Мотиви по
НЧХД № 11/2020 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, изготвени на 04.11.2021
г.
Производството е наказателно от частен характер,
образувано по тъжба на Н.И.К. с ЕГН **********,***
против П.Й.П. с ЕГН ********** ***.
В същото производство е приет за съвместно разглеждане
предявеният граждански иск от същия тъжител срещу посочения по горе
подсъдим П., за сумата в размер на 4 000/четири хиляди/ лева, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 23.12.2019 г.
В съдебно заседание тъжителят лично и чрез своя процесуален представител – адв. С. поддържа
обвинението, така както е предявено. Поддържа се в пълен размер и предявения
граждански иск. Иска се присъждане на разноските.
Подсъдимият лично и чрез процесуалният си представител
М.М. не се признава за виновен и моли да бъде оправдан и отхвърли
предявения граждански иск. Моли да му се присъдят разноските по делото.
От събраните по делото доказателства съдът установи
следната фактическа обстановка:
Тъжителят и св.Е.И. са живеели заедно и в резултат на
съвместното им съжителство са им се родили две деца – В. на 14 години и момче
на около 13 години.
От преди повече от 2 години и към настоящия момент те
са се разделили, като децата са останали да живеят при своя баща – тъжителя, а
св.И. ги е напуснала и изплаща издръжка.
Към момента на случилото се и от няколко месеца преди
това св.И. установила връзка с подсъдимия.
Първоначално отношенията между тъжителя и подсъдимия
не били влошени, но впоследствие и във връзка с някакви снимки с порнографско
съдържание с участници подсъдимия и св.И., отношенията се променили в
негативни.
Така на 23.12.2019 г. случайно в центъра на гр.Нова
Загора, пред офиса на „ОББ“ АД се срещат тъжителя, който бил заедно с дъщеря си
Ванеса и подсъдимия П., който бил със св.И.. Последната в момента на срещата се
намирала в банката.
Започнал разговор, който бързо прераснал в спречкване
между двамата.
Подсъдимият П. твърди „виждам тъжителят засилен към
мен, той ме блъсна с корем….. аз се хващам за него, за да не падна. Той падна
върху мен, вкара си пръстите в очите ми, да не виждам нищо. Възможно е тогава
да съм го ударил 1-2пъти без да виждам нищо“. След това се изправили като подс.П.
държал ръцете на тъжителя. Две момчета станали помежду им и ги разделили.
От своя страна тъжителят дава в жалбата следното
описание: Ненадейно без повод и причина ми нанесе силен удар в гърдите и ме
просна на площада по гръб, като скочи отгоре ми и започна с юмруци да ми нанася
множество удари в главата.
Видно от съдебно-медицинското удостоверение № 720/2019
г. издадено на 23.12.2019 г. в 16,47 часа т.е. няколко часа след случилото се
тъжителят е получил болезнени подутини в областта на носа, лявата половина на
лицето и устните с повърхностни одрасквания по кожата и се установи
кръвотечение от носа, както и липса на долен ляв резец, който е бил протезиран.
Установени са и кръвоизливи в областта на лявата очна ябълка.
Установените увреждания са получени вследствие
действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са били
получени по начин и време, както посочва освидетелствания /описанието от
жалбата/.
Описаните увреждания са причинили на освидетелствания
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК.
Установеното от д-р Ч. в горецитираното медицинско удостоверение
се подкрепя и приема като доказателство по делото с медицинска експертиза
изготвена от д-р Й. С..
Веднага тъжителят и дъщеря му В. отишли в РУ – Нова
Загора, което се намира в близост. Там били посрещнати от полицейския служител
св.Д. Д., който ги видял за около половин минута. Не забелязал /доколкото си
спомня/ кръв по лицата на тъжителя и детето му, както и скъсани дрехи по тях.
Били предадени на св.Г. К.. Последният също удостоверява, че тъжителя и детето
В. са се намирали в полицейския участък и е разговарял с тях. Заявява, че
мисли, че момичето имало някакви наранявания по лицето, а господинът бил
зачервен в лице. Не си спомня дрехите им да са били кални или скъсани. Били
притеснени. Заявили му, че някакъв мъж е нанесъл ударите.
Св.Г. е била дежурна на първи пост в полицейския
участък в онзи ден. Спомня си, че тъжителят и дъщеря му са се появили в
полицията, а по тъжителя имало кръв /доколкото си спомня/. След като напуснали
полицията тъжителят и дъщеря му си отишли в къщи, където били посрещнати от
св.И.И. – майка на тъжителя. Заявява, че забелязала, че детето било ударено в
бузата и устната, а тъжителя бил охлузен по дясната буза. Дясното му око
кървяло. Тъжителят обяснил на майка си за случилото се. Свидетелите Г. Я. –
сестра на тъжителя и И.Я. - негов
племенник също дадоха показани. Заявяват, че знаят за случилото се от тъжителя
и В., и по-точно как пред банката са били удряни от подсъдимия.
Св.Т.Н. и св.Д.Д. се явяват свидетели - очевидци на
част от случилото се. Т.Н. заявява, че на влизане в Банка ДСК /в съседство с
ОББ/ видял тъжителят и подсъдимият да разговарят на отсрещния тротоар. В
банката имало много хора, не искали да чакат и излезли почти веднага, като Н.
отишъл до банкомата, откъдето изтеглил парична сума.На връщане от банкомата при
срещата си с другия свидетел Д., последният му казал „виж твоите познати се
сбиха“ и св.Н. в този момент ги видял
паднали на земята. Отишъл при тях и ги разделил. Не е видял някой да удря
другия. Видял, че П. е бил отгоре, а Н. е бил отдолу, когато са били на земята.
Св.Д. дава подобни показания – не е видял удари, а само как П. е бил над Н. и
са се боричкали.
От своя страна св.Е.И. заявява, че е била в банката в
момента на сбиването и не е видяла случилото се отвън.
По-късно подсъдимият е разказал, че Н. отишъл при П. и
след разменени няколко реплики, Н. блъснал с корем П., политат и падат зад
чемшира.
Св.П. – майка на подсъдимия дава показания, че
тъжителят на 12 или 13 декември 2019 г. дошъл в дома й в с.Млекарево, общ.Нова
Загора и отправил заплахи за живота, здравето и имуществото й, както на нея,
така и спрямо сина й и св.Е.И.. Казал, че щял да ги запали и изрази от този
род. За заплахите не е уведомявала никого.
Съдът счита, че по делото са разпитани свидетели,
които не са заинтересовани от изхода му и такива, които са. Безспорно е, че на
23.12.2019 г. в центъра на гр.Нова Загора са се срещнали тъжителя, дъщеря му В.
и подсъдимия. След разменените няколко реплики е възникнал конфликт. Самият
подсъдим допуска, че е нанесъл един-два удара на тъжителя. Видно от
медицинското удостоверение и СМЕ тъжителя е прегледан още същия ден, като е
установено, че е получил удари с тъпи и тъпоръбести предмети, каквито са
например юмруците и то само в областта на главата, както е посочено в
медицинската документация. Съвсем логично е ситуацията, при която тъжителят е
лежал по гръб на земята, а подсъдимия е бил седнал отгоре му, да му нанесе
удари с ръце в областта на главата. Затова в медицинското удостоверение и СМЕ е
посочено, че уврежданията добре отговарят да са получени по описания от свидетелстваното
лице начин. Освен частичните самопризнания на подсъдимия и медицинските писмени
доказателства по делото бяха разпитани трима полицейски служители, от чиито
показания се установи безспорно, че непосредствено след случилото се тъжителя и
дъщеря му са отишли в полицията.
Свидетелите
сочат, че същите са имали наранявания, зачервявания и след като са разказали на
св.К. за случилото се, са били посъветвани да бъдат прегледани от съдебен
лекар. От това следва, че полицейският служител е имал някакви основания и е
достигнал до извод, че както тъжителят, така и дъщеря му са получили физически
и психически увреждания, които следва да бъдат установени по медицински път.
Друга група свидетели са роднините на тъжителя. Като
такива съдът ги преценя, че са заинтересовани от изхода на делото до известна
степен, но от друга страна, счита че показанията са логични и последователни.
Според съда в тях не се съдържат преувеличени или някакви неточности с
изключение показанията на майката на тъжителя относно мястото на получените от
сина й наранявания – дясната или лява част на главата, но това не от съществено
значение, тъй като е важно, че такива са били нанесени и тяхното
местонахождение е точно установено от медицинските лица. Освен това показанията
представляват възприятия и спомени и е възможна грешка, която не от решаващо
значение.
Свидетелите Е.И. и И.И. – майката на подсъдимия не
дават показания, касаещи фактическата обстановка по делото. Св.Е.И. твърдеше,
че от подсъдимия е разбрала, че тъжителят започнал пръв, блъскайки го с корема
си, на което съдът не дава вяра, тъй като тази свидетелка, също е
заинтересована и на второ място показанията й са резултат на преразказ от
казаното от подсъдимия.
Както се спомена по-горе ударите са умишлени,
целенасочени и са съсредоточени изцяло в главата на тъжителя. Поради което
показанията на този свидетел, както и обясненията на подсъдимия могат да се
определят единствено като защитна теза.
С оглед горното, подсъдимия следва да се признае за
виновен за извършено престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК, тъй като се установи,
че на 23.12.2019 г. около 11.30 часа, в гр. Нова Загора подсъдимия П. е
причинил на тъжителя Н. К. лека телесна
повреда – временно разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяваща се
в нанесени му травми: болезнени подутини в областта на носа, лявата
половина на лицето и устните, с
повърхностни одрасквания по кожата и кръвотечение от носа, кръвоизливи в
областта на лявата очна ябълка и липсата на долен ляв централен резец, който е
бил протезиран.
Подсъдимият е годен субект на осъщественото деяние,
защото е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
своите постъпки /не се събраха доказателства за противното/.
Осъщественото от подсъдимия деяние, разкрива обективните и субективни признаци на
предвиденото в закона престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, доколкото се
установи нанасянето на удари от подсъдимия на тъжителя. Това е така, защото
неговата обществена опасност е явно значителна/не може да става дума за
малозначителност/. Поначало, за да бъде признат подсъдимия за виновен,
респективно, за да съставлява едно деяние престъпление, не е достатъчно то само
формално да осъществява субективните и обективни признаци на съответния състав.
Необходимо е деянието да е в достатъчна степен общественоопасно, да накърнява
сериозно обществените отношения, които са предмет на наказателно правна защита.
Установиха се признаците за приложението на чл.78а от НК като освободи подсъдимия от
наказателна отговорност и му наложи административно наказание „глоба“ в размер
на 1000.00/хиляда/ лева. Приложението на чл.78а от НК е обусловено от наличието
на положителните предпоставки визирани в
същата разпоредба.1.Подс.П. не е осъждан и не освобождаван по реда на гл.8 от
НК към настоящия момент. 2.От деянието не са настъпили съставомерни имуществени
вреди, чието овъзмездяване е необходимо. 3.Подсъдимият ще се поправи и
превъзпита чрез налагане на административно наказание.
Размерът на наложеното административно наказание е
съобразен с имотното и финансово състояние на подсъдимия и по скоро с оскъдните
доказателства в това отношение.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:
За да бъде уважен предявения в наказателното
производство граждански иск, съдът трябва да установи, дали са налице всички
елементи на деликтната отговорност, в това число деец-деяние-вина-вредоносен
резултат и причинно следствена връзка между деянието и резултата. В случая,
съдът счита, че така посочени елементи са налице.
Предявеният граждански иск е с правно основание чл.45
от ЗЗД. Всеки, който е причинил вреди без значение от техния характер е длъжен
да ги възстанови.
Следва, подсъдимият П.П. със снета по делото
самоличност да бъде осъден да заплати на Н.К. със снета по делото самоличност
обезщетение за нанесени неимуществени вреди в размер на 2000.00/две хиляди/
лева, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на
увреждането – 23.12.2019 г. , до окончателното изплащане, като отхвърли иска в
останалата му част, до сумата 4000.00 /четири
хиляди/ лева, като неоснователен и недоказан.Тук съдът взе пред вид нанесените
телесни увреждания, но от друга страна и степента на тези увреждания. Доказателствата
са категорични,че става въпрос за
разстройство на здравето, с временен характер неопасно за живота. Имайки пред
вид получените увреждания, прилагайки
принципа на чл.52 от ЗЗД визиращ определянето размера на обезщетението по
справедливост и съдебната практика,съдът счита, че горепосочения размер на
обезщетение е справедлив и ще замести причинените неимуществени вреди.
Съобразно установяване на вината и уважената
отхвърлена част на граждански иск, следва всяка от страните да понесе
съответната част на направените от другата страна разноски, като подсъдимия се
осъди и заплати държавна такса от 4% върху уважената част от гражданския иск.
Водим от тези мотиви, съдът постанови присъдата си и
решението по гражданския иск.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: