Определение по дело №2218/2024 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 8399
Дата: 20 юни 2025 г.
Съдия: Елена Иванова Стоилова
Дело: 20243110102218
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8399
гр. Варна, 20.06.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20243110102218 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

По делото е постъпила молба вх. № 44149/19.05.2025 г., депозирана от ответното
дружество „ТЕДИ-82“ ЕООД, действащо чрез адв. М. Д. с инкорпорирано в нея искане за
изменение на постановеното по делото Решение № 923/17.03.2025 г., в частта за разноските,
като бъдат редуцирани присъдените в полза на насрещната страна разноски за адвокатско
възнаграждение, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Съдът е извършил размяна на книжата по делото, като в рамките на указания срок е
постъпил отговор вх. № 50230/05.06.2025 г. от ищцовото дружество – „АСАНСЬОРИ
ММ“ ЕООД, действащо чрез адв. М. Ц., в който са изложени подробно съображения,
касателно неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК.
Съдът при извършената служебна проверка намира следното:
Молбата по чл. 248 ГПК е допустима, същата е подадена в законоустановения срок,
от процесуално легитимирано лице, имащо правен интерес да иска изменение на
постановения съдебен акт в частта за разноските.
По същество, обаче, молбата се явява неоснователна, като съображенията за
това са следните:
Постановявайки крайния си съдебен акт в производството по гр.д. № 2218/2024 г. по
описа на Районен съд - Варна, 51 състав, съдът е уважил изцяло предявения по реда на чл.
422 ГПК вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД иск, като с оглед изхода на спора се е произнесъл
по разноските.
В мотивите на постановения по делото краен съдебен акт, съдът е посочил, че
страните са претендирали разноски, като такива се дължат само на ищеца, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
На следващо място, съдът е заключил, че според представения списък по чл. 80 ГПК
и доказателствата за сторените от ищеца разноски те са следните: 100,69 лева за държавна
такса по ч.гр.д.14863/2023г. на ВРС, 550 лева адвокатско възнаграждение по
ч.гр.д.14863/2023г. на ВРС, 184,20 лева - държавна такса в исковото производство, 867,69
лева – възнаграждение за вещо лице, 1150 лева адвокатско възнаграждение в исковото
производство.
Настоящият съдебен състав, е приел за неоснователно релевираното от процесуалния
представител на насрещната страна възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца
1
адвокатско възнаграждение, доколкото по делото са предявени няколко обективно
кумулативно съединение искове, които имат различен предмет на доказване, производството
се е развило в три открити съдебни заседания, в които е участвал процесуалният
представител на ищеца, който от своя страна е проявил висока процесуална активност в
защита правата и интересите на своя клиент. Предвид което и с оглед фактическата и
правната сложност по делото, съдът е формирал воля, досежно присъждането в полза на на
разноски в размер на 650,68 лева по ч.гр.д. № 14863/2023г. на ВРС и в размер на 2201,89
лева в исковотопроизводство.
Към настоящия момент, съдът не счита, че са налице факти и обстоятелства, които не
е съобразил при постановяване на решението, касателно частта за разноските, поради което
и липсва основание за изменение на същото в частта за разноските по отношение на
присъденото адвокатско възнаграждение.
Съдът не е обвързан от предвидените минимални размери на адвокатското
възнаграждение, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа, предвид даденото тълкуване в решението на СЕС по дело C-438/22 и доколкото
посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат
единствено като ориентир.
По посочените съображения, съдът намира, че молбата по чл. 248 ГПК се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение
Воден от горното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 44149/19.05.2025 г., депозирана от
ответното дружество „ТЕДИ-82“ ЕООД, действащо чрез адв. М. Д. за изменение на Решение
№ 923/17.03.2025 г., постановено по гр.д. № 2218/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, 51
състав, в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд - Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2