РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Ямбол, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николай Ив. Кирков
при участието на секретаря М М. П
като разгледа докладваното от Николай Ив. Кирков Административно
наказателно дело № 20212330200899 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба от“Чапъра ММ“ ЕООД гр.Ямбол ,
ЕИК:*** против Наказателно постановление № 22-000471/29.07.2021г., издадено от
директора на РД „АА“ Бургас, с което на дружеството, за нарушение на чл. 30,,т.7 от
Наредба № 2/15.03.2002г. на МТС, на основание чл.96,ал.1,т.8 от ЗАвП е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лв.
Недоволен от издаденото наказателно постановление, жалбоподателят го обжалва
навеждайки твърдения ,че превоза по автобусна линия Ямбол-Чарда –Ямбол е извършван
въз основа на действащ договор за превоз на пътници по автобусната линия.Излага се ,че
отговорността по санкционната разпоредба на чл.96,ал.1,т.8 от ЗАП е за лице,което
разпореди или допусне извършването на превози по автобусна линия, т.е употребения от
законодателя термин „превози“ е за множество , а не еднократно осъществен такъв.Според
жалбоподателя липсват и доказателства ,че превозвача е „допуснал“ извършването на
посочените автомобилни превози, като не е установено дали тези превози са извършени при
знанието на представляващия дружеството или по негово разпореждане.
В съдебно заседание се явява законния представител на дружеството и с редовно
упълномощен защитник.Чрез защитника си защитника си подържа жалбата по изложените в
нея съображения, като допълва ,че по делото не са събрани доказателства на посочената в
НП дата и маршрут да е извършен превоз на пътници.Претендира се и присъждане на
направените по делото разноски.
1
Въззиваемата страна ,чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, моли същата да
бъде оставена без уважения, а наказателното постановление ,като нестрадащо от
отменителни пороци да бъде потвърдено.Иска се и присъждане на юрисконсултстко
възнаграждение.
ЯРС, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалба
доводи, възраженията и изразените становища на страните, прие за установена
следната фактическа обстановка:
Със Заповед № 50-00513/4//09.07.2021г. на директора на РД „АА“ гр.Бургас на свид. Ст.Д.
– инспектор към дирекцията било възложено да извърши проверка във връзка с постъпил
сигнал от зам. Кмета на Община Стралджа.
В хода на проверката било констатирано ,че на 30 .04.2019г. между Община Стралджа и
група превозвачи , сред които и дружеството- жалбоподател е сключен договор за
обслужване на автобусни линии в Община Стралджа.Срокът на договора бил до избор на
изпълнител, след проведена процедура по ЗОП, но не по- късно от 01.05.2021г.
При проверката и въз основа на представен от дружеството- жалбоподател пътен лист №
7108549 свид.Д. установил ,че на 02.05.2021г. след срока на процесния договор
дружеството е извършило обществен превоз на пътници по маршрут Ямбол-Чарда –Ямбол с
начало 14.00 часа от Автогара –Ямбол.
След като приел ,че жалбоподателя е допуснал извършване на превоз на пътници без
валиден договор свид.Д. съставил АУАН за нарушение на .чл.30,т.7 от Наредба № 2 /2002г.
на МФ.АУАН бил съставен в присъствието на управителя на дружеството и подписан от
него без възражения.
В последствие на 29.07.2021г. при идентично фактическо и юридическо описание на
нарушение е издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свид. Д. и
приложените и приобщени по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от
този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от
ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането
на административно-наказателната отговорност не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до опорочаване на производството. НП е издадено от
компетентен орган. Както в АУАН, така и в НП, нарушението е описано прецизно, с
неговите фактически признаци от обективна страна, установени в състава на чл 30,т.7 от
2
Наредба № 2/2002г. на МФ.. Нарушената правна норма е посочена точно и пълно, без да има
противоречие между фактическо и юридическо обвинение.Спазени са и сроковете по чл.34
от ЗАНН.Съдът намира за неоснователно възражението ,че неправилно посоченият
регистрационен номер на МПС в наказателното постановление ,представлява съществено
нарушение на процесуалните правила. Действително в наказателното постановление
некоректно е посочено ,че превоза е извършен с превозно средство с рег № ***,вместо рег.
№ ***, но в случая се касае за техническа грешка, която не рефлектира на правото на
защита на наказаното лице да разбере , с какво превозно средство е извършен автобусния
превоз, тъй като по делото е приложен пътен лист от който се установява използваното
МПС.
От материална страна, съдът намира ,че доказателствата по делото обосновават по
безспорен начин факта ,че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение по чл.
30,т.7 от Наредба № 2/2002г. на МТ.Преценени поотделно и в съвкупност доказателствата
категорично сочат , че на 02.05.2021г жалбоподателят в качеството си на превозвач по
смисъла на Наредба № 2 /2002г. е допуснал извършването на обществен превоз на пътници
по маршрут Ямбол-Чарда –Ямбол с начало 14.00 часа от Автогара –Ямбол без валиден
договор.По този начин, жалбоподателят е нарушил разпоредбата на 30,т.7 от Наредба №
2/2002г. на МТ задължаваща го да не допуска извършването на превоз по автобусни линии
без валиден договор с възложителя ,какъвто е настоящия случай,за което правилно е бил
санкциониран по чл.96,ал.1,т.8 от ЗАвП.
Настоящия съдебен състав не споделя направеното тълкуване от жалбоподателя ,че
сключеният с Община Стралджа договор за обслужване на автобусни линии е действащ към
датата на извършения превоз.Видно от договора срокът му на действие е до избор на
изпълнител, след проведено процедура по ЗОП и сключване на договор, но не по късно- от
01.05.2021г.Т.е датата 01.05.2021г. не е срокът ,в който следва да се проведе процедурата по
обществената поръчка , а крайния срок на договора.Следва да се има предвид и , че както
прякото възлагане на превозите, когато е по реда на чл.5 § 5 от Регламент /ЕО/ № 1370/2007,
така и удължаването на обществената поръчка за услуги чрез прилагането на предвидената
спешна мярка може да бъде за срок не по-дълъг от две години. И в двата случая,
компетентен да прецени и обоснове необходимостта от предприемане на спешната мярка е
областният управител. Въз основа на решението на областният управител възложителят на
превозите следва да сключи договор, с който пряко да възложи изпълнението на обществена
услуга или съответно да удължи обществената поръчка за услуга. В случая това не е
сторено., поради което следва да се приеме ,че срокът на договора е изтекъл.
Като неоснователен се приема довода на защитата ,че не е установено по безспорен начин
превоза да е извършен по посочения маршрут .По делото е приложен пътен лист , който
съгласно разпоредбата на чл.89,т.2 от Наредба № 33 на МТ е един от документи ,които
водачът при извършване на превоз при поискване предоставя на контролните органи.
Видно и от съдържанието му същият е по образец ,съгласно приложение 11 от Наредба №
2/2002г. и съдържа всички необходими данни за извършвания превоз, като дори има
3
заверка ,че автобусът е тръгнал от Автогара Ямбол в 11.05 часа по посочения
маршрут.Освен това пътния лист е и официален документ, съставен именно по причина
извършвания превоз, защото е логически необосновано да се приеме ,че управителя на
дружеството ще състави документ с невярно съдържание и в последствие ще представи
пред органите на АА при извършената проверка.
Неоснователно е и възражението ,че липсвали и доказателства ,че превозвача е „допуснал“
извършването на процесния автомобилен превоз.В случая пътния лист в графите
„разрешил излизането“ и „приел и проверил пътния лист“ е подписан от управителя на
дружеството, което води до безспорния извод ,че автомобилния превоз е извършен със
знанието на представляващия дружеството.
Настоящия съдебен състав не споделя и становище ,че отговорността по чл.96,ал.1,т.8 от
ЗАвП, съгласно употребения от законодателя „термин „превози“ е за множество
осъществени такива ,без договор, а не за еднократно осъществен.
Според съда посочената разпоредба не забранява извършването на повече от един превоз
по автобусна линия, защото това означава деянието да се осъществява с повече от един
превоз, а при извършване на само един, да не е осъществен състава на административното
нарушение по чл.96,ал.1,т.8 от ЗАвП.Затова само от употребения израз „превози“ в
множествено число не следва извод за законоустановеност на деяние, което се осъществява
с повече от един превоз по автобусна линия.
С оглед на изложеното съдът намира ,че разпоредбата на чл.96,ал.1т.8 от ЗАвП не
предвижда усложнено деяние на нарушението, поради което то се осъществява с всяко
допускане или разпореждане на превоз по автобусна линия без договор, а при извършване
на няколко такива, са осъществени няколко деяния, за които на лицето съгласно чл.18 от
ЗАНН следва да бъдат наложени отделни наказания.
Относно наложената санкция в размер на 3000 лв., предвид на това ,че размерът и е
фиксиран, същият не може да бъде предмет на преценка, респ.няма основания за изменение
на НП ,чрез намаляване размера на санкцията.
Съдът счита ,че в случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, с
оглед значимостта на охраняваните обществени отношения.
С оглед на изложеното и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК вр.
чл.63, ал.5 от ЗАНН, искането на представителя на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсулскто възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева.Производството
по делото продължи в две съдебни заседания,с разпит на един свидетел, не е с фактическа
или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от
80лева.
4
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-000471/29.07.2021г., издадено от
директора на РД „АА“ Бургас, с което на “Чапъра ММ“ ЕООД гр.Ямбол , ЕИК:***, за
нарушение на чл. 30,,т.7 от Наредба № 2/15.03.2002г. на МТС, на основание чл.96,ал.1,т.8 от
ЗАвП е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.
ОСЪЖДА “Чапъра ММ“ ЕООД гр.Ямбол , ЕИК:********* да заплати на РД „АА“ Бургас
сумата от 80 лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5