№ 124
гр. Монтана, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Административно
наказателно дело № 20241630200536 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 24-0996-000463/25.03.2024 г. на
Началник РУ Монтана при ОДМВР Монтана на М. С. Г. ЕГН **********, с
адрес: село С., обл. М., ул. „Р. Д.“ № 14 на основание чл.183 ал.4, т.7, пр.1
от ЗДвП, за нарушение на чл. 137а,ал.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание – глоба в размер на 50,00 лева и и на основание Наредба № Із-2539
от 17.12.2021 година са отнети 10 контролни точки.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление Г., обжалва
същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност,
като излага конкретни доводи. Предвид на това моли съда да го отмени, като
незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован се
явява лично и поддържа изнесеното в жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована не се явява.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и
гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата
основания, намира че жалбата е допустима. От фактическа страна настоящият
съд намира за установено следното:
На 14.03.2024 година жалбоподателят М. Г.- служител на ДГС Монтана,
управлявал служебния автомобил марка „Л.“ модел „Н.“ с Д.К. № ХХХХ по
републикански път ІІІ-102 с посока на движение от град Монтана към град
Чипровци. В колата пътували и свидетелите по настоящето производство И.
П. и В. А.. Същите били колеги на Г.. От отбивката за село Горно Церовене
след тях тръгнал служебен автомобил на РУ Монтана, в който пътували
1
свидетелите В. М., Н. Д. и Н. К.. След като се движили известно време зад
служебния автомобил на жалбоподателя Г., служителите на РУ Монтана,
подали светлинен и звуков сигнал на движещото се пред тях МПС и го спрели
на бензиностанция „Петрол“, преди село Гаврил Геново. Поводът за
спирането бил свидетелят М., който заявил, че е видял, че водача и пътниците
в „Л.та“ са без поставени обезопасителни колани. След като служителите на
ДГС Монтана спрели, от служебния автомобил на РУ Монтана, слязъл
свидетелят В. М., който извършил проверка на водача и пътниците, в резултат
на която разпоредил на свидетелят К., който не слизал от служебното МПС,
да състави АУАН на жалбоподателя Г., за това, че управлява МПС-то без
поставен обезопасителен колан. Съставен бил АУАН № 1140863/14.03.2024
година, като за свидетел очевидец бил посочен В. М.. Въз основа на
съставения акт било издадено атакуваното наказателно постановление.
Така установената фактическа обстановка се установява от
приобщените материали по делото - показанията на свидетелите М., К., Д., П.
и А. НП, АУАН и от останалите писмени доказателства.
При така установеното, настоящият съдебен състав счита, че
обжалваното наказателно постановление отговаря на изискванията на
процесуалния закон. Видно от приложената по делото Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи,
актосъставителят по делото е оправомощен да съставя актове за установяване
на административни нарушения по ЗДвП. НП също е издадено от
компетентно длъжностно лице, оправомощено по реда на същата заповед.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване
на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното
задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
При извършената проверка, съдът служебно констатира, че от
административнонаказващия орган са съобразени императивните изисквания
при издаването на двата административни акта относно техните
задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и
чл. 58, ал. 1 ЗАНН.
Поради гореизложеното съдът намира, че АУАН, както и обжалваното
НП са издадено изцяло в съответствие на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1
от ЗАНН.
Разгледана по същество, съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения:
В настоящият случай не се доказва по безспорен и категоричен начин
нарушението по смисъла на чл. 137а,ал.1 от ЗДвП от страна на
2
жалбоподателя. Видно от показанията на разпитаните в хода на настоящото
производство свидетели, твърдението на свидетеля М., че жалбоподателят Г. е
управлявал служебното МПС, без поставен обезопасителен колан, не се
подкрепя от тях. Свидетелите П. и А., категорично заявяват, че
жалбоподателят е бил с поставен обезопасителен колан, а свидетелят К.,
заявява, че не е видял дали жалбоподателят е без колан. Действително в
показанията си свидетелят Н. Д., заявява, че и той е възприел, водачът и
пътниците в движещото се пред тях МПС, да са без поставени колани, но това
е единственото обстоятелство, за което този свидетел дава конкретни и ясни
показания. За всички останали съществени обстоятелства по случая същият
твърди, че не си спомня и поради тази причина настоящият съдебен състав не
кредитира неговите свидетелски показания. В хода на производството
безспорно е установено и обстоятелството, че служебният автомобил на РУ
Монтана в нито един момент не е изпреварвал управляваното от Г. МПС, като
през цялото време се е движело зад него, а проверката след спирането е
извършена единствено от свидетеля М.. При така установеното и при наличие
на няколко категорични свидетелски показания относно наличието на
поставен обезопасителен колан от жалбоподателя и показания от страна на
колега на свидетеля М., че само той е възприел факта, че жалбоподателя е
извършил вмененото му с атакуваното НП административно нарушение,
настоящият съд намира, че същото е неправилно и незаконосъобразно
издадено.
Съдът намира, че НП № 24-0996-000463/25.03.2024 г. на Началник РУ
Монтана при ОДМВР Монтана, е издадено при нарушение на разпоредбата на
член 53 от ЗАНН, а именно без да е установен по несъмнен начин факта на
извършеното нарушение, поради което същото следва да бъде отменено.
В хода на производството разноски не са претендирани, поради което
съдът не се произнася по тях.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Районен съд – Монтана
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0996-000463/25.03.2024 г.
на Началник РУ Монтана при ОДМВР Монтана, с което на М. С. Г. ЕГН
**********, с адрес: село С., обл. М., ул. „Р. Д.“ № 14, за нарушение на чл.
137а,ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание – глоба в размер на 50,00 лева и и на основание
Наредба № Із-2539 от 17.12.2021 година са отнети 10 контролни точки.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-
дневен срок от съобщението на страните.
3
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
4