№ 993
гр. Пловдив, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20225330115787 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.422, вр. с чл.415 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Макроадванс“ AД срещу М. В. И., с която се иска
да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 856.90
лева – падежирала и непогасена главница по договор за стоков кредит № ********** от
12.03.2018 г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на
„Макроадванс“ AД с договор за цесия от 17.12.2019 г., 195.81 лева – договорна лихва за
периода 10.04.2019 г. до 12.03.2020 г., 18.23 лева – наказателна лихва за периода 10.04.2019
г. до 11.03.2020 г., 240.19 лева – обезщетение за забава за периода 17.12.2019 г. до 20.09.2022
г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
20.09.2022 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 13415/2022 г. по описа на ПРС.
Претендират се разноски за исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК е не постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта на исковете:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 13415/2022 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника, който е подал възражение срещу нея в срок. Исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК.
Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация: чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.420, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. с чл.9 ЗПК,
във вр. с чл.99 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
1
Съдът намира, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.
1, т. 1 от ГПК – на ответника е връчен препис от исковата молба и приложенията към нея
на, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява и не се представлява в
първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, като призовката е връчена редовно.
Налице е и предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените искове
са вероятно основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства
и представените доказателства, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено
решение, като уважи исковете, каквото искане е направено своевременно от страна на
ищеца.
Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се
мотивира по същество.
По отговорността за разноските:
С оглед уважаване претенцията на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати разноски на ищцовото дружество както следва - 76.22
лева разноски в заповедното производство, от които 26.22 лева – държавна такса и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение, съгласно т.12 на ТР 4/2013 г. на ОСГТК.
В исковото производство ищецът доказа разноски в размер на 50 лева – платена
държавна такса.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което
съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с
ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност,
проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия. Общо разноски за
исковото производство за ищеца в размер на 150 лева, които ще се присъдят изцяло.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. В. И., ЕГН **********, с адрес:
************************ ДЪЛЖИ НА „Макроадванс“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр.
София, ул. „Г.С.Раковски“ № 147, ет.5, ап.14 сумата в размер на 856.90 лева – падежирала
и непогасена главница по договор за стоков кредит № ********** от 12.03.2018 г., сключен
с „Банка ДСК“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „Макроадванс“ AД с договор за
цесия от 17.12.2019 г., 195.81 лева – договорна лихва за периода 10.04.2019 г. до 12.03.2020
г., 18.23 лева – наказателна лихва за периода 10.04.2019 г. до 11.03.2020 г., 240.19 лева –
обезщетение за забава за периода 17.12.2019 г. до 20.09.2022 г., ведно със законна лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 20.09.2022 г. до
окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д. № 13415/2022 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА М. В. И., ЕГН **********, с адрес: ************************ ДА
ЗАПЛАТИ НА Макроадванс“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. „Г.С.Раковски“
№ 147, ет.5, ап.14 сумата в размер на 150 лева – разноски в исковото производство и сумата
в размер на 76.22 лева – разноски по ч.гр.д. № 13415/2022 г. по описа на ПРС.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.239, ал.4 ГПК. Страните могат да
търсят защита срещу решението по реда на чл.240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Заповедното дело да се върне на състава, поради отпадане на необходимостта от
2
същото, като се изпрати и заверен препис от решението.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3