№ 245
гр. София, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20211001000947 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ищеца в първата
инстанция „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“-ЕАД чрез
пълномощника му старши юрк. Е. М. против решение №260995 от 18.06.2021 г.
на СГС, ТО, VI-21 състав, постановено по т.д.№1580/2020 г. в отхвърлителната
му част, с която са отхвърлени исковете по чл.92 ЗЗД за сумата 58 316,39
лева, представляваща уговорена неустойка за неизпълнение по т.1 от раздел
„Неустойки“ в договора, както и за сумата от 1 683,61 лева – неустойка по т.2 от
същия раздел, като част от вземане в общ размер на 23 326,56 лева.
Жалбоподателят излагат доводи за неправилност на решението
поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено
нарушение на процесуалните правила, като в жалбата се излагат подробни и
конкретни доводи за това. Моли въззивния съд да отмени решението в
обжалваната му отхвърлителна част, и уважи исковете по чл.92 ЗЗД изцяло
като основателни и доказани.
Препис от жалбата е връчен на другата страна - „КРАМ МЕТАЛ“-
ЕООД при условията на чл.50,ал.2 ГПК, но в срока по чл.263,ал.1 ГПК
отговор не е постъпил.
Софийският Апелативен съд, като взе предвид доводите на
жалбоподателите и събраните по делото доказателства, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е
процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна по
1
следните съображения:
Решението е обжалвано само в частта, с която са отхвърлени
акцесорните искове по чл.92 ЗЗД за заплащане на два вида неустойки –
компенсаторна и за забава, уговорени между страните в т.1 и т.2 от раздел
„Неустойки“ в сключения между страните Борсов договор от 04.06.2019 г.
Решението в частта му, с която е уважен предявения от „НЕК“-ЕАД срещу
ответника „КРАМ МЕТАЛ“-ЕООД осъдителен иск по чл.327 ТЗ за заплащане
на сумата 116 632,78 лева, представляваща останала неплатена от ответника
цена на закупени в периода 04.06.2019 г. – 01.04.2020 г. отпадъци по договора
от 04.06.2019 г., не е обжалвано и е влязло в сила.
В договора, в раздел „Неустойки“ страните уговорили в т.1, че при
неизпълнение на договора, Купувачът дължи неустойка в размер на 50 % от
размера на съответното неизпълнено задължение по договора, а в т.2, че при
закъснение в изпълнение на отделните срокове в съгласувания между
страните график или друг срок по договора, Купувачът дължи неустойка за
забава в размер на 1 % на ден, но не повече от 20 % от размера на съответното
забавено изпълнение по договора.
Първоинстанционният съд в съответствие с разясненията, дадени в
ТР №1 от 15.06.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСТК на ВКС служебно е
разгледал въпроса дали неустоечните клаузи противоречат на добрите нрави.
Приел е, че такова противоречие е налице, тъй като с оглед размера им
поотделно и кумулативно излизат извън присъщите на неустойката функции
да обезпечат изпълнението, да обезщетят вредите и да санкционират
неизправната страна. Посочил е, че неустойка в размер на 70 % от стойността
на забавеното задължение, каквато кумулативна неустойка предвижда
договора, очевидно води до неоснователно обогатяване на кредитора.
Приемайки така уговорените неустойки за нищожни поради противоречие с
добрите нрави, е отхвърлил двата акцесорни иска по чл.92 ЗЗД като
неоснователни.
Според разпоредбата на чл.309 от ТЗ, неустойката, дължима по
търговска сделка, не може да бъде намалявана служебно до размера на реално
претърпените вреди, предвид специалния й характер, приложим само при
сделки, сключени между търговци и дерогираща общото правило на чл.92,
ал.2 ЗЗД.
В т.3 от ТР № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК
на ВКС е постановено, че: „Не е нищожна клауза за неустойка в
приватизационните и търговските договори, уговорена без краен предел или
без фиксиран срок, до който тя може да се начислява. Нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави
за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.“
В т.1 от раздел „Неустойки“ на договора страните са уговорили в
2
т.1, че при неизпълнение на договора, Купувачът дължи неустойка в размер на
50 % от размера на съответното неизпълнено задължение по договора.
Тълкувайки тази клауза в съответствие с правилото на чл.20 ЗЗД, въззивният
съд намира, че тази неустойка е уговорена да се дължи при всяко /каквото и
да е/ неизпълнено от купувача задължение по договора, което има стойностно
изражение – при неточно изпълнение, забавено изпълнение и пр., което не
съответства на уговореното от страните в процесния договор. Уговорената в
т.2 неустойка изрично касае само забавеното изпълнение – „при закъснение в
изпълнение на отделните срокове в съгласувания между страните график или
друг срок по договора“. Тя обаче се поглъща от уговорената в т.1 неустойка,
дължима при всяко неизпълнено задължение по договора, вкл. и забавеното.
Така уговорена и тълкувана във връзка с първата /по т.1/, съдът
намира, че тя излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции и поради това е нищожна като противоречаща на
добрите нрави.
По отношение на уговорената в т.1 неустойка,съдът намира същата
за действителна. Действително, същата е уговорена в размер на 50% от
размера на съответното неизпълнено задължение по договора. Разпоредбата
на чл.309 ТЗ обаче забранява намаляването й поради прекомерност. Освен
това, по разбиране на този състав на съда, същата не е и прекомерна, нито пък
излиза извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция. Това е така поради характера на самия договор и
изключителната важност и специфика на задълженията на купувача, чието
изпълнение същата обезпечава.
Предмет на сключения на сесия на „Българска фондова борса“ АД
договор към талон № 008/04.06.2019 г. между „НЕК“-ЕАД и „КРАМ
МЕТАЛ”-ЕООД е покупко-продажбата на генерираните от НЕК отпадъци,
годни за предаване за транспортиране, оползотворяване и обезвреждане.
Също така в договора изрично е посочено, че изборът на ответника не е
случаен, а като лице, притежаващо комплексно разрешително и/или
регистрационен документ по смисъла на чл.35 от Закона за управление на
отпадъците (ЗУО). Действително, дейността по извозване и съхранение на
опасни отпадъци е с особен статут и значителна важност. За необходимостта
от точно и навременно изпълнение на задълженията на страните
свидетелстват предвидените глоби за нарушителите на Закона за опазване на
околната среда (ЗООС). Съгласно чл.162 от същия, на ЮЛ, които не опазват
околната среда и/или извършват нарушение на секторните закони, се налагат
имуществени санкции в размер от 5000 лв. до 500 000 лева. Логично е щом
законодателят е преценил, че е налице толкова висока степен на обществена
опасност по отношение на такъв вид отпадъци и свързаната с тях дейност, то
тогава напълно обоснован се явява размера на предвидената в т.1 неустойка.
Рискът от настъпване на пълно и/или забавено изпълнение на задълженията
по договора е висок, а и каквото и да е неизпълнението, то винаги се явява
„съществено“ нарушение.
3
Затова в конкретния случай уговорената компенсаторна неустойка
не се явява прекомерна и противоречаща на добрите нрави, тъй като е в
интерес и защита на страните, и то не само по отношение на обезщетителната
функция, която носи всяка една неустойката, но и на обезпечителна и
санкционната такава.
Освен това, видно от самата неустоечна клауза по т.1 от раздел
„Неустойки“ на договора, е фиксиран краен предел на размера й - „не повече от
50% от стойността на договора“. Уговарянето на неустойка в такъв размер е
породено от факта, че последиците и вредите при неизпълнението на подобен вид
договор са по-големи от обичайните последици и вреди при други видове
търговски сделки. Знанието на страните за по-големите вреди и по-големия риск,
който може да търпи продавачът „НЕК“-ЕАД при неизпълнение от купувача на
което и да е задължение по договора, води до необходимост от уговаряне на по-
тежки неустойки, без това да противоречи на чл.9 от ЗЗД.
С оглед изложеното въззивният съд намира, че уговорената в т.1
неустойка в размер на 50% от размера на съответното неизпълнен задължение е
напълно действителна и не е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Тъй като искът по чл.92 ЗЗД е акцесорен и зависи от уважаването на
главния иск – този по чл.327 от ТЗ, /а в случая той е уважен изцяло за
претендираната сума от 116 632,78 лв., представляваща останалата неплатена от
ответника цена на закупени в периода 04.06.2019 г. – 01.04.2020 г. отпадъци/, то за
това неизпълнение и съгласно клаузата на т.1 от раздел „Неустойки“ по договора
от 04.06.2019 г., дължимата неустойка е в размер на 58 316,39 лева, т.е. иска за
заплащането й е изцяло основателен в претендирания размер. Това налага
отмяна на решението в тази му част и постановяване на ново, с което тази искова
претенция се уважи изцяло.
В частта досежно уговорената в т.2 от договора неустойка за забава,
поради противоречието на тази клауза с добрите нрави, до какъвто извод е
достигнал и първоинстанционният съд, решението следва да бъде потвърдено като
правилно и съобразено със закона и задължителната съдебна практика.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 ГПК, на
жалбоподателя-ищец следва да бъдат присъдени разноските за тази инстанция,
съразмерно с уважената част от исковете. „НЕК“-ЕАД е представил списък на
разноските по чл.80 ГПК, в който са претендирани заплатената държавна такса за
въззивно обжалване в размер на 1 200 лева, както и юрисконсултско
взнаграждение по чл.78,ал.8 ГПК в определен от съда размер.
Според разпоредбата на чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да бъде
определено на сумата от 300 лева, т.е. направените разноски са в общ размер на
1 500 лева.
Съобразно уважената част от исковете - /58 316,39 лева от общо
4
претендирания размер неустойки по т.1 и т.2 от 60 000 лева/, претенцията за
заплащане на разноски е основателна до размер на сумата от 1 458 лева.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260995 от 18.06.2021 г. на СГС, ТО, VI-21 състав,
постановено по т.д.№1580/2020 г. в частта, с която е отхвърлен иска по чл.92
ЗЗД за сумата 58 316,39 лева, представляваща уговорена неустойка за
неизпълнение по т.1 от раздел „Неустойки“ в договор от 04.06.2019 г., вместо
което в отменената част ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „КРАМ МЕТАЛ“-ЕООД , ЕИК- *********, със седалище
и адрес на управление:гр.София, ул.“Никола Габровски“ №12,ет.2,ап.2,
представлявана от управителя М. Р. да заплати на „НЕК“-ЕАД, ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление:гр.София, ул.“Триадица“ №8
на основание чл.92 ЗЗД сумата от 58 316,39 лв., представляваща уговорена
неустойка за неизпълнение по т.1 от раздел „Неустойки“ в договор от
04.06.2019 г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1 458 лева
разноски за въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част – с която
е отхвърлен иска по чл.92 ЗЗД за сумата от 1 683,61 лв., представляваща част от
вземане в размер на 23 326,56 лв. –уговорена моратрна неустойка за забавено плащане
на цената на закупените отпадъци по договор от 04.06.2019 г.
В останалата част по уважените главни искове решението не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5