ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1003/19.11.2018г.…..2018 г.,гр.Варна
ОКРЪЖЕН СЪД -гр.ВАРНА, наказателно отделение, Шести състав в закрито заседание, проведено на деветнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ПОПОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЖУЛИЕТА ШОПОВА
2. СТОЯН ПОПОВ
като разгледа докладваното от съдия Ж.Шопова, ВЧНД № 1291 по описа за 2018 г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по повод жалба на С.Г.С. с ЕГН:**********, срещу Разпореждане № 6196 от 24.10.2018 г., постановено по ЧНД № 4735/2018 г. по описа на Районен съд – Варна,Пети състав. В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Жалбоподателят иска от въззивния съд да отмени атакувания съдебен акт-разпореждането на ВРС,за да може да се образува наказателно производство от съответната прокуратура.Според жалбоподателя съдът е прекратил делото без да е изследвал въпроса дали е било извършено престъпление, а само поради липса на компетентност от негова страна.
Варненският окръжен съд, след като се запозна с материалите по делото и с доводите, изложени в жалбата, с която е сезиран, намира същата за допустима,но неоснователна поради следните съображения.
Производството по ЧНД № 4735/2018 г. по описа на Районен съд –Варна, Пети състав е било образувано по повод жалба на С.Г.С. с ЕГН:********** против Постановление на Районна прокуратура – Варна от 25.04.2018 г. за отказ да се образува досъдебно производство по материалите, съдържащи се в преписка вх.№ 1373/2018 г. по описа на Районна прокуратура – Варна. Самата преписка е била образувана по повод подадено уведомление от адв. Станислав Г.С., в която се излагали оплаквания за евентуално извършено престъпление по чл. 290 от НК. Районен съд – Варна, Шести състав се произнесъл с определение от 05.09.2018 г. като прекратил наказателното производство,поради липса на компетентност и изпратил делото на ВОП. В мотивите към определението си, съдът посочил, че отказа на прокуратурата да образува досъдебно производство не подлежи на съдебен контрол. Първостепенният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 213 от НПК, съгласно която постановленията за отказ да се образува досъдебно производство могат да бъдат отменени само от по-горестояща прокуратура по неин почин или по жалба на заинтересовано лице. Жалбоподателя С. бил уведомен на 02.10.2018 г. за въпросното определение на ВРС. На 05.10.2018 г. в деловодството на Районният съд-Варна постъпила отново жалба от С.С. срещу постановление от 28.09.2018 г. на Окръжна прокуратура –Варна. Като с друга жалба подадена на 23.10.2018 г. уточнил ,че обжалва постановление от 25.04.2018 г. на Районна прокуратура-Варна по Преписка № 1373/18 г. На тази жалба подадена от С., първоинстанционния съд се произнесъл с разпореждане ,с което прекратил производството по ЧНД № 4735/18 г.
Жалбите на С. са били насочени и в двата случая срещу Постановления на Районна прокуратура-Варна за отказ да се образува досъдебно производство. Въззивния съд при преценката дали се атакува подлежащ на обжалване съдебен акт,констатира следното: Обжалването на определенията на съда, като процесуална възможност за страните по делата, е уредено в глава ХХІІ от НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 341, ал.2 от НПК, по реда на тази глава се проверяват определенията и разпорежданията на съда, за които това изрично е предвидено в този кодекс. В НПК не е предвидена процесуална възможност да се обжалват пред съда постановления на прокуратурата, с които се отказва образуване на досъдебно производство. Следователно, когато съдът, въпреки това е сезиран с такава жалба, разпореждането, с което се прекратява производството, подлежи на въззивен контрол. Т.е. за самото връщане на жалбата от първоинстанционния съд,какъвто е и настоящия случай в НПК е предвидена процесуална възможност за такъв въззивен контрол. От друга страна, не може да се приложи и чл. 341, ал.1 от НПК т.е. обжалване по реда на глава ХХІ от НПК, тъй като с определението си, първостепенният съд не прекратява наказателно производство, а само образувано съдебно производство т.е. не се прекратява окончателно възможността на жалбоподателя да търси правата си и да защитава законните си интереси по друг, предвиден в НПК процесуален ред, в случая – чл. 213, ал.2 от НПК.
Предвид гореизложеното, въззивната инстанция намира акта на първоинстанционния съд за законосъобразен ,поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 6196 от 24.10.2018 г., с което е прекратено производството по ЧНД № 4735 по описа за 2018 год. на Районен съд-Варна,пети състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.