ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 546
гр. Шумен, 19.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Светлин Ем. Стефанов Въззивно частно
гражданско дело № 20223600500266 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е образувано по частна жалба с вх. № 3273 от
20.05.2022г. (пощ. кл. от 19.05.2022г.) депозирана от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С... чрез
юрисконсулт И.Н. срещу разпореждане № 854 от 03.05.2022г. на РС – Нови
пазар по ч.гр.д. № 20223620100476 в частта, с която е отхвърлено искането на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу
Б. АНГ. ХР. с ЕГН ********** от с. Т. за сумата от 64.87 лева -
представляваща лихва за забава по договор за заем. Жалбоподателят счита,
разпореждането за неправилно и незаконосъобразно и моли съдът да го
отмени. Излага, че целта на заповедното производство не била да се
проверява съществуването на вземането, а само дали същото е спорно и за да
е редовно заявлението било достатъчно в него да са посочени съществените
юридически факти, от които произтича претендираното вземане и които
позволяват индивидуализацията му. Не било необходимо да се посочват
всички обстоятелства имащи значение за основателността на заявената
претенция, както и доказателства относно дължимостта или не, тъй като
съдът следи само за редовност от външна страна на документа, от който
произтича вземането и ако е редовен бил длъжен да издаде заповед.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275 от
1
ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна поради следното:
Производството пред РС – Нови пазар е образувано по заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
от ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК .... гр. София,
действащо чрез пълномощника юрисконсулт М.П.Г. против Б. АНГ. ХР. с
ЕГН ********** от с. Т., обл. Шумен за парично вземане, произтичащо от
договор за заем „MikroCredit“ № 9002-00013111 и Договор за допълнителни
услуги към договора за заем и двата сключени на дата 27.12.2019г.. В
заявлението се сочи, че вземанията по двата договора са прехвърлени в полза
на „Агенция за събиране на вземания“ АД, сега „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, по силата на Приложение № 01/10.08.2020 г. към Рамков
договор за продажба на вземания от 16.01.2015г.. Със заявлението се
претендира парично вземане, както следва: главница по договор за заем –
0.00 лева, договорна лихва за периода от 10.03.2020г. до 10.12.2020г. – 0.00
лева, сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги в
размер на 320.05 лева за периода от 10.03.2020г. падеж на първа неплатена
вноска по договор за допълнителни услуги до 10.12.2020г. падеж на последна
вноска по договор за допълнителни услуги, законна лихва от подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, 64.87 лева
- лихва за забава по договор за заем, за периода от 11.03.2020г. до датата на
подаване на заявлението в съда, с изключение на периода 13.03.2020г. –
14.07.2020г. съгл. чл. 6 от ЗМДВИП, 64.87 лева – лихва за забава по договор
за допълнителни услуги за периода 11.03.2020г. до датата на подаване на
заявлението в съда, с изключение на периода 13.03.2020г. – 14.07.2020г. съгл.
чл. 6 от ЗМДВИП, както и направените по делото разноски: 25 лева –
държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение.
С обжалваното разпореждане първоинстанционния съд е отхвърлил
заявлението изцяло. По отношение на искането за издаване на заповед за
изпълнение за сумата от 320.05лева - сума за допълнителни услуги по договор
за допълнителни услуги и за сумата от 64.87 лева – лихва за забава по
договор за допълнителни услуги за периода 11.03.2020г. до датата на
подаване на заявлението в съда, с изключение на периода 13.03.2020г. –
14.07.2020г. съгл. чл. 6 от ЗМДВИП е приел, че е налице неравноправна
клауза по см. на чл. 143 от ЗЗП, а по отношение на сумата в размер на 64.87
2
лева - лихва за забава по договор за заем, за периода от 11.03.2020г. до датата
на подаване на заявлението в съда, с изключение на периода 13.03.2020г. –
14.07.2020г. съгл. чл. 6 от ЗМДВИП е приел, че след като със заявлението не
се претендира главница по основния договор за заем, нито договорна лихва,
то искането за присъждане на лихва за забава е неоснователно, тъй като не е
ясно върху каква сума е изчислена претендираната лихва, още повече, че
заявителя твърди, че заемателят не е изплатил и дължимия паричен заем, без
да е уточнен размера на дължимите неизплатени суми, с изключение на
търсената лихва върху тях.
С депозираната жалба, жалбоподателят обжалва разпореждането на
първоинстанционния съд само в частта, с която е отхвърлено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение за сумата от 64.87 лева - лихва за забава по
договор за заем, за периода от 11.03.2020г. до датата на подаване на
заявлението в съда, с изключение на периода 13.03.2020г. – 14.07.2020г. съгл.
чл. 6 от ЗМДВИП.
Настоящият състав споделя извода на заповедния съд, за
неоснователност на претенцията за претендираната лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 2 от ГПК, заявлението следва да
покрива изискванията за редовност на искова молба, т. е. трябва да е налице
индивидуализация на вземането чрез точно посочване на фактите и
обстоятелствата, от които то произтича. Това е необходимо именно защото
към заявлението по чл. 410 от ГПК заявителят не представя писмени
доказателства /нито съдът събира такива/, от които да се установи
основанието на вземането и неговия размер и за да прецени длъжника дали да
възразява по заповедта за изпълнение. Индивидуализацията на вземането е
необходима и предвид изискването за идентичност между предмета на
заповедното производство и исковото, което се преценява въз основа на
заявлението и исковата молба. В заявлението по чл. 410, ал. 2 от ГПК,
заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане, като заяви
фактическите обстоятелства на неговото възникване, съществуване и
изискуемост в степен осигуряваща яснота за съда относно спорното право и
гарантираща в един по - късен момент правото на защита на длъжника чрез
подаване на възражение срещу заповедта. В случая такава индивидуализация
по отношение на претендираната лихва за забава не е налице. Не става ясно
3
по какъв начин е формиран размера на претендираната лихва и върху каква
сума е изчислена тази претенция, тъй като в заявлението не се претендират
нито главница, нито възнаградителна лихва по основния договор за заем, за
да може съда да прецени, както основателността, така и изискуемостта й.
Предвид изложеното и настоящият въззивен съд приема, че е налице
хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК и претендираната от заявителя
заповед за изпълнение за сумата от 64.87 лева - лихва за забава по договор за
заем, не може да бъде издадена.
Ето защо разпореждането, с което заявлението за издаване на заповед по
чл.410 от ГПК е отхвърлено в обжалваната му част, е правилно и следва да
бъде потвърдено, а жалбата против същото, като неоснователна следва да
бъде оставена без уважение.
В останалата му необжалвана част, разпореждането е влязло в сила.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 854 от 03.05.2022г. на РС – Нови
пазар, по ч.гр.д. № 20223620100476 в частта, с която е отхвърлено искането
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК .... за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Б. АНГ. ХР. с ЕГН ********** от с. Т.,
обл. Шумен за сумата от 64.87 лева - представляваща лихва за забава по
договор за заем.
Определението е окончателно и неподлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4