Р
Е Ш Е
Н И Е
№147 12.01.2024 год. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на девети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
при секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М.
Русев административно дело №726 по описа
за 2023 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно
основание чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/ във вр. с
чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по жалба от В.И.Ж. против Заповед №10-00-2160/25.10.2023
год. на Кмета
на Община Стара Загора, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж шеста
категория представляващ „Лятна кухня”, находящ се в УПИ XIIодо,
кв.27 по плана с. Дълбоки. В жалбата, чрез процесуалния си представител адв. С.Ч.
се излагат оплаквания, че издадената заповед е незаконосъобразна като
постановена в нарушение на материалния и
процесуалния закон, в несъответствие с целта на закона. Според изложеното в
жалбата, същата страда от липса на мотиви. Не е обсъдено, а директно се приема,
че процесния обект следва да се премахне. Не е ясно и коя от хипотезите на
чл.225а, ал.2, т.1 и 2 от ЗУТ е нарушена, за да се налага премахване на
строежа. Твърди също така, че не е нито строител, нито собственик, нито на
обекта, нито на недвижимия имот. Направено е искане за отмяна на Заповед №10-00-2160/25.10.2023 год на Кмета на община Стара Загора и за присъждане на направените
разноски.
Ответникът –
Кмет на Община Стара Загора чрез процесуалния си представител юрисконсулт В.
оспорва жалбата като неоснователна. Твърди,
че лицето е адресат на акта, поради факта, че е извършител на строежа. По
съображения за законосъобразност на издадената заповед за премахване на
незаконен строеж моли жалбата да бъде отхвърлена.
Въз
основа на
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 01.09.2023 год. длъжностни лица от общинска администрация – Стара
Загора – Р.А., гл. експерт дирекция „Общински проекти и контрол по
строителството“ и Р.М.П. – младши експерт и И.И.И. – старши специалист и
двамата в дирекция „Кадастър и регулация“, извършили проверка, съответно са
съставили Констативен акт №136/18.09.2023 год. /лист 12/. Според този акт, в УПИ
XIIодо , кв.27 на с. Дълбоки е изградена постройка на допълващо
застрояване „Лятна кухня“. Постройката е разположена в северната част на имота
на границата с УПИ Х46. Изградена е от дървена конструкция,
закрепена от северната страна за плътна ограда на границата с УПИ Х46, а
южната страна е изпълнена от дървена ламперия и дървена дограма. На запад е
затворена с тухлена зидария и алуминиева дограма, като попада частично на
тротоара на улица с о.т. 45, о.т.97 и о.т. 313 – публична общинска собственост.
Покривът е от дървена конструкция с лек наклон на юг. Постройката е с
приблизителни размери 3.00 м./9.00 м. и не е търпим строеж. Не попада в
хипотезата на §127 от ПЗР на ЗУТ, тъй като попада частично на тротоара. Стоежът
е шеста категория, съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ и Наредба №1 от 30.07.2003
год. за номенклатурата на видовете строежи на МРРБ. Посочено е също така, че
строежът е изпълнен от жалбоподателката, която се явява и възложител. За
строежа няма одобрен, проект, разрешение за строеж, протокол за откриване на
строителна площадка, протокол за определяне на строителна линия и ниво и
заповедна книга.
По
делото са приети като доказателства документите по административната преписка
по издаване на оспорения акт и представените от жалбоподателят документи.
Съдът като обсъди събраните по
делото доказателства, във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на
оспорения административен акт на основание чл.168 ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, прави следните правни изводи.
По делото няма спор за
фактите, че жалбоподателят В.И.Ж. е адресат на оспорената Заповед №10-00-2160/25.10.2023
год., тя засяга неблагоприятно интересите
й и за нея е налице правен интерес от оспорването й по съдебен ред. Заповедта е
връчена на 14.11.2023 год. на жалбоподателката лично, видно от приложената
обратна разписка /лист 15 от делото/, а жалбата е подадена на 21.11.2023 год. в
Община Стара Загора /съгласно посоченото в съпроводителното писмо/,
следователно е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е
основателна:
Оспорената
заповед №10-00-2160/25.10.2023
год., е издадена от материално и териториално компетентния
административен орган - Кмета на Община Стара Загора, съобразно законово регламентираните
му правомощия по чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2 от ЗУТ, местонахождението
и категорията на обектите. Видно от приложеното копие на заповедта, същата е
подписана от Зам. Кмета на Община Стара Загора, съгласно заповед №10-00-1909/25.09.2023
год. Така посочената заповед също е приложена по делото /лист 73 от делото/ и
от която се установява, че поради участие в предизборната кампания, Кмета на
Стара Загора е определил Зам. Кмета Р.Т. да го замества за времето от
регистрацията му като кандидат за кмет в изборите за общински съветници и
кметове на 29.10.2023 год. в Община Стара Загора да края на мандата му. Видно
от публичния регистър на кандидатите за кмет на община, достъпен на официалния
сайт на ОИК Стара Загора, от името на ПП ГЕРБ за кандидат за кмет на Община
Стара Загора е издигнат Живко Веселинов Тодоров, регистриран с решение №79-МИ/25.09.2023
год. на ОИК Стара Загора. Ноторно известно
е, че изборите бяха проведени на 29.10.2023 год. Следва да се отбележи,
че заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е
в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта
от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена
заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему
лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания
в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. В конкретния
случай, в предвид обстоятелството, че титуляра е в законоустановен отпуск,
удостоверен по надлежен ред по делото, то е допустимо за този период, същият да
бъде заместван от посочено от него длъжностно лице. Касае се за временно
делегиране на правомощия, а не за постоянно такова. Всичко
това мотивира съдът да приеме, че заповедта е издадена от компетентен орган в
условията на заместване и оплакванията от страна на жалбоподателят за нищожност
на заповедта са неоснователни.
Оспореният
административен акт е постановен в предвидената от закона писмена форма, като формално
са изложени фактически и правни мотиви за издаването му.
Заповедта
е издадена, като са установени еднозначно и точно фактите и обстоятелствата относно
местонахождението на обекта и тези по изграждането му. Безспорно е съставен
констативен акт от 01.09.2023 год. в отсъствието на жалбоподателката. Същият й е
бил изпратен по пощата и получен на 06.10.2023 год. /лист 18 от делото/ В предвиденият
от закона срок, не са депозирани възражения.
Констативният
акт, съставен от определените от законодателя служители за контрол по
строителството в съответната община, представлява подготвителен документ с удостоверителен
характер – за установяване на съществуването, вида на строежа, вкл. неговото
местонахождение, които обстоятелства са от значение за издаване на крайния,
завършващ процедурата акт – заповед за премахване на незаконен строеж /чл.225а
ал.2 от ЗУТ/. Изискването за съставяне
на такъв акт, с който да се установят определените обстоятелства в хипотезите
на чл.225а ал.1 от ЗУТ и възможността да се направят възражения по акта от
заинтересованите лица, е с оглед обезпечаване възможността за издаване на
крайния акт след като са изяснени всички факти и обстоятелства, относими към
решаването на въпроса, а те включат и точна конкретизация вкл. по място на
подлежащия на премахване строеж или част от строеж.
Съдът
намира, че не е установено по безспорен начин собствеността на процесния
строеж, както и кой го е извършил. Към жалбата е приложен нотариален акт №61,
том III, рег.№8775, дело №262 от 01.12.2016 год. на Нотариус Р.Б., нотариус с
район на действие Районен съд гр. Стара Загора и вписана под №435 в регистъра
на Нотариалната камара, от който се установя, че В.Ж. е продала законно
изградената от нейна страна обществено обслужваща сграда с етапно застрояване.
В този нотариален акт е посочено също така, че придобитият от нейна страна недвижими
имот от Община Стара Загора, съгласно договор №107/15.01.2014 год., е бил дарен
на Я.Ю.А. още на 03.11.2015 год. Действително този нотариален акт не е приложен
по делото, но е бил приложен при изповядването на сделката за прехвърляне на
законно изградените сгради през 2016 год., поради което и съдът приема, че
същият е налице и е доказан факта на
прехвърляне на придобитият от Община Стара Загора недвижими имот. Следователно
още към 01.12.2016 год., жалбоподателката не е била собственик нито на земята,
нито на сградите изградени в имота. Безспорно е също така, че процесната сграда
/лятна кухня/ не е описана в нотариалния акт и не е предмет на сделката, както
и че липсват строителни книжа за построяването й.
Всъщност
нито в констативният акт, нито в
заповедта е описана годината на постояване на строежа. Същата е от съществено
значение за определяне на отговорното лице за построяването му, респективно за
неговото премахване. В случая това обстоятелство не е установено от контролните
органи. Според настоящия съдебен състав, неправилно ответника е посочил като
собственик и възложител В.И.Ж.. несъмнено ответника е имал информация, че
процесния недвижим имот е бил прехвърлен, поради което е поискана и информация
за постоянния адрес на приобретателката Я.Ю.А. /лист 60 от делото/. Към нея и
към В.Ж. е изпратено писмо, за осигуряване на достъп до имота. Следователно,
ответника е знаел за прехвърлянето на недвижимия имот, но въпреки това е
възприел, че собственик и възложител на лятната кухня е В.Ж.. След като не е
собственик на имота, тя не може да се идентифицира и като собственик на
изградените в същия сгради. Налице е сезиране на общинската администрация по
надлежния ред, в който сигнал обаче не се съдържат данни за собственика на
незаконно изградените строежи, нито годината на изграждането й..
Въз
основа на гореизложеното съдът намира, че не се установява по безспорен начин в
хода на административното производство, че жалбоподателката е собственик на
процесната лятна кухня, нито да е възложила изграждането на същата, а още
по-малко да е извършила сама. След като същата не е собственик на земята, не
може да се приеме, че е собственик и на изградените в този имот сгради,
съгласно презумпцията на чл.92 от Закона за собствеността. Доколкото с жалбата
са приложени доказателства, че жалбоподателката не е собственик на земята, то
тя не може да е собственик и на изградените в този имот постройки. Не е налице
надлежно учредяване на право на строеж за тази лятна кухня, същата не фигурира
в нотариалния акт от 2016 год., което предполага и по-късното й изграждане.
Съгласно чл.137, т.6 от ЗУТ, шеста категория са строежите по чл.54, ал.1 и 4 и чл.147. В конкретния
случай, се касае за лятна кухня, която представлява второстепенна постройка на
допълващо застрояване, съгласно чл.46, ал.1 от ЗУТ и за нея съгласно чл.147,
ал.1, т.1 от ЗУТ не се изисква одобряване на инвестиционен проект за разрешение
за строеж. Имайки в предвид горепосочената законова разпоредба и разпоредбата
на чл.12 от Наредба №1 от 30.07.2003 год. за номенклатурата на видовете
строежи, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството,
съдът, приема, че строежът правилно е бил определен като такъв от шеста
категория.
При
издаване на заповедта са допуснати съществени процесуални нарушения, които
обуславят отмяната й като незаконосъобразна. Съдът намира, че не е налице и
надлежно започване на производството по премахването на строежа. Това е така,
тъй като в оспорената заповед е посочено, че е съставен констативен акт
№136/15.09.2023 год., даващ началото на административното производство. Такъв
констативен акт към административната преписка не е приложен. Приложен е
констативен акт №136/18.09.2023 год., който обаче не може да се приеме, че е
този посочен в оспорената заповед. Дори и да е налице явна фактическа грешка,
същата не е отстранена по предвидения в АПК ред, поради което е не може да се
приеме идентичността на двата констативни акта, макар и да е налице
съответствие между установеното при проверката и фактическото описание в
оспорената заповед.
По тези съображения съдът
приема, че жалбата е основателна, заповед №10-00-2160/25.10.2023 год. на Кмета
на Община Стара Загора е незаконосъобразна, като такава следва да бъде отменена.
При
този изход на делото, искането на жалбоподателката за присъждане на направените
разноски по делото е основателно. С оглед основателността на оспорването, в полза на
жалбоподателката, следва да се присъдят и сторените разноски в размер на
1 010.00 лв., от които 10.00 платена държавна такса и 1 000.00
договорено и изплатено адвокатско възнаграждение съгласно приложеният договор
за правна защита и съдействие от 20.11.2023 год..
Водим от тези мотиви, на
основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на В.И.Ж. *** Заповед №10-00-2160/25.10.2023 год. на Кмета на Община Стара
Загора, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Община Стара Загора, представлявана от Кмета Живко Тодоров да заплати на В.И.Ж., ЕГН ********** *** разноски
в размер на 1 010.00 /хиляда
и десет/ лв.
Решението подлежи на касационно оспорване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: