Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер                                24.01.2022 год.           Град  Царево

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Царевският районен съд                                                              граждански състав

на десети януари                                         две хиляди двадесет и втора година

в публично заседание в следния състав:        Председател: Минчо Танев

 

Секретар: Петранка Бъкларова

като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев

гражданско дело номер 103 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „Водоснабдяване и канализация" ЕАД, със седалище и адрес на управление: ***, регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК ***, представлявано от инж. Г.Т.- Изпълнителен директор чрез процесуален представител Главен юрисконсулт Д.Б.З., срещу: С.И.И. с ЕГН **********, адрес: ***, с която се иска от съда, да постанови решение, с което да приеме за установено между страните, че С.И.И. с ЕГН ********** дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД сумата от 301.74 лева, дължими по издадени фактури от периода от 26.02.2018 г. до 27.01.2020 г. с отчетен период по фактури от 11.02.2017 г. до 15.01.2020 г. ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 25.09.2020 год.   до окончателното изплащане на задължението. Да приеме за установено между страните, че С.И.И. дължи сумата от 32.88 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците, дължимо за периода от 27.03.2018 г. до 09.09.2020 г. Да присъди на ищеца направените разноски.

С исковата молба са представени писмени доказателства.

Съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от исковата молба и доказателствата на ответника.

Съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от исковата молба и доказателствата на ответника.

Ответника не е бил намерен на посочения адрес, поради което и на същия е бил назначен особен представител на разноски на ищеца. Особения представител на ответника е получил съобщението и е депозирал писмен отговор в срок. В отговора на исковата молба, ответника счита предявения иск за допустим, но неоснователен.

С исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги, по отношение на водоснабдяван обект с административен адрес: *** и със заведена партида в базата данни с абонатен № ***.

         Според ищеца, за ответника е възникнало качеството „потребител на ВиК услуги“ от момента на придобиване на правото на собственост върху описания в искова молба водоснабдяван обект, съгласно изискванията на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Според исковата молба, в съответствие с клаузата от чл. 23, ал. 4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата на чл. 32, ал. 4. предл. второ от Наредба № 4, за процесния период отчитането на водомера/водомерите на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство. Според ищеца, след всяко отчитане по електронен път, в законоустановения срок са били издавани за процесния период данъчни фактури, в чиито реквизити фигурират отчетените водни количества, отчетеният период, за който всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от ВиК оператора услуги- вода, канал и пречистване, които са одобрени от КЕВР. Според исковата молба, ответникът е следвало да заплаща, но не е заплатил своевременно, задълженията по издадените фактури в 30-дневен срок от датата на издаване на всяка от тях. Според ищеца, за претендираните суми е било образуваното заповедно производство по ч.гр.д. № *** год. по описа на ЦРС и съответно издадената заповед за изпълнение.

Ответникът своевременно с отговора на исковата молба, чрез особения представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК, оспорва исковете изцяло, като неоснователни и недоказани. От фактическа страна, оспорва качеството на потребител на ответника, оспорва собствеността върху процесния имот, оспорва наличието на реални доставки и потребление през процесния период. На второ място, прави възражения за недоказаност на отчитането на процесния водомер, редовността на отчитането и осигурения достъп.

Предвид направените от особения представител на ответника в писмения отговор на исковата молба възражения, от ищцовото дружество е било поискано издаване на съдебни удостоверения за снабдяване с удостоверение за декларирани данни от ответника пред Дирекция „МПДТР“ при Община- Бургас, както и с копие от декларация по партидата на ответника в същата дирекция. Такива декларации са били представени от Дирекция „МПДТР“ при Община- Бургас и от тях се установява, че собственици на имота са били различни физически лица, но не и ответника по делото. Не са посочени данни, дали същият е ползвател на недвижимия имот по административен адрес: ***. От издадено от Дирекция „МПДТР“ при Община- Бургас удостоверение, единствено се установява, че ответника е декларирал само леки автомобили, т.е. от тези документи, не се установява наличие на собственически права, респ. вещно право на ползване на ответника за недвижим имот с административен адрес ***.

Според заключението на вещото лице К. Д., по допуснатата и приета от съда СТЕ, водоснабдения обект, представлява жилищна сграда с административен адрес в ***. Според вещото лице, воден е електронен карнет и според него служител на водния оператор през периода от 11.02.2017 до 15.01.2020 г. лично е отчел данните от измервателните устройства. Данните от отчитането на доставеното и консумираното водно количество са нанесени в електронен карнет в открита партида с абонатен номер: *** в програмата на водния оператор. Тази партида еднозначно индивидуализира водоснабдявания обект. Абонатния номер на партидата с ***е с титуляр С.И.И., но данни за собственост от страна на това лице, не са налични. Установено е, че абоната има два измервателни уреда за измерване на консумираната питейна вода, монтирани в санитарния възел в имота. Вещото лице не е установил, дали измервателните уреди имат необходимите реквизити и реагират ли при пускането на флуид. Според експертизата, тъй като абонатния номер има монтирани измервателни устройства, отчетния период от 11.02.2017 г.  до 15.01.2020 г .доставената и консумирана питейна вода преминала през измервателното устройство е 100,00 кубически метра и като се прибави количеството „от разпределение“ общото количество за абонатния номер е 108,02 куб. метра.

Според заключението на вещото лице М. З., по допуснатата, и приета от съда СИЕ, представените фактури са надлежно осчетоводени, счетоводството на ищцовото дружество през процесния период е водено редовно и в съответствие с изискванията на ЗСч, ЗДДС и нормативните разпоредби. Законовата лихва за забава на фактурите включени в главницата по настоящото дело за периода 30 дни след датата на издаването им до датата на входиране на исковата молба 25.02.2021 г. е в размер на 50,99 лв.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с доводите от исковата молба намира, че предявените искове са неоснователни, поради следното:

Предявени са в условията на главност и акцесорност, обективно съединени, установителни искове, с правно основание в чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, вр. чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Исковете са процесуално допустими- предявени са от лице, имащо правен интерес от защита, срещу надлежен ответник, исковата молба съдържа задължителните реквизитите по чл. 127 и чл. 128 от ГПК- поради което и съда прие предявените искове за процесуално допустими.

Ищцовото дружество твърди, че е съществувало валидно облигационно отношение, по силата на което ответникът е потребител на ВиК услуги за обекта с посочения абонатен номер и административен адрес, като издадените фактури за предоставени ВиК услуги в процесния период са останали неизплатени на падежа-в 30-дневен срок от датата на издаването, поради което се претендира установяване на вземането. Сочи се, че консумираното количество вода е отчетено по електронен път.

Първото възражение на ответника, заявено от особения му процесуален представител, е липса на облигационно правоотношение с ответното дружество. В хода на делото, от ищцовото дружество бяха поискани и събрани доказателства- справки от Дирекция „МПДТР“ при Община- Бургас- от които обаче, не се установяват каквито и да било собственически или вещни права на ползване на имота в полза на ответника.

На първо място, няма спор по делото, че ищцовото дружество е „ВиК оператор“ по смисъла на чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и предоставя ВиК- услуги на потребителите срещу заплащане. Съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК- операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК-услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК-услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК- системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК- услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква. Съгласно чл. 3, ал. 1 от посочената Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите на ВиК са както следва: 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Тази постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Следователно, регламентирани са няколко основни групи потребители, а именно: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване; предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й; субекти по чл. 2 от ЗРВКУ- наематели.

Предвид така изложената законодателна уредба, за да е налице задължение за заплащане на ВиК услуги за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на "потребител" на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ОУ. Като се има предвид така установената законодателна уредба на отношенията, по повод доставката и отвеждането на вода за битови нужди, следва да се приеме, че свързването на имотите с водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения и поддържането на същите по начин, който да осигури потребностите на собствениците и ползвателите, е съществена част от съдържанието на правото на собственост върху обекти в урбанизираните територии, и именно в тази връзка § 1, ал. 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги предвижда, че "потребители" по смисъла на този закон са юридическите и физически лица- собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК-услуги, вкл. собственици или ползватели на имоти в етажната собственост, които по силата на чл. 1, ал. 2 от закона имат право на услугите по пречистване и доставка на вода за питейно битови, промишлени и други нужди, както и отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите им. Предвид изложеното, съда приема за безспорно, че именно собственикът или носителят на вещното право по силата на закона, се явява страна по облигационната връзка със съответния доставчик на ВиК-услуги.

В отговора на исковата молба и в открито с.з. основното възражение на ответника, заявено от особения му процесуален представител, е липса на облигационно правоотношение с ищеца. От събраните по делото доказателства- СТЕ и удостоверения от Дирекция „МПДТР“ при Община- Бургас обаче, не се установява ответника да е собственик или вещен ползвател на имота с административен адрес в гр. Бургас, ж.к. Изгрев, бл. 54, вх. 6, ет. 1, ляв, поради което, макар в този имот да е монтиран водомер и да са отчитани показанията му, ответника не се доказа, да попада в определението "потребител на ВиК услуги " по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 б. "а" и "б" от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги, както и разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи. Ето защо съда приема, че липсва твърдяното от ищцовото дружество облигационно правоотношение, на което основание ответника да е задължен да заплати на водоснабдителното дружество изразходвана вода. В случая от ищцовото дружество не се твърди, а и не се установява ответника да е бил наемател на имота с административен адрес в гр. Бургас, ж.к. Изгрев, бл. 54, вх. 6, ет. 1, ляв.

В настоящото производство, в тежест на ищеца беше да установи, че ответникът е потребител на ВиК услуги за процесния имот, на основание възникнало между страните валидно облигационно правоотношение, което обстоятелство обаче не бе установено от ищцовата страна. Ето защо, съда приема, че предявения иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло. Предвид недоказването на паричното вземане, за което по реда на чл. 410 ГПК е била издадена Заповед за изпълнение, последната следва да се обезсили. С оглед резултата по делото в тежест на ищеца следва да останат направените разноски. /В този смисъл Решение № 170 от 6.07.2021 г. на ОС- Бургас по в.гр.д. № 565/ 2021 г./

Мотивиран от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ***, против С.И.И. с ЕГН ********** с които се иска от съда, да постанови решение, с което да приеме за установено между страните, че С.И.И. с ЕГН ********** дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД сумата от 301.74 лева, дължими по издадени фактури от периода от 26.02.2018 г. до 27.01.2020 г. с отчетен период по фактури от 11.02.2017 г. до 15.01.2020 г. ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 25.09.2020 год. до окончателното изплащане на задължението. Да приеме за установено между страните, че С.И.И. дължи сумата от 32.88 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците, дължимо за периода от 27.03.2018 г. до 09.09.2020 г. за които суми в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение № *** г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на РС- Царево. Да присъди на ищеца направените разноски.

ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение № *** г. издадена по ч.гр.д. № *** г. по описа на РС- Царево.

 

След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д. № *** г. по описа на РС- Царево.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Окръжен съд- Бургас.

 

        

          

                             

                                             СЪДИЯ: