Решение по ЧНД №109/2025 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. София, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 3 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Атанас Н. Атанасов

Виктория Недева
при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева
в присъствието на прокурора и И. Н. Й.
като разгледа докладваното от Величка Маринкова Частно наказателно дело
№ 20251100200109 по описа за 2025 година
въз основа на закона и доказателствата по делото
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на основание чл.30, ал.2, т.1 вр. ал.3 вр. чл.32, ал.1 вр.
чл.16, ал.7, т.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения
за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
(ЗПИИРКОРНФС) РЕШЕНИЕ от 07.06.2024 г., издадено от несъдебен орган
на Кралство Нидерландия, влязло в сила на 19.07.2024 г. за налагане на
финансова санкция на А. Д. П., роден на ******* г. в Молдова, молдовски
гражданин със статут на пребиваване в РБ, семеен, неосъждан ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес гр.София, ж.к.******* с което на А.
Д. П. е наложено административно наказания глоба в размер на 420 евро за
деяние, извършено на 28.05.2024 г. в 16:00 ч., изразяващо се в държане на
мобилен телефон по време на шофиране по път Velsen- Noord, Velsertraverse,
съставляващо нарушение на чл.2 от Закон относно административната уредба
при нарушаване на разпоредби на Кодекса на движението по пътищата, с
левова равностойност по фиксинга на БНБ към датата на постановяване и
1

влизане на решението в сила в размер на 821,10 лв.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 7– дневен срок от днес.
Компетентният орган на издаващата държава да бъде уведомен за
решението, а копие от уведомлението до издаващата държава да се изпрати на
Министерството на правосъдието на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Производството е по реда на чл.32, ал.1, вр. чл.16 от Закона за признаване, изпълнение
и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции (ЗПИИРКОРНФС).
Образувано е въз основа на искане направено от компетентните власти на Кралство
Нидерландия, придружено с удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
издадено въз основа на решение за налагане на финансова санкция от компетентен
несъдебен орган на Кралство Нидерландия- Централно бюро инкасо към Министерство на
правосъдието. Към удостоверението е приложено копие от решението за налагане на
финансова санкция в размер на 420 евро на А.Д.П. с последен известен адрес на живеене-
България, гр.София, ж.к.*******, представляваща наложено административно наказание
„глоба„ за извършено от П. нарушение на чл.2 от Закон относно административната уредба
при нарушаване на разпоредби на Кодекса на движението по пътищата на Кралство
Нидерландия.
В проведеното на 08.01.2025 г. публично съдебно заседание представителят на СГП
поддържа становище, че са налице всички основания за признаване на решението на
чуждестранния несъдебен орган и изпълнението му. Отправя искане в тази насока.
Служебният защитникът на осъденото лице- адв.П.К. счита, че не са налице всички
предпоставки на закона за признаване на решението, като намира и наложената санкция за
завишена, поради което моли съдът да не приема за изпълнение решението, алтернативно да
намали размера на наложената на лицето санкция.
Осъденото лице П., редовно призован, не се явява и не взима становище по делото.
Съдът, след като прецени съдържанието на удостоверението, становищата на
страните и разпоредбите на закона, съобразно вътрешното си убеждение, намери за
установено следното от фактическа и правна страна:
Наказаният А.Д.П. е роден на ******* г. в Молдова, молдовски гражданин със статут
на пребиваване в РБ, семеен, неосъждан ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес
гр.София, ж.к.*******.
С РЕШЕНИЕ от 07.06.2024 г., издадено от несъдебен орган на Кралство
Нидерландия и влязло в сила на 19.07.2024 г. на А. П. е наложено административно
наказания глоба в размер на 420 евро за деяние, извършено 28.05.2024 г. в 16:00 ч.,
изразяващо се в държане на мобилен телефон по време на шофиране по път Velsen- Noord,
Velsertraverse, съставляващо нарушение на чл.2 от Закон относно административната уредба
при нарушаване на разпоредби на Кодекса на движението по пътищата, с левова
равностойност по фиксинга на БНБ към датата на постановяване и влизане на решението в
сила в размер на 821,10 лв.
Въз основа на този акт е издадено и удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции (във формуляра, даден в приложението към решението).
Видно от удостоверението, същото е издадено от несъдебен орган на решаващата
държава за извършено от осъденото лице административно нарушение по чл.2 от Закон
относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса на
движението по пътищата. От текста му се установяват и индивидуализиращите осъденото
физическо лице данни– две имена, дата на раждане, място на раждане и последен известен
адрес на пребиваване в България, размерът на наложената санкция – 420 евро;
обстоятелствата във връзка с извършеното нарушение, за което е наложена финансова
санкция на П., както и самите нарушени разпоредби, съответно органа, издал решението и
това как, кога и при какви условия същото е влязло в сила, подлежало ли е на обжалване и
обжалвано ли е било, дадена ли е била възможност на лицето да се защити.
1

Установява се, че до този момент глобата не е платена, а наказаното лице, макар и да
има данни да пътува често в чужбина има връзка с територията на българската държава, тъй
като и често се прибира в страната, има постоянно местоживеене тук, както и сключен брак
с лице в Р България.
При така установените факти настоящият съдебен състав прие наличието на законови
предпоставки и липса на нарочни пречки за признаване на решението за наложена
финансова санкция. Възраженията на защитата в тази връзка са абсолютно голословни и
декларативни.
Става въпрос за решение за налагане на финансова санкция от страна на несъдебен
орган.
На следващо осъденото физическо лице А. П. има адрес на живеене на територията на
РБ (чл.30, ал.3, пр.3-то от ЗПИИРКОРНФС).
Горните две обстоятелства сочат липсата на задължителна пречка за признаване на
решението.
Не е налице и някое от факултативните основания за отказ, визирани в чл.35 от Закона.
Удостоверението съдържа и всички, предвидени в закона и рамковото решение реквизити,
лицето не е санкционирано за същото деяние в друга държава, не е изтекла погасителна
давност за изпълнение на санкцията, няма имунитет или привилегии, определящи като
недопустимо изпълнението на решението.
Същевременно наложената финансова санкция е 420 евро, поради което и за съда не
съществува възможност да преценява дали да приеме за изпълнение или не решението на
несъдебния орган на Кралство Нидерландия. Съдът по закон не разполага и с правомощие да
преценява размера на наложената на осъденото лице финансова санкция, респ. да намалява
размера на същата. Такава възможност е предвидена единствено в разпоредбата на чл.32,
ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, в случаите когато извършеното деяние попада под наказателната
юрисдикция на българските съдилища, а самото деяние не е извършено на територията на
издаващата държава. Настоящият случай не е такъв, поради което и разпоредбата на чл.32,
ал.2 от закона е неприложима, а искането на защитата в тази връзка0 неоснователно.
Допустимо е единствено и само да бъде приспадната от дължимата сума, онази част, за
която са представени доказателства, че е вече платена от лицето. В случая не са представени
доказателства да са извършени каквито и да е било плащания от страна на осъденото лице,
поради което и няма как от сумата, за която той е осъден да бъде приспаднато нещо по реда
на чл.33 вр. чл.17 от закона.
Тези съображения мотивираха настоящия състав да приеме, че в конкретната
хипотеза не е налице основание да откаже признаване на решението. Тъй като то се отнася
до парична сума в друга валута- евро, съдът определи равностойността й в български левове
по курса на БНБ за деня на влизане на решението в сила, която в случая възлиза на 821,10
лв.
Така мотивиран съдът постанови решението си.
2

Номер на акта:	15
Дата:	8 януари 2025 г. (в сила от 16 януари 2025 г.)
Съдия:	Величка Маринкова

Дело:	20251100200109
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	7 януари 2025 г.

Решение по ЧНД №109/2025 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите