РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Пловдив, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на тридесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Д. Хаджиев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Димитър Ив. Махмудиев
като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно частно
наказателно дело № 20255000600012 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XII от АПК.
С решение № 271 от 03.12.2024 г., постановено по ЧНД 8/2024 г. по
описа на Окръжен съд – Стара Загора, съдът е потвърдил Заповед № Л-
4980/12.11.2024 г. на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ към Министерството на правосъдието, с която на основание
чл.120, ал.1 от ЗИНЗС е разпоредено изолиране на лишения от свобода М. С.
И. с ЕГН ********** в единична килия, без право на участие в колективни
мероприятия за срок от два месеца.
Срещу решението е депозирана частна жалба от адв. П. Г., защитник
на осъдения и лишен от свобода М. С. И. с оплакване, че обжалваното
решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено в
нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на
съдопроизводствените превила. В жалбата се излагат доводи, че
постановеното решение е необосновано, като не са обсъдени всички събрани
по делото доказателства и неправилно в противоречие с тях е установена
фактическата обстановка в обжалваното решение, а потвърдената с него
заповед за нищожна. Сочи се, че незаконосъобразно и в разрез със
съдопроизводствените правила, съдът не е изложил конкретни и
1
самостоятелни мотиви относно наличието на предпоставките по чл.120, ал.1
от ЗИНЗС и защо приема, че заповедта е правилна и законосъобразна, като е
преповторил изцяло мотивите на административния орган, изложени в
административния акт. Твърди се също така, че при прилагането на
материалния закон не е съобразено обстоятелството, че липсват
предпоставките на чл.120, ал. 1 от специалния закон, а именно не се
установява жалбоподателят да е имал бягство от затвора, да е имал прояви на
насилие спрямо други лишени от свобода, както и да е извършил каквито и да
е престъпления в периода на престоя му в затвора. Не са изложени и
конкретни мотиви относно срокът на изолиране в самостоятелна килия. Прави
се искане въззивният съд да отмени обжалваното решение, като постанови
ново такова с което да обяви за нищожна обжалваната пред първата инстанция
заповед, евентуално да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура -
Пловдив намира, че обжалваното решение на Окръжен съд – Стара Загора е
правилно и законосъобразно. Счита, че не са налице основания за обявяване за
нищожна заповедта на главния директор на ГД“ИН“, тъй като не се
установяват тежки пропуски на основанията за оспорване на
административните актове, посочени в разпоредбата по чл.146, т.1-5 от АПК,
макар две от предходните заповеди, на които се основава оспорената заповед
да са били отменени от административните съдилища. Твърди, че изброените
в заповедта дисциплинарни нарушения от осъдения включително и такова с
незавръщане при прекъсване на наказанието и обявяването му за издирване,
наред с инцидента от началото на ноември 2024 г. с друг лишен от свобода са
дали достатъчно основания за издаване на заповедта по чл.120 от ЗИНЗС.
Сочи, че от днешното съдебно заседание се установява, че за въпросния
инцидент се води съдебно административно производство, което не е
приключило с влязъл в сила съдебен акт, поради което няма основание към
настоящия момент да се счита, че осъденият няма отношение към този
инцидент. С оглед на изложеното моли да се постанови решение, с което да се
потвърди обжалваното решение на Окръжен съд - Стара Загора.
Юрисконсулт С., процесуален представител на главния директор на
Главна дирекция "Изпълнения на наказанията" моли съда да отхвърли
жалбата първо, като процесуално недопустима и алтернативно, като
материално неоснователна. Моля да се постанови решение с което да се
остави в сила оспорения съдебен акт на старозагорския окръжен съд. Моля да
им се присъдят направените разноски за юрисконсултско възнаграждение от
ГДИН и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Защитникът на лишения от свобода М. И., адв. Г. заявява в съдебно
заседание, че поддържа изцяло депозираната жалба по изложените в нея
доводи и моли да бъдат отменени обжалваното решение и потвърдената с него
заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнения на
наказанията". В случай на положително решение моли да и се присъди
2
адвокатско възнаграждение съгласно договора за правна помощ, съгласно
чл.38 от ЗА, т. е. правната помощ е безплатна.
Лишеният от свобода моли да се уважи искането изложено от
защитника му, тъй като смята, че заповедта е неоснователна. Имал 14 дена
изолиране в наказателна килия, издадена от началника на Затвора. Заповедта
била оспорена и бил оправдан от софийския съд и въз основа на тази
оправдателна присъда от административния съд тази заповед според него се
явявала неоснователна.
Апелативният съд, като съобрази доводите на страните, провери
правилността на решението намира, че жалбата е подадена в установения от
закона срок, от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на
касационна проверка съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а
разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
Първостепенният съд е приел за установено следното:
Лишеният от свобода М. С. И. е постъпил в Затвора – * на 05.04.2018
г. за изтърпяване на наложено му наказание от пет години лишаване от
свобода, определено като общо най-тежко по реда на чл.25-23 от НК по НОХД
№ 17667/2017 г. на по описа на СРС, НОХД № 5794/2017 г. по описа на СРС,
НОХД № 10436/2017 г. по описа на СРС, НОХД № 9347/2018 г. по описа на
СРС, НОХД № 3832/2018 г. на СГС и НОХД № 18997/2018 г. по описа на СРС,
след изтърпяване на това наказание, считано от 27.12.2021 г. лишеният от
свобода е започнал да търпи наказание лишаване от свобода за срок от четири
години и шест месеца, наложено му по НОХД № 15808/2020 г. по описа на
СРС.
Със Заповед № Л-5053/05.12.2023 г. на главния директор на ГД „ИН“
на основание чл.62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС л.св. М. С. И. е преместен в Затвора – *.
След отмяната на тази заповед с Решение № 1618/12.03.2024 г. , постановено
по Административно дело № 11946/2023 г. по описа на АССГ, на 05.04.2024 г.
лишеният от свобода е върнат обратно в Затвора – *.
След връщането на лишения от свобода в Затвора – *, където е бил
настанен в 7-ма група, поради конфликтни взаимоотношения със
затворническата общност, застрашаващи сигурността на лишените от свобода,
считано от 16.04.2024 г. л.св. М. С. И. е настанен в 12-та група.
В обжалваната заповед е посочено, че считано от втората половина на
2023 г. е констатирана рязка негативна промяна в поведението на лишения от
свобода, изразяваща се в деструктивни и насилствени прояви, като в тази
връзка са посочени множество заповеди за наложени му дисциплинарни
наказания - № 133/29.08.2023 г., № 154/26.09.2023 г., № 162/03.10.2023 г., №
163/06.10.2023 г., № 164/06.10.2023 г., № 166/06.10.2023 г. и № 414/13.10.2023
г., като в атакувания акт подробно са посочени основанието за издаване на
всяка една от тези заповеди и конкретното поведение на лишения от свобода,
обусловило издаването на съответната от тях, които съдът не е намерил за
3
необходимо да преповтаря.
С Постановление на Софийска градска прокуратура № 230/22.11.2023
г. е било прекъснато по здравословни причини изпълнението на наказанието
лишаване от свобода, наложено на л.св. М. С. И. за периода от 06.12.2023 г. до
31.12.2023 г. С Постановление № Р-230/2018 г./22.12.2023 г. отново е било
прекъснато изпълнението на наказанието по здравословни причини за срок от
10 дни, считано от 31.12.2023 г.
След изтичане на срока за прекъсване изпълнението на наказанието,
л.св. М. С. И. не се е завърнал в Затвора – *, бил е обявен за общодържавно
издирване. След задържането му от компетентните органи, л.св. М. С. И. е
настанен в Затвора – * на 12.02.2024 г. – един месец и два дни след срока на
постановеното прекъсване.
За извършеното дисциплинарно нарушение със Заповед №
97/15.02.2024 г. на Началника на Затвора –* на основание чл.101, т.7 от ЗИНЗС
на л.св. е наложено поредното дисциплинарно наказание „изолиране в
наказателна килия за срок от четиринадесет денонощия“.
Проверявания съд е приел, че макар три от горепосочените заповеди
да са отменени (№ 163/06.10.2023 г., № 164/06.10.2023 г. и № 414/13.10.2023
г.) от съда, това не се отразява на изведения в обжалвания акт извод, че
поведението на л.св. М. С. И. се характеризира с грубо и системно нарушаване
на установения ред в пенитенциарното заведение.
Според Окръжния съд, проследяването в обжалваната заповед на
цялостното поведение на л.св. М. С. И. е последвано от конкретно изложение
на съдържанието на докладна записка вх.№ 22160/04.11.2024 г. на инспектор
Н. Н. - ИСДВР на 12-та и 3-та група в Затвора – *, приложена към преписката,
както и на конкретните действия, предприети за изясняване на случая
(конфликт на 03.11.2024 г., около 8.30 часа, в общата баня), съдържащи
достатъчно данни, позволяващи да се приеме, че л.св. М. С. И. е инициатор на
възникналия конфликт и извършител на побоя спрямо друг лишен от свобода,
настанен впоследствие в * с дълбока рана в областта на скалпа, най-вероятно
причинена от остър предмет. Установеното поведение на л.св. М. С. И. при
поредната създадена от него конфликтна ситуация – тази на 03.11.2024 г., е
прието, че съставлява посегателство върху здравето на друго лице, което е
регламентирано в чл.120, ал.1 от ЗИНЗС, като предпоставка за издаване на
заповед за изолиране в единична килия за срок до два месеца.
Във връзка с посочения инцидент и на основание чл.120, ал.4 от
ЗИНЗС, лишеният от свобода М. С. И. е изслушан от Комисията по
разпределение на лишените от свобода, като това се установява от
приложения по делото и в затворническото досие на осъдения, протокол №
22307 от 04.11.2024 г. В същият е отразено, че лишеният от свобода М. И. (СР
– 12-та група) е изслушан във връзка с Докладна записка № 22274/04.11.2024
г., съставена от инспектор Н. Н. – ИСДВР на 12- та група за приложение на
4
чл.120 от ЗИНЗС.
Изслушването е извършено от комисия в посочения в протокола
състав, чийто председател е Началникът на Затвора – *. Самият протокол за
изслушване от 04.11.2024 г. е подписан от лишения от свобода М. И.. Във
връзка с инцидента са изслушани и всички лишени от свобода, които са имали
отношение към него, като са им били снети писмени обяснения. Въз основа на
установеното е изготвено Предложение вх.№ 17888/08.11.2024 г. на
Началника на Затвора * до Главния Директор на ГДИН за издаване на
основание чл.120, ал.1 от ЗИНЗС на заповед за изолиране на осъдения И. в
единична килия за срок до два месеца.
Въз основа на това със Заповед № Л-4980/12.11.2024 г. на главния
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към
Министерството на правосъдието, с която на основание чл.120, ал.1 от ЗИНЗС
е разпоредено изолиране на лишения от свобода М. С. И. с ЕГН ********** в
единична килия, без право на участие в колективни мероприятия за срок от
два месеца. Допуснато е предварително изпълнение на заповедта, като от
постъпилия по делото писмен отговор от ГДИН се установява, че е изтърпяно
за периода от 12.11.2024 г. до 12.01.2025 г.
В мотивите на Заповед № Л-4980/12.11.2024 г. на главния директор на
Главна дирекция „ИН“ към МП е проследено цялостното поведение на
лишения от свобода М. С. И. от 05.04.2018 г., когато е постъпил в Затвора – *
до 11.11.2024 г., когато със Заповед № Л4952/11.11.2024 г. на главния директор
на ГД „ИН“ на основание чл.62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС е разпоредено преместване
на лишения от свобода М. С. И. от Затвора – * в Затвора –*, на която заповед
на основание чл.60, ал.1 от АПК е допуснато предварителното изпълнение.
Така приетата от Окръжния съд фактическа обстановка, настоящата
въззивна инстанция намира за правилно и безспорно установена, въз основа
на приложените по делото писмени доказателства, ведно със затворническото
досие на осъдения. С обжалваното пред Апелативния съд – Пловдив, решение
на Окръжен съд – Стара Загора, заповедта на главния директор на Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" за определянето на посочената
мярката, е потвърдена като правилна и законосъобразна. Съдът е обсъдил
становището на жалбоподателя и е намерил за верни съображенията на
главния директор на Главна дирекция изпълнение на наказанията, мотивирали
го да издаде съответния акт на основание чл.120, ал.1 от ЗИНС.
Настоящата съдебна инстанция споделя изцяло изводите, залегнали в
атакуваното решение.
Неоснователно се явява възражението на защитата, че при издаването
на обжалваната заповед са допуснати множество нарушения на процесуалните
правила. Както правилно Окръжен съд – Стара Загора е посочил, заповедта на
административния орган е постановена при пълно съответствие с
изискванията на материалния закон и съдопрозиводствените правила, като
5
също така е обоснована защото приетите фактически положения изцяло
кореспондират със събраните в хода на делото доказателства.
Допълнително следва да се отбележи, че заповедта е издадена от
компетентния орган по чл.120, ал.1 от ЗИНС, именно от главния директор на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Също така е издадена при
спазването на установената форма и отговаря на реквизитите на чл.59, ал.2, т.4
от АПК. Съставена е в писмена форма и съдържа фактически и правни
констатации и изводи. Не е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила – спазено е изискването по
чл.120, ал.4 от ЗИНС и заповедта е издадена по предложение на началника на
затвора, като преди това осъденият е изслушан, за което е съставен и нарочен
протокол. Предвид изложеното възраженията на защитата за нищожност на
процесната заповед се явяват неоснователни.
Не е основателно и възражението на защита, че в обжалваната заповед
отсъстват мотиви за избора на максимално предвидения в закона срок (два
месеца) за изолиране на лишения от свобода в наказателна килия, както и, че
не са посочени конкретни обстоятелства, въз основа на които да се прецени
наличието на някоя от предпоставките на чл.120, ал.1 от ЗИНЗС за издаване на
заповедта.
Предпоставките за вземане на мярката на чл.120, ал.1 от ЗИНС са три
и са предотвратяване на бягство; предотватяване на посегателство срещу
живота и здравето на други лица; предотвратяване на други престъпления. В
случая, както е приел и органът, наложил мярката, са налице две от
посочените предпоставки, а именно предотратяване на посегателство върху
живота и здравето на други лица /служители и други лишени от свобода/ и
извършването на други престъпления. Следва да се посочи, че налаганато по
този ред мярка е превантивна и се постановява при наличието на достатъчно
данни, т. е когато може да се направи основателно предположение за
възможно накърняване на физическата неприкосновеност на други лица и
извършването на престъпление. В случая такъв извод, според настоящия
състав, противно на твърденията на жалбоподателя, следва безспорно от
доказателствата по делото.
Видно от приложеното по делото затворническото досие на М. И.,
същият е системен нарушител на установения ред в пенитенциарното
заведение, довело до санкциониране с дисциплинарни наказания по ЗИНС.
Правилно при извършването на преценка в тази насока първостепенният съд е
поставил акцент на следните писмени доказателства заповеди №
133/29.08.2023 г., № 154/26.09.2023 г., № 162/03.10.2023 г., №, №
166/06.10.2023 г. и най-вече Заповед № 97/15.02.2024 г. на Началника на
Затвора – * на основание чл.101, т.7 от ЗИНЗС на л.св. е наложено поредното
дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от
четиринадесет денонощия“ и докладна записка № 22274/04.11.2024 г. като в
същите са посочени конкретни данни за извършени нарушения от осъдения И.,
6
свързани именно със застрашаване на здравето на други лишени от свобода,
реда и сигурността на институцията. Все в тази насока следва да се посочи, че
след връщането на И. в Затвора -* е бил настанен считано от 16.04.2024 г. в 12-
та група, а не в тази в което е бил преди това /7-ма/, именно поради
конфликтни взаимоотношения със затворническата общност, застрашаващи
сигурността на лишените от свобода. Отчетено е и, че след изтичане на срока
за прекъсване изпълнението на наказанието, И. не се е завърнал в Затвора - *,
а е бил обявен за общодържавно издирване и по-късно задържан и отново
преведен в Затвора.
Предвид изложеното следва да бъде отбелязано, че правилно
проверявания съд е приел, че макар три от заповедите с който И. е наказван да
са отменени (№ 163/06.10.2023 г., № 164/06.10.2023 г. и № 414/13.10.2023 г.)
от съда, това не се отразява на изведения в обжалвания пред окръжен съд акт
/заповед/ извод, че поведението на л.св. М. С. И. се характеризира с грубо и
системно нарушаване на установения ред в пенитенциарното заведение.
Неоснователно е и оплакването на защитата за непропорционално
прилагане на разпоредбата на чл. 120, ал. 1 от ЗИНЗС и липса на мотиви за
това. В този контекст настоящият съд следва да отбележи, че поначало не е
компетентен да се произнася относно наведените доводи за
нецелесъобразност на атакувания акт, доколкото соченото основание не е сред
касационните такива, регламентирани в чл. 209 от АПК. Въпреки това, както
правилно е отбелязал и проверявания съд продължителността на срока е
аргументирана с поведението на лишения от свобода при последната
конфликтна ситуация, преценено на фона на цялостното му поведение по
време на изтърпяване на наказанието и с установеното увеличение на риска от
рецидив от 80 на 94 точки, констатирано при последното му изследване,
поради което правилно е било индивидуализирано и конкретното наказание и
неговия срок.
Предвид изложеното съдът счете, че така издадената заповед на
главния директор е правилна и законосъобразна, поради което обжалваното
решение с което е потвърдена, също като правилно и законосъобразно следва
да бъде оставено в сила.
Съгласно действащата редакция на Наредбата за правната помощ в
чл.24, пр.1 по административни дела възнаграждението за една инстанция е от
100 /сто/ лева до 240 /двеста и четиридесет/ лева. С оглед на това, за
представителството пред настоящата инстанция, следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева, съобразно
фактическата и правна сложност на спора.
Ето защо и на основание чл.120, ал.2 от ЗИНС вр. с чл.221, ал.2 от
АПК, Апелативен съд - Пловдив
7
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 271 от 03.12.2024 г., постановено по
ЧНД 8/2024 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора с което е потвърдена
Заповед № Л-4980/12.11.2024 г. на главния директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието, с която
на основание чл.120, ал.1 от ЗИНЗС е разпоредено изолиране на лишения от
свобода М. С. И. с ЕГН ********** в единична килия, без право на участие в
колективни мероприятия за срок от два месеца.
ОСЪЖДА М. С. И. с ЕГН ********** да заплати на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8