Р Е Ш Е Н И Е
29.11.2019г.
номер .................. град
ПЛЕВЕН
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
Плевенски районен съд на тридесет и първи октомври |
Четиринадесети наказателен състав година 2019 |
В публично заседание в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РАДОСТИНА ГЕРГИЧАНОВА |
Секретар: МАРИЯНА КОЛЕВА
Като разгледа докладваното от съдия ГЕРГИЧАНОВА НАХД № 1470 по описа за 2019
година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 19-0938-001096 от 20.03.2019г. на ***,
с което на В.П.Б. с ЕГН ********** *** са наложени следните административни
наказания:1.) на осн. чл. 179, ал.2 вр. с чл. 179, ал.1, т.6, пр.4 от ЗДвП - глоба
в размер на 200,00 лева и 2.) на осн. чл. 174, ал.1, т.1 от ЗДвП – глоба в
размер на 500,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за
това, че на 10.03.2019г. в 10:00 часа в гр.
***, кръстовище, образувано с път, водещ към бл. 35 и ЩПК, като водач на
собствения си лек автомобил ***, движейки се по посока на движение от бл. 35 към
посоченото кръстовище при наличие на пътен знак Б2 (спри/пропусни) отнел
предимство на правилно движещия се по пътя с предимство лек автомобил ***, като
го ударил и реализирал ПТП с материални щети и управлявал автомобила с
концентрация на алкохол над 0,5 на 1000 промила, установен с техническо
средство Дрегер-Алкотест 7510 с № ARBA 0182, който отчел 0,98% алкохол в издишания въздух от водача, издаден
талон за медицинско изследване № 0036709 и 7 бр. холограмни стикери, с което
виновно нарушил разпоредбите на чл. 50, ал.1 от ЗДвП и чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Недоволен от така наложените административни наказания е останал ***т,
който е подал жалба до ***с която моли съда да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание ***т се явява лично и
с ***. М. Б. от ***, която навежда доводи за липса на осъществен състав на
нарушението по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП поради различните резултати на
концентрация на алкохол в кръвта на водача, установени чрез техническо средство
и чрез лабораторни изследвания, съответно 0,98 %,, 0,56% и 0,52%. Твърди, че Б.
не е автор и на нарушението по чл. 50, ал.1 от ЗДвП, тъй като и другият водач –
участик в ПТП е имал задължение да пази останалите участници в движението по
пътя. Моли съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно
е Наказателно постановление №
19-0938-001096 от 20.03.2019г. на ***. ***т Б. поддържа изцяло становището на
адв. Б..
За ответната страна процесуален
представител не се явява.
Съдът, след като се запозна с образуваната административно-наказателна преписка,
намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице
с изявен правен интерес и в законноустановения в чл. 59 от ЗАНН преклузивен
срок.
С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
На 10.03.2019г. в 10:00 часа в ***“,
***т Б. управлявал собствения си лек автомобил *** от от ул. ***след употреба
на алкохол в кръвта над 0,5 промила на хиляда. На кръстовище, образувано с път,
водещ към бл. 35 и ШПК, движейки се по
посока на посочения жилищен блок при наличие на пътен знак Б2 (спри/пропусни)
отнел предимство на правилно движещия се по пътя с предимство лек автомобил ***,
като го ударил и реализирал ПТП с материални щети. При извършване на обход в
района от ******К.Ч.П., двамата забелязали настъпили пътен инцидент. Спрели на
мястото на възникналото ПТП и извършили проба за употреба на алкохол на *** с
техническо средство - Дрегер-Алкотест
7510 с № ARBA 0182, който отчел 0,98% алкохол
в издишания въздух. На водача бил издаден талон за медицинко изследване и 7 бр.
холограмни стикери. На същата дата 10.03.2019г. в 12:10 часа на Б. била взета
кръвна проба, въз основа на която било извършено химическо изследване с
резултат0,56% концентрация на алкохол в кръвта. По-късно поради оспорване на
резултата от страна на Б. било извършено ново химическо изследване,
обективирано в Протокол за химическо изследване №84К/01.08.2019г., в което бил
отразен резултат – 0,52 промила на хиляда. ***, които били изпратени на мястото
на инцидента извършили оглед на пътно-транспортното произшествие, взели
показанията на лицата-очевидци на случая и отразили констатациите си в Протокол
за ПТП, като установили, че причина за причиненото ПТП е неспазване на знак Б2
от страна *** Б.. В присъствие на нарушителя и на свидетеля П., ***М. съставили
АУАН с номер на бланката 201093 от 10.03.2019 година, в който изложили възприетата
от съда фактическа обстановка и като нарушени пособил разпоредбите на чл. 50,
ал.І от ЗДвП и чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което на В.П.Б. с ЕГН ********** *** са наложени следните
административни наказания:1.) на осн. чл. 179, ал.2 вр. с чл. 179, ал.1, т.6,
пр.4 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 200,00
лева и 2.) на осн. чл. 174, ал.1, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 500,00 лева.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена след
анализ на ангажираните в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни
доказателства. Съдът приема с доверие показанията на ***М. и на ***П., като
обективни, логични, убедителни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Двамата
пресъздават свои преки и непосредствени впечатления относно релевантните по
делото факти. В изпълнение на служебните си задължения М. и П. извършвали обход
в района на произшествието непосредствено след възникването му. Лично възприели
пътната обстановка, местоположението на автомобилите, участващи в
произшествието и причинените по тях материални щети. Възприятията им и
професионалните им знания и умения, обусловили непоколебимия извод, че причина
за възниквалото ПТП е именно несъобразяване от страна на Б. с пътен знак Б2. Двамата
възприели и факта, че резултата от извършената на Б. проверка с техническо
средство за употреба на алкохол отчела положителен резултат от 0,98%.
Установява се от показанията им, че в присъствие на нарушителя бил съставен АУАН
с номер на бланката 201093 от 10.03.2019 година, послужил за издаване на
обжалваното наказателно постановление, като на *** бил издаден талон за
медицинско изследване и 7 бр. холограмни стикери. Показанията на ***М. и на
свидетеля П. напълно кореспондират с приобщените към доказателствената
съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, а именно:
акт за установяване на административно нарушение бл.№ 201093/10.03.2019 г., талон
за изследване бл. № 0036709, възражение вх. № 316000-9264/13.03.2019 г., молба
вх. № 316000-22527/27.06.2019 г., писмо до ***, протокол за химическо
изследване № 84/12.03.2019 г., протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от
10.03.2019 г., талон за изследване бл. № 0036709, 4 бр. стикери, писмо рег. №
316р-13757/07.05.2019 г. ведно с наказателно постановление №
19-0938-001086/20.03.2019 г., заверено копие от СИ преминали ПП в мястото на
постоянно обзавеждане – анализатори на алкохол рег. № 3286р-51319/01.11.2018
г., копие то резултати от Дрегер Алкотест 7510 сериен № ARBA0182, копие от
справка рег. № 316р-12359/19.04.2019 г., справка за нарушител/водач, копие от
заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на ***, писмо рег. №
316000-36401/14.10.2019 г. ведно с копие от протокол за ПТП с материални щети с
бл. № 1710093/10.03.2019 г. съставен на място и протокол от АИС „Пътна полиция“
подсистема „ПТП“ № 1710093/10.03.2019 година. Видно от приложените по делото талон
за изследване бл. № 0036709, възражение вх. № 316000-9264/13.03.2019 г., молба
вх. № 316000-22527/27.06.2019 г., писмо до ***, протокол за химическо
изследване № 84/12.03.2019 г., протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози от 10.03.2019 година е че от извършените химически анализи на кръвни
проби, взетина 10.03.2019г. в 12:10 часа от *** Б. е че същите са довели до
следните резултати – съответно от 0,56% и 0,52%. Възприетата от съда фактическа
обстановка не се опровергава и от показанията на свидетеля П.Ц.П., които не
допринасят за доизасняване на фактическата обстановка по делото като
повърхностни, изолирани и неубедителни. Този свидетел твърди, че минавал
случайно в района и видял, че малка сива кола се „набила“ в калника на
управлявания от *** автомобил. Показанията на този свидетел не са били пряко
насочени към изясняване на конкретната причина за инцидента. В тях липсва дори
посочване на ементуално възприет пътен знак Б2, създаващ задължение за Б. да
пропусне движещите се по пътя с предимство моторни превозни средства. Нелогично
е твърдението му, че ***т е бил спрял на кръстовището, когато малка сива кола
се „набила“ в калника му.
При тази установеност на фактите, съдът намира, че ***т е осъществил
елементите на нарушенията по чл. 50, ал.І от ЗДвП и по чл 5, ал. ІІІ, т. 1от
ЗДвП.
От процесуална страна, съдът намира, че не са налице съществени нарушения
на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно -
наказателното производство по налагане на административното наказание на ***.
АУАН е издаден при спазване императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН
и не съдържа неяснота относно нарушенията, която да ограничава правото на
защита на ***, включително правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него, което в случая е и
сторено. Видно от дадените в акта
словесни описания на деянията, същите са изчерпателно посочени, както относно,
време, място, така също и с конкретно поведение – управление на л. а. под
въздействие на алкохол – с показания на тех. средство - 0, 98 % и
несъобразяване на водача с пътен знак Б2. Правилно са посочени и нарушените от
водача правни норми, възпроизведени като задължение.
Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. І от ЗДвП „на кръстовище, на което
единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни
превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни
средства, които се движат по пътя с предимство“.С оглед установената по делото
фактическа обстановка, ***т Б. е осъществил, както от обективна, така и от
субективна страна и сътава на нарушението по чл. 5, ал. І от ЗДвП, като на
посочените в АУАН и в НП дата и масто при наличие на пътен знак Б2 (спри/пропусни)
отнел предимство на правилно движещия се по пътя с предимство лек автомобил ***,
като го ударил и реализирал ПТП с материални щети. Същият в качествто си на
„водач“ по смисъла на &6, т.25 от ДР на ЗДвП е бил длъжен да знае
задължението си по чл. 50, ал.І от ЗДвП и да съобрази поведението си с него.
Приложимата в случая санкционна разпоредба, съдържаща се в чл. 179, ал.2 вр. с
чл. 179, ал.1, т.6, пр.4 от ЗДвП предвижда административно наказание - глоба в
размер на 200,00 лева, каквото именно по вид и размер е наложено на ***.
Съгласно чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП: „На водача на пътно превозно средство е
забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни
аналози.“ Проверката с техническо средство и медицинското изследване за
установяване употребата на алкохол са две различни алтернативни възможности,
които контролиращия орган следва да предостави на проверявания водач на МПС с
цел да бъде установено дали превозното средство се управлява с или без
концентрация на алкохол в кръвта. От съществено значение в настоящия случай за
съставомерността на деянието е да се установи дали по делото е доказано
управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила. Такова
доказване безспорно е налице. Освен това следва да се отбележи, че актът е
съставен в присъствието и подписан лично от санкционираното лице като му е
предоставен и талон за медицинско изследване, от който същият се е възползвал.
Надлежно му е връчен препис от АУАН, в чието съдържание е нарочно отбелязана
възможността за допълнителни възражения и обяснение на водача. Основен принцип
в административно-наказателния процес е, че отговорността на задължените лица
се ангажира само за извършени от тях безсъмнено установени административни
нарушения. Съгласно чл. 174, ал.4 от ЗДвП, редът, по който се установява
концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства,
трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, *** и
министъра на правосъдието. Съгласно чл. 3а от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, установяването на концентрацията на
алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и
отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен
анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, когато:
лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; лицето не
приема показанията на техническото средство или теста или когато физическото
състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство
или тест. В настоящия случай, с поискването да се направи кръвна проба, водачът
на МПС е оспорил показанията на техническото средство. Съгласно чл. 3, ал. 2 от
Наредбата, при съставянето на АУАН за установена с техническо средство
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда или друго упойващо вещество
длъжностното лице от съответната служба за контрол по ЗДвП съставя и талон за
медицинско изследване, първият екземпляр от който се връчва на водача срещу
подпис, като в него се посочват лечебното заведение, в което трябва да се яви
за вземане на кръвна проба за изследване и срокът, в който трябва да стори
това. В случаите, когато е издаден талон за медицинско изследване по реда на
чл. 3 от Наредбата, меродавни за определянето на концентрацията на алкохол са
именно резултатите от извършеното медицинско изследване. В случая тези
резултати сочат на наличие на концентрация на алкохол в кръвта на водача в
границите на установения в чл. 174, ал. І, т. 2 от ЗДвП диапазон за налагане на
наказанието, а именно лабораторната проба фиксира резултат на концентрацията на
алкохол в кръвта на водача – 0,56 промила, а при повторно извършване – 0,52
промила). От материална страна, съгласно разпоредбата на чл. 5, ал.ІІІ, т.1 от ЗДвП, на водача на
пътното превозно средство е забранено да управлява пътното превозно средство
под въздействие на алкохол. С оглед доказателствата по делото, съдът приема, че
***т е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му
нарушение. Безспорно установено е, че на посочената в акта и НП дата, Б. е
управлявал автомобил с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда,
което е установено по надлежния ред – първоначално с техническо средство, чиято
изправност не е оспорена, а впоследствие и чрез химически експертизи. Ето защо
и съдът намира, че за така установеното, правилно е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на водача за нарушение на чл.5, ал.ІІІ,
т.1 ЗДвП. За пълнота на изложените мотиви. следва да се посочи, че за разлика
от наказателния процес в административно-наказателното производство
диспозицията и санкцията на административните нарушения обичайно се съдържат в
две отделни нормативни разпоредби, като по-високата концентрация на алкохол в
кръвта в конкретния случай е елемент от санкционната норма, а не от
материалноправната, която ирелевантно от точния размер на концентрацият е една и
съща, стига отчетеното да надвишава размера от 0,5 промила. т.е. фактите въз
основа на които е установен субекта, обекта, субективната страна и обективната
страна на деянието са едни и същи. Аргумент в полза на това становище е и
нормата на чл.53, ал.ІІ от ЗАНН, която дава правомощия на наказващия орган да
издаде наказателно постановление и когато е допусната нередовност в акта, стига
да е установено по безспорен начин извършването на нарушението (на
материалноправната норма), самоличността на нарушителя и неговата вина. В този
случай, при наличие на различни резултати от иззършената проба с техническо
средство и от направените медицински анализи не се касае липса на осъществен
състав на деянието по чл. 5, ал. ІІІ, т.1 от ЗДвП, тъй като фактите касаещи
нарушената материалноправна норма си остават същите, а за определяне на
наказанието в размер, съответстващ на конкретната степен на обществена опасност
на нарушението. Наказващият орган
правилно е издирил съответната санкционна разпоредба, съдържаща се в чл. 174,
ал.І, т.1 от ЗДвП. Същата предвижда лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца и глоба 500 лева, каквито именно по вид и размер са наложени на ***.
За пълнота на изложението следва да
бъде отчетено и обстоятелството, че процесният случай не попада в приложното
поле на чл. 28 от ЗАНН. Осъществените нарушения по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП и по
чл. 50, ал.І от ЗДвП са от тези, които носят висок риск за допускане на
пътно-транспортни произшествия, застрашаващи живота и здравето не само на самия
нарушител, но и на останалите участници в пътното движение, като в случая не се
установяват смекчаващи обстоятелства и се касае за деяния, които не разкриват
по-ниска степен на обществена опасност от други административни нарушения от
същия вид, изключват приложението на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед изложените фактически иправни съображения, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като
законосъобарзно.
Водим от горното и на осн.чл. 63 ал. І ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 19-0938-001096
от 20.03.2019г. на ***, с което на В.П.Б. с ЕГН ********** *** са наложени
следните административни наказания:1.) на осн. чл. 179, ал.2 вр. с чл. 179,
ал.1, т.6, пр.4 от ЗДвП - глоба в размер на 200,00 лева и 2.) на осн. чл. 174,
ал.1, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 500,00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца за извършени на 10.03.2019г. в 10:00 часа в ***“
нарушения по чл. 50, ал.1 от ЗДвП и чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Плевен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :