Р Е Ш Е Н И Е № 260103
гр. Пловдив 05.03.2021 г.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД търговска колегия, ХVІІ т.с.,
в публично заседание на 18 февруари 2021
г. в състав
СЪДИЯ : АНТОНИЯ РОГЛЕВА
при участието на секретаря МАЯ КРУШЕВА, като разгледа
докладваното от съдията т.д. № 311/2020
г. по описа на ПОС, намира за установено
следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 288, ал.12 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД моли да се постанови решение, с което се осъди ответника К.Д.У.
ЕГН ********** *** да му заплати сумата от 27 309.78
лв., представляващи сбора от изплатено от ГФ обезщетение за неимуществени
вреди на С. М. М., причинени в резултат на ПТП, настъпило на 6.3.13 г. в гр.
Пловдив, причинено от К.д.У. като водач на лек автомобил марка Волво, рег.№ ********
в размер на 18 000 лв., законна лихва върху сумата, считано от 30.08.13 г.
до изплащането й – 10.06.16, 2404.51 лв. разноски по изп.д. № 20168460400485 на
Орлин Мендов – ЧСИ рег. № 846, 720 лв. – ДТ по гр.д. № 45207/13 г. на СРС, ІІ
г.о., 58 с, 1105.92 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на увреденото лице С.М., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба –
20.05.2020 г. до окончателното плащане.
Претендира
разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
К.Д.У. моли
да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
С решение №
ІІ-58-12 от 2.3.16 г., постановено по гр.д. № 45207/13 г. на СРС, ІІ г.о., 58
с, ГАРАНЦИОНЕН ФОНД е осъден да заплати на лицето С. М. М. сумата 18 000
лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП,
настъпило на 6.3.13 г. в гр. Пловдив, причинено от К.д.У. като водач на лек
автомобил марка Волво, рег.№ ********, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 30.08.13 до окончателното й
изплащане, ведно с 144 лв. –
разноски по делото, както и да заплати на Адвокатско дружество О.К. сумата 1105.92 лв. – възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
ищеца - увредено лице, както и да
заплати по сметка на съда 720 лв. –
ДТ.
По делото е
представено съдебното решение, ведно с копие от издаден изпълнителен лист за
присъдените суми, както и доказателства за образувано изпълнително дело –
покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 20168460400485 на Орлин Мендов –
ЧСИ рег. № 846, за заплащане на сумата 25 483.86 лв., от които
18 000 лв. главница, 5 079.35 лв. – законна лихва за периода 30.08.13 - 9.6.16 г., ведно с разноски по
изпълнителното дело в размер на 2404.51 лв.
Сумата 25 483.86 лв била преведена по
сметка на ЧСИ Мендов на 10.06.16 г. с банков превод.
Освен това
са представени доказателства – платежни нареждания и за изплащане на присъдените 720 лв. – ДТ по сметка на Софийски районен съд на 23.08.17 г. с
банков превод, както и сумата 1105.92 лв.
– присъденото адвокатско възнаграждение на 08.09.2017 г. с банков превод.
Отговорността
на ГФ е възникнала, тъй като ответникът
управлявал МПС без валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, което обстоятелство е прието в цитираното съдебно решение.
До ответника
са отправени регресни покани за възстановяване на платените суми, като няма
спор, че до момента не е осъществено плащане.
Ответникът
оспорва наличието на регресна отговорност, като възразява, че не е участвал в
съдебните производства, по които са постановени решение № ІІ-58-12/2.3.16 по
гр.д. № 45207/2013 на СРС и решение по
в.гр.д. № 6944/2016 г. на СГС; заявява, че не е получавал призовски и съдебни
книжа по двете дела, поради което счита, че постановените решения няма
обвързваща спрямо него сила. Възразява, че не е доказана вината му за
причиняване на процесното ПТП, не му е повдигано обвинение за нарушаване
правилата за движение и за причинена телесна повреда, няма влязла в сила
присъда, а наказателното производство е прекратено.Възразява, че от приложените
документи не се установява по категоричен начин, че за управлявания от него
автомобил не е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“.
Възразява, че при определяне на дължимото обезщетение не са взети предвид
всички обстоятелства при настъпилото ПТП, не е отчетено съпричиняването на
вредата от самия пострадал, не е представена правилно фактическата обстановка.
Оспорва се възприетата от съда фактическа обстановка, свързана с механизма на
настъпване на ПТП. Заявява се, че предвид познанството му с пострадалия, след
произшествието и при възстановителните процедури ответникът и съпругата му били
ежедневно до него, като са му помагали както при болничното лечение, така и
след изписването му при престоя у дома. В тази връзка ответникът счита, че
определеното обезщетение надхвърля справедливия размер.
Всички тези
възражения е недопустимо да бъдат разглеждани в настоящето производство.
И в
първоинстанционното, и второинстанционното решение съдържат изрично данни за
това, че ответникът е бил конституиран като трето лице – помагач на ГФ в
съдебното производство. При това положение и на осн. 233, ал.2 от ГПК
ответникът е обвързан с това, което е
установено в мотивите на решението, в отношенията си с ГФ. В настоящето
производство не могат да се разглеждат възражения, свързани с евентуално
нарушаване на процесуални права на страните в производството по гр.д. №
45207/2013 на СРС и възз.гр.д. № 6944/2016 г. на СГС. Не е
допустимо да се преразглеждат и възраженията, свързани с механизма на ПТП,
вината на ответника, размера на присъдените обезщетения и т.н. Съгласно чл. 223, ал.2, изр. второ от ГПК
помагачът не може да оспорва решението единствено под предлог, че страната,
която го е привлякла и на която е помагал, зле е водила делото, освен ако
последната умишлено или поради група небрежност е пропуснала да предяви неизвестни
за третото лице обстоятелства или доказателства. Твърдения за това ГФ да е
пропуснал да предяви неизвестни за третото лице обстоятелства или
доказателства, което да е умишлено или да се дължи на груба небрежност, не са
направени. При това положение е
недопустимо да се разглеждат всички наведени възражения на ответника, свързани
с оспорването на осъдителните съдебни решения.
Възразява
се, че е налице несъответствие между присъденото обезщетение в полза на С.М. с
решенияга та СРС и СГС /18 000 лв./ и претендираната сума по настоящето
производство – 27 309.78 лв.
Това
възражение е неоснователно. 18 000 лв. е размерът на присъдената главница.
Освен това са присъдени и законна лихва, считана от 30.08.13 до окончателното й
изплащане, както и държавна такса, разноски, адвокатско възнаграждение.
Регресната отговорност включва и разходите по определяне и изплащане на
обезщетението съгласно чл. 288, ал.12 от КЗ /отм./, според който след
изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2 фондът встъпва в правата на увреденото
лице до размера на платеното и разходите по ал. 8 – т.е. разходите за определяне и
изплащане на обезщетението.
Поддържа се
възражение в писмената защита на ответника, че разходите по чл. 288, ал.8 от КЗ
/отм./ включват само тези разходи, които са направени от ГФ в процедурата пред
него самия, но не и разходите в съдебното и изпълнително производство.
Съдът
приема, че разходите за съдебното производство – ДТ, съдебни разноски,
включително и адвокатско възнаграждение, са включени в обсега на нормата на чл.
288, ал.8 от КЗ, респ. се обхващат от регресната отговорност на прекия
причинител на увреждането, тъй като същите касаят производство, свързано с
определяне размера на обезщетението. Няма нормативно основание да се приеме
тълкуването, че се касае единствено за разходи, направени в процедурата пред
ГФ. При наличие на спор относно размера на дължимото обезщетение, същият подлежи на разрешаване по съдебен ред, при
което направените разходи в съдебното производство са такива, свързани с определяне
размера на дължимото обезщетение.
Основателно
е обаче възражението по отношение разходите, направени в изпълнителното
производство. След като дължимите суми са били определени по съдебен ред, за ГФ
е съществувала възможност за доброволно плащане, с което разноските за изпълнително дело да бъдат спестени.
Разноските за изпълнително дело не са присъщо необходими за плащането и са
породени вселствие бездействието на ищеца да изпълни своевременно съдебното
решение. Ето защо съдът приема в тази част възражението за основателно, поради
което искът по отношение на сумата 2404.51
лв. е неоснователен и следва да се отхвърли.
В останалата
си част искът е доказан и основателен и следва да се уважи. По делото са
представени надлежни доказателства за изплащане на претендираните суми:
- главницата,
законната лихва и присъдените съдебни разноски са изплатени по изпълнителното
дело, образувано въз основа издадения изпълнителен лист в полза на С.М., т.е.
същите са изплатени на правоимащото лице;
- присъдената ДТ е заплатена по сметка на
съответния съд /СРС/;
- присъденото адвокатско възнаграждение е
изплатено на адвокатско дружество „О.К.“съобразно диспозитива на съдебното
решение.
По делото са
представени надлежни доказателства за извършване на плащанията /съответни
платежни нареждания/.
В писмената
защита са наведени възражения и по отношение изпращането на регресните покани,
като се твърди, че същите са изпратени на адрес, на който ответникът не живее.
Тези възражения не са били наведени в срока за отговор, както и в допълнителния
отговор, като се правят за първи път в представената писмена защита, поради
което съдът приема, че същите са преклудирани и не е допустимо да бъдат
разглеждани в настоящето решение.
В обобщение
съдът приема, че искът е основателен и следва да се уважи до размер на 24 905.27 лв.
За разликата
до пълния предявен размер, равняваща се на 2 404.51 лв. – платени разноски
за изпълнителното производство – искът е неоснователен и следва да се
отхвърли.
За
разноските:
Съобразно
уважената част на иска ищецът има право на разноски в размер на 1734.89 лв.,
както и на юрисконсултско възнаграждение, изчислено по правилото на чл. 7,
ал.2,т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
размер на 1277.15 лв.
Съобразно
отхвърлената част на иска ответникът има право на разноски в размер на 118.86
лв.
Или по компенсация ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ГФ разноски в размер на 1616.03 лв., както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 1277.15 лв.
Ето защо съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.Д.У.
ЕГН ********** *** да заплати на ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД сумата от 24 905.27 лв.,
представляващи сбора от изплатено от ГФ
обезщетение за неимуществени вреди на С. М. М., причинени в резултат на ПТП,
настъпило на 6.3.13 г. в гр. Пловдив, причинено от К.д.У. като водач на лек
автомобил марка Волво, рег.№ ******** в размер на 18 000 лв., законна
лихва върху сумата, считано от 30.08.13 г. до изплащането й – 10.06.16, 720 лв.
– ДТ по гр.д. № 45207/13 г. на СРС, ІІ г.о., 58 с, 1105.92 лв. – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на увреденото лице С.М.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата
на завеждане на исковата молба – 20.05.2020 г. до окончателното плащане,
ведно с
направените по делото разноски - 1616.03 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1277.15 лв. ,
като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска по отношение на
сумата 2404.51 лв. - платени разноски по изп.д. № 20168460400485 на Орлин
Мендов – ЧСИ рег. № 846
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните с въззивна жалба пред Пловдивски апелативен съд.
.
СЪДИЯ: