Р Е Ш
Е Н И Е
№
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІI-Б състав, в публичното заседание
на деветнадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
ИВАН КИРИМОВ
при участието на
секретаря С. Александрова, като разгледа докладваното от младши съдия
Киримов в.гр. дело № 12607 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от «Ч.Е.Б. АД, срещу решение № 43641 от 18.02.2019 г.,
постановено по гр.дело № 25734/2018г.. по описа на СРС, 166 състав, в частта, с която е признато за установено, че С.И.Е.,
ЕГН ********** не дължи на «Ч.Е.Б. АД сумата от 1586,21 лева, представляваща
стойност на потребена електрическа енергия в обект, находящ се в гр. Мизия, ул.
«Георги Димитров», клиентски № 210003388019, за която сума са издадени фактури
от 02.04.2015 г. до 30.03.2018 г., както и срещу решение № 147313 от 20.06.2019
г. постановено по гр.д. № 25734/2018 г. по описа на СРС, 166 състав, с което е
оставена без уважение молба вх. № 5045405/15.03.2019 г. подадена от «Ч.Е.Б. АД
за допълване на решение № 43641 от 18.02.2019 г., постановено по гр.дело №
25734/2018г.. по описа на СРС, 166 състав.
В
жалбата се твърди, на първо място, че решението е недопустимо, тъй като съдът
бил сезиран с два отрицателни установителни иска, а в диспозитива си се е
произнесъл само по вземане с основание по непредявен иск за главница. Сочи, че
за сумата над 2926,91 лева диспозитивът на първоинстанционния съд е недопустим.
Намира за неправилен извода на първия съд, че не били събрани доказателства
ищцата да е продължила да ползва процесния имот и да потребява електроенергия
за него след прехвърлянето му на 30.07.2007 г.. Сочи, че независимо от
разпоредителната сделка по делото са ангажирани доказателства, че ищцата
обитава процесния имот и в този смисъл има качеството потребител за продажба на
ел. Енергия на «Ч.Е.Б. АД. Прави искане за отмяна на първоинстанционното
решение до сумата от 1586,21 лева, представляваща стойност на потребена
електрическа енергия в обект, находящ се в гр. Мизия, ул. «Георги Димитров»
клиентски № 210003388019, за която сума са издадени фактури от 02.04.2015 г. до
30.03.2018 г. Претендира разноски. В жалбата срещу решение от 20.06.2019 г.
постановено по гр.д. № 25734/2018 г. по описа на СРС, 166 състав е посочено, че
ответникът има правен интерес да отправи искане до съда за допълване на
решението, при липса на произнасяне по цялата претенция, предмет на делото.
В
срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца С.Е.,
в който са изложени подробно развити съображения за неоснователност на жалбите.
Претендира се потвърждаване на двете първоинстанционни решения. Претендират се
и разноски.
Съдът,
след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за
установено следното от фактическа
страна:
Представено е по делото писмо изх. №
100000106207_1/11.04.2018 г. от А.Д.– Направление „Административни дейности и
рекламации“ „Ч.Е.Б.“ АД до С.И.Е., съгласно което на името на ЕТ „М.– Й.З.“,
фигурира договор за продажба на електрическа енергия с клиентски номер
210003388019 за обект находящ се на ул. „Георги Димитров“ в гр. Мизия. Посочено
е, че от страна на Й.З.и С.Е. в качеството ѝ на негов наследник не са
спазени условията на чл. 13, т. 5 от ОУ на договорите за продажба на
електрическа енергия, съгласно който, потребителят се задължава да уведоми
продавача в 30 /тридесет/ дневен срок в писмена форма за всяка промяна, свързана
с личните му данни или със собствеността или другите основания, на които
продавачът доставя електрическа енергия на обекта. Посочено е, че договорът за
продажба на електрическа енергия за обект, находящ се в гр. Мизия, ул. „Георги
Димитров“ с клиентски номер 210003388019 е прекратен, като към 11.04.2018 г. по
същия фигурират непогасени задължения в общ размер на 3745,54 лева.
Представена е справка извлечение от АВ –
Служба по вписванията - Оряхово, съгласно която на 30.07.2007 г. наследодателят
на ищцата – Й.И.З.е продал на Т.М.К.поземлен имот: реална част от първия етаж
на западното крило на „Стара административна сграда“, кад. № 1683, парц. III, кв. 33, със зп от 101.90
кв.м., и складови помещения № 3, 4 и 5 – гр. Мизия.
Представен е нотариален акт за
покупко-продажба на обособена част от сграда № 76, том II, рег. № 2011, дело № 1109/2007 от 30.07.2007 г.,
съгласно който Й.З. продава на Т.М.К.реална част от първи етаж на западното
крило на „Стара административна сграда“, кад. № 1683, в парц. /УПИ/ III /трети/, кв. 33 по Разписания
списък към кадастралния и регулационен план на гр. Мизия, обл. Враца, със
застроена площ от 101,90 кв.м. и складови помещения № 3, 4 и 5 с полезна площ
от 34,31 кв.м. и 35,70 % идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж върху 125,31 кв.м., при съседи: от изток и отгоре – част от
административна сграда, собственост на Община Мизия.
Представено е удостоверение
изх. № АБ-У-328 от 21.12.2018 г., от Община Мизия, съгласно което по-горе
описания имот е собственост на Община Мизия, гр. Мизия.
Представено е удостоверение за наследници на Й.И.З.,
изх. № 239/25.02.2014 г., съгласно което, за същият е издаден акт за смърт №
0074/24.02.2014 г., както и че има един наследник – С.И.Е. – негова сестра.
Представено е удостоверение изх. №
20090530093849/30.05.2009 г. от Агенция по вписванията, част „Вписани
обстоятелства“, съгласно което ЕТ „М.– Й.З.“ е заличен търговец.
По делото е депозирано заключение по
допусната КСТСчЕ, изготвено от вещите лица В.Г. и инж. В.Б., което настоящата
инстанция кредитира, доколкото същото е отговорило на поставените задачи
компетентно и в цялост, като същото не е и оспорено от страните. Съгласно
заключението по партида на ЕТ „М.– Й.З.“ за обект „Мизия, ул. Георги Димитров“,
бл. Старата Община с клиентски № 210003388019 за периода от 30.09.2010 г. до
30.03.2018 г. включително „Ч.Е.Б.“ е начислило такса „Достъп до разпределителна
мрежа за предоставена мощност 69 кВт“ на обща стойност 2 408,10 лева без
ДДС или 2 889,72 лева с ДДС. Посочено е, че на експертизата не се
предоставя счетоводен запис за заплатена такса за закриване на партида №
210003388019 на ЕТ „М.– Й.З.“.
При така
установеното от фактическа страна, настоящата инстанция намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд
проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на
релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за
валидност и допустимост на решението в обжалваната част и спазване на
императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. по тълк. Дело № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/.
Атакуваното решение е валидно и
допустимо. Неоснователно е оплакването на въззивника, че първоинстанционният
съд е постановил недопустимо решение. Противно на
приетата от първоинстанционния съд правна квалификация на предявените искове, а
именно че е предявен един
отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, въззивният състав на
съда намира, че са предявени обективно кумулативно съединени отрицателни искове
по чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за недължимост на главница
за потребена електрическа енергия в обект, находящ се в гр. Мизия, ул. „Георги
Димитров“, клиентски № 210003388019, за която са издадени фактури от 30.09.2009
г. до 30.03.2018 г. за сумата от 2926, 91 лева и чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД за
недължимост на лихва за забава по същия клиентски № 210003388019 от 11.10.2010
г. до 16.09.2016 г. в размер на 818,63 лева.
Погрешната правна
квалификация обаче не води до недопустимост на решението, тъй като основанието
на иска не е правната му квалификация, а фактите, на които се основава. Ето
защо въззивният съд следва да даде отговор на спорния между страните въпрос
основателни ли са предявените от ищеца отрицателни установеителни искове,
съответно правилно ли е обжалваното съдебно решение.
Настоящият въззивен състав намира, че
при постановяване на първоинстанционното решение не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми, то е правилно и следва да бъде потвърдено по
следните съображения:
По силата на законовата уредба, продавач
на доставената електрическа енергия е крайният снабдител /субектът по чл. 94а,
респ. по чл. 95 ЗЕ/, а купувач – крайният клиент /чл. 91-92, вр. чл. 97-98а от
ЗЕ/. След измененията на ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г. /, в сила от 17.07.2012 г.,
битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува
електрическа енергия за собствени нужди, а съгласно § 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ в
сила от 17.07.2012 г., изм. ДВ, бр. 35/2015 г., потребител на енергийни услуги
е: а/. краен клиент, който купува енергия и/или б/. ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия. Легалната дефиниция на
понятието "битов клиент" е в § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби
на ЗЕ, а преди - § 1, т. 42 ДР (отм.) на ЗЕ и се отнася и за правоотношението
по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ. Чрез нея ЗЕ свързва качеството на
длъжник с качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно право
на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е за
"собствени битови нужди" и друго не е уговорено с крайния снабдител.
Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това правоотношение
клиент на доставената електроенергия за битови нужди да е друг правен субект –
онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на собственика,
респективно с титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил
договор за продажба на електрическа енергия за същия имот (в този смисъл
решение № 205 от 28.02.2019 г. по гр. д. № 439/2018 г. по описа на ВКС, III
ГО).
В конкретния случай е представен по
делото нотариален акт за покупко-продажба на обособена част от сграда № 76, том
II, рег. № 2011, дело № 1109/2007 от 30.07.2007 г.,
съгласно който Й.З. продава на Т.М.К.реална част от първи етаж на западното
крило на „Стара административна сграда“, кад. № 1683, в парц. /УПИ/ III /трети/, кв. 33 по Разписания списък към кадастралния
и регулационен план на гр. Мизия, обл. Враца, със застроена площ от 101,90
кв.м. и складови помещения № 3, 4 и 5 с полезна площ от 34,31 кв.м. и 35,70 %
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху 125,31
кв.м., при съседи: от изток и отгоре – част от административна сграда,
собственост на Община Мизия. За посочения имот, съгласно назначената КСТСчЕ по
партида на ЕТ „М.– Й.З.“ е наличен клиентски № 210003388019 и за периода
30.09.2010 г. – 30.032.2018 г. е начислена такса „Достъп до разпределителна
мрежа за предоставена мощност 69 кВт“ на обща стойност 2889,72 лева с ДДС и
пренос през разпределителна мрежа и снабдяване с ел. енергия в размер на 37,24
лева.
Предвид изложеното и с оглед
конкретиката на настоящия случай трябва да бъде отбелязано, че в
доказателствена тежест на въззивника – ответник по предявения отрицателен
установителен иск е установяване на обстоятелството, че ищцата/респ. нейния
наследодател е ползвал, респективно е бил потребител на електрическа енергия
именно в процесния период. От въззивника не са ангажирани каквито и да било
доказателства по делото относно конкретния период, за който се твърди ползване
на имота, респективно и всички доводи в противоположния аспект съдът намира за
неоснователни.
Последицата от правилата за
разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес е, че за съда е
осъществено само онова фактическо твърдение, което той може да приеме за
безспорно установено въз основа на събраните по делото доказателства. По силата
чл. 154 ГПК всяка от страните следва да проведе пълно главно доказване относно
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения, като извлича
изгодни за себе си правни последици. По правилата на гражданския процес,
главното доказване (онова, за което страната носи доказателствена тежест)
трябва да бъде винаги пълно: да създаде абсолютна достоверност - сигурно
убеждение на съда в истинността или неистинността на съответното фактическо
твърдение; само насрещното доказване може да се задоволи да бъде непълно. В
конкретният случай и при липса на ангажирани доказателства от страна на
въззивника – ответник за конкретния период, през който очевидно имотът е бил
собственост на друго лице, доколкото е бил продаден от наследодателя на ищцата
на Тодор Маринов Крушовенски, че ищцата/респективно нейният наследодател е бил/а
и ползвател на електрическа енергия, въззивният състав на съда намира
предявения отрицателен установителен иск за основателен, респективно и
първоинстанционният акт в обжалваната му част като правилен следва да бъде
потвърден.
Настоящата инстанция напълно споделя
изводите на първия съд, че по отношение на ищцата/наследодателя ѝ не е била
приложима разпоредбата на чл. 13, т. 5 от ОУ на „Ч.Е.Б.“ АД /влезли в сила на
07.11.2007 г./, тъй като към момента, в който същите са били приложими, т.е.
влезли в сила, Й.З. вече не е имал качеството „потребител“ на електрическа
енергия, тъй като процесният имот е бил прехвърлен на 30.07.2007 г.. Не са
представени доказателства наследодателят на ищцата да е имал задължения сходни
с тези визирани в разпоредбата на чл. чл. 13, т. 5 от ОУ на „Ч.Е.Б.“ АД /влезли
в сила на 07.11.2007 г./ към момента на прехвърлянето на процесния имот.
Неоснователна се явява и жалбата срещу решение № 147313 от
20.06.2019 г. постановено по гр.д. № 25734/2018 г. по описа на СРС, 166 състав,
с което е оставена без уважение молба вх. № 5045405/15.03.2019 г. подадена от «Ч.Е.Б.
АД за допълване на решение № 43641 от 18.02.2019 г., постановено по гр.дело №
25734/2018г.. по описа на СРС, 166 състав. Видно е, че с атакуваното решение
първоинстанционният съд се е произнесъл по целия спорен предмет на делото както
е бил заявен с исковата молба, поради което правилно е оставено без уважение
искането за допълване на решение № 43641 от 18.02.2019 г., постановено по
гр.дело № 25734/2018г.. по описа на СРС, 166 състав
По изложените съображения и предвид съвпадането на
изводите на настоящия състав с тези на първоинстанционния съд, обжалваното
решение се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изхода на делото право на разноски има
въззиваемият – ищец на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. По делото е направено
искане за присъждане на разноски в размер на 300 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция, като са представени и доказателства,
че такива действително са сторени и заплатени.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 43641 от 18.02.2019 г.,
постановено по гр. д. № 25734 по описа за 2018 г. на СРС, Първо гражданско
отделение, 166 състав, в частта, в която е признато за установено по иска с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, че С.И.Е.,
ЕГН ********** не дължи на „Ч.Е.Б.“, ЕИК *******сумата от 1 586,21 лева,
представляваща стойност на потребена електрическа енергия в обект, находящ се в
гр. Мизия, ул. „Георги Димитров, клиентски № 210003388019, за която сума са
издадени фактури от 02.04.2015 г. до 30.03.2018 г., както и решение № 147313 от
20.06.2019 г. по гр. дело № 25734 по описа за 2018 г. на СРС, Първо гражданско
отделение, 166 състав.
Решението, в частта, в която е признато за
установено по исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД и чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че С.И.Е., ЕГН **********
не дължи на „Ч.Е.Б.“, ЕИК *******сумата над 1 586,21 лева до пълния
предявен размер от 3745,54 лева, представляваща стойност на потребена
електрическа енергия в обект, находящ се в гр. Мизия, ул. „Георги Димитров,
клиентски № 210003388019, в размер на 1340,70 лева, за която сума са издадени
фактури от 30.09.2010 г. до 01.03.2015 г. и лихва за забава за периода от
11.10.2010 г. до 16.09.2016 г. в размер на 818,63 лева е влязло в сила като
необжалвано.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“, ЕИК *******да заплати на С.И.Е., ЕГН **********
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 300 лева, сторени пред въззивната
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалвано по аргумент от чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.