освобождаване на педалите на велосипеда от
велосипедистката.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че по делото има данни, че
водачът на велосипеда, е осъществила първоначален контакт с предния капак
на автомобила, посредством горния си десен крайник. В процеса на ротация
описан подробно в заключението, се е реализирал контакт между велосипеда
и предна дясна ъглова част на автомобила, като след осъществяването на този
контакт, пострадалата е паднала върху терена по начин описан подробно в
заключението. Данни за контакт между челната част на автомобила и дясната
страница на велосипеда и пострадалата преди контакта между горния десен
27
крайник и предния капак на автомобила няма. Респективно, контактът е
вторичен след осъществяване на контакта между крайника и предния капак на
автомобила. Няма описани травматични увреждания в областта на десния
крайник и в зоната по височина на челната част на автомобила, от които
данни да се съди за наличие на контакт между челната част на автомобила и
пострадалата.
След уточнение на ищцата в съдебно заседание, че е имало контакт с
автомобила, вещото лице излага, че ако има реализиране на контакт с челната
част на автомобила и дясната страница, то неминуемо силата, която действа
ще бъде насочена към тялото по посока на движение на автомобила, тъй
наречената ударна сила или ударен импулс. Под негово въздействие,
механичната система велосипед и велосипедист, би придобила скорост по
посока на силата, като под въздействие на също тази ударна сила, предвид
нейното направление, механичната система ще придобие кинетичен момент,
респективно ъглова скорост. Ако направлението на тази сила е под масовия
център на тялото на велосипедистката, а този център е на нивото на пъпа и
както в изправено положение на един нормален пешеходец и при управление
на велосипед така, поради факта, че приблизително разстояние при пущане на
краката, е едно и също с това, при нормален ход на един пешеходец. Ако
обаче направлението на тази сила е над този център на механичната система,
тялото ще придобие ъглова скорост, обратно на първата или обратно на
часовниковата стрелка, гледано зад велосипедиста. Няма данни в тази област
за наличие на удар.
От показанията на свидетелката Л.И.Т. се установява, че е разбрала за
травматичните увреждания при среща с пострадалата след ПТП. Сочи, че е
лекар със специалност ,,Ендокринология‘‘ и лекува пострадалата от
остеопороза, като изтъква, че възстановителния период е бил много дълъг и е
налице забавяне, поради остеопорозата, която е установена преди инцидента
в степен, която се нуждае от лечение. Това й състояние удължава периодът на
възстановяване след травмата и се води рисков момент при травма, тъй като
тези хора са по-чупливи. Твърди, че дясната и ръка била обездвижена за
период от два месеца, като през това време не е можела да се обслужва сама и
е имала нужда от помощ от семейството, като тя също й помагала за някой
неща - покупки, лекарства. Семейството е помагало при самообслужването,
защото ищцата не е можела сама - почистване, посещаване на тоалетна,
домакинска работа. Обездвижването е продължило два месеца, като след това
ръката е била негодна за движение и е било необходимо раздвижване. Сочи,
че пострадалата е посещавала рехабилитация в продължение на доста време.
Първо в специализирани заведения, отделение по физиотерапия в
продължение на 10 дни, няколко курса. След това, започнала да се раздвижва
при рехабилитатор в продължение на още около месец, със специални масажи
и физически упражнения. Едва тогава е възстановила движенията на ръката, в
началото не в пълен обем, а след това, постепенно разширила като това било
съпроводено със съответните болка при раздвижването.
Излага, че живота на ищцата се променил в началото много. Не е можела
да върши нормално ежедневните си задължения като домакиня, намалила
28
обема на излизания, на ходене. Преди ПТП е карала много колело, като след
него много по-малко се движи и не е същият активен човек. Ищцата имала
двор и го обслужвала, но след инцидента го обслужва много по-малко.
Твърди, че движението не е същото и по-често има болки и възстановяването
няма да бъде напълно, като остават ограничени движения на ръката и болките
ще ги има в раменната част. В психологичен план ищцата била по-лесно
стресираща, повече се оплаквала, притеснявала се на улицата, както и от
резки звуци, спирачки. Намалила е излизанията навън, пазаруването. Не
можела да носи тежко. Ищцата живеела със семейството си – съпруг и двама
сина. Мъжът й работел на периодичен график извън гр. К., но отсъства по 10-
тина дни, след това има компенсация и се връща и това е отпреди инцидента.
Единият й син работи, другият й син е пенсионер със заболяване, а съпругът е
пенсионер и работи.
От показанията на свидетеля С.Н.С. /съсед на ищцата/ се установява, че
след ПТП ищцата била със счупена дясна ръка на две места. Сочи, че не е
можела да се обслужва сама и той заедно със съпругата си също са помагали
в ежедневните дейности. Съпругата му помагала на ищцата в тоалета и
готвенето. Той помагал с отоплението на дома, тъй като семейството се
отоплявало с дърва, както и ежедневно с пазаруването. Твърди, че
пострадалата живее със съпруга си и двамата си сина. Съпругът и бил
пенсионер, но работел в хижа на вр. Б. и отсъствал, като се прибирал за 2-3
дни. Единият от синовете и бил със заболяване и пенсионер. Другият работел
в редовна смяна в предприятие „Б.Ш.“.
Посочва, че ищцата се оплаквала от болки в ръката, която била
гипсирана. Рехабилитатор е посещавал пострадалата вкъщи, а след като е
настъпило подобрение е посещавала рехабилитатор в поликлиниката около
5-6 месеца. Около 7-8 месеца е ходила на рехабилитация., като няколко пъти е
била по НЗОК, а след това е заплащала сама процедурите.
След инцидента ищцата е спряла да обработва двора и да върши
земеделската работа. Казвала, че я е страх от коли и колело. Не била същият
пълноценен човек. Не можела да вдига тежко, все още ръката я наболява, не
можела да я движи пълноценно,
От показанията на свидетеля Д.Д.И. са установява, че е свидетел на
ПТП. Твърди, че работи на обект в близост и отивайки за кафе около 9.30-
9.45 часа на около 5-6 метра от кръстовището видял ищцата, която била с
колелото, но не видял дали е слязла от велоалеята или от тротоарните павета,
но е идвала срещу него. Посочва, че лекият автомобил е спрял пред
кръстовището, точно където минава велоалеята, като ищцата ,,си пуснала
краката от колелото и се подпряла на колата. В момента, в който се подпряла,
с ръка се отблъсна от колата и паднала на лявата си страна‘‘. Сочи, че водачът
на лекия автомобил е слязъл и помогнал да стане, като ищцата седнала на
тротоара, а той продължил за кафе, след като видял, че нищо не се случило с
жената. Уточнява, че от едната страна на кръстовището има двор, като не
може да каже дали е към кооперация или към къща, или малка кооперация,
като дворът е заграден с мрежа - една зелена мрежа и няма никаква видимост.
29
Точно на това кръстовище всички коли от тази страна спирали почти на
велоалеята, от което си прави извода, че нямат никаква видимост, тъй като
повечето коли спирали напред. Твърди, че лекият автомобил не е блъснал
жената, за което бил сигурен. При движението на жената, при навлизане в
кръстовището не е видял да се огледа. Посочва: ,,Видях това, защото жената
идваше срещу мен. Жената с велосипеда минаваше от ляво на дясно пред
автомобила. Жената се опря по средата на капака на колата. Така ми се стори,
защото бях отстрани. Водачът на автомобила отреагира. Жената се опря с
дясната ръка.‘‘.
В съдебно заседание ищцата уточнява, че е паднала на дясната си страна,
а не на лявата. Сочи, че велосипеда и е с висока рамка, което означавало, че го
е карала. Същият, при падането останал назад, което води до извода, че е
паднала в движение. Просто е изхвърчала и е била доста пред велосипеда и
пред колата. Твърди, че най – вероятно краката й са били пред дясната гума
на колата, но самата кола била вече навлязла във велоалеята. Посочва, че след
инцидента водачът на лекия автомобил и е помогнал да стане, като след това
е дошъл друг свидетел от ромски произход, на млада възраст, с тъмни
износени дрехи.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
По възражението на ответника за недопустимост на иска, поради
неспазване на процедурата по чл. 380 от КЗ:
С определение № 461/11.07.2022 г. по делото е задължен ответника ЗД
"Б.И." АД, да представи по делото в заверен препис и под опис всички
документи по образуваната преписка по щета, в това число – молба, ведно с
приложените към нея доказателства, с която е предявена извънсъдебната
претенция от ищцата, писмо отговор по нея и други писма и кореспонденция
между страните в двуседмичен срок от връчване на определението, като е
указано, че неизпълнението на указанията се преценява съгласно чл. 161 от
ГПК.
Предвид дадената възможност на страната с указания за последиците по
чл. 161 ГПК, ответникът не е представил изисканите документи.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
Съгласно чл. 380 КЗ, лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция ведно с посочване на банкова сметка, по която да
се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на
възстановяване в натура.
От приложеното към исковата молба известие за доставяне № ИД PS
30
6100 00J на ,,Б.П.‘‘ от адв. А.Б. до ответника, получено от последния на
02.06.2020 г. /под известието е изписан ръкописен текст ,,Щета Т. Д. т.п.ПТП
19.12.2019 г. изх. № 514‘‘/ се установява, че до застрахователя е изпратена
молба за изплащане на обезщетение. Няма данни по делото дали е образувана
преписка при ответника и да е изплатено застрахователно обезщетение или
отказ.
Но съобразно цитираната по-горе разпоредба на чл. 161 от ГПК,
ответникът е създал невъзможност съдът да извърши тази преценка поради
непредставяне на писмените доказателства. Съдът изрично е посочил кои и
какви доказателства указва на ответника да представи, поради което съгласно
чл. 161 от ГПК съдът приема за доказани фактите и обстоятелствата, че
ищцата е предявила пред застрахователя претенция за неимуществени вреди
от процесното ПТП и същата е получена от ответника на 02.06.2020.
Поради горното, съдът приeма, че ищцата е спазила процедурата по чл.
380 от ГПК и предявените искове са допустими.
Установено е по делото, че за л.а. „Хюндай Туксон", с рег. № ***,
управляван от виновния водач Б.К.К. е налице сключена с ответника
застраховка "Гражданска отговорност", з.п. №
ВО/02/119000676990/06.03.2019 г. със срок на валидност една година, считано
от 06.03.2019 г. до 05.03.2020 г.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
По делото безспорно се установи, че травматичните увреждания на
ищцата се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и
противоправно поведение на водача на застрахования автомобил Б.К.К.,
което е установено с влязло в сила решение № 1/04.02.2022 г. по АНД №
3/2022 г. по описа на Военен съд – П., което се ползва със задължителна сила
за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК и съдебната практика се
приравнява на влязла в сила присъда. Присъдата съгласно чл. 300 ГПК е
задължителна за гражданския съд относно част от горепосочените елементи –
противоправност на деянието, авторството на дееца и вината под форма на
непредпазливост, а така също и относно съставомерния елемент от
престъплението, което е резултатно и задължително изисква да е причинена
телесна повреда. Присъдата е задължителна за гражданския съд и относно
наличието на причинно-следствена връзка между противоправното поведение
на делинквента и телесното увреждане, която връзка също е обективен
съставомерен елемент от престъпния състав.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ следва да бъде ангажирана, като предявения иск за неимуществени вреди е
доказан по основание.
31
Относно размера на исковете за неимуществени вреди, съдът
намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при
които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания и др.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени
неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера,
силата, интензитета и продължителността на търпените от ищцата вреди от
следните травматични увреждания, а именно:
По делото са установени травматичните увреждания на ищцата от
заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, а
именно - фрактура коли хумери декстра и фрактура туберкулум майорис
хумери декстра, при които като се има предвид възрастта на ищцата към
момента на травмата – 66 г., обичайният срок при такива фрактури на
имобилизацията е 45 дни, но твърдото костно срастване се получава към 60 -
75 ден. Ако след 50 -я следтравмен ден се започне рехабилитация, то тя е
бавна, продължава минимум още 2 месеца - до възстановяване на движенията
на рамото. В този смисъл може да се счита, че общият период на
възстановяване е около 4-5 месеца. Установено е, че лечението на ищцата е
започнато и проведено адекватно и по принципите на консервативното
лечение, като е провела и предписаната й рехабилитация и два курса при
частен рехабилитатор /20 дни – след 20.03.2020 г. и 7 дни – м.април 2020 г./
Поради горното, ищцата е успяла да се вмести в почти най-краткия
период на лечение и възстановяване при този тип фрактури, със забележката,
че са останали дефекти и дефицити във функцията на тази ръка.
При осъществения клиничен преглед на ищцата Т. Д. Д. на 20.10.2021 г.
се установява, че при нея не е постигнат абсолютен резултат, т.е. пълно
възстановяване. Видимо се установява лека хипотрофия на раменната и
брахиалната мускулатура. Движенията в дясната раменна става напред и
назад са почти възстановени до норма, но са с намалена мощ. Не може да
носи с дясната си ръка тежест по-голяма от 4-5 кг. Движението в страни -
абдукция е с голям дефицит. Възможна е до 100-110 гр. /при норма 180 гр/.
Ищцата има оплаквания, че дори и при не големи и продължителни
натоварвания /многократни движения/ на дясната ръка, усеща бързо
нарастваща умора. При застудявания получава болки в предната част на
раменната става и тогава движенията в същата се затрудняват още повече.
32
Това предполага съдът да съобрази вида и тежкия характер на
уврежданията, претърпяните от ищцата травми, обстоятелството, че
възстановителният период е продължил около 4-5 месеца, през което време
движението и било силно ограничено и е изпитвала интензивни болки.
Вещото лице уточнява, че предвид давността от травматичния момент
/19.12.2019 г./ може да се счита, че възстановяването на ищцата Т. Д. Д. е
приключило. Особено като се има предвид, че е провела 3 физио- и
рехабилитационни курса. Но то е приключило с относителен дефицит в обема
на движения на дясната раменна става, с намалена сила на дясната ръка и с
периодично засилващи се болки в същата област. Ограниченията ще останат
в живота й за в бъдеще - движенията не са възстановени в абсолютно пълен
обем като другата ръка. Тази ръка била чувствително с намалена амплитуда
на движение, отделно от това, много трудно ще може ищцата да вдига тежест
повече от 4-5 кг. При този вид претърпяна травма, трудно би си извила ръката
към гърба.
Следва да бъде отчетен и фактът, че ищцата е имала нужда от помощ
при обслужването и грижи от близки хора по време възстановителния период,
че е развила негативни психически последици от произшествието, изразяващи
се в безпричинен страх от излизане навън и силни шумове.
От заключението на назначената по делото съдебно-психологична
експертиза се установява, че към момента на освидетелстване ищцата Т. Д. се
е адаптирала към настоящите условия и е приела състоянието си.
Вещото лице уточнява в съдебно заседание, че се касае за остра
стресова реакция и посттравматично стресово разстройство. При
посттравматичното стресово разстройство, никой не дава гаранция, че няма
да се прояви симптоматика отново. Тъй като има остатъчни все още симптоми
този стрес, би могъл да се провокира и от наблюдаване, от подобна ситуация
събитие, дори само в качеството си на свидетел, поради това не може да се
даде категоричен отговор за отшумяване на симптоматиката.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде отчетена преживяната от ищеца остра стресова реакция, която
е довело до негативна промяна в психо – емоционалното и състояние.
Ноторно известно е обстоятелството, че претърпяването на ПТП представлява
значителен стресогенен фактор. Липсата на осъществени до момента
професионални консултации с психолог, психотерапевт или психиатър, респ.
липсата на психично заболяване, също не означават преодолян стрес от
инцидента предвид показанията на свидетелите и неоспореното заключение
на СПЕ, че психологическата травма все още не е напълно преработена и се
регистрират отделни негативни остатъчни преживявания.
Не на последно място следва да бъде отчетен и факта, че ищцата е във
възраст, в която оздравителните процеси при фрактури протичат по – бавно.
От гореизложеното съдът счита, че обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определи в размер на 45 000 лева.
33
Ответното дружество е направило възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата.
Съобразно с въведеното с т. 7 ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване,
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните
последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е
конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно,
в частност - в нарушение на Закона за движение по пътищата и виновно.
Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е
създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в
хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или
бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
По възражението на ответника, че е налице съпричиняване, тъй като е
налице забавяне на оздравителния процес от ищцата, поради неспазване на
лекарските предписания, съдът намира същото за неоснователно. По делото
не се установи ищцата да не е провела предписаното лечение, напротив дори
е провела допълнително два курса на рехабилитация с лични средства /20 дни
– след 20.03.2020 г. и 7 дни – м.април 2020 г./, извън предписаният по НЗОК.
От заключението на съдебно медицинската експертиза се установява, че
ищцата е отговорила на направената схема на лечение с амбиция и упоритост
и поради това е успяла да се вмести в почти най-краткия период на лечение и
възстановяване при този тип фрактури, със забележката, че са останали
дефекти и дефицити във функцията на тази ръка.
Възражението за забавяне на оздравителния период, поради
предхождащи заболявания на ищцата следва да бъде доказано от ответника
при условията на пълно и главно доказване посредством събрани специални
знания чрез заключението на СМЕ, каквото по делото не е проведено. На
вещото лице не е поставян въпрос дали ищцата страда от заболявания преди
ПТП. От свидетелските показания се установява, че същата страда от
остеопороза.
Вещото лице уточнява в съдебно заседание, че подобни счупвания са
характери при жени над 65 години, даже и по-рано, които са навлезли в
периода на напредване на остеопороза, а то е свързано с навлизане на жената
в менопауза. Въпреки тези констатации обаче, по делото не са налице данни
по причина заболяването на костната система възстановяването на ищцата да
е отнело период от време надхвърлящ обичайния. Отделно от това, не би
могло да се очаква пострадалите при пътно-транспортни произшествия да са
само физически здрави индивиди. Поради което това възражение на
ответника се преценява като неоснователно.
По възражението на ответника за наличието на случайни събития или
34
друг пътен инцидент в периода межди ПТП и прегледа на ищцата /4 часа/,
съдът намира същото за неоснователно. Не са представени доказателства в
тази насока, нито са описани евентуалните случайни събития или друго ПТП,
за които съдът да дължи произнасяне.
В тази връзка следва да се уточни, че периодът от 4 часа от ПТП е до
поставянето на имобилизация в 13,30 часа. В проверените документи по
съдебномедицинската експертиза вещото лице посочва, че първоначално
ищцата е посетила д-р Ч., който назначил рентгенова снимка, която е
направена при д-р Б., след като е разчетена в 13.30 часа ищцата е при д- р Л. -
ортопеда, който назначава обездвижване. Т.е. ищцата в един по-ранен е
момент е предприела действия, тъй като логично е, че до момента на
имобилизация в 13,30 часа е било необходимо време за придвижване до
болнично заведение, преглед, рентгенография, разчитане на резултата.
По възражението за съпричиняване, тъй като пострадалата с
поведението си сама се е поставила в опасност, поради загуба на равновесие и
контрол върху управлявания велосипед, придружени с некоординирани
действия и маневри при вида на лекия автомобил:
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че
ПТП е настъпило на кръстовище между ул. "**" и западното локално платно
на бул."**" в гр. К.. Велосипедът, управляван от Т. Д. се е движил по
велосипедната алея разположена в локалното платно от западната страна на
бул. "**" в посока север-юг. Водачът на лекия автомобил "Хюндай" Туксон с
рег. № *** е имал техническа възможност да предотврати настъпването на
ПТП на 19.12.2019 г. при конкретните пътни условия.
От техническа гледна водачът на велосипеда се е движила правилно и в
конкретния случай е нямала възможност да предотврати ПТП настъпило на
19.12.2019 г.
Първата причина за настъпилото ПТП от техническа гледна точка е, че
водачът на л.а. „Хюндай“ Туксон не е пропуснал движещият се по
обозначената велоалея на локалното пътно платно, по пътя с предимство
велосипед управляван от Т. Д..
Втора причина за настъпилото ПТП от техническа гледна точка е, че при
избора си на скорост на движение водачът на лекия автомобил „Хюндай“
Туксон равна на около 12.00 км/ч. в посока запад-изток навлизайки в
кръстовище, не се е съобразил с възможностите си да контролира
управлявания от него автомобил, като намали скоростта или спре при
възникване на опасност от настъпване на ПТП на безопасно прието
разстояние от 1 метър, при което траекторията на движение на л.а. „Хюндай“
Туксон нямаше да се пресече с траекторията на движение на велосипед
"Leader" в конфликтна точка - място на удара/сблъсъка.
Водачът на лекия автомобил „Хюндай“ Туксон с рег. № *** - Б.К. е
възприел велосипеда управляван от Т. Д. с известно закъснение.
Водачът на лекия автомобил „Хюндай“ Туксон не се е съобразил с
35
характера и интензивността на движещите се по локалното платно ППС по
велоалеята велосипед въпреки, че има предупредителен пътен знак за
опасност А 20 "Велосипедисти".
Между водача на л.а. "Хюндай" Туксон и приближаващите ППС от север
е имало зрителна преграда - тъмна мрежа, която е била зрително препятствие
в посока север, когато л.а. "Хюндай" Туксон е бил спрял на знак Б2 "Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство!" Същият е имал неограничена
видимост в тази посока, след като се изнесе напред на около 2.00 - 3.00 м, и
тъмната мрежа да не е зрително препятствие към приближаващите ППС от
север.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че първоначалният
контакт на велосипедистката и лекият автомобил е настъпил с дясната ръка на
велосипедистката и десните странични долни части на велосипеда и
впоследствие, тя изпаднала на пътното платно, в посока югоизток. Самото
управление на велосипеда от техническа гледна точка, не е свързано с
управлението на самия велосипед, дали е бил на свободен венец или педалите
са задвижвали задното колело.
От заключението на повторната автотехническа експертиза се
установява, че намерените следи от задиране по велосипеда, водят до извода,
че малко преди отлагането им пострадалата по делото е осъществила контакт
с предния капак на автомобила, като с дясната си ръка се е подпряла на него
(данни за плъзгане на дланта няма - отпечатъка от забърсан прах съответства
на дясна длан), като това се явява моментен център на скоростите за
механичната система велосипедист и велосипед, като под въздействие на това
движение за механичната система възниква центробежна сила, при което
тялото на пострадалата не контактува с челната част на автомобила.
Данни за контакт по делото няма. Респективно, контактът е вторичен
след осъществяване на контакта между крайника и предния капак на
автомобила. Малко по късно, при достигане на фазов ъгъл на завъртане на
механичната система, до момента на контакта между дясната задна част на
велосипеда и дясна ъглова част на лекия автомобил възниква ударен импулс.
Под въздействието му се разкъсва кинематичната връзка между механичната
система и автомобила (преустановява се контакта на дланта на пострадалата с
капака), като велосипеда продължава малко напред, отклонява се малко
наляво спрямо посоката си на движение, с ротация около вертикалната си ос в
посока на часовата стрелка, гледано отгоре. Тялото на пострадалата се
отклонява в направление по посока на възникналата центробежна инерционна
сила, малко по-малко косо спрямо посоката на отхвърляне на велосипеда и
изпада на терена върху дясната си страна. Изпадането върху дясната си
страна, в условия на по-близката лява откъм терена се дължи на момента на
ударния импулс и придобиване ротация на тялото около надлъжната си ос в
посока, същата както тази на велосипеда и в процеса на изпадане към терена.
От заключенията на двете експертизи не се установява ищцата да е
загубила равновесие и контрол над управлявания велосипед в момента на
удара. Напротив, в повторната експертиза вещото лице подробно обяснява, че
36
падането на ищцата на земята се дължи на контакта между дясната задна част
на велосипеда и дясна ъглова част на лекия автомобил, при който възниква
ударен импулс, велосипеда продължава малко напред, отклонява се с ротация
около вертикалната си ос в посока на часовата стрелка, при което тялото на
пострадалата се отклонява в направление по посока на възникналата
центробежна инерционна сила, малко по-малко косо спрямо посоката на
отхвърляне на велосипеда и изпада на терена върху дясната си страна.
Не е налице и нарушение на чл. 81, т. 2 от ЗДвП - На водача на
двуколесно пътно превозно средство, с изключение на индивидуално
електрическо превозно средство е забранено да управлява превозното
средство, без да държи кормилото с ръка, както и да освобождава педалите, с
които контролира превозното средство.
Вещото лице по съдебно-техническата експертиза уточнява в съдебно
заседание, че самото управление на велосипеда от техническа гледна точка,
не е свързано с управлението на самия велосипед, дали е бил на свободен
венец или педалите са задвижвали задното колело.
В заключението на повторната автотехническа експертиза е посочено,
че от техническа гледна точка, обективните находки по делото и приведеното
механоматематично моделиране определят, че гореописаният механизъм е
технически възможен при освобождаване на педалите на велосипеда от
велосипедистката, което е една вероятна хипотеза, която не е установена по
делото.
Напротив, уточнява, че от техническа гледна точка, освобождаването на
педалите на велосипеда от пострадалата не оказва влияние върху
управлението му.
Поради това съдът приема, че възражението за съпричиняване е
неоснователно.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е
регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите за забава.
Следователно застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато
застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на
деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за
забава в рамките на застрахователната сума и считано от датата на
уведомяване от застрахования за настъпването на застрахователното събитие
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429,
ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.
В случая ищцата претендира лихва за забава от датата – 26.12.2019 г. От
представените доказателства се установява, че на 02.06.2020 г. ответното
дружество е уведомено за настъпване на застрахователното събитие, видно от
известие за доставяне /лист 12 от делото/ и с оглед последиците на чл. 161 от
ГПК, поради неизпълнение на указанията, дадени на ответника с определение
37
№ 461/11.07.2022 г. Следователно съдът като съобрази горепосочените
разпоредби приема, че 02.06.2020 г. е датата, на която застрахователят е
уведомен за настъпване на застрахователното събитие и от този момент
следва да се начислява лихва за забава, като за периода от 26.12.2019 г. до
01.06.2020 г. искът за законна лихва следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По отговорността за разноски:
В договора за правна защита и съдействие е посочено, че процесуалното
представителство е осъществявано безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението
в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват
съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията и към
15.05.2020 г., за процесуално представителство, защита и съдействие по дела
с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 лв.
до 100 000 лв. – 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв., като
адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ
е в размер на 1 880 лева.
Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните
адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената стойност се начислява
върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия
случай адвокат П. К. е регистриран по ЗДДС и адвокатските възнаграждения
се претендират с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото
адвокатско възнаграждение на адвокат П. К. за осъществена безплатна
адвокатска помощ на ищцата е в размер 2 256 лева с ДДС.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗД ,,Б.И.“ АД следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт,
сумата от 1 800 лв. за държавна такса и сумата от 230 лева за
възнаграждения на вещи лица, платена от бюджета на съда.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
38
ОСЪЖДА ЗД "Б.И." АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр. С., *** да заплати на Т. Д. Д., ЕГН ********** от гр. К., ул. ,,**‘‘ № **
сумата от 45 000 лева частичен иск от сумата от 80000 лв., представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди – болки и страдания,
вследствие на причинените увреждания от ПТП на 19.12.2019 г., ведно със
законната лихва от 02.06.2020 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за законна лихва за периода от 26.12.2019 г. до 01.06.2020
г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗД "Б.И." АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр. С., *** да заплати на адв. П. К. от САК със съдебен адрес: гр. К., ***
адвокатско възнаграждение в размер на 2 256 лева с ДДС за осъществена
безплатна адвокатска помощ.
ОСЪЖДА ЗД "Б.И." АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр. С., *** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт,
сумата от 1 800 лв. за държавна такса и сумата от 230 лева за
възнаграждения на вещи лица, платена от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред П.ския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
39